Следващата книга на Деян Статулов ще изследва киноразпространението и фестивалите през социализма
Деян Статулов планира да продължи изследванията си върху социалистическия период в българското игрално кино с трета книга, в която ще разгледа разпространението на филмите и техния живот, включително фестивален, през тези години. Това съобщи авторът по време на представянето на своята втора монография „(Пре)поръчани филми. Пропагандни практики в българското игрално кино (1944 – 1989)“ в рамките на фестивала „Златна роза“ във Варна. По думите на автора, който е главен асистент в Института за изследване на изкуствата при Българска академия на науките (БАН), новото му заглавие е естествено продължение на предишната му книга „(Не)възможната свобода. Идеологическата цензура в българското игрално кино (1948–1989)”, която бе представена на миналогодишното издание на „Златна роза“. Те излизат толкова скоро, защото, когато работех върху архивите свързани с цензурираните филми, виждах и другата гледна точка на препоръчаните филми. Идеята ми беше да покажа двете страни на една монета. Беше ми изключително интересно да узная как са поръчвани филми, как е функционирала тази система на пропаганда в българското кино, каза авторът на представянето. „В крайна сметка и двете книги са свързани с това как моето поколение се опитва да осмисля това време. Човек се занимава с травмите си от миналото, а моите са „Междузвездни войни“ и комунистическата идеология“, каза Статулов и уточни, че не е ползвал в материала си лични разкази на свидетели, защото с годините спомените стават избирателни, а документите не могат да лъжат. Според артистичния директор на „Златна роза“ Александър Донев, който води срещата, книгата е концентрирана предимно върху пропагандната машина, а не толкова върху конкретни филмови образци, въпреки че има няколко ключови заглавия, присъстващи не с критически анализ, а с данни за предназначението им. Това са на първо място заглавията от програмата за отбелязването на 1300 години на българската държава, за която са приложени много неизвестни документи, показващи, че е мислена още от 60-те години, посочи Донев. Присъстват още „Време разделно“, както и идеята за филм около случая Сергей Антонов, който не е реализиран. „Съдържанието говори за процеси и институции, които ги осъществяват, за структурирането на пропагандата и начините за реализация в индустрията, не само като производство, но и в разпространението, което създава кръвоносната система, по която тече отровата на пропагандата“, каза още Донев. Той посочи, че хората, които изграждат машината в първите години на комунистическата власт, са работили по модела на СССР през 30-те години. По думите на редактора на книгата Петя Александрова ценното на гледната точка на Статулов е чистата дистанция и стремеж към обективност, тъй като той е от поколение, което не е живяло в социализма и не го обагря със своите мемоари. Тя подчерта, че той си служи само с документи и не прави естетически оценки на филмите. Изследването му има специално място в разглеждането на цялото кино от социалистическия период, смята тя. Ингеборг Братоева, която е редактор на първата книга на Статулов, посочи, че за десет години работа в архивите, той е натрупал материал за още много издания, посветени на социалното инженерство в българското кино. Преподавателят Иво Драганов изрази висока оценка за прецизността на автора добре да подреди фактологията и да направи анализ на огромните ресурси, хвърлени от тоталитарната машина за пропаганда. Той изрази мнение, че властта е имала тотален контрол в киното чрез верни хора, поставени на отговорни позиции, които не са разбирали от кино, но са вземали решенията и са упражнявали контрол. Драганов даде примери за къртовски безсмислен пропаганден труд, в който е участвал при заснемането на филми като „Ударът“, „Бой последен“, „Борис I”, в които месеци наред снимки не е имало почивен ден за екипите. Той изрази опасение, че в наше време пропагандата е превърната в индустрия от социалните мрежи и „троловете“.
|
|
На бюрото
Общинският съвет обявява носителите на награда „Варна“ за 2025 г. с акцент върху иновации в науката и образованието
Общинският съвет във Варна обяви носителите на наградата „Варна“ за постижения в науката и образованието през 2025 г. Тази награда, която се връчва традиционно в навечерието на 24 май, отличава осем изтъкнати личности и научни колективи, които са н ...
Валери Генков
|
На бюрото
Професор Бисерка Пенкова и нейният принос в хуманитаристиката – юбилеен сборник обединява изследвания от България и чужбина
Институтът за изследване на изкуствата при Българската академия на науките организира официално представяне на юбилейния сборник в чест на проф. Бисерка Пенкова. Събитието, което ще се проведе в Софийска градска художествена галерия, е посветено на 70-годишнин ...
Валери Генков
|
Андрей Андреев представя медийната грамотност на четвъртокласници в Нови пазар
Ангелина Липчева
|
На бюрото
Пловдив посреща поети от 11 държави на фестивала „Орфей“ 2026
Международният фестивал на поезията „Орфей“ в Пловдив е на път да отбележи своето девето издание, което ще се проведе на 7 и 8 май в Малката раннохристиянска базилика. Организаторите от фондация „Пловдив ЛИК“ обявиха, че събитието ще съ ...
Ангелина Липчева
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
На бюрото
Общинският съвет обявява носителите на награда „Варна“ за 2025 г. с акцент върху иновации в науката и образованието
Общинският съвет във Варна обяви носителите на наградата „Варна“ за постижения в науката и образованието през 2025 г. Тази награда, която се връчва традиционно в навечерието на 24 май, отличава осем изтъкнати личности и научни колективи, които са н ...
Валери Генков
|
Експресивно
Христофор Колумб привлечен към Северна Америка от миризмата на Сасафрас
Северна Америка, според една устойчива легенда, е била първоначално открита от европейците благодарение на своя аромат. Според разказа, Христофор Колумб е бил привлечен към бреговете на континента от силната, подобна на канела миризма на дървото Сасафрас (Sass ...
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Антоанета Нечева открива нов библиотечно-информационен кът за учениците в Луковит
Валери Генков
|
Авторът и перото
Български енциклопедичен речник по публична администрация свързва традиции и иновации в управлението
Валери Генков
|
Сборникът „Български енциклопедичен речник по публична администрация“ е ново издание, което цели да предостави изчерпателен поглед върху публичното управление в България. Издателите от Университетското издателство „Св. Климент Охридски“ подчертават, че речникът е съставен под ръководството на проф. Тодор Танев и включва художествена корица, дело на Антонина Георгиева.
Този ...
|
Авторът и перото
Питър Сингър разкрива философията си за етиката в реалния свят на онлайн среща в София
Валери Генков
|
|
14:57 ч. / 23.09.2023
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 5048 |
|
Деян Статулов планира да продължи изследванията си върху социалистическия период в българското игрално кино с трета книга, в която ще разгледа разпространението на филмите и техния живот, включително фестивален, през тези години. Това съобщи авторът по време на представянето на своята втора монография „(Пре)поръчани филми. Пропагандни практики в българското игрално кино (1944 – 1989)“ в рамките на фестивала „Златна роза“ във Варна.
По думите на автора, който е главен асистент в Института за изследване на изкуствата при Българска академия на науките (БАН), новото му заглавие е естествено продължение на предишната му книга „(Не)възможната свобода. Идеологическата цензура в българското игрално кино (1948–1989)”, която бе представена на миналогодишното издание на „Златна роза“. Те излизат толкова скоро, защото, когато работех върху архивите свързани с цензурираните филми, виждах и другата гледна точка на препоръчаните филми. Идеята ми беше да покажа двете страни на една монета. Беше ми изключително интересно да узная как са поръчвани филми, как е функционирала тази система на пропаганда в българското кино, каза авторът на представянето.
„В крайна сметка и двете книги са свързани с това как моето поколение се опитва да осмисля това време. Човек се занимава с травмите си от миналото, а моите са „Междузвездни войни“ и комунистическата идеология“, каза Статулов и уточни, че не е ползвал в материала си лични разкази на свидетели, защото с годините спомените стават избирателни, а документите не могат да лъжат.
Според артистичния директор на „Златна роза“ Александър Донев, който води срещата, книгата е концентрирана предимно върху пропагандната машина, а не толкова върху конкретни филмови образци, въпреки че има няколко ключови заглавия, присъстващи не с критически анализ, а с данни за предназначението им. Това са на първо място заглавията от програмата за отбелязването на 1300 години на българската държава, за която са приложени много неизвестни документи, показващи, че е мислена още от 60-те години, посочи Донев. Присъстват още „Време разделно“, както и идеята за филм около случая Сергей Антонов, който не е реализиран.
„Съдържанието говори за процеси и институции, които ги осъществяват, за структурирането на пропагандата и начините за реализация в индустрията, не само като производство, но и в разпространението, което създава кръвоносната система, по която тече отровата на пропагандата“, каза още Донев. Той посочи, че хората, които изграждат машината в първите години на комунистическата власт, са работили по модела на СССР през 30-те години.
По думите на редактора на книгата Петя Александрова ценното на гледната точка на Статулов е чистата дистанция и стремеж към обективност, тъй като той е от поколение, което не е живяло в социализма и не го обагря със своите мемоари. Тя подчерта, че той си служи само с документи и не прави естетически оценки на филмите. Изследването му има специално място в разглеждането на цялото кино от социалистическия период, смята тя. Ингеборг Братоева, която е редактор на първата книга на Статулов, посочи, че за десет години работа в архивите, той е натрупал материал за още много издания, посветени на социалното инженерство в българското кино.
Преподавателят Иво Драганов изрази висока оценка за прецизността на автора добре да подреди фактологията и да направи анализ на огромните ресурси, хвърлени от тоталитарната машина за пропаганда. Той изрази мнение, че властта е имала тотален контрол в киното чрез верни хора, поставени на отговорни позиции, които не са разбирали от кино, но са вземали решенията и са упражнявали контрол. Драганов даде примери за къртовски безсмислен пропаганден труд, в който е участвал при заснемането на филми като „Ударът“, „Бой последен“, „Борис I”, в които месеци наред снимки не е имало почивен ден за екипите. Той изрази опасение, че в наше време пропагандата е превърната в индустрия от социалните мрежи и „троловете“.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Борис Данков представя новата си поетична книга „Пирамида“ с избрани стихотворения
Издателство „Захарий Стоянов“ представя новата книга на Борис Данков, озаглавена „Пирамида“, която събира избрани стихотворения на автора. Данков, известен журналист и поет, е част от литературния и културен живот в България от ...
|
Избрано
Независими LGBTQ+ книжарници в Америка предлагат уникални пространства за културно разнообразие
На 26 април, когато се отбелязва Денят на независимите книжарници, много от нас се замислят за важността на независимите книжарници в подкрепа на разнообразието и културната идентичност. Тази година акцентът е поставен на книжарниците, които се фокусират ...
|
Ема Копли Айзенберг предизвиква традициите в литературата с новата си колекция разкази
|
Ако сте поропуснали
Саяка Мурата: тайните на индивидуалността и авторитаризма в съвременната литература
Световноизвестната японска писателка Саяка Мурата, известна с уникалния си стил и дълбоките си теми, направи впечатляващо първо посещение в България по време на фестивала „Литературни срещи“. В срещата, модерирана от литературоведа Дарин Тенев, ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |