Човек не бива да мисли, че ще бъде възнаграден, ако пропусне да се наслаждава на настоящите мигове. Има само едно време и то е в момента. Това бяха част от думите, които авторът Иван Илиев пише в края на своята автобиографична книга "Неизмислената история на един български германец" (изд. "Сиела"), в която разказва своя живот в трето лице през герой на име Иво. Пред събралата се публика в двора на Художествената галерия в Созопол писателят прочете и допълни откъси от своя път от невръстно момче в Перник, през курорта "Русалка", софийската кръчма "Варна", българския ресторант "Търново" в Германската демократична република, основаването на малък семеен хотел в Германия до завръщането в България и създаването на курортен комплекс в Созопол. Представянето на книгата бе част от програмата на 39-ото издание на Празници на изкуствата "Аполония".  

В началото на представянето, модераторът на разговора Маргарита Димитрова от екипа на "Аполония" прочете думите на писателя и главен редактор на издателство "Сиела" Захари Карабашлиев, включени в книгата. В тях Карабашлиев описва колко познати звучат за него много от историите на автора като "ваканциите на село, свечеряването през лятото, спорта, китарата, китарата, групата, казармата и непокорството пред по-старшите, младостта във Варна, работата в курортите, напускането на родината, животът в чужбина, стремежът към успеха и най-вече любовта към дъщерите". В послеписа си редакторът на издателството определя книгата като "биография на един успешен мъж, който е запазил буйното момче в себе си, но тя спокойно може да бъде и пътна карта за всяко будно момче, което можеше да се превърне в успешен мъж". По думите му книгата може да се чете като "роман за израстването", но и като "учебник по предприемачество" и най-вече като "любовно писмо до свободата във всички нейни измерения".  

В последвалия разговор Иван Илиев обясни, че причина да напише книгата са били най-вече двете му дъщери и изолацията покрай Ковид. Периодът на изолация му помага да седне и да я напише като на един дъх, тъй като спомените за миналото му сами са започнали да изплуват в процеса на писане. "Когато човек започне да пише за миналото си, започва да си спомня какво е преживял, през какво е преминал, какви решения е взимал и се стига до момента на размисъл", заяви авторът.

Илиев обясни, че е избрал да разкаже своята лична история не от първо лице, а през герой на име Иво, защото смята, че по този начин не звучи самохвално. Той разказа част от своите лични спомени от детството и летата на село в дивия Трънски край с дядо му Захари, когато бяга бос по поляните, лови риби в реката с голи ръце, ухапва го змия и като едно тогава 10-годишното момче преживява страха от виещата вечер в гората глутница вълци.

След това премина към периода на юношеските си години. Тогава се захваща да свири на китара, а пререканието с един от неговите даскали, който се опитал да му отнеме инструмента, му донася и изключване от техникума и служба в мината в Перник. Това не го спира и след това свири ритъм китара в пернишката група "Пъстрите", а след това в "Златни пясъци" основава и друга рок група. "Пеехме повече упадъчна западна музика, заради което отмениха и записа ни в Радио "София". Да пееш неща като Отис Рединг и Оскар Бентън не беше добре", коментира Илиев.

Писателят прочете и няколко откъса от различни важни периоди в своя живот. Сред тях бяха как доброто владеене на френски език го отвежда като студент-практикант във изградения по френски модел комплекс "Русалка", северно от нос Калиакра, където прекарва прекрасно лято, наситено с емоции. 

Разказът на Иван Илиев продължи с работата му като управител на ресторант "Варна" в София, който преди това носи името "Берлин". Заради добрата му работа като управител, през 1987 г. е повикан в Министерство на търговията, където му обясняват, че по партийно поръчение трябва да отиде да поеме работата по българския ресторант "Търново" в Берлин от страната на Германската демократична република (ГДР). Там, освен че научава немски език, му се случват още куп интересни неща, допълни той. Едно от тях е, че започва работа в "Интерхотел Щад Берлин", но тъй като ГДР разрешава на гражданите да имат малък частен бизнес, той решава да си купи ресторант на една от централните улици в столицата. "Идеята му е да създаде три свързани помежду си търговски зали, които визуално да отговарят на три епохи - Антична, Средновековна и Съвременна", гласи описанието на инвестиционните намерения на неговия герой Ива, които авторът прочете в откъс от книгата. 

Накрая писателят Иван Илиев разказа и за причините да реши да се завърне в България, когато след падането на Берлинската стена забелязва, че много от самите германци от ГДР започва да емигрират, а него започва все повече да го влече към родината. "Винаги те дърпа обратно към корените. След промените реших, че трябва да продам ресторанта, докато е време", допълни писателят.

По думите му, със Созопол го свързват много от младежките му спомени. След завръщането си в България първоначално му намерение да е да купи малка семейна къща в морския град, която да посещава през летата. Вместо това обаче издига къща на няколко етажа, която с времето се разраства в голям курортен комплекс, който продължава да посреща български и чуждестранни гости и до днес, допълни той.