Хората трябва да помнят всички усещания и уроци от пандемията, казва писателката-медик Даниела Паскова
„Аз си мисля, че страховете са нещо хубаво. Има такива болести, при които човек, ако не изпитва болка, той не се страхува и това е опасно за живота му. Така че е хубаво човек да се страхува и по този начин изживява емоциите си по-силно“. Това каза Даниела Паскова, медицинска сестра и автор на новия български роман „За глътка въздух“ (изд. „Персей“). В книгата си Паскова пише, че страхът винаги побеждава човека. „Всички психолози казват, че е хубаво да се изправиш срещу страха си, но след като се пребориш с него, според мен, се получава една празнина, която веднага се запълва от нов страх. Страхът всъщност се поражда в мислите на човек и той просто трябва да свикне с това“, коментира тя . По думите й в справянето с нейните страхове й помага именно писането. „Още от детството си обичам да пиша, но понеже тръгнах в друга посока, въобще не съм се занимавала с това. Не съм и мислила, че ще започна да издавам книги. И преди около 10 години просто ми се прииска да запиша нещо. Направих го и това ми донесе такава наслада, че не можах спра. Писането ме отпуска и ми помага да забравя за болните хора на работа, за проблемите и ежедневието“, каза Даниела Паскова. ДЕБЮТ В ЛИТЕРАТУРАТА Първата си книга – сборник с разкази „Живот на 360 градуса“, Паскова издава през 2014 г. В него са включени 22 разказа и осем импресии. „Темите са за живота и изборите, които правим в него. Разглеждат се социални теми, които понякога са много тежки и тъжни, но пък са теми от нашето ежедневие“, разказа авторката. Според нея именно работата й като медицинска сестра е вдъхновила немалка част от текстовете в „Живот на 360 градуса“. „Работя в такова отделение, в което пристигат хора с алкохолни интоксикации и наркозависими, хора с тежки съдби. Но приемам хората като болни, а не като прокажени, както много хора биха направили“, коментира авторката. И допълва, че нито една от написаните истории не е абсолютно чиста истина. Идеята идва от една случка, но след това тръгва в съвсем друга посока, каза тя. Седем години след литературния си дебют, Паскова издава втория си сборник с разкази „Мирише на звезди“. За него казва, че представя по-романтични и поетични разкази. „Аз ги наричам приказки за любовта, макар че почти винаги и любовта, и щастието се постигат много трудно. Тук държах разказите да имат хубав край“, разказа авторката. ЗА ГЛЪТКА ВЪЗДУХ „В последно време краткият разказ ми убягва и все повече започвам да пиша по-дълги текстове. Започнах историята в „За глътка въздух“ с идеята това да е лекичък разказ за любовта, в който да има есенция от шипки и приятни моменти, свързани с кучетата, които са герои в книгата. Но впоследствие се появи някакъв порив. Нямах никаква представа, че ще пиша роман“, посочва Паскова. По думите й това е една от причините да не е имала предварително изградени план, скеле на историята. „Затова и за мен самата беше много интересно самото написване. Текстът като че ли се изписа сам, но пък в никакъв случай не беше лесно. Впоследствие той претърпя много редакции, много напластявания. И беше много трудно напасването на времевите линии на действието“, каза тя. Действието в „За глътка въздух“ е ситуирано изцяло в родна действителност. Главните герои са млад лекар, който работи в епидемиологично отделение, художничка, останала сираче като дете и белязана от тормоз, както и млад мъж, който е напът да се превърне в насилник и наркозависим. ХОРАТА ТРЯБВА ДА ПОМНЯТ УРОЦИТЕ ОТ КОВИД Един от „главните герои“ в романа „За глътка въздух“ е и пандемията от коронавирус. „Ние сме го изживели това време на ковид. Знам много добре, че това време за нас е много неприятно и никой не иска да си спомня за него. Прекалено скоро мина, прекалено тежко беше за всички и всички искаме да го забравим. Но мисля, че въобще не е редно да се забравя, защото хората трябва да помнят всички усещания, всички уроци, които ни даде това време“, разказва Даниела Паскова. Нейни думи са, че по време на пандемията светът е изглеждал като тийнейджър. „Лута се, не знае какво да прави, всичко е преекспонирано. Всяко усещане е увеличено стократно. Така е в младата възраст“, смята авторката. И допълва, че се надява светът да достигне до своята зрялост, когато би бил по-улегнал и мъдър, но без да загубил способността си да усеща младежките емоции. Въпреки че историята в романа й се развива на този фон, Паскова коментира, че няма за цел да прави документален преглед на световната пандемия. „Не описвам самото лечение в болниците. Историята в никакъв случай не е за лекар и пациент в болницата, въпреки че главният герой работи в болница и е командирован в такова отделение. Стремяла съм се да опиша самите усещания, които е донесло това време“, каза тя. Авторката посочи, че в „За глътка въздух“ се е опитала да даде различни гледни точки от този период. „Мисля, че не трябва да се хвърля да защитавам лекарите и сестрите, защото всеки си има гледна точка. Освен това е трудно да пишеш съвременен роман, защото да описваш съвремието си е отговорна задача. Тоест, ако изказвам само моите усещания, чувства и изживявания в моето съвремие, все едно съм написала дневник“, смята Паскова. Авторката вече работи и по нова книга, за която казва, че отново ще се съсредоточи върху теми, свързани със съвремието. ОТИВАНЕТО В БОЛНИЦА НЕ Е КАТО ПОСЕЩЕНИЕ В СЛАДКАРНИЦА Много трудно се работи в наши дни в здравеопазването, твърди медицинската сестра. Според нея много от пациентите не са възпитани да оценяват труда на другите. „Те очакват и си мислят, че всички лекари и здравни работници са длъжни да изпълняват техните желания. Малко грубо ще се изразя, но едва ли не приемат отиването в болницата като посещението в сладкарница – избират си нещо от менюто и това е. Толкова много са се принизили нещата в системата на здравеопазването, че хората нямат уважение и искат неща, от които не разбират. А дали те са необходими, дали даже няма да им навредят – те не знаят“, каза тя. Паскова отново посочва, че не цели да защитава медицинското съсловие. „Но съм сигурна и вярвам, че има хора в нашето съсловие, които наистина си спазват Хипократовата клетва и са лекари или медицински специалисти по призвание“, коментира тя. Медицинската сестра посочва, че работата, която включва спасяването на човешки живот, е свързана с много адреналин. „Това не го може всеки. Трябва да имаш бистър ум и да забравиш, например, че детето ти е болно вкъщи, че майка ти умира, че имаш проблеми или че те боли някъде или самият ти имаш някаква болест. Когато всичко свърши, те удря един парен чук. Толкова е тежко тогава, защото всичко започва да те боли от адреналина и напрежението – гърбът, главата. Но ако ти се наложи да започнеш да работиш отново, всичко започва отначало с нова доза адреналин“, обяснява Паскова. По думите й въпреки че много обича да пише, никога не би си сменила работата. Писането все пак й помага и в професията. „Усещам, че самата аз се променям към хората. Някои дребни неща не ме ядосват толкова много, не ме тревожат. Опитвам се да разбера всички гледни точки на хората, да се поставя и в тяхното положение“, каза тя.
|
|
Литературен обзор
Босев и Енев: Литературата като отражение на човешките отношения
На литературна среща в книжарница „Хеликон“ на площад „Гарибалди“ бе представена книгата „В очакване на хубавото време. Избрано“ от Росен Босев. Събитието събра множество почитатели на българската литература, а сред присъств ...
Валери Генков
|
Литературен обзор
Картите като стратегически ресурс по време на Американската революция
През лятото на 1775 г., малко след като Джордж Вашингтон поема командването на новосформираната Континентална армия в Бостън, в лондонските вестници се появява кратка реклама, която обявява издаването на "The American Atlas: Or, A Geographical Description of t ...
Ангелина Липчева
|
Пейдж Луис представя нова перспектива за индивидуалната агенция в своя дебютен роман Канон
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Рядко издание на „Брулени хълмове“ с печатни грешки на търг в Лондон, цената достига 600 000 лири
На 30 юни в Лондон ще се проведе търг, на който ще бъде предложено рядко първо издание на романа „Брулени хълмове“ от Емили Бронте. Това е единственото копие в оригиналната му подвързия, което е на пазара от 1908 г. насам. Изданието е част от частн ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Експресивно
Христина Комаревска: Любовта и човешките взаимоотношения са моят постоянен фокус
Христина Комаревска, поетеса, представи своя нов сборник с лирика, озаглавен „Избрано“, в Плевен. Събитието се проведе в Художествена галерия Дарение „Колекция Светлин Русев“. В сборника са включени стихотворения от 16 различни стихосби ...
Валери Генков
|
Подиум на писателя
Безумието на Конъли - символ на глада и страданието в Ирландия
Насред зелено ирландско поле се издига странна постройка – не толкова сграда, колкото съвкупност от отвори, поредица от огромни арки, които рамкират небето. Това е „Безумието на Конъли“ (Conolly’s Folly), построено през 1740 г. в разгар ...
Ангелина Липчева
|
На бюрото
Литературен джубокс в парка – звукова инсталация с поезия и детски работилници
Добрина Маркова
|
Златното мастило
Геология в практиката с ново ръководство от Бонев, минерали и скали в детайли
Валери Генков
|
Ново издание на ръководство по геология, написано от Николай Бонев, предоставя на читателите основна информация относно ключови геоложки процеси и материали. Издателство „Св. Климент Охридски“ обяви, че книгата е редактирана от Севда Турмакова, а корицата е проектирана от Антонина Георгиева.
Това ръководство е насочено към студенти, записани в бакалавърските програми на Геолого-геогра ...
|
Подиум на писателя
Какво е любовта за българите? Различия и сходства в чувствата към децата
Добрина Маркова
|
|
15:45 ч. / 28.07.2023
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 925 |
|
„Аз си мисля, че страховете са нещо хубаво. Има такива болести, при които човек, ако не изпитва болка, той не се страхува и това е опасно за живота му. Така че е хубаво човек да се страхува и по този начин изживява емоциите си по-силно“. Това каза Даниела Паскова, медицинска сестра и автор на новия български роман „За глътка въздух“ (изд. „Персей“).
В книгата си Паскова пише, че страхът винаги побеждава човека.
„Всички психолози казват, че е хубаво да се изправиш срещу страха си, но след като се пребориш с него, според мен, се получава една празнина, която веднага се запълва от нов страх. Страхът всъщност се поражда в мислите на човек и той просто трябва да свикне с това“, коментира тя .
По думите й в справянето с нейните страхове й помага именно писането.
„Още от детството си обичам да пиша, но понеже тръгнах в друга посока, въобще не съм се занимавала с това. Не съм и мислила, че ще започна да издавам книги. И преди около 10 години просто ми се прииска да запиша нещо. Направих го и това ми донесе такава наслада, че не можах спра. Писането ме отпуска и ми помага да забравя за болните хора на работа, за проблемите и ежедневието“, каза Даниела Паскова.
ДЕБЮТ В ЛИТЕРАТУРАТА
Първата си книга – сборник с разкази „Живот на 360 градуса“, Паскова издава през 2014 г. В него са включени 22 разказа и осем импресии.
„Темите са за живота и изборите, които правим в него. Разглеждат се социални теми, които понякога са много тежки и тъжни, но пък са теми от нашето ежедневие“, разказа авторката.
Според нея именно работата й като медицинска сестра е вдъхновила немалка част от текстовете в „Живот на 360 градуса“.
„Работя в такова отделение, в което пристигат хора с алкохолни интоксикации и наркозависими, хора с тежки съдби. Но приемам хората като болни, а не като прокажени, както много хора биха направили“, коментира авторката. И допълва, че нито една от написаните истории не е абсолютно чиста истина. Идеята идва от една случка, но след това тръгва в съвсем друга посока, каза тя.
Седем години след литературния си дебют, Паскова издава втория си сборник с разкази „Мирише на звезди“. За него казва, че представя по-романтични и поетични разкази.
„Аз ги наричам приказки за любовта, макар че почти винаги и любовта, и щастието се постигат много трудно. Тук държах разказите да имат хубав край“, разказа авторката.
ЗА ГЛЪТКА ВЪЗДУХ
„В последно време краткият разказ ми убягва и все повече започвам да пиша по-дълги текстове. Започнах историята в „За глътка въздух“ с идеята това да е лекичък разказ за любовта, в който да има есенция от шипки и приятни моменти, свързани с кучетата, които са герои в книгата. Но впоследствие се появи някакъв порив. Нямах никаква представа, че ще пиша роман“, посочва Паскова.
По думите й това е една от причините да не е имала предварително изградени план, скеле на историята. „Затова и за мен самата беше много интересно самото написване. Текстът като че ли се изписа сам, но пък в никакъв случай не беше лесно. Впоследствие той претърпя много редакции, много напластявания. И беше много трудно напасването на времевите линии на действието“, каза тя.
Действието в „За глътка въздух“ е ситуирано изцяло в родна действителност.
Главните герои са млад лекар, който работи в епидемиологично отделение, художничка, останала сираче като дете и белязана от тормоз, както и млад мъж, който е напът да се превърне в насилник и наркозависим.
ХОРАТА ТРЯБВА ДА ПОМНЯТ УРОЦИТЕ ОТ КОВИД
Един от „главните герои“ в романа „За глътка въздух“ е и пандемията от коронавирус. „Ние сме го изживели това време на ковид. Знам много добре, че това време за нас е много неприятно и никой не иска да си спомня за него. Прекалено скоро мина, прекалено тежко беше за всички и всички искаме да го забравим. Но мисля, че въобще не е редно да се забравя, защото хората трябва да помнят всички усещания, всички уроци, които ни даде това време“, разказва Даниела Паскова.
Нейни думи са, че по време на пандемията светът е изглеждал като тийнейджър. „Лута се, не знае какво да прави, всичко е преекспонирано. Всяко усещане е увеличено стократно. Така е в младата възраст“, смята авторката. И допълва, че се надява светът да достигне до своята зрялост, когато би бил по-улегнал и мъдър, но без да загубил способността си да усеща младежките емоции.
Въпреки че историята в романа й се развива на този фон, Паскова коментира, че няма за цел да прави документален преглед на световната пандемия. „Не описвам самото лечение в болниците. Историята в никакъв случай не е за лекар и пациент в болницата, въпреки че главният герой работи в болница и е командирован в такова отделение. Стремяла съм се да опиша самите усещания, които е донесло това време“, каза тя.
Авторката посочи, че в „За глътка въздух“ се е опитала да даде различни гледни точки от този период. „Мисля, че не трябва да се хвърля да защитавам лекарите и сестрите, защото всеки си има гледна точка. Освен това е трудно да пишеш съвременен роман, защото да описваш съвремието си е отговорна задача. Тоест, ако изказвам само моите усещания, чувства и изживявания в моето съвремие, все едно съм написала дневник“, смята Паскова. Авторката вече работи и по нова книга, за която казва, че отново ще се съсредоточи върху теми, свързани със съвремието.
ОТИВАНЕТО В БОЛНИЦА НЕ Е КАТО ПОСЕЩЕНИЕ В СЛАДКАРНИЦА
Много трудно се работи в наши дни в здравеопазването, твърди медицинската сестра. Според нея много от пациентите не са възпитани да оценяват труда на другите. „Те очакват и си мислят, че всички лекари и здравни работници са длъжни да изпълняват техните желания. Малко грубо ще се изразя, но едва ли не приемат отиването в болницата като посещението в сладкарница – избират си нещо от менюто и това е. Толкова много са се принизили нещата в системата на здравеопазването, че хората нямат уважение и искат неща, от които не разбират. А дали те са необходими, дали даже няма да им навредят – те не знаят“, каза тя.
Паскова отново посочва, че не цели да защитава медицинското съсловие. „Но съм сигурна и вярвам, че има хора в нашето съсловие, които наистина си спазват Хипократовата клетва и са лекари или медицински специалисти по призвание“, коментира тя.
Медицинската сестра посочва, че работата, която включва спасяването на човешки живот, е свързана с много адреналин.
„Това не го може всеки. Трябва да имаш бистър ум и да забравиш, например, че детето ти е болно вкъщи, че майка ти умира, че имаш проблеми или че те боли някъде или самият ти имаш някаква болест. Когато всичко свърши, те удря един парен чук. Толкова е тежко тогава, защото всичко започва да те боли от адреналина и напрежението – гърбът, главата. Но ако ти се наложи да започнеш да работиш отново, всичко започва отначало с нова доза адреналин“, обяснява Паскова.
По думите й въпреки че много обича да пише, никога не би си сменила работата. Писането все пак й помага и в професията.
„Усещам, че самата аз се променям към хората. Някои дребни неща не ме ядосват толкова много, не ме тревожат. Опитвам се да разбера всички гледни точки на хората, да се поставя и в тяхното положение“, каза тя.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Между любовта и бунта: най-влиятелните Куиър стихотворения на века
Куиър поезията не е монолит. От любовни стихотворения до политически тиради, от лични признания до радикални експерименти с езика, приносите на LGBTQ+ авторите в поетичния канон са толкова динамични и разнообразни, колкото самият Куиър опит. Тези десет ...
|
Избрано
Пайтим Статовци представя новия си роман Крава ражда през нощта с уникална корица
Романът "Крава ражда през нощта" (A Cow Gives Birth at Night) на Пайтим Статовци (Pajtim Statovci), в превод на Дейвид Хакстон (David Hackston), ще излезе на 26 януари 2027 г. от издателство "Pantheon Books". Този нов литературен проект е вдъхновен от личния ...
|
Социалният мозък: Как невроните създават общество и взаимодействия
|
Ако сте поропуснали
Как родителската реч влияе на децата с аутизъм? Ново изследване разкрива взаимовръзките
Разстройствата от аутистичен спектър предизвикват специфични особености в езиковата и комуникационната способност на засегнатите. В новото издание на книгата „Речта и комуникацията при разстройства от аутистичен спектър“ авторката Михаела Барокова ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |