РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Добрин Финиотис: Най-разпространеният мит около Дора Габе е за отношенията й с Елисавета Багряна

Дата на публикуване: 08:34 ч. / 28.08.2023
Прочетена
2333
На бюрото

Дора Габе е един необятен свят. И винаги ще има какво да преоткриваме за биографията й, за българската и световната литература чрез нейните творби и преводи. Това казва Добрин Добрев Финиотис, който е  назначен за уредник на дом-музей „Дора Габе“ в София.

„Мислейки за Дора Габе, винаги ме обгръща усещането за пълнота и за сбъднатост. Не само заради дългия й житейски път, а заради живота й на творец с нетукашен европейски мащаб. С несломен до финала дух. С енергията и с финеса, и пълнотата на преводаческото й изкуство”, казва с усмивка  Добрин Добрев Финиотис.

Финиотис е от града на Дора Габе - Добрич. Дора Габе и Елисавета Багряна посещавали училищата много често. „Аз на два-три пъти съм имал срещи с нея. Даже веднъж си спомням, като много малък, изрецитирах стихотворението „Калинчице-капчице“. Тя идва към мен и казва: „Аз съм Дора Габе, ти изрецитира моето стихотворение“. - Аз се изчервих и й казах: „Ама вие не сте ли книга?“, спомня си той.

Уредникът на дом-музей „Дора Габе“ в София припомня, че тя самата не е имала деца, но когато в по-късните години на поетесата я питали дали има деца, тя отговаряла: „Всички деца на Добруджа са мои внуци и правнуци.” 

ДОМ-МУЗЕЙ НА ДОРА ГАБЕ В СОФИЯ

Музей на Дора Габе ще бъде открит през ноември. „Конкретна дата още няма. Зависи кога ще сме готови с експозициите, с реставрацията на мебели и подредбата на писателския архив“, казва Добрин Добрев Финиотис. Музеят ще бъде към Съюза на българските писатели. Финиотис подчертава ролята на председателя на СБП Боян Ангелов и международния секретар на СБП Анжела Димчева. „Те прегърнаха моята идея за възстановяване на този дом и заедно с тях стигнахме до тук и продължаваме“, казва той.

В музея е съхранена една от пишещите машини на Дора Габе, ръкописи, преводи,  автографи от световни писатели. И много книги. „Почти всички издания, които са излезли на Елисавета Багряна, са подарени с автограф до Дора Габе с ласкавия надпис „На Дора от Лиза“. Казват, че са враждували цял живот заради Боян Пенев, което не е така. Напротив – те са надмогнали това нещо и в името на българската поезия те са били навсякъде заедно”, обяснява Финиотис. 

В експозицията са включени снимки и портрети, икони, картини, два шкафа, шевната й машина, масата, на която Боян Пенев е писал. „Специално дойде един сноп житни класове от Добруджа, които са обработени и направени за музея“, казва Добрин Добрев Финиотис.

СКРОМНА ЛИЧНОСТ, БОГАТА ДУШЕВНОСТ

Той отбелязва, че Дора Габе е живяла изключително скромно. В бита си е била съвсем непретенциозна. В този дом е живяла най-дълго – от 1957 година до смъртта си на 16 февруари 1983 г.

Жилището на Дора Габе е изцяло с българска резба от орехово дърво. Обзавеждането и мебелите са направени в стила на епохата, в която е живяла. „Разбира се, отвсякъде се усмихват пъстри дреболии, които са като мили посланици на далечните й приятели. Тя като е пътувала, отвсякъде си е донасяла по нещо“, казва той.

МИТОВЕТЕ ОКОЛО НЕЯ

Най-разпространените митове около името на Дора Габе си свързани главно с отношенията й с Елисавета Багряна. Финиотис казва, че дори и да е имало вражда, в името на таланта и на българската литература тя е потушена. Дора Габе обаче е свързана и с други големи имена в българската литература.

Едно от твърденията е, че Пейо Яворов е посветил „Две хубави очи“ на Дора Габе. Но според уредника на музея това не отговаря на истината. „А в разказа на Йордан Йовков „Чифликът край границата“ тя вижда Нона като себе си и казва на Йовков: „Вие сте ме описали като героиня” – но той с недвусмислие се е позасмял мълчаливо. И може би е, но може би не е”,  казва Финиотис.

ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙНОСТ

Финиотис припомня, че Дора Габе е една от първите, които внасят писмо в Народното събрание до депутата Димитър Пешев за освобождаването на българските евреи. И тя има огромна заслуга за това. Както и за освобождаването на добруджанския край. „Първа тя на 25 септември влиза в Добруджа с войските заедно с Елисавета Багряна, облечени във военни униформи“, казва той. 

Уредникът на музея на Дора Габе отбелязва, че повече от две десетилетия тази крехка жена дава мило и драго, за да не угасне българската искрица в добруджанските сърца. Тя изпраща буквари, посреща и приютява будни добруджанчета в София. „Нейният баща, който е изключително достоен човек – икономист и политик Петър Габе, обикаля надлъж и нашир селата и градовете на България и навсякъде разказва за горчивата участ на своя роден край“, разказва Финиотис.

На световния форум в Лондон и Париж, на който Дора Габе участва, се чуват за първи път горещите й слова за нейната родна земя. „Родният ни край остана тъй далече, пътя, който води в него, враг посече“. И когато идва освобождението на Добруджа, редом с българския генерал Попов, Дора Габе с военна фуражка първа преминава граничната бразда, скача от коня и разплакана целува пръстта. И казва: „Добруджа е свободна!“, припомня Финиотис.

„Добруджа създава тази поетеса Дора Габе, но Добруджа освен поетесата, създава и гражданина Дора Габе. Помислете си колко са българските поетеси, които са се вписали в историята с подобна доблестна биография“, казва той. И припомня, че тогава Багряна пише: „Ако има нещо специфично за Дора Габе, то е нестинарството. Дора винаги е живяла като жрица върху огън, върху жарава, разпалена от щедрото добруджанско слънце. Във всички събития на България, в своята лична съдба!“

ОТ ИЗИДОРА ПЕЙСАХ ДО ДОРА ГАБЕ

Дора Габе е от еврейски произход. Родена е на 28 август 1886 г като Изидора Пейсах. Първата си глътка въздух поема в българското село Дъбовик, близо до Генерал Тошево и на няколко километра от Добрич. Завършва гимназия във Варна, а през 1904 г. записва естествени науки в Софийския университет и следва френска филология в Женева и Гренобъл (1905 – 1906). През 1906 г. е назначена за учителка по френски език в Добрич, отбелязва уредникът на дом-музея „Дора Габе“ в София.

Във връзка с преводаческата дейност на съпруга й Боян Пенев прекарва годините от 1911 до 1932 г. в различни държави: Полша, Германия, Швейцария, Австрия, Чехия, Франция, Великобритания. През 1925 г министерството на народната просвета за първи път й възлага да редактира съвместно със Симеон Радев библиотечната поредица „Библиотека за най-малките“, припомня Финиотис.

Той допълва, че по-късно, от 1939 г. до 1941 г., Дора Габе е редактор на детското списание „Прозорче“. Учредител е на българо-полския комитет, на българския ПЕН клуб и негов дългогодишен председател . Дора Габе е била и съветник по културните въпроси в българското посолство във Варшава от 1947 г. до 1950 г. Била е представителка на България в международните конгреси на ПЕН клубовете.

ТВОРЧЕСТВО 

„Дора Габе е от онези писатели и поетеси, в чието дело поколения творци ще се оглеждат винаги по разнообразен начин. И всякога ще откриват в живота й нещо съкровено и нещо съвременно“, казва Добрин Добрев Финиотис.

За първи път тя печата в Шумен стихотворението „Пролет“ в списание „Младина“ през 1900 година, когато е едва 14-годишна. „Първата й стихосбирка „Теменуги“ е в духа на модния в началото на века сецесионен сантиментализъм и отчасти – на налагащата се поетична конвенция на символизма. Тя е създадена с редакторската намеса, стигаща даже до съавторство с големия поет Пейо Яворов. Той първи с червен молив й редактира стихотворенията и подпомага израстването й като поетеса“, разказва Финиотис.

Пише книжки за деца, поезия за деца и възрастни, разкази, есеистична проза, импресии, отзиви за театрални статии по въпроси на чуждестранната и българската литература, спомени за поети и писатели в различни списанията. След 1944 г. публикува в литературния и периодичния печат, в детските списания „Славейче“, „Дружинка“, „Деца, изкуство, книги“. Дора Габе е автор и на два романа „Мълчаливи герои“ (1931) и „Майка Парашкева“ (1971). В творческата й биография присъстват и две повести – „ Малкият добруджанец“ (1927) и „Ние малките“ (1946). 

Дора Габе превежда от полски, чешки, руски, френски, гръцки език. Сред най значимите постижения на преводаческо й дело са антологиите „Полски поети“ (1921), на която Дора Габе е преводачка, съставителка и авторка на характеристиките, „Химни“ на Ян Каспрович (1924) и „Анхели“ на Ю. Словацки (1925). 

ПРИЗНАНИЯ

Носителка е на някои от най-значимите награди в България и чужбина. През 1927 г. получава „Златен кръст за заслуги“ в Полша. Две години по-късно, през 1929 г, е удостоена с почетна грамота от Всемирния съвет на мира. През 1946 г. й е връчен орден „9 септември 1944“, III степен. През 1963 г. получава награда на Съюза на българските писатели за стихотворението „Родина“. Удостоена е със званието „Заслужил деятел на културата“ в областта на поезията, с орден „Георги Димитров“ по случай 80-годишнината от рождението й и със със званието „Народен деятел на културата“. 

През 1978 г. е удостоена със званието „Лауреат на Димитровска награда“ за стихосбирките „Почакай слънце“, „Глъбини“ и „Сгъстена тишина“ и със званието „Герой на социалистическия труд“ по случай 90-годишнината от рождението . В края на същата година е удостоена и с почетния знак на София, I степен. 

През 1979 г получава специална награда от Съюза на българските композитори за стихотворението-песен „Вироглавка“ и награда „Петко Рачов Славейков“ за литературното творчество, свързано с децата и българското училище. 

Умира в София на 16 февруари 1983 г.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
В една от най-важните културни срещи на сезона, Къщата за литература и превод организира събитие, което обещава да бъде истинско пътешествие из сърцето на София. В 18:00 ...
Вижте също
На 25 септември в Ямбол ще се състои събитие, което ще запознае публиката с живота и творчеството на един от най-знаменитите български тенори – Аспарух Лешников, по ...
Към първа страница Новини На бюрото
На бюрото
Неуспехът на Старозагорското въстание
Липсата на координация е една от ключовите причини за неуспеха на Старозагорското въстание. Това е мнението на проф. д-р Пламен Митев, който подчертава, че всичко започва от несъвършената комуникация между различните революционни структури. Въстанието е било п ...
Ангелина Липчева
На бюрото
Литературата не е музей
Във време, когато светът се променя с бързи темпове и технологиите навлизат все по-дълбоко в ежедневието ни, образователната система трябва да се адаптира към новите реалности. В тази посока е и инициативата на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и 20 ...
Валери Генков
Тайните страници от живота на Бенито Мусолини
Валери Генков
На бюрото
„Нощ на литературата“ популяризира книгите и създава пространство за диалог между поколенията
На 24 септември в България ще се проведе едно от най-значимите събития в културния календар – „Нощ на литературата“. Това уникално по своя формат и мащаб събитие обединява десетки читателски гнезда, разпръснати из цялата страна, където ще бъд ...
Ангелина Липчева
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Авторът и перото
Пътешествие към себе си: легендата на Кен Киси
Кен Киси – една от най-емблематичните фигури в културата на 20-и век. Той не беше просто писател, а истински пътешественик в света на съзнанието и революционер на духа. В неговите романи, като „Полет над кукувиче гнездо“, се крие не само соци ...
Добрина Маркова
Експресивно
Без граници: културното наследство на света
Днес в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ ще бъде открита изложбата „Наследство и памет без граници“. Тя е съвместна инициатива с колеги от Сърбия и Словакия, която цели да покаже богатството на културното наследство, впи ...
Ангелина Липчева
Авторът и перото
The New Yorker - сто години класически корици
Валери Генков
Златното мастило
Десетилетие „Перото“ – книжното сърце на България
Добрина Маркова
Литературният клуб „Перото“ в София празнува своя десетгодишен юбилей с много гордост и признание за значението си като културен център. Това място се е превърнало в истинско сърце на литературния живот на града, където срещат своите читатели както български, така и световни автори. Всяко събитие там носи духа на книгата и вдъхновява нови поколения да обичат литературата. Историята на ...
Авторът и перото
Принц Хари обясни, че книгата "Spare" не е за отмъщение, а за отговорност
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Във време, когато технологиите все по-силно навлизат в ежедневието ни, библиотеките се превръща ...
Начало На бюрото

Добрин Финиотис: Най-разпространеният мит около Дора Габе е за отношенията й с Елисавета Багряна

08:34 ч. / 28.08.2023
Автор: Ангелина Липчева
Прочетена
2333
Публкацията е част от архивът на Литеранс
На бюрото

Дора Габе е един необятен свят. И винаги ще има какво да преоткриваме за биографията й, за българската и световната литература чрез нейните творби и преводи. Това казва Добрин Добрев Финиотис, който е  назначен за уредник на дом-музей „Дора Габе“ в София.

„Мислейки за Дора Габе, винаги ме обгръща усещането за пълнота и за сбъднатост. Не само заради дългия й житейски път, а заради живота й на творец с нетукашен европейски мащаб. С несломен до финала дух. С енергията и с финеса, и пълнотата на преводаческото й изкуство”, казва с усмивка  Добрин Добрев Финиотис.

Финиотис е от града на Дора Габе - Добрич. Дора Габе и Елисавета Багряна посещавали училищата много често. „Аз на два-три пъти съм имал срещи с нея. Даже веднъж си спомням, като много малък, изрецитирах стихотворението „Калинчице-капчице“. Тя идва към мен и казва: „Аз съм Дора Габе, ти изрецитира моето стихотворение“. - Аз се изчервих и й казах: „Ама вие не сте ли книга?“, спомня си той.

Уредникът на дом-музей „Дора Габе“ в София припомня, че тя самата не е имала деца, но когато в по-късните години на поетесата я питали дали има деца, тя отговаряла: „Всички деца на Добруджа са мои внуци и правнуци.” 

ДОМ-МУЗЕЙ НА ДОРА ГАБЕ В СОФИЯ

Музей на Дора Габе ще бъде открит през ноември. „Конкретна дата още няма. Зависи кога ще сме готови с експозициите, с реставрацията на мебели и подредбата на писателския архив“, казва Добрин Добрев Финиотис. Музеят ще бъде към Съюза на българските писатели. Финиотис подчертава ролята на председателя на СБП Боян Ангелов и международния секретар на СБП Анжела Димчева. „Те прегърнаха моята идея за възстановяване на този дом и заедно с тях стигнахме до тук и продължаваме“, казва той.

В музея е съхранена една от пишещите машини на Дора Габе, ръкописи, преводи,  автографи от световни писатели. И много книги. „Почти всички издания, които са излезли на Елисавета Багряна, са подарени с автограф до Дора Габе с ласкавия надпис „На Дора от Лиза“. Казват, че са враждували цял живот заради Боян Пенев, което не е така. Напротив – те са надмогнали това нещо и в името на българската поезия те са били навсякъде заедно”, обяснява Финиотис. 

В експозицията са включени снимки и портрети, икони, картини, два шкафа, шевната й машина, масата, на която Боян Пенев е писал. „Специално дойде един сноп житни класове от Добруджа, които са обработени и направени за музея“, казва Добрин Добрев Финиотис.

СКРОМНА ЛИЧНОСТ, БОГАТА ДУШЕВНОСТ

Той отбелязва, че Дора Габе е живяла изключително скромно. В бита си е била съвсем непретенциозна. В този дом е живяла най-дълго – от 1957 година до смъртта си на 16 февруари 1983 г.

Жилището на Дора Габе е изцяло с българска резба от орехово дърво. Обзавеждането и мебелите са направени в стила на епохата, в която е живяла. „Разбира се, отвсякъде се усмихват пъстри дреболии, които са като мили посланици на далечните й приятели. Тя като е пътувала, отвсякъде си е донасяла по нещо“, казва той.

МИТОВЕТЕ ОКОЛО НЕЯ

Най-разпространените митове около името на Дора Габе си свързани главно с отношенията й с Елисавета Багряна. Финиотис казва, че дори и да е имало вражда, в името на таланта и на българската литература тя е потушена. Дора Габе обаче е свързана и с други големи имена в българската литература.

Едно от твърденията е, че Пейо Яворов е посветил „Две хубави очи“ на Дора Габе. Но според уредника на музея това не отговаря на истината. „А в разказа на Йордан Йовков „Чифликът край границата“ тя вижда Нона като себе си и казва на Йовков: „Вие сте ме описали като героиня” – но той с недвусмислие се е позасмял мълчаливо. И може би е, но може би не е”,  казва Финиотис.

ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙНОСТ

Финиотис припомня, че Дора Габе е една от първите, които внасят писмо в Народното събрание до депутата Димитър Пешев за освобождаването на българските евреи. И тя има огромна заслуга за това. Както и за освобождаването на добруджанския край. „Първа тя на 25 септември влиза в Добруджа с войските заедно с Елисавета Багряна, облечени във военни униформи“, казва той. 

Уредникът на музея на Дора Габе отбелязва, че повече от две десетилетия тази крехка жена дава мило и драго, за да не угасне българската искрица в добруджанските сърца. Тя изпраща буквари, посреща и приютява будни добруджанчета в София. „Нейният баща, който е изключително достоен човек – икономист и политик Петър Габе, обикаля надлъж и нашир селата и градовете на България и навсякъде разказва за горчивата участ на своя роден край“, разказва Финиотис.

На световния форум в Лондон и Париж, на който Дора Габе участва, се чуват за първи път горещите й слова за нейната родна земя. „Родният ни край остана тъй далече, пътя, който води в него, враг посече“. И когато идва освобождението на Добруджа, редом с българския генерал Попов, Дора Габе с военна фуражка първа преминава граничната бразда, скача от коня и разплакана целува пръстта. И казва: „Добруджа е свободна!“, припомня Финиотис.

„Добруджа създава тази поетеса Дора Габе, но Добруджа освен поетесата, създава и гражданина Дора Габе. Помислете си колко са българските поетеси, които са се вписали в историята с подобна доблестна биография“, казва той. И припомня, че тогава Багряна пише: „Ако има нещо специфично за Дора Габе, то е нестинарството. Дора винаги е живяла като жрица върху огън, върху жарава, разпалена от щедрото добруджанско слънце. Във всички събития на България, в своята лична съдба!“

ОТ ИЗИДОРА ПЕЙСАХ ДО ДОРА ГАБЕ

Дора Габе е от еврейски произход. Родена е на 28 август 1886 г като Изидора Пейсах. Първата си глътка въздух поема в българското село Дъбовик, близо до Генерал Тошево и на няколко километра от Добрич. Завършва гимназия във Варна, а през 1904 г. записва естествени науки в Софийския университет и следва френска филология в Женева и Гренобъл (1905 – 1906). През 1906 г. е назначена за учителка по френски език в Добрич, отбелязва уредникът на дом-музея „Дора Габе“ в София.

Във връзка с преводаческата дейност на съпруга й Боян Пенев прекарва годините от 1911 до 1932 г. в различни държави: Полша, Германия, Швейцария, Австрия, Чехия, Франция, Великобритания. През 1925 г министерството на народната просвета за първи път й възлага да редактира съвместно със Симеон Радев библиотечната поредица „Библиотека за най-малките“, припомня Финиотис.

Той допълва, че по-късно, от 1939 г. до 1941 г., Дора Габе е редактор на детското списание „Прозорче“. Учредител е на българо-полския комитет, на българския ПЕН клуб и негов дългогодишен председател . Дора Габе е била и съветник по културните въпроси в българското посолство във Варшава от 1947 г. до 1950 г. Била е представителка на България в международните конгреси на ПЕН клубовете.

ТВОРЧЕСТВО 

„Дора Габе е от онези писатели и поетеси, в чието дело поколения творци ще се оглеждат винаги по разнообразен начин. И всякога ще откриват в живота й нещо съкровено и нещо съвременно“, казва Добрин Добрев Финиотис.

За първи път тя печата в Шумен стихотворението „Пролет“ в списание „Младина“ през 1900 година, когато е едва 14-годишна. „Първата й стихосбирка „Теменуги“ е в духа на модния в началото на века сецесионен сантиментализъм и отчасти – на налагащата се поетична конвенция на символизма. Тя е създадена с редакторската намеса, стигаща даже до съавторство с големия поет Пейо Яворов. Той първи с червен молив й редактира стихотворенията и подпомага израстването й като поетеса“, разказва Финиотис.

Пише книжки за деца, поезия за деца и възрастни, разкази, есеистична проза, импресии, отзиви за театрални статии по въпроси на чуждестранната и българската литература, спомени за поети и писатели в различни списанията. След 1944 г. публикува в литературния и периодичния печат, в детските списания „Славейче“, „Дружинка“, „Деца, изкуство, книги“. Дора Габе е автор и на два романа „Мълчаливи герои“ (1931) и „Майка Парашкева“ (1971). В творческата й биография присъстват и две повести – „ Малкият добруджанец“ (1927) и „Ние малките“ (1946). 

Дора Габе превежда от полски, чешки, руски, френски, гръцки език. Сред най значимите постижения на преводаческо й дело са антологиите „Полски поети“ (1921), на която Дора Габе е преводачка, съставителка и авторка на характеристиките, „Химни“ на Ян Каспрович (1924) и „Анхели“ на Ю. Словацки (1925). 

ПРИЗНАНИЯ

Носителка е на някои от най-значимите награди в България и чужбина. През 1927 г. получава „Златен кръст за заслуги“ в Полша. Две години по-късно, през 1929 г, е удостоена с почетна грамота от Всемирния съвет на мира. През 1946 г. й е връчен орден „9 септември 1944“, III степен. През 1963 г. получава награда на Съюза на българските писатели за стихотворението „Родина“. Удостоена е със званието „Заслужил деятел на културата“ в областта на поезията, с орден „Георги Димитров“ по случай 80-годишнината от рождението й и със със званието „Народен деятел на културата“. 

През 1978 г. е удостоена със званието „Лауреат на Димитровска награда“ за стихосбирките „Почакай слънце“, „Глъбини“ и „Сгъстена тишина“ и със званието „Герой на социалистическия труд“ по случай 90-годишнината от рождението . В края на същата година е удостоена и с почетния знак на София, I степен. 

През 1979 г получава специална награда от Съюза на българските композитори за стихотворението-песен „Вироглавка“ и награда „Петко Рачов Славейков“ за литературното творчество, свързано с децата и българското училище. 

Умира в София на 16 февруари 1983 г.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
На бюрото
Неуспехът на Старозагорското въстание
Ангелина Липчева
На бюрото
Литературата не е музей
Валери Генков
На бюрото
Тайните страници от живота на Бенито Мусолини
Валери Генков
Всичко от рубриката
Целувам ви, Аспарух Лешников
Ангелина Липчева
На 25 септември в Ямбол ще се състои събитие, което ще запознае публиката с живота и творчеството на един от най-знаменитите български тенори – Аспарух Лешников, по ...
На бюрото
Неуспехът на Старозагорското въстание
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Пътешествие към себе си: легендата на Кен Киси
Добрина Маркова
Експресивно
Без граници: културното наследство на света
Ангелина Липчева
Авторът и перото
The New Yorker - сто години класически корици
Валери Генков
Златното мастило
Десетилетие „Перото“ – книжното сърце на България
Добрина Маркова
Авторът и перото
Принц Хари обясни, че книгата "Spare" не е за отмъщение, а за отговорност
Ангелина Липчева
Златното мастило
Градът в думите на Иван Събчев
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Библиотека въвежда първото у нас мобилно приложение за услуги
Валери Генков
Литературен обзор
Откриване на модерни дигитални библиотеки вдъхновява младите хора
Валери Генков
Подиум на писателя
Гео Милев и неговата служба във войската
Валери Генков
Вижте още новини
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Литературният мост на „Виленица“ свързва светове
Международната литературна награда „Виленица“ отново напомни за силата на словото и неговата способност да преодолява граници и разделения. Тази година, в една мистична пещера, символ на дълбочината и тайнството на литературата, българският ...
Избрано
Премия Кампиело за смелост и дълбочина
В света на литературата всяка награда е като светъл лъч, който осветява пътя към сърцето на читателя и към дълбините на човешката душа. През 2025 година, с удивителна лекота и дълбока емоционална тежест, Ванда Мараско спечели престижната награда Кампиело за ...
Узбекистан въвежда четене като средство за намаляване на присъдите
Ако сте поропуснали
Тулуз-Лотрек. Изкуство и вкус
Тулуз-Лотрек, известен като един от най-знаменитите художници на Париж в началото на XX век, остави незаличим отпечатък върху културната сцена на своята епоха. Роден в Тулуза, той носи в себе си духа на южната Франция, който впоследствие се слива с бурната ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България.
Всички права запазени.