Човек, за да живее дълго, трябва да остарее по някакъв начин, казва писателят Людмил Станев
„Това сегашно време на мен ми е отвратително и съжалявам, че ми се налага да живея в него. Но няма как – човек, за да живее дълго, трябва да остарее по някакъв начин”. Това каза писателят Людмил Станев. ![]() Вчера той бе гост на Празниците на изкуствата „Аполония” в Созопол, където представи сборника си „Избрано” (изд. „Pibooks”). Събитието се проведе снощи в Художествената галерия на морския град, а модератор на събитието бе поетесата Силвия Чолева. Станев каза, че колекцията от разкази в книгата му „Избрано” включва подбор от разкази от предходни негови пет книги. „Махнал съм тези текстове, които са непонятни за младежите – където пише някакви гаври с комунисти, социалисти. Те са още тука, но младежите не ги знаят, така че съм ги почистил, пуснах ги в канала…”, каза авторът. Той допълни, че героите му са „всякакви луди хора, маргинали, велики хора. Всякакви – какъвто е светът – пъстър”. Попитан как гледа към текстовете, които е писал в миналото, Станев каза, че „някои от тях стоят удивително пъстро и свежо, други са леко пожълтели, но не чак дотам”. На въпроса какъв разказ би написал за Созопол днес, Людмил Станев заяви: „Созопол е оазис – на идване не можах да видя никакви политици, така че съм спокоен, градът е запазен, резерват на нормални хора е.” Пред публиката в Созопол Силвия Чолева подчерта, че неслучайно книгата на Людмил Станев се нарича „Избрано”, а не „Събрано”, понеже авторът сам е подбрал по-добрите си разкази. „Ето това спретнато томче, малка тухличка, съдържа близо 30 години моя налуден опит да пиша литература”, каза Людмил Станев. „Това е една голяма хамалогия – писането на литература на български език, издаването й и реализацията й. Тъй като в моловете и бензиностанциите няма да отидете да си купите книга”, допълни още той. Сборникът включва стари и някои от най-кратките му разкази, но и няколко нови, които Станев е писал, докато работи в Спешната помощ. Темите на разказите, вдъхновени от тези нелек служебен период, Станев каза, че са свързани с това, че „когато човек остарее и се разболее в тази държава, произволът просто те изхвърля на боклука”. „Няма никаква социалност, никакво милост, никаква емпатия в тази държава. И аз съжалявам, че не съм избягал преди 30 години, когато можех да го направя. Но късно е вече. Оставаме тук, за да дооправим нещо или поне нормално да дадем някакъв цвят на това, което ни остава да изживеем”, посочи авторът. Людмил Станев разказа какво го ръководи по време на творческия му писателски процес. „Ако историята е конвенционална, аз й позволявам тя да ме води и в един момент „се чупя от нея" - минавам от съвсем друго място, нещо като при джем сешъните. Когато темата е по-хлабава и поддаде, изчезвам другаде и после пак по слабо време се връщам при нея”, каза той. „Това са мои забавления, които биха се харесали на хора, които имат чувство за импровизация или пък слушат музика, или четат такива автори. На някои може да им изглежда недовършено, но те са довършени всичките категорично”, допълни още авторът. Станев заяви, че не се бои от изкуствения интелект. Според него заплашени са не поетите и писателите, а журналистите, учителите и кинорежисьорите. „Искам да видя как изкуственият интелект ще наподоби моите разкази… Не може една машина, машиногенерирано да има чувство за хумор и кросинговър на мисловните връзки”, каза писателят. Според него „поезията е вид лудост”, заради това и няма как машината да я наподоби. „Всички състояния, подобни по време на лудост, машината няма как да ги изимитира, защото при нея всичко е логистично вързано и има алгоритъм. За неща, в които няма алгоритъм, машината не може да направи нищо”, допълва той. Людмил Станев разказа, че участва за седми път на Празниците на изкуствата „Аполония”. Неговото първо гостуване е през 1985 г., когато се провежда второто издание на фестивала. „Тогава Теди Москов гледа едно мое представление и отишъл, говорил с Димо, обяснил му за какво става въпрос и Димо ме покани тук, намери ни квартира. Ние играехме на улицата. Изиграхме две представления с комедия дел арте…”, припомни си Людмил Станев.
|
|
Авторът и перото
Материалните интереси и пътят към бунта: Свободните граждани на Ню Йорк срещу британската власт
В колониалната Америка, особено в Ню Йорк, въпросът за това кога едно потисническо управление става неприемливо за гражданите, е бил на дневен ред. Историкът Майкъл Д. Хатъм изследва как материалните интереси на обикновените хора, известни като свободни гражда ...
Валери Генков
|
Авторът и перото
Регионалната библиотека в Смолян и „Стършел“ търсят нови хумористични таланти
Регионалната библиотека в Смолян, в партньорство с вестник „Стършел“, стартира вълнуваща инициатива, която цели да насърчи млади таланти в сферата на хумора и сатирата. Гергана Янева, библиотекар в библиотеката, сподели, че вестникът е част от спис ...
Ангелина Липчева
|
Хилдегард фон Бинген - Пазител на космическото равновесие и интегратор на знанието
Добрина Маркова
|
Авторът и перото
Тенисът не е просто спорт, той е начин за изграждане на характер — размисли на Паоло Порати
"Singolare femminile" е новият роман на Паоло Порати (Paolo Porrati), издаден от Laurana edizioni. В него се завръщат героите от предишния му роман "Спортът на дявола", за да се впуснат в ново разследване, свързано с популярния спорт тенис. Главната героиня, з ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Златното мастило
Огнян Димов разкрива как перфекционизмът може да застраши психичното ни здраве
Доктор Огнян Димов, специалист с докторска степен по философия и психология от Софийския университет, е известен с дългогодишния си опит в клиничната психология и психоанализата. Работил е в престижна клиника в Париж, където е натрупал ценни знания и опит, кои ...
Добрина Маркова
|
На бюрото
Анастас Кънев: "Ако скаутството беше една дума – доброта"
На 22 февруари, световният ден на скаутите, се отбелязва важен момент в историята на скаутското движение, основано от Робърт Бейдън-Пауъл. Тази дата е не само повод за празнуване, но и за размисъл върху посланията, които скаутството носи на младите хора. Анаст ...
Валери Генков
|
Златното мастило
Културният обмен между Бразилия и България – исторически мост на литературата
Добрина Маркова
|
Експресивно
Международен ден на майчиния език: Честване на езиковото и културно разнообразие
Валери Генков
|
Международният ден на майчиния език е установен от ЮНЕСКО преди 26 години и се отбелязва на 21 февруари всяка година. Целта му е да насърчи майчиния език, езиковото и културното разнообразие, както и многоезичието. Терминът "майчин език" може да се отнася както до езика, на който човек е израснал, така и до езика на произхода, който не винаги съвпада с езика на майката. Въпреки че все още няма еди ...
|
Авторът и перото
Хилдегард фон Бинген - Пазител на космическото равновесие и интегратор на знанието
Добрина Маркова
|
|
11:55 ч. / 02.09.2023
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 3003 |
|
„Това сегашно време на мен ми е отвратително и съжалявам, че ми се налага да живея в него. Но няма как – човек, за да живее дълго, трябва да остарее по някакъв начин”. Това каза писателят Людмил Станев.

Вчера той бе гост на Празниците на изкуствата „Аполония” в Созопол, където представи сборника си „Избрано” (изд. „Pibooks”).
Събитието се проведе снощи в Художествената галерия на морския град, а модератор на събитието бе поетесата Силвия Чолева.
Станев каза, че колекцията от разкази в книгата му „Избрано” включва подбор от разкази от предходни негови пет книги.
„Махнал съм тези текстове, които са непонятни за младежите – където пише някакви гаври с комунисти, социалисти. Те са още тука, но младежите не ги знаят, така че съм ги почистил, пуснах ги в канала…”, каза авторът.
Той допълни, че героите му са „всякакви луди хора, маргинали, велики хора. Всякакви – какъвто е светът – пъстър”.
Попитан как гледа към текстовете, които е писал в миналото, Станев каза, че „някои от тях стоят удивително пъстро и свежо, други са леко пожълтели, но не чак дотам”.
На въпроса какъв разказ би написал за Созопол днес, Людмил Станев заяви: „Созопол е оазис – на идване не можах да видя никакви политици, така че съм спокоен, градът е запазен, резерват на нормални хора е.”
Пред публиката в Созопол Силвия Чолева подчерта, че неслучайно книгата на Людмил Станев се нарича „Избрано”, а не „Събрано”, понеже авторът сам е подбрал по-добрите си разкази.
„Ето това спретнато томче, малка тухличка, съдържа близо 30 години моя налуден опит да пиша литература”, каза Людмил Станев.
„Това е една голяма хамалогия – писането на литература на български език, издаването й и реализацията й. Тъй като в моловете и бензиностанциите няма да отидете да си купите книга”, допълни още той.
Сборникът включва стари и някои от най-кратките му разкази, но и няколко нови, които Станев е писал, докато работи в Спешната помощ. Темите на разказите, вдъхновени от тези нелек служебен период, Станев каза, че са свързани с това, че „когато човек остарее и се разболее в тази държава, произволът просто те изхвърля на боклука”.
„Няма никаква социалност, никакво милост, никаква емпатия в тази държава. И аз съжалявам, че не съм избягал преди 30 години, когато можех да го направя. Но късно е вече. Оставаме тук, за да дооправим нещо или поне нормално да дадем някакъв цвят на това, което ни остава да изживеем”, посочи авторът.
Людмил Станев разказа какво го ръководи по време на творческия му писателски процес.
„Ако историята е конвенционална, аз й позволявам тя да ме води и в един момент „се чупя от нея" - минавам от съвсем друго място, нещо като при джем сешъните. Когато темата е по-хлабава и поддаде, изчезвам другаде и после пак по слабо време се връщам при нея”, каза той.
„Това са мои забавления, които биха се харесали на хора, които имат чувство за импровизация или пък слушат музика, или четат такива автори. На някои може да им изглежда недовършено, но те са довършени всичките категорично”, допълни още авторът.
Станев заяви, че не се бои от изкуствения интелект. Според него заплашени са не поетите и писателите, а журналистите, учителите и кинорежисьорите.
„Искам да видя как изкуственият интелект ще наподоби моите разкази… Не може една машина, машиногенерирано да има чувство за хумор и кросинговър на мисловните връзки”, каза писателят.
Според него „поезията е вид лудост”, заради това и няма как машината да я наподоби.
„Всички състояния, подобни по време на лудост, машината няма как да ги изимитира, защото при нея всичко е логистично вързано и има алгоритъм. За неща, в които няма алгоритъм, машината не може да направи нищо”, допълва той.
Людмил Станев разказа, че участва за седми път на Празниците на изкуствата „Аполония”. Неговото първо гостуване е през 1985 г., когато се провежда второто издание на фестивала.
„Тогава Теди Москов гледа едно мое представление и отишъл, говорил с Димо, обяснил му за какво става въпрос и Димо ме покани тук, намери ни квартира. Ние играехме на улицата. Изиграхме две представления с комедия дел арте…”, припомни си Людмил Станев.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Карнавала като метафора на литературния жест и идентичността
Карнавалът предлага символична рамка за разказа още от своето начало. Това е време на временно объркване на йерархиите, легитимиране на излишъка и място, където идентичностите се умножават и трансформират. Маската не е просто ритуален или фолклорен обект, а ...
|
Избрано
10 книги, които предизвикват стереотипите за майките-артисти
В съвременната литература все по-често се поставят под съмнение традиционните наративи за майките-артисти. Книгите, които разглеждат сложността на съчетаването на майчинството с творческата практика, предизвикват стереотипите и предразсъдъците, които дълго ...
|
Исабел Алиенде и новата телевизионна адаптация на „Къщата на духовете“ – сбъдната мечта за Латинска Америка
|
Ако сте поропуснали
Национален ден на котката: Поезията на Вислава Шимборска и връзката между животните и хората
Националният ден на котката е перфектният момент да празнуваме тези невероятни същества, които озаряват живота ни с грацията си, своите мъдри погледи и неподправеното си чувство за независимост. Котките са не само неотменна част от ежедневието на милиони хора ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |