Днес е трудно да намерим думи, за да опишем това, което се случва в нашия свят, казва писателката Светлана Алексиевич
Днес е трудно да намерим думи, за да опишем това, което се случва в нашия свят, каза на пресконференция днес Нобеловата лауреатка за литература за 2015 г. Светлана Алексиевич. Беларуската писателка е специален гост на 39-ото издание на Празниците на изкуствата „Аполония”. Днес тя отговаря на журналистически въпроси, а модератори на срещата бяха Маргарита Димитрова, артистичен директор на „Аполония”, и Мариана Кацарова, специален докладчик на ООН по правата на човека в Русия. Това е второто участие на писателката в програмата на фестивала в Созопол. Снощи тя участва в срещата „Разказ за катастрофа и катастрофата на разказа” в Художествената галерия на морския град. На въпроса как се лекуват и лекуват ли се въобще невидимите рани по духа, които причинява войната върху човечеството, днес Алексиевич отговори, че самата тя се е питала същото, докато е пишела първата си книга за войната – „Войната не е с лице на жена”. „Няма лекарство, което да излекува раните от войната. Но сега трябва да се обърне особено внимание на хората, които се връщат от войната, да се излекуват раните в техните души”, каза писателката. Тя допълни, че в момента е много е важно как ще разкажем какво се случва на украинците и на беларусите в тези съвременни условия. „Важно е това, което вие ще напишете”, подчерта пред журналистите тя. „Трябва да се оттеглим от войната колкото се може по-далече, защото тя във всички случаи нанася травми – няма значение дали седим в комфорта на дома си и гледаме телевизия, или сме в интернет, когато научаваме новините от войната”, смята Алексиевич. „Съгласете се, че светът на всеки от нас е разрушен, след като тази война започна между Русия и Украйна”, каза още тя. „Днес е трудно да намерим думи, за да опишем това, което се случва в нашия свят. Изглежда, че днес имаме присъстващ адресат – култура на войната. За войната е казано и писано страшно много. Но днес трябва да преосмислим всичко това и да хвърлим един нов поглед към тази война, да намерим нови думи за нея”, каза писателката в отговор на въпрос за „катастрофата на разказа”, зададен от Панайот Денев, генерален директор в периода 1997 - 2002 г. „Путин преобърна мисленето за войната. Европа не е мислила за това, че може да има нова война до този момент”, каза авторката. Тя посочи, че в момента пише за Беларус и за това, което се е случило в родината й през 2020 г., като в книгата ще включи и войната в Украйна. „Трудно се намират в момента думи”, смята Светлана Алексиевич. Според нея, в момента в Украйна има много хора, които казват, водени от отчаянието, което изпитват, че няма вече да слушат Чайковски и Шостакович или пък да четат Достоевски, защото са руски творци. „Аз виждам в това вик на техните души”, казва писателката. „Катастрофите, на които станахме свидетели и почти участваме в тях през последните 10 години, засегнаха почти всички. И ние трябва да намерим в този смисъл нови думи и нови смисли, с които да опишем всичко това”, смята Светлана Алексиевич. Според нея обаче хората, които работят с думи, не трябва да се отчайват. „Ние просто трябва да работим с тези нови думи”, смята тя. Доц. Георги Лозанов, директор на дирекция за знание и култура в , зададе на Нобеловата лауреатка един от „най-болезнените”, според него, съвременни макроисторически въпроси. „Защо Русия не успя да се приобщи към външния свят след разпадането на Съветския съюз, каквито надежди имаше?”, попита той. „През 90-те години също съм писала в моя книга за срещи, които съм имала по време на командировките ми в отдалечените региони на Русия. След като се връщах от там, провела разговорите с моите събеседници, аз разказвах в Москва колко е страшно да видиш нещата, които се случват и които чувам там”, разказа Светлана Алексиевич. Допълни, че е изразявала опасенията си с думите: „Страшно е да си помисля какво ни чака занапред”. „Защото в най-отдалечените кътчета на Русия обикновените хора се чувстваха ограбени от това, което се е случило след разпадането на държавата. И това е именно нещото, върху което стъпва днес Путин”, каза още тя. На въпрос от залата защо се е насочила към писането на документална проза, Алексиевич каза, че „по неволя в днешно време всеки е политик”. „Лошото е, че днес времето лети много бързо. Ние не можем да си позволим да описваме отминали отпреди 50 години събития. Виждате какво се случва през последните 20-30 години – как всичко стремително се променя. Това е нов свят, с нови изкушения на злото”, допълни тя. Според нея в момента е трудно да си представи как някой, подобно на монах в уединение, може да отдели години живот, за да напише нещо. „Аз затова избрах този жанр. Главният герой би трябвало да е свидетелят, човекът, който участва в конкретното събитие”, подчерта писателката. Светлана Алексиевич разказа, че преди да се посвети на книгите, е работила 7 години като журналист. По думите й, това й е било също толкова интересно, колкото когато е била дете и е слушала историите на бабите по пейките, които са разказвали за починалите си на фронта мъже. „И аз реших, че романът като форма не е задължително да се придържа към класическия начин за писане на романи. Реших, че искам да правя романи на гласовете – гласовете, които интервюирах и чувах. И че сюжетът трябва да бъде какво казват тези свидетели на случващото се. Когато те го казват, го правят много концентрирано и точно. Става дума за свидетелство от войната”, каза Алексиевич. „Всички тези разкази за това, че това не може да бъде никаква литература, не е вярно, защото виждате как през последните години се променят всички форми на изкуството. И не можем да кажем, че всички други форми на изкуството могат да се променят, а писането трябва да остане в канона”, посочи беларуската писателка. „И тук искам да потвърдя мисълта, че човек трябва да прави това, което смята, че е длъжен да прави”, допълни тя.
|
|
Подиум на писателя
Мечти и послания, събрани в „Магическите думи“ на Кристислава Иванова
Кристислава Иванова, млада авторка от Разград, представи своята нова стихосбирка, озаглавена „Магическите думи“, в Регионалната библиотека „Проф. Боян Пенев“. Събитието събра множество почитатели на поезията, приятели и читатели на 20-г ...
Ангелина Липчева
|
Подиум на писателя
Четенето на хартия или на таблет? Как форматът променя начина, по който помним истории
Изследване, проведено от учени от Токийския университет, разкрива нови аспекти на когнитивната работа на мозъка при четене на книги на хартия в сравнение с четенето на електронни устройства. Според статия, публикувана в списание "PLOS One", четенето на печатни ...
Добрина Маркова
|
Пайтим Статовци представя новия си роман Крава ражда през нощта с уникална корица
Добрина Маркова
|
Подиум на писателя
Юбилейно издание на „Пътуване към България“ постави фокус върху държавността
Научният форум, посветен на историята, археологията и културния туризъм, стартира в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". Събитието, което носи името "Пътуване към България", е под патронажа на президента на страната и се организира от Община ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Авторът и перото
Книгите сами ни намират, а Мещица е част от зеления поток на четенето
Народно читалище „П. К. Яворов - 1926“ в село Мещица, Перник, активно участва в националната инициатива „Зелено четене“. Председателят на читалището, Жана Йорданова, обяви, че кампанията ще продължи до края на следващия месец. Тя уточни ...
Валери Генков
|
Подиум на писателя
Мечти и послания, събрани в „Магическите думи“ на Кристислава Иванова
Кристислава Иванова, млада авторка от Разград, представи своята нова стихосбирка, озаглавена „Магическите думи“, в Регионалната библиотека „Проф. Боян Пенев“. Събитието събра множество почитатели на поезията, приятели и читатели на 20-г ...
Ангелина Липчева
|
Авторът и перото
Президентските пътувания като инструмент на външната политика
Ангелина Липчева
|
Експресивно
Наградите „Читател на годината“ в Пловдив: малки и големи почетени за любовта към книгите
Валери Генков
|
В пловдивската Народна библиотека „Иван Вазов“ се проведе церемония по връчване на наградите „Читател на годината от 5 до 105“. Тази инициатива е насочена към насърчаване на четенето и се организира ежегодно, като отличията се разпределят в три категории, обхващащи различни възрастови групи.
Най-младият лауреат на наградата е петгодишният Александър Светлинов Лечев. Той е ...
|
Литературен обзор
Пейдж Луис представя нова перспектива за индивидуалната агенция в своя дебютен роман Канон
Добрина Маркова
|
|
17:15 ч. / 03.09.2023
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 611 |
|
Днес е трудно да намерим думи, за да опишем това, което се случва в нашия свят, каза на пресконференция днес Нобеловата лауреатка за литература за 2015 г. Светлана Алексиевич. Беларуската писателка е специален гост на 39-ото издание на Празниците на изкуствата „Аполония”. Днес тя отговаря на журналистически въпроси, а модератори на срещата бяха Маргарита Димитрова, артистичен директор на „Аполония”, и Мариана Кацарова, специален докладчик на ООН по правата на човека в Русия.
Това е второто участие на писателката в програмата на фестивала в Созопол. Снощи тя участва в срещата „Разказ за катастрофа и катастрофата на разказа” в Художествената галерия на морския град.
На въпроса как се лекуват и лекуват ли се въобще невидимите рани по духа, които причинява войната върху човечеството, днес Алексиевич отговори, че самата тя се е питала същото, докато е пишела първата си книга за войната – „Войната не е с лице на жена”.
„Няма лекарство, което да излекува раните от войната. Но сега трябва да се обърне особено внимание на хората, които се връщат от войната, да се излекуват раните в техните души”, каза писателката. Тя допълни, че в момента е много е важно как ще разкажем какво се случва на украинците и на беларусите в тези съвременни условия. „Важно е това, което вие ще напишете”, подчерта пред журналистите тя.
„Трябва да се оттеглим от войната колкото се може по-далече, защото тя във всички случаи нанася травми – няма значение дали седим в комфорта на дома си и гледаме телевизия, или сме в интернет, когато научаваме новините от войната”, смята Алексиевич. „Съгласете се, че светът на всеки от нас е разрушен, след като тази война започна между Русия и Украйна”, каза още тя.
„Днес е трудно да намерим думи, за да опишем това, което се случва в нашия свят. Изглежда, че днес имаме присъстващ адресат – култура на войната. За войната е казано и писано страшно много. Но днес трябва да преосмислим всичко това и да хвърлим един нов поглед към тази война, да намерим нови думи за нея”, каза писателката в отговор на въпрос за „катастрофата на разказа”, зададен от Панайот Денев, генерален директор в периода 1997 - 2002 г.
„Путин преобърна мисленето за войната. Европа не е мислила за това, че може да има нова война до този момент”, каза авторката. Тя посочи, че в момента пише за Беларус и за това, което се е случило в родината й през 2020 г., като в книгата ще включи и войната в Украйна. „Трудно се намират в момента думи”, смята Светлана Алексиевич. Според нея, в момента в Украйна има много хора, които казват, водени от отчаянието, което изпитват, че няма вече да слушат Чайковски и Шостакович или пък да четат Достоевски, защото са руски творци. „Аз виждам в това вик на техните души”, казва писателката.
„Катастрофите, на които станахме свидетели и почти участваме в тях през последните 10 години, засегнаха почти всички. И ние трябва да намерим в този смисъл нови думи и нови смисли, с които да опишем всичко това”, смята Светлана Алексиевич. Според нея обаче хората, които работят с думи, не трябва да се отчайват. „Ние просто трябва да работим с тези нови думи”, смята тя.
Доц. Георги Лозанов, директор на дирекция за знание и култура в , зададе на Нобеловата лауреатка един от „най-болезнените”, според него, съвременни макроисторически въпроси. „Защо Русия не успя да се приобщи към външния свят след разпадането на Съветския съюз, каквито надежди имаше?”, попита той.
„През 90-те години също съм писала в моя книга за срещи, които съм имала по време на командировките ми в отдалечените региони на Русия. След като се връщах от там, провела разговорите с моите събеседници, аз разказвах в Москва колко е страшно да видиш нещата, които се случват и които чувам там”, разказа Светлана Алексиевич. Допълни, че е изразявала опасенията си с думите: „Страшно е да си помисля какво ни чака занапред”. „Защото в най-отдалечените кътчета на Русия обикновените хора се чувстваха ограбени от това, което се е случило след разпадането на държавата. И това е именно нещото, върху което стъпва днес Путин”, каза още тя.
На въпрос от залата защо се е насочила към писането на документална проза, Алексиевич каза, че „по неволя в днешно време всеки е политик”. „Лошото е, че днес времето лети много бързо. Ние не можем да си позволим да описваме отминали отпреди 50 години събития. Виждате какво се случва през последните 20-30 години – как всичко стремително се променя. Това е нов свят, с нови изкушения на злото”, допълни тя. Според нея в момента е трудно да си представи как някой, подобно на монах в уединение, може да отдели години живот, за да напише нещо. „Аз затова избрах този жанр. Главният герой би трябвало да е свидетелят, човекът, който участва в конкретното събитие”, подчерта писателката.
Светлана Алексиевич разказа, че преди да се посвети на книгите, е работила 7 години като журналист. По думите й, това й е било също толкова интересно, колкото когато е била дете и е слушала историите на бабите по пейките, които са разказвали за починалите си на фронта мъже. „И аз реших, че романът като форма не е задължително да се придържа към класическия начин за писане на романи. Реших, че искам да правя романи на гласовете – гласовете, които интервюирах и чувах. И че сюжетът трябва да бъде какво казват тези свидетели на случващото се. Когато те го казват, го правят много концентрирано и точно. Става дума за свидетелство от войната”, каза Алексиевич.
„Всички тези разкази за това, че това не може да бъде никаква литература, не е вярно, защото виждате как през последните години се променят всички форми на изкуството. И не можем да кажем, че всички други форми на изкуството могат да се променят, а писането трябва да остане в канона”, посочи беларуската писателка. „И тук искам да потвърдя мисълта, че човек трябва да прави това, което смята, че е длъжен да прави”, допълни тя.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Виртуалната анонимност и реалността на човешките отношения в новия роман на Лия Павлова
На 19 юни в 18:00 ч. в Младежкия център в Кюстендил ще се проведе представяне на дебютния роман „Невидимият“ от авторката Лия Павлова. Събитието е организирано от Регионална библиотека „Емануил Попдимитров“ и издателство ...
|
Избрано
Приключение с уиски и битки в Шотландия с Греъм Мактавиш и Сам Хюън
Греъм Мактавиш, шотландски актьор и писател, ще представи своята книга в София на 18 и 19 юни, по покана на "Pro Films". Известен с ролите си в сериали и филми, той е оставил своя отпечатък в киното с персонажи като Дугъл Макензи от „Друговремец“ ...
|
Грегъри Е. О’Мали анализира как трафикът на роби стимулира икономиката на Чарлстън
|
Ако сте поропуснали
Маги О`Фарел споделя как блокадата на писателя е част от творческия процес
Маги О`Фарел (Maggie O`Farrell) е автор, който умело съчетава личния опит с историческите контексти, за да създаде дълбоки и вдъхновяващи разкази. В последния си роман "Земя" (Land) тя разглежда травмите, които са оставени в Ирландия след Гладомора и ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |