Най-големите световни драматурзи са лауреати на Нобелова награда
Макар и Шведската академия да присъжда понякога литературните си награди на пренебрегвани романисти и поети, отличените драматурзи, като норвежкия Йон Фосе тази година, винаги са били известни, предаде АФП. Ирландецът Бърнард Шоу е отличен през 1925 г. за творчество, "белязано едновременно с идеализъм и хуманност и стимулиращата сатира", често с "особена поетична красота", обосновава се тогава Академията. След като се проваля като романист, социалистическият автор написва около 60 пиеси, в които осъжда социалните злоупотреби. Най-известната от тях е "Пигмалион" (1912 г.), чиято адаптация дава началото на мюзикъла "Моята прекрасна лейди", триумф на Бродуей с участието на Джули Андрюс, преди да бъде филмирана и наградена с "Оскар". Други негови произведения са "Цезар и Клеопатра" и "Човекът и свръхчовекът". Пирандело, театърът като временно занимание (1934) Нобелова награда печели през 1934 година, две години преди смъртта си, "за смелото и гениално обновяване на драматичното и театралното изкуство". Той оставя своя отпечатък най-вече с "Шест лица търсят автор" - пиеса без действия или сцени, предизвикателство към жанра, с герои, които оспорват сценичното представяне на своята драма. Тя се проваля на премиерата през 1921 г., но впоследствие става хит и се играе в Париж и Ню Йорк. Преди Юджийн О`Нийл американският театър се е ограничавал до фарсове, мелодрами и моралистични пиеси. Неодобряващ тази посредственост, той възражда жанра, като изразява трагичното си усещане за живота. "Творчеството му доминира в американския театър по същия начин както Шекспир или Стринберг, на които се възхищава", казва Роже Асено в "Универсална енциклопедия". Повечето от пиесите му не са поставяни, докато е жив и се появяват без негово разрешение през 1950 г. Сред тях са "Дългият път на деня към нощта" - автобиографичният му шедьовър, и "Император Джоунс" - една от първите пиеси, в която се появява чернокож герой. Той възприема Нобеловата награда, присъдена през 1936 г., като "символ, че Европа признава възхода на американския театър". Самюъл Бекет, театърът на абсурда (1969) През 1969 г. ирландският драматург Самюъл Бекет получава наградата за "творчество, което чрез обновяване на формите на романа и театъра търси вдъхновение в нищетата на съвременния човек". "В очакване на Годо" се смята за шедьовър на театъра на абсурда. Написана на френски език през 1948 г., тази история представя двама герои, които чакат човек, който никога няма да дойде - Годо. След като става известен, той продължава да пише шедьоври - "Краят на играта"(1957 г.) и "О, щастливи дни" (1960-1962 г.). Неговите чисти, минималистични творби изразяват песимизма му за състоянието на човека - и в същото време са бурлеска. Дарио Фо, войнстващият шут (1997) Крайнодесен драматург, режисьор и актьор, Дарио Фо е "човек на театъра". През 1997 г. той получава Нобелова награда за "имитация на шутовете от Средновековието, бичуване на властите и отстояване на достойнството на потиснатите". Журито цитира две от най-политическите му пиеси: "Мистър Буфо" (1969 г.) и "Случайната смърт на един анархист" (1970 г.). Той е един от най-играните италиански драматурзи в света. Харолд Пинтър, колос на британския театър (2005) Антиимпериалистическият активист Харолд Пинтър, смятан от Шведската академия за "най-значимия представител на английския драматичен театър през втората половина на ХХ век", е удостоен с Нобелова награда през 2005 г. Автор е на около тридесет пиеси, като пише и радиопиеси и сценарии. Първоначално е актьор, но пробива с "Рожден ден" (1958), една от първите му творби и една от най-играните. Успех постига с "Пазачът" (1959). Пиесите му, вдъхновени от приятеля му Бекет, имат много специфична атмосфера и ги наричат "Пинтърови", като описание на привидно невинни ситуации, които преминават в абсурд. Той преминава към все по-политическа тематика ("Новият световен ред" или "Прах при прахта").
|
![]()
Подиум на писателя
Емоционалният интелект – новият учебен стандарт
В съвременната образователна среда, където знанията вече не са достатъчни, социално-емоционалното обучение се превръща в ключов елемент за развитието на младите хора. Издателската група „Просвета“ в сътрудничество с фондацията „Лъчезар Цоцорк ...
Ангелина Липчева
|
![]()
Подиум на писателя
Александрина Крушарска създава магичен свят в градското фентъзи
Младата лекарка Александрина Крушарска ще направи своя първи литературен дебют в Ловеч, като ще представи трилогията си от фентъзи романи. Това събитие е особено, тъй като съчетава две страсти на авторката – медицината и писането. Срещата с автограф ще с ...
Ангелина Липчева
|
![]()
Софийски разкази през погледа на Джорджа Спадони
Добрина Маркова
|
![]()
Подиум на писателя
Гео Милев и неговата служба във войската
Троян привлича вниманието към историческата памет и националната идентичност. Там ще бъде представена книгата „Гео Милев и службата му в 34-ти пехотен Троянски полк“ на майор Дочо Николов. Това издание е резултат от дългогодишни изследвания и систе ...
Валери Генков
|
Литературен
бюлетин |
![]() |
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
![]() |
![]() ![]()
Експресивно
Расистки стереотипи и социална сегрегация
В американския юг думата „бяла боклук“ се превръща в символ на дълбоки социални и расови разделения. Това е термин, който еволюира от описанието на бедни бели работници към олицетворение на расистки стереотипи, използвани за дискредитиране на по-ниските социал ...
Ангелина Липчева
|
![]() ![]()
Златното мастило
Мечти за безсмъртие и 3D печат
Мечтата за сън и реалността се преплитат в един свят, където границите между тях се размиват. В разказа, който напомня на творбите на Хорхе Луис Борхес, авторът ни въвежда в интимните си размисли за сънищата, които понякога разкриват повече за нашата същност, ...
Валери Генков
|
![]()
На бюрото
Чудовища като мост към нови светове
Ангелина Липчева
|
На бюрото
Литературни мостове в Добруджа
Добрина Маркова
|
В сърцето на Добруджа, в Регионална библиотека “Дора Габе”, ще се случи събитие, което обещава да обогати културния живот на града. Националните културни празници “Албена” 2025” ще съберат любители на литературата и интелектуалците на 19 септември, с вход свободен. Това е възможност за среща с българските автори и техните творби, които разказват за миналото, настоящет ...
|
![]() ![]()
Подиум на писателя
Емоционалният интелект – новият учебен стандарт
Ангелина Липчева
|
10:03 ч. / 06.10.2023
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 2419 |
![]() |
Макар и Шведската академия да присъжда понякога литературните си награди на пренебрегвани романисти и поети, отличените драматурзи, като норвежкия Йон Фосе тази година, винаги са били известни, предаде АФП.
Бърнард Шоу, авторът на "Пигмалион" (1925)
Ирландецът Бърнард Шоу е отличен през 1925 г. за творчество, "белязано едновременно с идеализъм и хуманност и стимулиращата сатира", често с "особена поетична красота", обосновава се тогава Академията.
След като се проваля като романист, социалистическият автор написва около 60 пиеси, в които осъжда социалните злоупотреби. Най-известната от тях е "Пигмалион" (1912 г.), чиято адаптация дава началото на мюзикъла "Моята прекрасна лейди", триумф на Бродуей с участието на Джули Андрюс, преди да бъде филмирана и наградена с "Оскар". Други негови произведения са "Цезар и Клеопатра" и "Човекът и свръхчовекът".
Пирандело, театърът като временно занимание (1934)
Захванал се с театър след 50-годишна възраст, италианецът първоначално гледа на него като на временно занимание. Той пише романи, поезия и разкази, но признанието на критиката спечелват четиридесетте му пиеси.
Нобелова награда печели през 1934 година, две години преди смъртта си, "за смелото и гениално обновяване на драматичното и театралното изкуство".
Той оставя своя отпечатък най-вече с "Шест лица търсят автор" - пиеса без действия или сцени, предизвикателство към жанра, с герои, които оспорват сценичното представяне на своята драма. Тя се проваля на премиерата през 1921 г., но впоследствие става хит и се играе в Париж и Ню Йорк.
Юджийн О`Нийл, пионер на американския театър (1936 г.)
Преди Юджийн О`Нийл американският театър се е ограничавал до фарсове, мелодрами и моралистични пиеси. Неодобряващ тази посредственост, той възражда жанра, като изразява трагичното си усещане за живота.
"Творчеството му доминира в американския театър по същия начин както Шекспир или Стринберг, на които се възхищава", казва Роже Асено в "Универсална енциклопедия".
Повечето от пиесите му не са поставяни, докато е жив и се появяват без негово разрешение през 1950 г. Сред тях са "Дългият път на деня към нощта" - автобиографичният му шедьовър, и "Император Джоунс" - една от първите пиеси, в която се появява чернокож герой.
Той възприема Нобеловата награда, присъдена през 1936 г., като "символ, че Европа признава възхода на американския театър".
Самюъл Бекет, театърът на абсурда (1969)
През 1969 г. ирландският драматург Самюъл Бекет получава наградата за "творчество, което чрез обновяване на формите на романа и театъра търси вдъхновение в нищетата на съвременния човек".
"В очакване на Годо" се смята за шедьовър на театъра на абсурда. Написана на френски език през 1948 г., тази история представя двама герои, които чакат човек, който никога няма да дойде - Годо.
След като става известен, той продължава да пише шедьоври - "Краят на играта"(1957 г.) и "О, щастливи дни" (1960-1962 г.).
Неговите чисти, минималистични творби изразяват песимизма му за състоянието на човека - и в същото време са бурлеска.
Дарио Фо, войнстващият шут (1997)
Крайнодесен драматург, режисьор и актьор, Дарио Фо е "човек на театъра".
През 1997 г. той получава Нобелова награда за "имитация на шутовете от Средновековието, бичуване на властите и отстояване на достойнството на потиснатите". Журито цитира две от най-политическите му пиеси: "Мистър Буфо" (1969 г.) и "Случайната смърт на един анархист" (1970 г.).
Той е един от най-играните италиански драматурзи в света.
Харолд Пинтър, колос на британския театър (2005)
Антиимпериалистическият активист Харолд Пинтър, смятан от Шведската академия за "най-значимия представител на английския драматичен театър през втората половина на ХХ век", е удостоен с Нобелова награда през 2005 г.
Автор е на около тридесет пиеси, като пише и радиопиеси и сценарии. Първоначално е актьор, но пробива с "Рожден ден" (1958), една от първите му творби и една от най-играните. Успех постига с "Пазачът" (1959).
Пиесите му, вдъхновени от приятеля му Бекет, имат много специфична атмосфера и ги наричат "Пинтърови", като описание на привидно невинни ситуации, които преминават в абсурд. Той преминава към все по-политическа тематика ("Новият световен ред" или "Прах при прахта").
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
![]() |
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
![]() |
Читателски поглед
Магията като отражение на обществото
Паскуале Палмиера в своята книга „Десетте живота на Калиостро“ (Издателство Il mulino, Болоня, 2023) разглежда сложната и многопластова личност на една от най-загадъчните фигури в историческата и окултната сцена на XVIII век. Този анализ не само ...
|
Избрано
Училище в малка общност блести с висок успех
В сърцето на образователната система в малко, но значимо училище се случват промени, които заслужават внимание. В училището в Галиче усилията за подобряване на резултатите от външните оценявания не остават незабелязани. Директорът Десислава Тушинова подчерта, ...
|
![]()
Магическите светове на Николай Райнов
|
Ако сте поропуснали
Наследството на Огъста Бейкър
В света на литературата и образованието, историята на Огъста Бракстън Бейкър (Augusta Baker) и нейното наследство е като ярка светлина, която осветява важността на разказването на истории като средство за съхраняване и предаване на културната идентичност. ...
|
![]() ![]() ![]() ![]() |
![]() |
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
![]() |
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
Литеранс Плюс
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
![]() ![]() ![]() |
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |