Проф. Марин Дринов: Езикът е духовната крепост на един народ
“Догде някоя народност държи в пренебрежение тези нравствени сили, не ги почита, не им дава възможност да се развиват и укрепват, колкото даровита да е тя, не може да се чака велика бъдещност за нея… Езикът е духовната крепост на един народ… Религията е един от най-големите двигатели на духовния живот на човечеството. За един народ, който се намира на такава степен на нравствено и умствено развитие, както е нашият, религията е първата и главната културна сила“. Думите са на родения на днешната дата проф. Марин Дринов (1838-1906) - един от основоположниците на българската историография и основател на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките (БАН). Цялата му дейност показва голямото му родолюбие. Според Марин Дринов силата на един народ, какъвто е българският, се крие в неговата нравственост. Нравственост, в основата на която стоят интелигенцията, езикът, религията и силата на общественото мнение. ОТ МЕСТНОТО УЧИЛИЩЕ ДО КЛАСНИТЕ СТАИ В РУСИЯ Марин Дринов е роден на 20 октомври 1838 г. в Панагюрище. В семейството на Стоян и Мария Дринова се раждат още трима синове и шест дъщери. Братята му Найден и Пейо Дринови са активни участници в подготовката и провеждането на Априлското въстание в Панагюрище. По стечение на обстоятелствата Марин Дринов остава настрана от революционното движение и поема по пътя на просветата и науката. През 1852 г. Марин Дринов започва в местното четирикласно училище, което успешно завършва през 1855 г. Той е възпитаник на възрожденския учител, книжовник и участник в Априлското въстание Йордан Ненов, който го избира за свой помощник. В Панагюрище Марин Дринов завършва взаимното, а след това и класното училище. Заедно с неразделния си приятел, възрожденския учител Нешо Бончев, Дринов става учител в местното училище. Едва 17-годишни двамата развиват широка обществена дейност - събират и подреждат народни песни, четат руски книги, доставени на училището чрез Захари Княжевски, премахват използването в училище на поправителните средства - пръчката и фалангата. По настояване на Найден Геров, вицеконсул в Пловдив, панагюрци събират 4599 гроша за образованието на любимите си учители и ги изпращат в Русия, за да получат по-високо образование. ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РОДИНАТА През 1858 г. 20-годишният Марин Дринов заминава за Киев, където живее в местния славянски пансион и учи в Духовната семинария. През 1861 г. се премества в Москва, където постъпва в Московския университет, в Историко-филологическия факултет, който завършва през 1963 г. Скоро след завършването си Марин Дринов е нает като частен домашен учител в семейството на благородника княз Голицин, където остава до 1870 г. Той пътува много из Европа - в Австро-Унгария, Италия, Франция и Швейцария. Има редкия исторически шанс да работи в архивите и музеите на Виена, Прага, Женева, Рим и Неапол в продължение на няколко години. ПЪРВИ ТВОРЧЕСКИ ПРОЯВИ Научното творчество на Марин Дринов е огромно и то отразява интересите му към историческата наука, към въпросите на славистиката, литературната история, езикознанието и фолклора. Първата му статия на български език “Страшни ли са за народността ни фанариотите и йезуитите“ е отпечатана през 1866 г. в няколко поредни броя на издавания от Тодор Бурмов вестник “Время“. С това той поставя началото на серия от научни публикации, посветени на борбата на българския народ за извоюване на самостоятелна църква. Три години по-късно - през 1869 г., се появяват двата му значителни научни труда: “Възгледи за произхода на българския народ и началото на българската история“, пряко свързан с историята на българския народ и държава, и “Исторически преглед на българската църква от самото й начало до днес“, издадени във Виена. Марин Дринов е един от първите, който научно определя мястото на Паисий Хилендарски в историята на българското национално възраждане чрез статията си “Отец Паисий, неговото време, неговата история и учениците му“. ЗА ЗНАЧЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА НРАВСТВЕНОСТ Важен въпрос, който вълнува учения Марин Дринов, е въпросът за ролята на интелигенцията. Една от първите му статии по този въпрос се появява през 1868 г. в брой четвърти на вестник “Народност“. Това е “Писмо до българската интелигенция“, което е призив към културно-просветните дейци да обединят усилията си и да ги насочат към защита на “националните нравствени интереси“ и към развитие на “нравствените сили“ на народа. В него Марин Дринов пише, че за великото бъдеще на един народ не са достатъчни само надареност и способности, развити занаяти и стопанска дейност, а обществена дисциплина и ред, крепящи се на езика, вярата, народното образование, литературата и общественото мнение, които трябва да се развиват. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКОТО КНИЖОВНО ДРУЖЕСТВО На 30 септември 1869 г. (12 октомври 1869 г. по нов стил) в Браила, Румъния, се учредява Българското книжовно дружество (бъдещата Българска академия на науките - БАН), на което, в негово отсъствие, Марин Дринов е избран за пръв председател. Години по-късно първият ректор на Софийския университет - акад. Александър Теодоров-Балан, обосновава избирането му за пръв председател, като казва: “Пресните още научни съчинения на Дринова, неговите, още продължавани занятия с науката, предложенията му в писмото до българските читалища за печатно издание, насъбрани по тяхно присвояване материали и ръкописи за живота и миналото на българския народ, познанството му с учени лица и дружества, особено в славянския свят, бяха свръхмерна препоръка за него пред събранието в Браила, та то в негово отсъствие да го избере за главен деец в новооснованото Българско книжовно дружество.“ През 1873 г. Марин Дринов прави първата класификация на книжния фонд в библиотеката на Българското книжовно дружество, което след освобождението на България от османско иго през 1878 г. пренася дейността си в София. Марин Дринов е председател на Българското книжовно дружество до 1898 г., когато е избран за негов почетен председател. С протокол на главното събрание на Българското книжовно дружество от 10 ноември 1898 г. Марин Дринов е награден с орден за граждански заслуги първа степен за обществените си и научни заслуги. През 1911 г. Българското книжовно дружество се преименува на Българска академия на науките. ПРОФЕСОР В ХАРКОВ През 1872 г. Дринов е приет за щатен стипендиант на Харковския университет със специализация в Москва. През 1873 г. защитава магистърска дисертация в Московския университет на тема “Заселението на Балканския полуостров от славяните“ и е избран за доцент. В нея той излага тезата, че заселването на славянските племена на Балканския полуостров е един дълъг, неколковековен процес. През 1875 г. е избран за професор в Харковския университет. Съществена е работата му като етнограф и фолклорист за развитието на Харковското историко-филологическо дружество, основано през 1877 г. Той активно участва в подготовката, предшестваща създаването на дружеството, на което е избран за секретар, а след това и за председател през 1890-1897 г. В ПОЛЗА НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ Избухналото през 1876 г. Априлско въстание в България прекъсва университетската му дейност. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) Марин Дринов се включва като съветник на главнокомандващия руските войски княз Николай Николаевич, а след това е зачислен към главната квартира на Дунавската армия като съветник на княз Владимир Черкаски по гражданско управление. След освобождението на София на 23 декември 1877 г. Марин Дринов е назначен за вицегубернатор на града. През май 1878 г. е назначен от княз Дондуков-Корсаков за управляващ Отдела на народното просвещение и на духовните дела. Под негово ръководство се възобновят учебните занятия в българските училища. Той изработва първите училищни устави и правилници, както и първите учебни програми, грижи се за подобряването на материалното положение на учителите. На 19 август 1878 г. той издава Привременен устав на народните училища. Марин Дринов участва активно и в изработването на Търновската конституция (1879). По негово предложение София е избрана за столица на Княжество България (3 април 1879). В ПОМОЩ НА “БЪЛГАРСКА НАРОДНА БИБЛИОТЕКА‘‘ Марин Дринов е един от учредителите и първите дарители на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий“. На 15 август 1878 г. към него се обръща тогавашният полицмaйстoр в София А. К. Паул, който му съобщава, че желае да принесе своята помощ за образованието на българските младежи, като дари частната си библиотека от 228 тома на Столичния съвет. По инициатива на Марин Дринов на 28 ноември 1878 г. (10 декември по нов стил) се свиква съвещание на членовете учредители на Софийската публична библиотека, която на 5 юни 1879 г. е призната от първото Велико народно събрание в Търново (днешно Велико Търново) за “Българска народна библиотека“. На нея по-късно той завещава цялата си библиотека - 2670 тома, от които 1000 книги - филология и литература, 790 - по история, 180 - по етнография, и останалите - по археология, библиография, богословие, география, фолклор и изкуство. ПОСЛЕДНИТЕ МУ ДНИ През 1879 г. Марин Дринов се връща в Харков, където се отдава на научна работа. До 1903 г. той ръководи Катедрата по славянознание в Харковския университет, което го прави заслужил професор в университета до смъртта му на 28 февруари 1906 г. През април 1909 г. тленните му останки са пренесени в София от проф. Васил Златарски и поета Пенчо П. Славейков. УВЕКОВЕЧАВАНЕ Улица в централната част на родния му град Панагюрище и училище носят неговото име. В София, Кюстендил, Плевен и Варна също има училища на негово име. През 1938 г. са издигнати два бюста на проф. Марин Дринов в Борисовата градина и в Панагюрище, дело на скулптора Иван Лазаров. Българската академия на науките (БАН) връчва почетен знак “Проф. Марин Дринов“ с лента и плакет “Марин Дринов“ за изключителен принос за развитиеto на българската наука. Издателството на БАН, както и една от основните зали на Българската академия на науките също носят името на проф. Марин Дринов. От 1996 г. БАН връчва награда за млади учени “Проф. Марин Дринов“. Центърът по българистика и балкански изследвания “Марин Дринов“ към Историческия факултет на Харковския национален университет “В. Н. Каразин“ и Институтът за исторически изследвания на БАН организират “Дриновски четения“ /АЯ,МГ/отдел “Справочна“
|
|
На бюрото
Литературен джубокс в парка – звукова инсталация с поезия и детски работилници
В парка на Военната академия "Г. С. Раковски" стартира нова звукова инсталация, наречена "Литературен джубокс", организирана от фондация "Прочети София". Тази иновация предлага на посетителите възможността да се насладят на произведения на 20 съвременни българ ...
Добрина Маркова
|
На бюрото
От украинска поезия до „Декамерон“: Какво ново на книжния пазар тази седмица
Три нови заглавия ще обогатят книжния пазар в третата седмица на юни, съобщават издателствата. Сред тях е стихосбирката на украинския автор Максим Кривцов, озаглавена „Стихове от бойницата“. Тя ще бъде представена на 17 юни в Място за четене и култ ...
Добрина Маркова
|
Неочаквани сблъсъци и нови възможности в „Любов в насрещното“
Валери Генков
|
На бюрото
Когато машините започнат да управляват обществото. Експериментът, който даде неочаквани отговори
През пролетта на 2026 година се случи един от най-интересните и потенциално най-важни експерименти в историята на изкуствения интелект. Докато светът е зает да обсъжда новите възможности на генеративните модели, автоматизацията на работни процеси и надпреварат ...
Валери Генков
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Литературен обзор
Картите като стратегически ресурс по време на Американската революция
През лятото на 1775 г., малко след като Джордж Вашингтон поема командването на новосформираната Континентална армия в Бостън, в лондонските вестници се появява кратка реклама, която обявява издаването на "The American Atlas: Or, A Geographical Description of t ...
Ангелина Липчева
|
Авторът и перото
Писатели и журналисти пред Народния съд – как се подбират осъдените?
В Книжен център „Гринуич“ се проведе представяне на тритомника „Писателите и Народният съд“, съставен от проф. Пламен Дойнов. Изданието е публикувано от Нов български университет и разглежда личните преживявания на писатели и журналисти ...
Валери Генков
|
Експресивно
Мартен Калеев получи специалната награда на Международния литературен конкурс „Изящно перо - 2026“
Валери Генков
|
Експресивно
Дебютният роман на Оливие Бурдо и неговата екранизация - какво остава неизказано?
Добрина Маркова
|
Френският институт в България, заедно с Центъра по многоезичието и Центъра за книгата на Нов български университет, организират среща на университетския клуб „Кинороман“ (Cinroman). Събитието ще се проведе на 23 юни 2026 г. от 18:00 ч. в Медиатеката на Френския институт, разположен на Площад „Славейков“ № 3.
Темата на дискусията ще бъде свързана с книгата „В очакване ...
|
Авторът и перото
Книгите сами ни намират, а Мещица е част от зеления поток на четенето
Валери Генков
|
|
08:17 ч. / 20.10.2023
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 1180 |
|
“Догде някоя народност държи в пренебрежение тези нравствени сили, не ги почита, не им дава възможност да се развиват и укрепват, колкото даровита да е тя, не може да се чака велика бъдещност за нея… Езикът е духовната крепост на един народ… Религията е един от най-големите двигатели на духовния живот на човечеството. За един народ, който се намира на такава степен на нравствено и умствено развитие, както е нашият, религията е първата и главната културна сила“. Думите са на родения на днешната дата проф. Марин Дринов (1838-1906) - един от основоположниците на българската историография и основател на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките (БАН).
Цялата му дейност показва голямото му родолюбие. Според Марин Дринов силата на един народ, какъвто е българският, се крие в неговата нравственост. Нравственост, в основата на която стоят интелигенцията, езикът, религията и силата на общественото мнение.
ОТ МЕСТНОТО УЧИЛИЩЕ ДО КЛАСНИТЕ СТАИ В РУСИЯ
Марин Дринов е роден на 20 октомври 1838 г. в Панагюрище. В семейството на Стоян и Мария Дринова се раждат още трима синове и шест дъщери. Братята му Найден и Пейо Дринови са активни участници в подготовката и провеждането на Априлското въстание в Панагюрище. По стечение на обстоятелствата Марин Дринов остава настрана от революционното движение и поема по пътя на просветата и науката.
През 1852 г. Марин Дринов започва в местното четирикласно училище, което успешно завършва през 1855 г. Той е възпитаник на възрожденския учител, книжовник и участник в Априлското въстание Йордан Ненов, който го избира за свой помощник. В Панагюрище Марин Дринов завършва взаимното, а след това и класното училище.
Заедно с неразделния си приятел, възрожденския учител Нешо Бончев, Дринов става учител в местното училище. Едва 17-годишни двамата развиват широка обществена дейност - събират и подреждат народни песни, четат руски книги, доставени на училището чрез Захари Княжевски, премахват използването в училище на поправителните средства - пръчката и фалангата. По настояване на Найден Геров, вицеконсул в Пловдив, панагюрци събират 4599 гроша за образованието на любимите си учители и ги изпращат в Русия, за да получат по-високо образование.
ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РОДИНАТА
През 1858 г. 20-годишният Марин Дринов заминава за Киев, където живее в местния славянски пансион и учи в Духовната семинария. През 1861 г. се премества в Москва, където постъпва в Московския университет, в Историко-филологическия факултет, който завършва през 1963 г. Скоро след завършването си Марин Дринов е нает като частен домашен учител в семейството на благородника княз Голицин, където остава до 1870 г. Той пътува много из Европа - в Австро-Унгария, Италия, Франция и Швейцария. Има редкия исторически шанс да работи в архивите и музеите на Виена, Прага, Женева, Рим и Неапол в продължение на няколко години.
ПЪРВИ ТВОРЧЕСКИ ПРОЯВИ
Научното творчество на Марин Дринов е огромно и то отразява интересите му към историческата наука, към въпросите на славистиката, литературната история, езикознанието и фолклора.
Първата му статия на български език “Страшни ли са за народността ни фанариотите и йезуитите“ е отпечатана през 1866 г. в няколко поредни броя на издавания от Тодор Бурмов вестник “Время“. С това той поставя началото на серия от научни публикации, посветени на борбата на българския народ за извоюване на самостоятелна църква. Три години по-късно - през 1869 г., се появяват двата му значителни научни труда: “Възгледи за произхода на българския народ и началото на българската история“, пряко свързан с историята на българския народ и държава, и “Исторически преглед на българската църква от самото й начало до днес“, издадени във Виена.
Марин Дринов е един от първите, който научно определя мястото на Паисий Хилендарски в историята на българското национално възраждане чрез статията си “Отец Паисий, неговото време, неговата история и учениците му“.
ЗА ЗНАЧЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА НРАВСТВЕНОСТ
Важен въпрос, който вълнува учения Марин Дринов, е въпросът за ролята на интелигенцията. Една от първите му статии по този въпрос се появява през 1868 г. в брой четвърти на вестник “Народност“. Това е “Писмо до българската интелигенция“, което е призив към културно-просветните дейци да обединят усилията си и да ги насочат към защита на “националните нравствени интереси“ и към развитие на “нравствените сили“ на народа.
В него Марин Дринов пише, че за великото бъдеще на един народ не са достатъчни само надареност и способности, развити занаяти и стопанска дейност, а обществена дисциплина и ред, крепящи се на езика, вярата, народното образование, литературата и общественото мнение, които трябва да се развиват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКОТО КНИЖОВНО ДРУЖЕСТВО
На 30 септември 1869 г. (12 октомври 1869 г. по нов стил) в Браила, Румъния, се учредява Българското книжовно дружество (бъдещата Българска академия на науките - БАН), на което, в негово отсъствие, Марин Дринов е избран за пръв председател. Години по-късно първият ректор на Софийския университет - акад. Александър Теодоров-Балан, обосновава избирането му за пръв председател, като казва: “Пресните още научни съчинения на Дринова, неговите, още продължавани занятия с науката, предложенията му в писмото до българските читалища за печатно издание, насъбрани по тяхно присвояване материали и ръкописи за живота и миналото на българския народ, познанството му с учени лица и дружества, особено в славянския свят, бяха свръхмерна препоръка за него пред събранието в Браила, та то в негово отсъствие да го избере за главен деец в новооснованото Българско книжовно дружество.“
През 1873 г. Марин Дринов прави първата класификация на книжния фонд в библиотеката на Българското книжовно дружество, което след освобождението на България от османско иго през 1878 г. пренася дейността си в София. Марин Дринов е председател на Българското книжовно дружество до 1898 г., когато е избран за негов почетен председател. С протокол на главното събрание на Българското книжовно дружество от 10 ноември 1898 г. Марин Дринов е награден с орден за граждански заслуги първа степен за обществените си и научни заслуги. През 1911 г. Българското книжовно дружество се преименува на Българска академия на науките.
ПРОФЕСОР В ХАРКОВ
През 1872 г. Дринов е приет за щатен стипендиант на Харковския университет със специализация в Москва. През 1873 г. защитава магистърска дисертация в Московския университет на тема “Заселението на Балканския полуостров от славяните“ и е избран за доцент. В нея той излага тезата, че заселването на славянските племена на Балканския полуостров е един дълъг, неколковековен процес. През 1875 г. е избран за професор в Харковския университет. Съществена е работата му като етнограф и фолклорист за развитието на Харковското историко-филологическо дружество, основано през 1877 г. Той активно участва в подготовката, предшестваща създаването на дружеството, на което е избран за секретар, а след това и за председател през 1890-1897 г.
В ПОЛЗА НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ
Избухналото през 1876 г. Априлско въстание в България прекъсва университетската му дейност. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) Марин Дринов се включва като съветник на главнокомандващия руските войски княз Николай Николаевич, а след това е зачислен към главната квартира на Дунавската армия като съветник на княз Владимир Черкаски по гражданско управление. След освобождението на София на 23 декември 1877 г. Марин Дринов е назначен за вицегубернатор на града. През май 1878 г. е назначен от княз Дондуков-Корсаков за управляващ Отдела на народното просвещение и на духовните дела. Под негово ръководство се възобновят учебните занятия в българските училища. Той изработва първите училищни устави и правилници, както и първите учебни програми, грижи се за подобряването на материалното положение на учителите. На 19 август 1878 г. той издава Привременен устав на народните училища.
Марин Дринов участва активно и в изработването на Търновската конституция (1879). По негово предложение София е избрана за столица на Княжество България (3 април 1879).
В ПОМОЩ НА “БЪЛГАРСКА НАРОДНА БИБЛИОТЕКА‘‘
Марин Дринов е един от учредителите и първите дарители на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий“. На 15 август 1878 г. към него се обръща тогавашният полицмaйстoр в София А. К. Паул, който му съобщава, че желае да принесе своята помощ за образованието на българските младежи, като дари частната си библиотека от 228 тома на Столичния съвет.
По инициатива на Марин Дринов на 28 ноември 1878 г. (10 декември по нов стил) се свиква съвещание на членовете учредители на Софийската публична библиотека, която на 5 юни 1879 г. е призната от първото Велико народно събрание в Търново (днешно Велико Търново) за “Българска народна библиотека“. На нея по-късно той завещава цялата си библиотека - 2670 тома, от които 1000 книги - филология и литература, 790 - по история, 180 - по етнография, и останалите - по археология, библиография, богословие, география, фолклор и изкуство.
ПОСЛЕДНИТЕ МУ ДНИ
През 1879 г. Марин Дринов се връща в Харков, където се отдава на научна работа. До 1903 г. той ръководи Катедрата по славянознание в Харковския университет, което го прави заслужил професор в университета до смъртта му на 28 февруари 1906 г. През април 1909 г. тленните му останки са пренесени в София от проф. Васил Златарски и поета Пенчо П. Славейков.
УВЕКОВЕЧАВАНЕ
Улица в централната част на родния му град Панагюрище и училище носят неговото име. В София, Кюстендил, Плевен и Варна също има училища на негово име. През 1938 г. са издигнати два бюста на проф. Марин Дринов в Борисовата градина и в Панагюрище, дело на скулптора Иван Лазаров. Българската академия на науките (БАН) връчва почетен знак “Проф. Марин Дринов“ с лента и плакет “Марин Дринов“ за изключителен принос за развитиеto на българската наука.
Издателството на БАН, както и една от основните зали на Българската академия на науките също носят името на проф. Марин Дринов. От 1996 г. БАН връчва награда за млади учени “Проф. Марин Дринов“. Центърът по българистика и балкански изследвания “Марин Дринов“ към Историческия факултет на Харковския национален университет “В. Н. Каразин“ и Институтът за исторически изследвания на БАН организират “Дриновски четения“
/АЯ,МГ/отдел “Справочна“
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Юбилейно издание на „Пътуване към България“ постави фокус върху държавността
Научният форум, посветен на историята, археологията и културния туризъм, стартира в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". Събитието, което носи името "Пътуване към България", е под патронажа на президента на страната и се организира от Община ...
|
Избрано
Британски кошмари на хартия: Как литературата за нашествия формира обществения страх
Статусът на Великобритания като островна нация винаги е създавал усещане за уязвимост към нашествия. Откритите води, които я заобикалят, оформят граница, която остава неясна и тревожна. През деветнадесети век се появява литературен поджанр, "фантастика на ...
|
16-ата „Македонска книжовна визита“ събира писатели в София
|
Ако сте поропуснали
Калеев и „Нюанси“ – нова перспектива в поезията и визуалното изкуство
Библиотеката при Народно читалище „Развитие – 1869“ във Враца ще бъде домакин на среща с Мартен Калеев, която ще се проведе днес, 10 юни, от 17:30 часа. Събитието е организирано в сътрудничество с местния Клуб на дейците на културата и ще се ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |