Проф. Андрей Пантев : Дончо Цончев беше всичко онова, което наричаме добър човек и писател
Дончо Цончев беше всичко онова, което наричаме добър човек, надарен с талант. Това каза историкът проф. Андрей Пантев. Днес се отбелязва 90-годишнината от рождението на писателя и общественик (1933-2010). „Следата, която Дончо Цончев остави в българската култура, е дълбока, човечна, емоционална и всеобхватна за всички хора. Неговите добри и весели очи като че ли най-добре изразяваха всичко онова, което пишеше“, коментира проф. Пантев. По думите му Дончо Цончев е бил еднакво добър с перото и със словото. Той беше много топъл, много добър и много общителен човек, коментира историкът. По думите му Дончо Цончев винаги се е отнасял с разбиране към всяка ситуация или проблем. „Няма да забравя как веднъж ми подари една своя книга. И каза: „Утре ще ти я дам, защото цяла нощ мисля как да я надпиша“. Това беше много ласкателно и дори суетно за мен“, разказа проф. Пантев. ГЕОЛОГИЯТА ГО ВДЪХНОВЯВА ДА ПИШЕ Дончо Цончев е роден на 27 юли 1933 г. в град Левски. Завършва гимназия в София през 1951 г. и специалност „Геология“ в Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“ през 1959 г. От 1951 до 1953 г. работи като зидар, а след като се дипломира, работи, в продължение на около пет години, по специалността си в Родопите и Странджа. От 1963 до 1966 г. е учител в София, след което до 1968 г. е геолог в Министерството на горите. „И тъй, сега, когато вече със сигурност зная, че никога няма да бъда пак геолог, открих и още нещо, което винаги смътно живееше в мен – най-силните пориви да посягам към белия лист идваха от времето и от местата на геологията, както и от хората, нещата и природата, с които ме свързваше геологията“, пише Дончо Цончев в книгата си „Дневникът на един геолог“ от 1989 г. НАСЛЕДЯВА ЛЮБОВТА СИ КЪМ ЛИТЕРАТУРАТА ОТ СВОЯ БАЩА Още преди да завърши образованието си в СУ, Дончо Цончев публикува първото си произведение – разказът „Боровинки“, отпечатан във в. „Студентска трибуна“ през 1956 г. При първата му поява на страниците в печатното издание редакторите объркват името му и е записан като Дочо. В продължението, в следващия брой, грешат фамилията, като изписват „Цочев“. Едва при третата си изява във вестника фигурира като Дончо Цончев. Разказва, че е наследил любовта си към литературата от своя баща. „Той ме въвлече в необятния свят на литературата, а имаше, може да звучи невероятно, пет хиляди тома в библиотеката си“, разказва Цончев в интервю през 2009 г. Първата книга, която започва да пише, е сборникът с разкази „Неделя след обяд“. Той обаче излиза три години по-късно – през 1967 г., година след като вече е издадена друга негова книга – „Мъже без вратовръзки“. ПРОИЗВЕДЕНИЯТА МУ СА ПРЕВЕДЕНИ НА 28 ЕЗИКА Дончо Цончев е автор на близо 60 книги с проза и публицистика. Издава разкази, новели, повести, драми, сред които „Мъже без вратовръзки", „Роман на колелета", „Червени слонове", „Опасни типове", „Почти любовна история", „Принцовете", „Ако можехме да ги чуем", „Звезден прах", „Къщата на песните". Създава пиесите „Хубавата Мария“, „Неупотребените“, „Интимна терапия“, „Конфликтна личност“, сценария за телевизионния театър „Почти семейна история“. Пише и сценарии за филми - „Голямата победа“ (1973, реж. Васил Мирчев), „Правилата“ (1978, съвместно с Орфей Цоков, двусериен телевизионен филм), „Събитие на шосето Лондон-Калкута“ (1979). Дончо Цончев пише за природата и света на животните, както и детско-юношеска проза. „Започнах от 1967 г., дъщеря ми беше на 4 години. Иска приказка, започнах да измислям и измислих тази детска книга. Накараха ме самите деца. После братчето - събрах разкази и за него. Може би е по-смислено да се пише за деца“, разказва той. В попрището на журналистиката попада след 1968 г., когато е завеждащ редакция в издателство „Народна младеж", заместник-главен редактор на „Профиздат", завеждащ отдел „Българска литература" в списание „Съвременник", директор на списание „Лов и риболов". През 1991 година е основател и директор на вестник „Наслука". „ЛОВНАТА ДРУЖИНКА“ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА Дончо Цончев е част от „ловната дружинка“ на българската литература, заедно с Емилиян Станев, Йордан Радичков, Ивайло Петров, Дико Фучеджиев. Анималистичната проза на автора е базирана на реални ловни преживявания. „Ловецът се ражда. Така че той е нещо подобно на астралното ни тяло. Ако е истински, не може да е по-различен от човека. Важи също и за писателя у човека. У Емилиян Станев, например, тримата — човекът, ловецът, писателят — се припокриваха“, казва приживе Дончо Цончев. Негови са думите, че ако има магическа пръчка, би унищожил всички оръжия, освен ловните пушки. РЕПУБАНСКИ ШАМПИОН ПО БОКС И АВТОМОБИЛИЗЪМ Още в студентските си години Дончо Цончев се занимава активно и със спорт. През 1951 и 1952 г. той става републикански шампион по бокс. Над десетилетие по-късно – през 1964, 1965 и 1966 г., става шампион и по автомобилизъм. Спортовете са в основата и на някои от неговите произведения, като романите „Роман на колелета“ (1970, 1974) и „Правилата“ (1972, 1977) и сценария на филма „Голямата победа“ (1973, реж. Васил Мирчев). И АЗ МИРИША НА ПОЛИТИКА „И аз мириша на политика“, казва през 2000 г. Дончо Цончев. Тогава той коментира, че не обича думата „партия“, защото идва от „парт“, част от обществото. Пет години по-късно става депутат в 40-ото Народно събрание от „Коалиция за България“. В едно от последните си интервюта през 2010 г. коментира, че се е чувствал уютно в ролята на народен представител. „Карал съм и двете страни на залата да ми ръкопляскат и да стават прави, като им говоря. Корнезов веднъж каза: „Нищо не ни остава след това, което говори Дончо Цончев, освен да помълчим”. Това са ми върхови исторически постижения – да мълчат, да слушат и да ръкопляскат“, разказва Цончев. ПРИЗНАНИЕ Писателят е удостоен със званието „Заслужил деятел на културата" (1984). Носител е на орден „Стара планина" (първа степен) от 10 март 2004 г., а на 14 декември 2007 г. получава голямата награда за литература на Софийския университет „Св. Климент Охридски". Получава литературната награда „Елин Пелин" по повод 120-годишнината от рождението на писателя през 1997, както и наградата на Съюза на българските писатели от 1999 г. Дончо Цончев умира на 22 юли 2010 г. Същата година националното ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България" и Съюз на българските писатели организират национален ежегоден литературен конкурс за къс разказ „Дивото" за наградата „Дончо Цончев".
|
|
Литературен обзор
Теодор Рузвелт променя отношенията между президента и пресата завинаги
От момента, в който встъпи в длъжност през 1901 година, Теодор Рузвелт (Theodore Roosevelt) осъзнава силата на пресата – вероятно повече от своите предшественици. Той разбира, че медийната подкрепа е ключова не само за реализирането на политическите му п ...
Валери Генков
|
Литературен обзор
Христо Райчевски споделя спомени за живота в Садина
Историческият музей в Попово представи нова книга на краеведа Христо Райчевски, която разкрива живота на жителите на село Садина. Изданието, озаглавено "Романтична повест. Когато бях малък и след като пораснах", съдържа лични спомени на автора за ежедневието, ...
Добрина Маркова
|
Мисловна спирка – ново кътче за вдъхновение и отдих в библиотека „Христо Смирненски“
Валери Генков
|
Литературен обзор
Осем книги, които прегръщат разширеността на queer семействата
Въпреки нарастващите заплахи за LGBTQ+ семействата, включително здравни политики, които ограничават достъпа на транс деца до медицинска помощ, и нападения срещу равенството в брака, интересът към литературата, която представя queer семейства, остава силен. Въп ...
Ангелина Липчева
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
На бюрото
Кирил Пецев: История на изгубеното отечество и търсене на справедливост
Романът "Плачена земя" на Кирил Пецев бе представен в Общинския исторически музей в Гоце Делчев. Тази творба спечели наградата за роман на 2024 г. от Съюза на българските писатели (СБП). Церемонията по връчването на приза се състоя на 22 май и беше водена от п ...
Добрина Маркова
|
Златното мастило
Андреа Малагути подчертава важността на книгите за културата
На 1 ноември 2025 година, в чест на петдесетия юбилей на културния вестник Tuttolibri от La Stampa, излезе специален брой, който обобщава основните теми и съдържание, публикувани през последните 50 години. Този вестник е най-дълго издаваното културно приложени ...
Ангелина Липчева
|
На бюрото
Бил Корво опровергава мита за съюзниците и мафията в Сицилия
Валери Генков
|
На бюрото
Любов към родния край е искрата, която поддържа жив духа на Тетевен
Валери Генков
|
В Тетевен се проведе фотоконкурс на тема "Духът на Тетевен", в който участваха 21 творби, представени от ученици от трите местни средни училища. Събитието беше организирано по случай празника на града, отбелязван на 1 ноември. Основната цел на инициативата е да насърчи младите хора да развиват своите творчески умения и да изградят по-добро отношение към природата и културното наследство на региона ...
|
Литературен обзор
Христо Райчевски споделя спомени за живота в Садина
Добрина Маркова
|
|
06:33 ч. / 27.07.2023
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 1564 |
|
Дончо Цончев беше всичко онова, което наричаме добър човек, надарен с талант. Това каза историкът проф. Андрей Пантев. Днес се отбелязва 90-годишнината от рождението на писателя и общественик (1933-2010).
„Следата, която Дончо Цончев остави в българската култура, е дълбока, човечна, емоционална и всеобхватна за всички хора. Неговите добри и весели очи като че ли най-добре изразяваха всичко онова, което пишеше“, коментира проф. Пантев. По думите му Дончо Цончев е бил еднакво добър с перото и със словото.
Той беше много топъл, много добър и много общителен човек, коментира историкът. По думите му Дончо Цончев винаги се е отнасял с разбиране към всяка ситуация или проблем.
„Няма да забравя как веднъж ми подари една своя книга. И каза: „Утре ще ти я дам, защото цяла нощ мисля как да я надпиша“. Това беше много ласкателно и дори суетно за мен“, разказа проф. Пантев.
ГЕОЛОГИЯТА ГО ВДЪХНОВЯВА ДА ПИШЕ
Дончо Цончев е роден на 27 юли 1933 г. в град Левски. Завършва гимназия в София през 1951 г. и специалност „Геология“ в Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“ през 1959 г. От 1951 до 1953 г. работи като зидар, а след като се дипломира, работи, в продължение на около пет години, по специалността си в Родопите и Странджа. От 1963 до 1966 г. е учител в София, след което до 1968 г. е геолог в Министерството на горите.
„И тъй, сега, когато вече със сигурност зная, че никога няма да бъда пак геолог, открих и още нещо, което винаги смътно живееше в мен – най-силните пориви да посягам към белия лист идваха от времето и от местата на геологията, както и от хората, нещата и природата, с които ме свързваше геологията“, пише Дончо Цончев в книгата си „Дневникът на един геолог“ от 1989 г.
НАСЛЕДЯВА ЛЮБОВТА СИ КЪМ ЛИТЕРАТУРАТА ОТ СВОЯ БАЩА
Още преди да завърши образованието си в СУ, Дончо Цончев публикува първото си произведение – разказът „Боровинки“, отпечатан във в. „Студентска трибуна“ през 1956 г. При първата му поява на страниците в печатното издание редакторите объркват името му и е записан като Дочо. В продължението, в следващия брой, грешат фамилията, като изписват „Цочев“. Едва при третата си изява във вестника фигурира като Дончо Цончев.
Разказва, че е наследил любовта си към литературата от своя баща. „Той ме въвлече в необятния свят на литературата, а имаше, може да звучи невероятно, пет хиляди тома в библиотеката си“, разказва Цончев в интервю през 2009 г.
Първата книга, която започва да пише, е сборникът с разкази „Неделя след обяд“. Той обаче излиза три години по-късно – през 1967 г., година след като вече е издадена друга негова книга – „Мъже без вратовръзки“.
ПРОИЗВЕДЕНИЯТА МУ СА ПРЕВЕДЕНИ НА 28 ЕЗИКА
Дончо Цончев е автор на близо 60 книги с проза и публицистика. Издава разкази, новели, повести, драми, сред които „Мъже без вратовръзки", „Роман на колелета", „Червени слонове", „Опасни типове", „Почти любовна история", „Принцовете", „Ако можехме да ги чуем", „Звезден прах", „Къщата на песните".
Създава пиесите „Хубавата Мария“, „Неупотребените“, „Интимна терапия“, „Конфликтна личност“, сценария за телевизионния театър „Почти семейна история“. Пише и сценарии за филми - „Голямата победа“ (1973, реж. Васил Мирчев), „Правилата“ (1978, съвместно с Орфей Цоков, двусериен телевизионен филм), „Събитие на шосето Лондон-Калкута“ (1979).
Дончо Цончев пише за природата и света на животните, както и детско-юношеска проза.
„Започнах от 1967 г., дъщеря ми беше на 4 години. Иска приказка, започнах да измислям и измислих тази детска книга. Накараха ме самите деца. После братчето - събрах разкази и за него. Може би е по-смислено да се пише за деца“, разказва той.
В попрището на журналистиката попада след 1968 г., когато е завеждащ редакция в издателство „Народна младеж", заместник-главен редактор на „Профиздат", завеждащ отдел „Българска литература" в списание „Съвременник", директор на списание „Лов и риболов". През 1991 година е основател и директор на вестник „Наслука".
„ЛОВНАТА ДРУЖИНКА“ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА
Дончо Цончев е част от „ловната дружинка“ на българската литература, заедно с Емилиян Станев, Йордан Радичков, Ивайло Петров, Дико Фучеджиев. Анималистичната проза на автора е базирана на реални ловни преживявания.
„Ловецът се ражда. Така че той е нещо подобно на астралното ни тяло. Ако е истински, не може да е по-различен от човека. Важи също и за писателя у човека. У Емилиян Станев, например, тримата — човекът, ловецът, писателят — се припокриваха“, казва приживе Дончо Цончев.
Негови са думите, че ако има магическа пръчка, би унищожил всички оръжия, освен ловните пушки.
РЕПУБАНСКИ ШАМПИОН ПО БОКС И АВТОМОБИЛИЗЪМ
Още в студентските си години Дончо Цончев се занимава активно и със спорт. През 1951 и 1952 г. той става републикански шампион по бокс. Над десетилетие по-късно – през 1964, 1965 и 1966 г., става шампион и по автомобилизъм.
Спортовете са в основата и на някои от неговите произведения, като романите „Роман на колелета“ (1970, 1974) и „Правилата“ (1972, 1977) и сценария на филма „Голямата победа“ (1973, реж. Васил Мирчев).
И АЗ МИРИША НА ПОЛИТИКА
„И аз мириша на политика“, казва през 2000 г. Дончо Цончев. Тогава той коментира, че не обича думата „партия“, защото идва от „парт“, част от обществото. Пет години по-късно става депутат в 40-ото Народно събрание от „Коалиция за България“.
В едно от последните си интервюта през 2010 г. коментира, че се е чувствал уютно в ролята на народен представител. „Карал съм и двете страни на залата да ми ръкопляскат и да стават прави, като им говоря. Корнезов веднъж каза: „Нищо не ни остава след това, което говори Дончо Цончев, освен да помълчим”. Това са ми върхови исторически постижения – да мълчат, да слушат и да ръкопляскат“, разказва Цончев.
ПРИЗНАНИЕ
Писателят е удостоен със званието „Заслужил деятел на културата" (1984). Носител е на орден „Стара планина" (първа степен) от 10 март 2004 г., а на 14 декември 2007 г. получава голямата награда за литература на Софийския университет „Св. Климент Охридски". Получава литературната награда „Елин Пелин" по повод 120-годишнината от рождението на писателя през 1997, както и наградата на Съюза на българските писатели от 1999 г.
Дончо Цончев умира на 22 юли 2010 г. Същата година националното ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България" и Съюз на българските писатели организират национален ежегоден литературен конкурс за къс разказ „Дивото" за наградата „Дончо Цончев".
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Валентина Чурлео подчертава, че поезията е отражение на сложността на човешкия опит
Валентина Чурлео (Valentina Ciurleo) в своята книга "Люлката и думите" (L`altalena e le parole), издадена от Affiori през 2025 година, разглежда поезията и нейните страхове, които не се различават от тези на разказа. Тя подчертава, че думите губят значението ...
|
Избрано
Пиер Паоло Пазолини оставя след себе си важни литературни и социални послания
Днес, 2 ноември, се навършват 50 години от смъртта на Пиер Паоло Пазолини, един от най-противоречивите интелектуалци на Италия, който беше намерен убит по жесток начин в района на Идроскало в Остия. В момента се подготвят десетки инициативи, които ще почетат ...
|
Илияна Йотова: Днешните будители продължават да вдъхновяват с добрини и знание
|
Ако сте поропуснали
Мартин Атанасов е обявен за „Будител на годината“ за проекта „Черна писта“
Мартин Атанасов, създател на проекта „Черна писта“, беше удостоен с престижната награда „Будител на годината“ в рамките на дванадесетото издание на кампанията на Българското национално радио (БНР). Атанасов сподели, че наградата е ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |