РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Добрин Финиотис: Най-разпространеният мит около Дора Габе е за отношенията й с Елисавета Багряна

Дата на публикуване: 08:34 ч. / 28.08.2023
Прочетена
2333
На бюрото

Дора Габе е един необятен свят. И винаги ще има какво да преоткриваме за биографията й, за българската и световната литература чрез нейните творби и преводи. Това казва Добрин Добрев Финиотис, който е  назначен за уредник на дом-музей „Дора Габе“ в София.

„Мислейки за Дора Габе, винаги ме обгръща усещането за пълнота и за сбъднатост. Не само заради дългия й житейски път, а заради живота й на творец с нетукашен европейски мащаб. С несломен до финала дух. С енергията и с финеса, и пълнотата на преводаческото й изкуство”, казва с усмивка  Добрин Добрев Финиотис.

Финиотис е от града на Дора Габе - Добрич. Дора Габе и Елисавета Багряна посещавали училищата много често. „Аз на два-три пъти съм имал срещи с нея. Даже веднъж си спомням, като много малък, изрецитирах стихотворението „Калинчице-капчице“. Тя идва към мен и казва: „Аз съм Дора Габе, ти изрецитира моето стихотворение“. - Аз се изчервих и й казах: „Ама вие не сте ли книга?“, спомня си той.

Уредникът на дом-музей „Дора Габе“ в София припомня, че тя самата не е имала деца, но когато в по-късните години на поетесата я питали дали има деца, тя отговаряла: „Всички деца на Добруджа са мои внуци и правнуци.” 

ДОМ-МУЗЕЙ НА ДОРА ГАБЕ В СОФИЯ

Музей на Дора Габе ще бъде открит през ноември. „Конкретна дата още няма. Зависи кога ще сме готови с експозициите, с реставрацията на мебели и подредбата на писателския архив“, казва Добрин Добрев Финиотис. Музеят ще бъде към Съюза на българските писатели. Финиотис подчертава ролята на председателя на СБП Боян Ангелов и международния секретар на СБП Анжела Димчева. „Те прегърнаха моята идея за възстановяване на този дом и заедно с тях стигнахме до тук и продължаваме“, казва той.

В музея е съхранена една от пишещите машини на Дора Габе, ръкописи, преводи,  автографи от световни писатели. И много книги. „Почти всички издания, които са излезли на Елисавета Багряна, са подарени с автограф до Дора Габе с ласкавия надпис „На Дора от Лиза“. Казват, че са враждували цял живот заради Боян Пенев, което не е така. Напротив – те са надмогнали това нещо и в името на българската поезия те са били навсякъде заедно”, обяснява Финиотис. 

В експозицията са включени снимки и портрети, икони, картини, два шкафа, шевната й машина, масата, на която Боян Пенев е писал. „Специално дойде един сноп житни класове от Добруджа, които са обработени и направени за музея“, казва Добрин Добрев Финиотис.

СКРОМНА ЛИЧНОСТ, БОГАТА ДУШЕВНОСТ

Той отбелязва, че Дора Габе е живяла изключително скромно. В бита си е била съвсем непретенциозна. В този дом е живяла най-дълго – от 1957 година до смъртта си на 16 февруари 1983 г.

Жилището на Дора Габе е изцяло с българска резба от орехово дърво. Обзавеждането и мебелите са направени в стила на епохата, в която е живяла. „Разбира се, отвсякъде се усмихват пъстри дреболии, които са като мили посланици на далечните й приятели. Тя като е пътувала, отвсякъде си е донасяла по нещо“, казва той.

МИТОВЕТЕ ОКОЛО НЕЯ

Най-разпространените митове около името на Дора Габе си свързани главно с отношенията й с Елисавета Багряна. Финиотис казва, че дори и да е имало вражда, в името на таланта и на българската литература тя е потушена. Дора Габе обаче е свързана и с други големи имена в българската литература.

Едно от твърденията е, че Пейо Яворов е посветил „Две хубави очи“ на Дора Габе. Но според уредника на музея това не отговаря на истината. „А в разказа на Йордан Йовков „Чифликът край границата“ тя вижда Нона като себе си и казва на Йовков: „Вие сте ме описали като героиня” – но той с недвусмислие се е позасмял мълчаливо. И може би е, но може би не е”,  казва Финиотис.

ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙНОСТ

Финиотис припомня, че Дора Габе е една от първите, които внасят писмо в Народното събрание до депутата Димитър Пешев за освобождаването на българските евреи. И тя има огромна заслуга за това. Както и за освобождаването на добруджанския край. „Първа тя на 25 септември влиза в Добруджа с войските заедно с Елисавета Багряна, облечени във военни униформи“, казва той. 

Уредникът на музея на Дора Габе отбелязва, че повече от две десетилетия тази крехка жена дава мило и драго, за да не угасне българската искрица в добруджанските сърца. Тя изпраща буквари, посреща и приютява будни добруджанчета в София. „Нейният баща, който е изключително достоен човек – икономист и политик Петър Габе, обикаля надлъж и нашир селата и градовете на България и навсякъде разказва за горчивата участ на своя роден край“, разказва Финиотис.

На световния форум в Лондон и Париж, на който Дора Габе участва, се чуват за първи път горещите й слова за нейната родна земя. „Родният ни край остана тъй далече, пътя, който води в него, враг посече“. И когато идва освобождението на Добруджа, редом с българския генерал Попов, Дора Габе с военна фуражка първа преминава граничната бразда, скача от коня и разплакана целува пръстта. И казва: „Добруджа е свободна!“, припомня Финиотис.

„Добруджа създава тази поетеса Дора Габе, но Добруджа освен поетесата, създава и гражданина Дора Габе. Помислете си колко са българските поетеси, които са се вписали в историята с подобна доблестна биография“, казва той. И припомня, че тогава Багряна пише: „Ако има нещо специфично за Дора Габе, то е нестинарството. Дора винаги е живяла като жрица върху огън, върху жарава, разпалена от щедрото добруджанско слънце. Във всички събития на България, в своята лична съдба!“

ОТ ИЗИДОРА ПЕЙСАХ ДО ДОРА ГАБЕ

Дора Габе е от еврейски произход. Родена е на 28 август 1886 г като Изидора Пейсах. Първата си глътка въздух поема в българското село Дъбовик, близо до Генерал Тошево и на няколко километра от Добрич. Завършва гимназия във Варна, а през 1904 г. записва естествени науки в Софийския университет и следва френска филология в Женева и Гренобъл (1905 – 1906). През 1906 г. е назначена за учителка по френски език в Добрич, отбелязва уредникът на дом-музея „Дора Габе“ в София.

Във връзка с преводаческата дейност на съпруга й Боян Пенев прекарва годините от 1911 до 1932 г. в различни държави: Полша, Германия, Швейцария, Австрия, Чехия, Франция, Великобритания. През 1925 г министерството на народната просвета за първи път й възлага да редактира съвместно със Симеон Радев библиотечната поредица „Библиотека за най-малките“, припомня Финиотис.

Той допълва, че по-късно, от 1939 г. до 1941 г., Дора Габе е редактор на детското списание „Прозорче“. Учредител е на българо-полския комитет, на българския ПЕН клуб и негов дългогодишен председател . Дора Габе е била и съветник по културните въпроси в българското посолство във Варшава от 1947 г. до 1950 г. Била е представителка на България в международните конгреси на ПЕН клубовете.

ТВОРЧЕСТВО 

„Дора Габе е от онези писатели и поетеси, в чието дело поколения творци ще се оглеждат винаги по разнообразен начин. И всякога ще откриват в живота й нещо съкровено и нещо съвременно“, казва Добрин Добрев Финиотис.

За първи път тя печата в Шумен стихотворението „Пролет“ в списание „Младина“ през 1900 година, когато е едва 14-годишна. „Първата й стихосбирка „Теменуги“ е в духа на модния в началото на века сецесионен сантиментализъм и отчасти – на налагащата се поетична конвенция на символизма. Тя е създадена с редакторската намеса, стигаща даже до съавторство с големия поет Пейо Яворов. Той първи с червен молив й редактира стихотворенията и подпомага израстването й като поетеса“, разказва Финиотис.

Пише книжки за деца, поезия за деца и възрастни, разкази, есеистична проза, импресии, отзиви за театрални статии по въпроси на чуждестранната и българската литература, спомени за поети и писатели в различни списанията. След 1944 г. публикува в литературния и периодичния печат, в детските списания „Славейче“, „Дружинка“, „Деца, изкуство, книги“. Дора Габе е автор и на два романа „Мълчаливи герои“ (1931) и „Майка Парашкева“ (1971). В творческата й биография присъстват и две повести – „ Малкият добруджанец“ (1927) и „Ние малките“ (1946). 

Дора Габе превежда от полски, чешки, руски, френски, гръцки език. Сред най значимите постижения на преводаческо й дело са антологиите „Полски поети“ (1921), на която Дора Габе е преводачка, съставителка и авторка на характеристиките, „Химни“ на Ян Каспрович (1924) и „Анхели“ на Ю. Словацки (1925). 

ПРИЗНАНИЯ

Носителка е на някои от най-значимите награди в България и чужбина. През 1927 г. получава „Златен кръст за заслуги“ в Полша. Две години по-късно, през 1929 г, е удостоена с почетна грамота от Всемирния съвет на мира. През 1946 г. й е връчен орден „9 септември 1944“, III степен. През 1963 г. получава награда на Съюза на българските писатели за стихотворението „Родина“. Удостоена е със званието „Заслужил деятел на културата“ в областта на поезията, с орден „Георги Димитров“ по случай 80-годишнината от рождението й и със със званието „Народен деятел на културата“. 

През 1978 г. е удостоена със званието „Лауреат на Димитровска награда“ за стихосбирките „Почакай слънце“, „Глъбини“ и „Сгъстена тишина“ и със званието „Герой на социалистическия труд“ по случай 90-годишнината от рождението . В края на същата година е удостоена и с почетния знак на София, I степен. 

През 1979 г получава специална награда от Съюза на българските композитори за стихотворението-песен „Вироглавка“ и награда „Петко Рачов Славейков“ за литературното творчество, свързано с децата и българското училище. 

Умира в София на 16 февруари 1983 г.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Брус Спрингстийн бе сред наградените на годишната церемония на Нюйоркската обществена библиотека, известна като „Библиотечните лъвове“. Събитието, което се пр ...
Вижте също
С настъпването на есента идва и желанието да се потопим в страниците на добра книга. Ноември 2025 предлага много нови заглавия от италиански и международни автори, които ...
Към първа страница Новини На бюрото
На бюрото
Даниел Вълчев представя „Седем дни в Парория“ с Бойко Василев и проф. Георги Каприев
На 19 ноември в книжарница Umberto & Co в София ще се проведе премиерата на новия роман на Даниел Вълчев, озаглавен „Седем дни в Парория“. Събитието ще бъде водено от Бойко Василев и проф. Георги Каприев, съобщават от издателство „Сиела“. Романът предлага уник ...
Валери Генков
На бюрото
Всеки носи по една планина в себе си и по един град
На 11 ноември в София ще се състои премиерата на новата поетична книга на Емилия Найденова, озаглавена „Песента на бързолетите“. Събитието ще бъде организирано от издателство „Жанет 45“ и книжарница Umberto&Co, а в него ще вземат уч ...
Добрина Маркова
Таму Едициони става Тангерин с нова визия и фокус върху балканската култура
Ангелина Липчева
На бюрото
От коректив към неудобство: Как политическата агресия променя журналистиката според д-р Илия Вълков
Все по-малко млади хора се насочват към журналистиката, тъй като професията изисква много усилия и често остава недооценена. Това сподели д-р Илия Вълков по време на представянето на новата си книга „Медии и политика. Преплитане и влияние“ в библио ...
Ангелина Липчева
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Златното мастило
Настъпи ли моментът за нов ред в света?
Професор Ивайло Груев ще представи своята нова книга „Конвулсии преди многополярност“ на 6 ноември в гранд хотел „София“, съобщават от издателство „Изток-Запад“. Според издателите, книгата поставя важни въпроси относно съвр ...
Валери Генков
Експресивно
Преодолявайки дигиталната бариера: Интернет за всички 60+
Регионална библиотека „Партений Павлович” в Силистра стартира нова инициатива, насочена към възрастните хора. От утре започват безплатни обучения по програмата „Интернет за всички 60+”, която е реализирана в партньорство с Фондация "Гло ...
Валери Генков
На бюрото
Даниел Вълчев представя „Седем дни в Парория“ с Бойко Василев и проф. Георги Каприев
Валери Генков
Литературен обзор
Осем книги, които прегръщат разширеността на queer семействата
Ангелина Липчева
Въпреки нарастващите заплахи за LGBTQ+ семействата, включително здравни политики, които ограничават достъпа на транс деца до медицинска помощ, и нападения срещу равенството в брака, интересът към литературата, която представя queer семейства, остава силен. Въпреки че представителството на LGBTQ+ общността в литературата се е подобрило през последните години, много читатели все още активно търсят и ...
Експресивно
I.S. Джоунс представя "Bloodmercy" като отражение на гротескността на момичешкия опит
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Украинските власти официално обявиха писателя Иван Тургенев за част от руската империалистическ ...
Начало На бюрото

Добрин Финиотис: Най-разпространеният мит около Дора Габе е за отношенията й с Елисавета Багряна

08:34 ч. / 28.08.2023
Автор: Ангелина Липчева
Прочетена
2333
Публкацията е част от архивът на Литеранс
На бюрото

Дора Габе е един необятен свят. И винаги ще има какво да преоткриваме за биографията й, за българската и световната литература чрез нейните творби и преводи. Това казва Добрин Добрев Финиотис, който е  назначен за уредник на дом-музей „Дора Габе“ в София.

„Мислейки за Дора Габе, винаги ме обгръща усещането за пълнота и за сбъднатост. Не само заради дългия й житейски път, а заради живота й на творец с нетукашен европейски мащаб. С несломен до финала дух. С енергията и с финеса, и пълнотата на преводаческото й изкуство”, казва с усмивка  Добрин Добрев Финиотис.

Финиотис е от града на Дора Габе - Добрич. Дора Габе и Елисавета Багряна посещавали училищата много често. „Аз на два-три пъти съм имал срещи с нея. Даже веднъж си спомням, като много малък, изрецитирах стихотворението „Калинчице-капчице“. Тя идва към мен и казва: „Аз съм Дора Габе, ти изрецитира моето стихотворение“. - Аз се изчервих и й казах: „Ама вие не сте ли книга?“, спомня си той.

Уредникът на дом-музей „Дора Габе“ в София припомня, че тя самата не е имала деца, но когато в по-късните години на поетесата я питали дали има деца, тя отговаряла: „Всички деца на Добруджа са мои внуци и правнуци.” 

ДОМ-МУЗЕЙ НА ДОРА ГАБЕ В СОФИЯ

Музей на Дора Габе ще бъде открит през ноември. „Конкретна дата още няма. Зависи кога ще сме готови с експозициите, с реставрацията на мебели и подредбата на писателския архив“, казва Добрин Добрев Финиотис. Музеят ще бъде към Съюза на българските писатели. Финиотис подчертава ролята на председателя на СБП Боян Ангелов и международния секретар на СБП Анжела Димчева. „Те прегърнаха моята идея за възстановяване на този дом и заедно с тях стигнахме до тук и продължаваме“, казва той.

В музея е съхранена една от пишещите машини на Дора Габе, ръкописи, преводи,  автографи от световни писатели. И много книги. „Почти всички издания, които са излезли на Елисавета Багряна, са подарени с автограф до Дора Габе с ласкавия надпис „На Дора от Лиза“. Казват, че са враждували цял живот заради Боян Пенев, което не е така. Напротив – те са надмогнали това нещо и в името на българската поезия те са били навсякъде заедно”, обяснява Финиотис. 

В експозицията са включени снимки и портрети, икони, картини, два шкафа, шевната й машина, масата, на която Боян Пенев е писал. „Специално дойде един сноп житни класове от Добруджа, които са обработени и направени за музея“, казва Добрин Добрев Финиотис.

СКРОМНА ЛИЧНОСТ, БОГАТА ДУШЕВНОСТ

Той отбелязва, че Дора Габе е живяла изключително скромно. В бита си е била съвсем непретенциозна. В този дом е живяла най-дълго – от 1957 година до смъртта си на 16 февруари 1983 г.

Жилището на Дора Габе е изцяло с българска резба от орехово дърво. Обзавеждането и мебелите са направени в стила на епохата, в която е живяла. „Разбира се, отвсякъде се усмихват пъстри дреболии, които са като мили посланици на далечните й приятели. Тя като е пътувала, отвсякъде си е донасяла по нещо“, казва той.

МИТОВЕТЕ ОКОЛО НЕЯ

Най-разпространените митове около името на Дора Габе си свързани главно с отношенията й с Елисавета Багряна. Финиотис казва, че дори и да е имало вражда, в името на таланта и на българската литература тя е потушена. Дора Габе обаче е свързана и с други големи имена в българската литература.

Едно от твърденията е, че Пейо Яворов е посветил „Две хубави очи“ на Дора Габе. Но според уредника на музея това не отговаря на истината. „А в разказа на Йордан Йовков „Чифликът край границата“ тя вижда Нона като себе си и казва на Йовков: „Вие сте ме описали като героиня” – но той с недвусмислие се е позасмял мълчаливо. И може би е, но може би не е”,  казва Финиотис.

ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙНОСТ

Финиотис припомня, че Дора Габе е една от първите, които внасят писмо в Народното събрание до депутата Димитър Пешев за освобождаването на българските евреи. И тя има огромна заслуга за това. Както и за освобождаването на добруджанския край. „Първа тя на 25 септември влиза в Добруджа с войските заедно с Елисавета Багряна, облечени във военни униформи“, казва той. 

Уредникът на музея на Дора Габе отбелязва, че повече от две десетилетия тази крехка жена дава мило и драго, за да не угасне българската искрица в добруджанските сърца. Тя изпраща буквари, посреща и приютява будни добруджанчета в София. „Нейният баща, който е изключително достоен човек – икономист и политик Петър Габе, обикаля надлъж и нашир селата и градовете на България и навсякъде разказва за горчивата участ на своя роден край“, разказва Финиотис.

На световния форум в Лондон и Париж, на който Дора Габе участва, се чуват за първи път горещите й слова за нейната родна земя. „Родният ни край остана тъй далече, пътя, който води в него, враг посече“. И когато идва освобождението на Добруджа, редом с българския генерал Попов, Дора Габе с военна фуражка първа преминава граничната бразда, скача от коня и разплакана целува пръстта. И казва: „Добруджа е свободна!“, припомня Финиотис.

„Добруджа създава тази поетеса Дора Габе, но Добруджа освен поетесата, създава и гражданина Дора Габе. Помислете си колко са българските поетеси, които са се вписали в историята с подобна доблестна биография“, казва той. И припомня, че тогава Багряна пише: „Ако има нещо специфично за Дора Габе, то е нестинарството. Дора винаги е живяла като жрица върху огън, върху жарава, разпалена от щедрото добруджанско слънце. Във всички събития на България, в своята лична съдба!“

ОТ ИЗИДОРА ПЕЙСАХ ДО ДОРА ГАБЕ

Дора Габе е от еврейски произход. Родена е на 28 август 1886 г като Изидора Пейсах. Първата си глътка въздух поема в българското село Дъбовик, близо до Генерал Тошево и на няколко километра от Добрич. Завършва гимназия във Варна, а през 1904 г. записва естествени науки в Софийския университет и следва френска филология в Женева и Гренобъл (1905 – 1906). През 1906 г. е назначена за учителка по френски език в Добрич, отбелязва уредникът на дом-музея „Дора Габе“ в София.

Във връзка с преводаческата дейност на съпруга й Боян Пенев прекарва годините от 1911 до 1932 г. в различни държави: Полша, Германия, Швейцария, Австрия, Чехия, Франция, Великобритания. През 1925 г министерството на народната просвета за първи път й възлага да редактира съвместно със Симеон Радев библиотечната поредица „Библиотека за най-малките“, припомня Финиотис.

Той допълва, че по-късно, от 1939 г. до 1941 г., Дора Габе е редактор на детското списание „Прозорче“. Учредител е на българо-полския комитет, на българския ПЕН клуб и негов дългогодишен председател . Дора Габе е била и съветник по културните въпроси в българското посолство във Варшава от 1947 г. до 1950 г. Била е представителка на България в международните конгреси на ПЕН клубовете.

ТВОРЧЕСТВО 

„Дора Габе е от онези писатели и поетеси, в чието дело поколения творци ще се оглеждат винаги по разнообразен начин. И всякога ще откриват в живота й нещо съкровено и нещо съвременно“, казва Добрин Добрев Финиотис.

За първи път тя печата в Шумен стихотворението „Пролет“ в списание „Младина“ през 1900 година, когато е едва 14-годишна. „Първата й стихосбирка „Теменуги“ е в духа на модния в началото на века сецесионен сантиментализъм и отчасти – на налагащата се поетична конвенция на символизма. Тя е създадена с редакторската намеса, стигаща даже до съавторство с големия поет Пейо Яворов. Той първи с червен молив й редактира стихотворенията и подпомага израстването й като поетеса“, разказва Финиотис.

Пише книжки за деца, поезия за деца и възрастни, разкази, есеистична проза, импресии, отзиви за театрални статии по въпроси на чуждестранната и българската литература, спомени за поети и писатели в различни списанията. След 1944 г. публикува в литературния и периодичния печат, в детските списания „Славейче“, „Дружинка“, „Деца, изкуство, книги“. Дора Габе е автор и на два романа „Мълчаливи герои“ (1931) и „Майка Парашкева“ (1971). В творческата й биография присъстват и две повести – „ Малкият добруджанец“ (1927) и „Ние малките“ (1946). 

Дора Габе превежда от полски, чешки, руски, френски, гръцки език. Сред най значимите постижения на преводаческо й дело са антологиите „Полски поети“ (1921), на която Дора Габе е преводачка, съставителка и авторка на характеристиките, „Химни“ на Ян Каспрович (1924) и „Анхели“ на Ю. Словацки (1925). 

ПРИЗНАНИЯ

Носителка е на някои от най-значимите награди в България и чужбина. През 1927 г. получава „Златен кръст за заслуги“ в Полша. Две години по-късно, през 1929 г, е удостоена с почетна грамота от Всемирния съвет на мира. През 1946 г. й е връчен орден „9 септември 1944“, III степен. През 1963 г. получава награда на Съюза на българските писатели за стихотворението „Родина“. Удостоена е със званието „Заслужил деятел на културата“ в областта на поезията, с орден „Георги Димитров“ по случай 80-годишнината от рождението й и със със званието „Народен деятел на културата“. 

През 1978 г. е удостоена със званието „Лауреат на Димитровска награда“ за стихосбирките „Почакай слънце“, „Глъбини“ и „Сгъстена тишина“ и със званието „Герой на социалистическия труд“ по случай 90-годишнината от рождението . В края на същата година е удостоена и с почетния знак на София, I степен. 

През 1979 г получава специална награда от Съюза на българските композитори за стихотворението-песен „Вироглавка“ и награда „Петко Рачов Славейков“ за литературното творчество, свързано с децата и българското училище. 

Умира в София на 16 февруари 1983 г.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
На бюрото
Даниел Вълчев представя „Седем дни в Парория“ с Бойко Василев и проф. Георги Каприев
Валери Генков
На бюрото
Всеки носи по една планина в себе си и по един град
Добрина Маркова
На бюрото
Таму Едициони става Тангерин с нова визия и фокус върху балканската култура
Ангелина Липчева
Всичко от рубриката
Нови заглавия за ноември: Криминални мистерии, емоционални драми и фантастични пътувания
Добрина Маркова
С настъпването на есента идва и желанието да се потопим в страниците на добра книга. Ноември 2025 предлага много нови заглавия от италиански и международни автори, които ...
Подиум на писателя
Напиши своята литературна история: Конкурс за нов български роман
Ангелина Липчева
Златното мастило
Настъпи ли моментът за нов ред в света?
Валери Генков
Експресивно
Преодолявайки дигиталната бариера: Интернет за всички 60+
Валери Генков
На бюрото
Даниел Вълчев представя „Седем дни в Парория“ с Бойко Василев и проф. Георги Каприев
Валери Генков
Литературен обзор
Осем книги, които прегръщат разширеността на queer семействата
Ангелина Липчева
Експресивно
I.S. Джоунс представя "Bloodmercy" като отражение на гротескността на момичешкия опит
Ангелина Липчева
Експресивно
Елена Гуерини - "Може да се наложи да служим, никога не се знае"
Валери Генков
Литературен обзор
Иван Тургенев обявен за символ на „руската империалистическа пропаганда“ в Украйна
Добрина Маркова
На бюрото
Всеки носи по една планина в себе си и по един град
Добрина Маркова
На бюрото
Таму Едициони става Тангерин с нова визия и фокус върху балканската култура
Ангелина Липчева
Вижте още новини
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Георги Константинов и Симеон Янев – носители на „Чест и слово“
Националната награда за цялостен принос в българската литература, изкуство и култура „Чест и слово“ бе връчена на поета Георги Константинов и на професор Симеон Янев. Церемонията се състоя в Националния литературен музей, разположен в къщата-музей ...
Избрано
Ден на будителите и литературните награди „Александър Муратов“: Почит към творците на България
В навечерието на Деня на народните будители, Сдружение „Дружество на писателите“ в Плевен организира церемония за връчване на годишните литературни награди „Александър Муратов“. Събитието се проведе в залата на художествената галерия ...
Селиме Феим и Борислава Иванова с награди за принос в културата
Ако сте поропуснали
Елио Джаконе представя Хелоуин като празник за деца, далеч от ужаса
Хелоуин не вдъхновява само чуждестранни автори. Много италиански поети също са се вдъхновили от този празник, като са създали произведения, насочени и към детската аудитория. В Италия Хелоуин се възприема предимно като празник за малките, който им помага да ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България.
Всички права запазени.