РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Проф. Иван Станков: Добрата историческа тема в литературата винаги намира читатели

Дата на публикуване: 15:00 ч. / 07.08.2023
Прочетена
2692
На бюрото

Добрата историческа тема винаги е съвременна и намира читатели. Това сподели в интервю проф. Иван Станков, който представи своя роман „Късна смърт“ в рамките на тазгодишното изложение „Алея на книгата“ във Варна. 

Той смята, че през 90-те години на ХХ век не е имало потребност от исторически четива, защото свободните текстове са разгърнали достъпа до всичко, но в началото на XXI век и особено второто му десетилетие са се появили както стари преиздания на исторически книги, така и нови силни заглавия от автори като Теодора Димова, Емил Андреев, Николай Терзийски, Боян Биолчев, Весела Ляхова. 

Съвременната литература не е нито по-слаба, нито по-силна от тази на всяко друго време, защото националната култура има свои потребности и ражда продуктите си според тях, смята Станков. Те са плод на конгломерата от артисти и публика и на свободния пазар. 

„Преди 1989 г. всички четяха с лупи между редовете, за да открият онзи ред, в който ще се видят свободни. Имаше такива книги като „Чайки далеч от брега“ на Евгений Кузманов, които разказваха такива антиутопии, но след това целият този живот се пренесе във вестниците, литературата започна да се самопародира в епохата на постмодернизма, метафорите и символите загубиха смисъл“, каза писателят и допълни, че според него сега живеем в периода на правите текстове.

Бум на исторически романи има през 60-те години на ХХ век, когато излизат книгите на Емилиян Станев, Генчо Стоев, Вера Мутафчиева, Антон Дончев, посочи той. 

По думите му причината за това не е в държавната политика, а напротив. 

През 50-те години литературата е свръх идеологизирана с мисия да се опише времето на новото начало след 1944 г., когато според партията започва всичко. Това обаче се изконсумира много бързо и самите автори започват да негодуват срещу себе си и този „сив поток“, в който всички звучат еднакво. Тогава компенсаторно българската културна среда ражда потребността от припомняне на онова, което стои отвъд границата на „началото“, каза Иван Станков. 

Същото той е открил и за 20-те години на ХХ век, изследвайки десетки библиотечни исторически поредици, които са били разпространявани във вестникопродавниците и всички училища. В тях се припомня управлението на великите царе като мехлем за националните рани след войните, които страната ни губи, посочи професорът. 

„Всичко, що диша, участва в историята, но литературата може да си позволи да съхрани човека и да го предпази от прекалената историзация, която всяко време иска да наложи. Можем да си изберем да пишем за победителите или за трагедията на загубилите, а те имат еднакво участие в събитията“, каза Станков. 

Той призна, че и за него, макар да е добър познавач на времената, за които пише, това е много сложна материя, изискваща да се спреш и да мислиш конретния период с разбиране и познание до дъно, а той е едно безкрайно пространство. Колкото и да си добър обаче, винаги ще се окажеш един прекрасен талантлив лъжец за историята, добави той. 

„Късна смърт“, който бе сред номинираните за роман на 2023 г. на Националния дарителски фонд „13 века България“, разказва новите български времена след Освобождението до първите 15 години на демокрацията, сподели Иван Станков. 

Той не е афиширан като исторически, но историята се отразява в героите като в деформирани огледала. 

„Аз съм се помъчил да ги прекарам през покварените коридори на българското общо живеене в различни периоди, но без да ги вкарвам в туткала на конкретно време“, каза авторът. 

Тримата герои живеят по 140 години от времето на управлението на Стамболов до последните протести в наши дни. Те са родени в крайдунавско село, което по-късно става град по подобие на много други, които сега иронично наричаме градове от селски тип. Пространството е действително, но много неща са измислени. 

Важното за автора е как промяната се отразява на начина на мислене на героите, които започват да се огражданяват. 

Според него този процес взема заплашителни и разрушителни размери за цялото ни общество през 60-те години на ХХ век, тъй като три милиона българи сменят начина си на живот, но мнозинството не успяват да станат граждани, а вече не са и селяни. 

„Тази битийна разкраченост между здравата селска основа и града с неговите изкушения е една от големите български драми“, смята авторът и добавя, че неговите герои покриват всички полета на българската социология, като единият остава учител на село, а другият стига до висоти във военната кариера и се превръща в един от хората, които държат опорочаващото знание за всички останали. 

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Във Велико Търново предстои шестото издание на състезанието по правоговор и правопис на българския език „Буквоплет“. Събитието, което ще се проведе на 21 март ...
Вижте също
Биографията на Херман Гьоринг, написана от Дейвид Ървинг през 1989 година, е сред най-подробните и документално обосновани изследвания за този противоречив исторически пе ...
Към първа страница Новини На бюрото
На бюрото
Младежки мол в Габрово: Таланти, предприемачески дух и благотворителност в едно събитие
На 22 март 2026 г. в Габрово ще се проведе събитие, насочено към младежите, които желаят да демонстрират своите таланти и предприемачески умения. Организаторите канят млади хора да се включат в инициативата, която ще преобрази пространството в младежки „ ...
Валери Генков
На бюрото
Елена Басани изследва противоречията на Рио де Жанейро
Елена Басани (Elena Bassani) представя своето литературно дебютиране с романа "Флор" (Flor). Този роман не е просто разказ за географски премествания, а дълбочинно изследване на противоречията в един голям град, който служи като изкривено огледало на реалностт ...
Добрина Маркова
Джон Стейнбек тръгва за риба и открива свят, който човечеството ще промени
Ангелина Липчева
На бюрото
Конкурс за кратък разказ в чест на Георги Божинов, какво да очакваме от новите таланти?
Община Лом обяви национален литературен конкурс за кратък разказ с международно участие, наречен „Георги Божинов 2026“. Този конкурс е посветен на 101-ата годишнина от рождението на Георги Божинов, български писател, известен с историческите си кни ...
Добрина Маркова
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Подиум на писателя
9 интересни произведения на фикцията, които съчетават текст с фотографии
Съществува един особен чар в книгите, които съчетават текст с фотографии. Те предизвикват читателя да разгледа историята от различни ъгли, подобно на това как всяка снимка носи в себе си множество разкази. Възможността да се открият нови детайли и различни ист ...
Валери Генков
Подиум на писателя
Разрушителното десетилетие: истината за 1980-те през погледът на Коделупи
Книгата "Фантастичните осемдесет" на социолога Вани Коделупи е опит да се представят осемдесетте години в нова светлина, далеч от негативната стигматизация. Той успява да направи това, като предлага критичен поглед, който надминава обикновените мемоари за "най ...
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Камила Барнс разкрива сложността на семейството в дебютния си роман "Обичайното желание да убиеш"
Валери Генков
На бюрото
Младежки мол в Габрово: Таланти, предприемачески дух и благотворителност в едно събитие
Валери Генков
На 22 март 2026 г. в Габрово ще се проведе събитие, насочено към младежите, които желаят да демонстрират своите таланти и предприемачески умения. Организаторите канят млади хора да се включат в инициативата, която ще преобрази пространството в младежки „мол“. Посетителите ще имат възможност да разгледат и закупят разнообразие от продукти, услуги и творчески проекти, създадени от млади ...
Авторът и перото
Вивиян Крумова разказва за силата на 50-годишните в „Един (не) обикновен живот“
Валери Генков
Експресивно
В романа "Тъмни желания. Запознайте се с Ефрем Кругер" на Кира Шел, главната героиня Теа, млада ...
Начало На бюрото

Проф. Иван Станков: Добрата историческа тема в литературата винаги намира читатели

15:00 ч. / 07.08.2023
Автор: Валери Генков
Прочетена
2692
Публкацията е част от архивът на Литеранс
На бюрото

Добрата историческа тема винаги е съвременна и намира читатели. Това сподели в интервю проф. Иван Станков, който представи своя роман „Късна смърт“ в рамките на тазгодишното изложение „Алея на книгата“ във Варна. 

Той смята, че през 90-те години на ХХ век не е имало потребност от исторически четива, защото свободните текстове са разгърнали достъпа до всичко, но в началото на XXI век и особено второто му десетилетие са се появили както стари преиздания на исторически книги, така и нови силни заглавия от автори като Теодора Димова, Емил Андреев, Николай Терзийски, Боян Биолчев, Весела Ляхова. 

Съвременната литература не е нито по-слаба, нито по-силна от тази на всяко друго време, защото националната култура има свои потребности и ражда продуктите си според тях, смята Станков. Те са плод на конгломерата от артисти и публика и на свободния пазар. 

„Преди 1989 г. всички четяха с лупи между редовете, за да открият онзи ред, в който ще се видят свободни. Имаше такива книги като „Чайки далеч от брега“ на Евгений Кузманов, които разказваха такива антиутопии, но след това целият този живот се пренесе във вестниците, литературата започна да се самопародира в епохата на постмодернизма, метафорите и символите загубиха смисъл“, каза писателят и допълни, че според него сега живеем в периода на правите текстове.

Бум на исторически романи има през 60-те години на ХХ век, когато излизат книгите на Емилиян Станев, Генчо Стоев, Вера Мутафчиева, Антон Дончев, посочи той. 

По думите му причината за това не е в държавната политика, а напротив. 

През 50-те години литературата е свръх идеологизирана с мисия да се опише времето на новото начало след 1944 г., когато според партията започва всичко. Това обаче се изконсумира много бързо и самите автори започват да негодуват срещу себе си и този „сив поток“, в който всички звучат еднакво. Тогава компенсаторно българската културна среда ражда потребността от припомняне на онова, което стои отвъд границата на „началото“, каза Иван Станков. 

Същото той е открил и за 20-те години на ХХ век, изследвайки десетки библиотечни исторически поредици, които са били разпространявани във вестникопродавниците и всички училища. В тях се припомня управлението на великите царе като мехлем за националните рани след войните, които страната ни губи, посочи професорът. 

„Всичко, що диша, участва в историята, но литературата може да си позволи да съхрани човека и да го предпази от прекалената историзация, която всяко време иска да наложи. Можем да си изберем да пишем за победителите или за трагедията на загубилите, а те имат еднакво участие в събитията“, каза Станков. 

Той призна, че и за него, макар да е добър познавач на времената, за които пише, това е много сложна материя, изискваща да се спреш и да мислиш конретния период с разбиране и познание до дъно, а той е едно безкрайно пространство. Колкото и да си добър обаче, винаги ще се окажеш един прекрасен талантлив лъжец за историята, добави той. 

„Късна смърт“, който бе сред номинираните за роман на 2023 г. на Националния дарителски фонд „13 века България“, разказва новите български времена след Освобождението до първите 15 години на демокрацията, сподели Иван Станков. 

Той не е афиширан като исторически, но историята се отразява в героите като в деформирани огледала. 

„Аз съм се помъчил да ги прекарам през покварените коридори на българското общо живеене в различни периоди, но без да ги вкарвам в туткала на конкретно време“, каза авторът. 

Тримата герои живеят по 140 години от времето на управлението на Стамболов до последните протести в наши дни. Те са родени в крайдунавско село, което по-късно става град по подобие на много други, които сега иронично наричаме градове от селски тип. Пространството е действително, но много неща са измислени. 

Важното за автора е как промяната се отразява на начина на мислене на героите, които започват да се огражданяват. 

Според него този процес взема заплашителни и разрушителни размери за цялото ни общество през 60-те години на ХХ век, тъй като три милиона българи сменят начина си на живот, но мнозинството не успяват да станат граждани, а вече не са и селяни. 

„Тази битийна разкраченост между здравата селска основа и града с неговите изкушения е една от големите български драми“, смята авторът и добавя, че неговите герои покриват всички полета на българската социология, като единият остава учител на село, а другият стига до висоти във военната кариера и се превръща в един от хората, които държат опорочаващото знание за всички останали. 

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
На бюрото
Младежки мол в Габрово: Таланти, предприемачески дух и благотворителност в едно събитие
Валери Генков
На бюрото
Елена Басани изследва противоречията на Рио де Жанейро
Добрина Маркова
На бюрото
Джон Стейнбек тръгва за риба и открива свят, който човечеството ще промени
Ангелина Липчева
Всичко от рубриката
Между властта и престъплението: Ломбарди разкрива сложния живот на Херман Гьоринг
Ангелина Липчева
Биографията на Херман Гьоринг, написана от Дейвид Ървинг през 1989 година, е сред най-подробните и документално обосновани изследвания за този противоречив исторически пе ...
Подиум на писателя
Стефан Дечев представя хранителна енциклопедия за Османска България с уникални описания на ястия и обичаи
Валери Генков
Подиум на писателя
9 интересни произведения на фикцията, които съчетават текст с фотографии
Валери Генков
Подиум на писателя
Разрушителното десетилетие: истината за 1980-те през погледът на Коделупи
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Камила Барнс разкрива сложността на семейството в дебютния си роман "Обичайното желание да убиеш"
Валери Генков
На бюрото
Младежки мол в Габрово: Таланти, предприемачески дух и благотворителност в едно събитие
Валери Генков
Авторът и перото
Вивиян Крумова разказва за силата на 50-годишните в „Един (не) обикновен живот“
Валери Генков
Експресивно
Писма, приятелства и литература: Юбилеят на Нери Поца
Добрина Маркова
Експресивно
Музиката беше нейният език, а той – загадка, която не можеше да разгадае
Добрина Маркова
На бюрото
Елена Басани изследва противоречията на Рио де Жанейро
Добрина Маркова
На бюрото
Джон Стейнбек тръгва за риба и открива свят, който човечеството ще промени
Ангелина Липчева
Вижте още новини
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Кой казва, че самураите са само в миналото пита Елизабета Памела Петролати
"Самурай и Рю. Човекът и драконът" е поетичен сборник на италианската поетеса, социоложка и преподавателка Елизабета Памела Петролати. Книгата, носи подзаглавие "Човешките и митологичните защити". В нея авторката ни повежда на поетично пътешествие, което ...
Избрано
Джулиан Барнс премества границите на всяка улица и всяка страница
Departure(s) е новата творба на Джулиън Барнс, като в нея се усеща характерният му елегантен, почти хирургически прецизен стил на писане. Книгата се движи между спомена и съвременността, между пътуването във физически и емоционален смисъл, като изследва как ...
Нова буря от обвинения и спекулации за влиянието на Мегън върху Хари
Ако сте поропуснали
Серджо Троизи открива града, където магията и отровата вървят ръка за ръка
Серджo Троизи (Sergio Troisi) е автор на книгата "Палермо, разказ за един град в 100 произведения" (Palermo, racconto di una citta in 100 opere), която излезе през 2025 година. Тази творба е поредното доказателство за неговата дълбока ангажираност с ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България.
Всички права запазени.