Проф. Иван Станков: Добрата историческа тема в литературата винаги намира читатели
Добрата историческа тема винаги е съвременна и намира читатели. Това сподели в интервю проф. Иван Станков, който представи своя роман „Късна смърт“ в рамките на тазгодишното изложение „Алея на книгата“ във Варна. Той смята, че през 90-те години на ХХ век не е имало потребност от исторически четива, защото свободните текстове са разгърнали достъпа до всичко, но в началото на XXI век и особено второто му десетилетие са се появили както стари преиздания на исторически книги, така и нови силни заглавия от автори като Теодора Димова, Емил Андреев, Николай Терзийски, Боян Биолчев, Весела Ляхова. Съвременната литература не е нито по-слаба, нито по-силна от тази на всяко друго време, защото националната култура има свои потребности и ражда продуктите си според тях, смята Станков. Те са плод на конгломерата от артисти и публика и на свободния пазар. „Преди 1989 г. всички четяха с лупи между редовете, за да открият онзи ред, в който ще се видят свободни. Имаше такива книги като „Чайки далеч от брега“ на Евгений Кузманов, които разказваха такива антиутопии, но след това целият този живот се пренесе във вестниците, литературата започна да се самопародира в епохата на постмодернизма, метафорите и символите загубиха смисъл“, каза писателят и допълни, че според него сега живеем в периода на правите текстове. Бум на исторически романи има през 60-те години на ХХ век, когато излизат книгите на Емилиян Станев, Генчо Стоев, Вера Мутафчиева, Антон Дончев, посочи той. По думите му причината за това не е в държавната политика, а напротив. През 50-те години литературата е свръх идеологизирана с мисия да се опише времето на новото начало след 1944 г., когато според партията започва всичко. Това обаче се изконсумира много бързо и самите автори започват да негодуват срещу себе си и този „сив поток“, в който всички звучат еднакво. Тогава компенсаторно българската културна среда ражда потребността от припомняне на онова, което стои отвъд границата на „началото“, каза Иван Станков. Същото той е открил и за 20-те години на ХХ век, изследвайки десетки библиотечни исторически поредици, които са били разпространявани във вестникопродавниците и всички училища. В тях се припомня управлението на великите царе като мехлем за националните рани след войните, които страната ни губи, посочи професорът. „Всичко, що диша, участва в историята, но литературата може да си позволи да съхрани човека и да го предпази от прекалената историзация, която всяко време иска да наложи. Можем да си изберем да пишем за победителите или за трагедията на загубилите, а те имат еднакво участие в събитията“, каза Станков. Той призна, че и за него, макар да е добър познавач на времената, за които пише, това е много сложна материя, изискваща да се спреш и да мислиш конретния период с разбиране и познание до дъно, а той е едно безкрайно пространство. Колкото и да си добър обаче, винаги ще се окажеш един прекрасен талантлив лъжец за историята, добави той. „Късна смърт“, който бе сред номинираните за роман на 2023 г. на Националния дарителски фонд „13 века България“, разказва новите български времена след Освобождението до първите 15 години на демокрацията, сподели Иван Станков. Той не е афиширан като исторически, но историята се отразява в героите като в деформирани огледала. „Аз съм се помъчил да ги прекарам през покварените коридори на българското общо живеене в различни периоди, но без да ги вкарвам в туткала на конкретно време“, каза авторът. Тримата герои живеят по 140 години от времето на управлението на Стамболов до последните протести в наши дни. Те са родени в крайдунавско село, което по-късно става град по подобие на много други, които сега иронично наричаме градове от селски тип. Пространството е действително, но много неща са измислени. Важното за автора е как промяната се отразява на начина на мислене на героите, които започват да се огражданяват. Според него този процес взема заплашителни и разрушителни размери за цялото ни общество през 60-те години на ХХ век, тъй като три милиона българи сменят начина си на живот, но мнозинството не успяват да станат граждани, а вече не са и селяни. „Тази битийна разкраченост между здравата селска основа и града с неговите изкушения е една от големите български драми“, смята авторът и добавя, че неговите герои покриват всички полета на българската социология, като единият остава учител на село, а другият стига до висоти във военната кариера и се превръща в един от хората, които държат опорочаващото знание за всички останали.
|
![]()
На бюрото
Неуспехът на Старозагорското въстание
Липсата на координация е една от ключовите причини за неуспеха на Старозагорското въстание. Това е мнението на проф. д-р Пламен Митев, който подчертава, че всичко започва от несъвършената комуникация между различните революционни структури. Въстанието е било п ...
Ангелина Липчева
|
![]()
На бюрото
Литературата не е музей
Във време, когато светът се променя с бързи темпове и технологиите навлизат все по-дълбоко в ежедневието ни, образователната система трябва да се адаптира към новите реалности. В тази посока е и инициативата на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и 20 ...
Валери Генков
|
![]()
Тайните страници от живота на Бенито Мусолини
Валери Генков
|
![]()
На бюрото
„Нощ на литературата“ популяризира книгите и създава пространство за диалог между поколенията
На 24 септември в България ще се проведе едно от най-значимите събития в културния календар – „Нощ на литературата“. Това уникално по своя формат и мащаб събитие обединява десетки читателски гнезда, разпръснати из цялата страна, където ще бъд ...
Ангелина Липчева
|
Литературен
бюлетин |
![]() |
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
![]() |
![]() ![]()
Експресивно
Без граници: културното наследство на света
Днес в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ ще бъде открита изложбата „Наследство и памет без граници“. Тя е съвместна инициатива с колеги от Сърбия и Словакия, която цели да покаже богатството на културното наследство, впи ...
Ангелина Липчева
|
![]() ![]()
Авторът и перото
The New Yorker - сто години класически корици
В навечерието на своята стогодишнина, "The New Yorker" предприема уникална инициатива, като представя нови версии на класически корици, чрез съвременни фотографски портрети. Тази идея е част от празненствата, които подчертават богатата история и еволюцията на ...
Валери Генков
|
![]()
Златното мастило
Десетилетие „Перото“ – книжното сърце на България
Добрина Маркова
|
Авторът и перото
Принц Хари обясни, че книгата "Spare" не е за отмъщение, а за отговорност
Ангелина Липчева
|
Принц Хари (Prince Harry) категорично заяви, че не е имал намерение да търси "отмъщение" с книгата си "Spare". Тази автобиография, публикувана през януари 2023 година, разкрива лични моменти от живота му, включително детството, смъртта на майка му принцеса Даяна (Princess Diana), и юношеските му години. В книгата той също така говори за отношенията си с по-големия си брат принц Уилям (Prince Willi ...
|
![]() ![]()
Златното мастило
Градът в думите на Иван Събчев
Ангелина Липчева
|
15:00 ч. / 07.08.2023
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 2692 |
![]() |
Добрата историческа тема винаги е съвременна и намира читатели. Това сподели в интервю проф. Иван Станков, който представи своя роман „Късна смърт“ в рамките на тазгодишното изложение „Алея на книгата“ във Варна.
Той смята, че през 90-те години на ХХ век не е имало потребност от исторически четива, защото свободните текстове са разгърнали достъпа до всичко, но в началото на XXI век и особено второто му десетилетие са се появили както стари преиздания на исторически книги, така и нови силни заглавия от автори като Теодора Димова, Емил Андреев, Николай Терзийски, Боян Биолчев, Весела Ляхова.
Съвременната литература не е нито по-слаба, нито по-силна от тази на всяко друго време, защото националната култура има свои потребности и ражда продуктите си според тях, смята Станков. Те са плод на конгломерата от артисти и публика и на свободния пазар.
„Преди 1989 г. всички четяха с лупи между редовете, за да открият онзи ред, в който ще се видят свободни. Имаше такива книги като „Чайки далеч от брега“ на Евгений Кузманов, които разказваха такива антиутопии, но след това целият този живот се пренесе във вестниците, литературата започна да се самопародира в епохата на постмодернизма, метафорите и символите загубиха смисъл“, каза писателят и допълни, че според него сега живеем в периода на правите текстове.
Бум на исторически романи има през 60-те години на ХХ век, когато излизат книгите на Емилиян Станев, Генчо Стоев, Вера Мутафчиева, Антон Дончев, посочи той.
По думите му причината за това не е в държавната политика, а напротив.
През 50-те години литературата е свръх идеологизирана с мисия да се опише времето на новото начало след 1944 г., когато според партията започва всичко. Това обаче се изконсумира много бързо и самите автори започват да негодуват срещу себе си и този „сив поток“, в който всички звучат еднакво. Тогава компенсаторно българската културна среда ражда потребността от припомняне на онова, което стои отвъд границата на „началото“, каза Иван Станков.
Същото той е открил и за 20-те години на ХХ век, изследвайки десетки библиотечни исторически поредици, които са били разпространявани във вестникопродавниците и всички училища. В тях се припомня управлението на великите царе като мехлем за националните рани след войните, които страната ни губи, посочи професорът.
„Всичко, що диша, участва в историята, но литературата може да си позволи да съхрани човека и да го предпази от прекалената историзация, която всяко време иска да наложи. Можем да си изберем да пишем за победителите или за трагедията на загубилите, а те имат еднакво участие в събитията“, каза Станков.
Той призна, че и за него, макар да е добър познавач на времената, за които пише, това е много сложна материя, изискваща да се спреш и да мислиш конретния период с разбиране и познание до дъно, а той е едно безкрайно пространство. Колкото и да си добър обаче, винаги ще се окажеш един прекрасен талантлив лъжец за историята, добави той.
„Късна смърт“, който бе сред номинираните за роман на 2023 г. на Националния дарителски фонд „13 века България“, разказва новите български времена след Освобождението до първите 15 години на демокрацията, сподели Иван Станков.
Той не е афиширан като исторически, но историята се отразява в героите като в деформирани огледала.
„Аз съм се помъчил да ги прекарам през покварените коридори на българското общо живеене в различни периоди, но без да ги вкарвам в туткала на конкретно време“, каза авторът.
Тримата герои живеят по 140 години от времето на управлението на Стамболов до последните протести в наши дни. Те са родени в крайдунавско село, което по-късно става град по подобие на много други, които сега иронично наричаме градове от селски тип. Пространството е действително, но много неща са измислени.
Важното за автора е как промяната се отразява на начина на мислене на героите, които започват да се огражданяват.
Според него този процес взема заплашителни и разрушителни размери за цялото ни общество през 60-те години на ХХ век, тъй като три милиона българи сменят начина си на живот, но мнозинството не успяват да станат граждани, а вече не са и селяни.
„Тази битийна разкраченост между здравата селска основа и града с неговите изкушения е една от големите български драми“, смята авторът и добавя, че неговите герои покриват всички полета на българската социология, като единият остава учител на село, а другият стига до висоти във военната кариера и се превръща в един от хората, които държат опорочаващото знание за всички останали.
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
![]() |
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
![]() |
Читателски поглед
Премия Кампиело за смелост и дълбочина
В света на литературата всяка награда е като светъл лъч, който осветява пътя към сърцето на читателя и към дълбините на човешката душа. През 2025 година, с удивителна лекота и дълбока емоционална тежест, Ванда Мараско спечели престижната награда Кампиело за ...
|
Избрано
Узбекистан въвежда четене като средство за намаляване на присъдите
В Узбекистан новаторска идея променя традиционната представа за наказанието. Властите одобряват закон, който позволява на затворници да намалят присъдите си чрез четене на книги. Тази мярка е част от по-широка стратегия за реформиране на системата за ...
|
![]()
Тулуз-Лотрек. Изкуство и вкус
|
Ако сте поропуснали
Талантите на бъдещето получиха своите награди в литературен конкурс
В новата книжарница „Умберто и ко“ се състоя церемонията по награждаването на победителите в 19-ия литературен конкурс „Бодлите на таралежите“. Тази година, сред близо 100 участници от цялата страна, бяха отличени млади таланти, които чрез своите истории ...
|
![]() ![]() ![]() ![]() |
![]() |
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
![]() |
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
Литеранс Плюс
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
![]() ![]() ![]() |
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |