Този, който пише, трябва да чете тройно повече, смята писателят Иван Димитров
Писателят трябва да бъде също и читател, каза Иван Димитров, който проведе лекции по творческо писане във Варна в рамките на програмата „Собствена стая“ на Младежка фондация „Аморфа“. Неговата работилница бе посветена на писането на възкратки разкази, драматургичен диалог и монолог. Той имаше занимания и в Първа Езикова гимназия и Средно училище „Димчо Дебелянов“, където младежите са имали възможност да изпълняват различни творчески задачи. Димитров сподели, че е насърчил младите хора да следят интервюта с големите имена на световната литература и да опознават опита им, за да черпят полезни идеи от тях. Надявам се, че това ще отключи интереса им и за запознаване с творчеството на авторите, каза той. Следва пълния текст на интервюто с Иван Димитров: Успяхте ли да разберете при своите работилници във Варна какво обичат да четат младите хора и за какво искат да пишат? - Голяма част от младите хора възприемат писането като тип себеизразяване и не искат да се влияят в него от други автори. Дори и да четат някакви неща, те не ги ползват за своето творчество и това важи изобщо за пишещите млади. Затова мисля, че трябва да им обръщаме внимание, че писателят е на първо време читател, и то такъв, който чете тройно повече, отколкото пише. Надявам се да сме предизвикали интерес в това отношение с нашите занимания, тъй като, когато говоря с тях, неизменно им казвам, че най-доброто помагало, с което разполагаме, като пишем, са другите творци и опитът, който те ни споделят. Посъветвах ги да намират интервюта с писатели, особено в моментите, когато четат техни книги, за да измъкват повече информация как тече при тях процесът. Някои от младежите, с които работих, споделиха, че харесват научна фантастика или любовни романи. Едно момиче беше чело книгата на Стивън Кинг за творческо писане, която е много добра. Как подходихте към заниманията - конкретни теми ли им давахте да разработват? - Да, давахме им задачи, защото смятам, че е твърде сложно за изпълнение, ако някой ти поръча просто да напишеш нещо. Мисля, че това затруднява и установените автори и те не биха могли да се запалят от такава задача. Случвало ми се е и на мен, когато режисьор на моя драматургия ме помоли „да пипна нещо“. По-лесно ми е, когато ми кажат конкретно искането си, което има точни параметри. За трите занятия, които водих, избирах теми, които се старах да дадат възможност и за разговори за писането. Едната беше фокусирана върху сънищата на учениците, с конкретизиран стил на съчинението, и всички бяха заинтригувани от нея. Друга беше шеговита, например как ще преживеят един динамичен ден, ако сутринта си изпуснат телефона в тоалетната. Това го проиграхме и в училище „Димчо Дебелянов“, където учениците трябваше да съчиняват текстовете си в новинарски стил. С тях направихме и упражнение, в което всеки получи листче с различна тема и задача, например да пише с варненски диалект, или като таксиметров шофьор, който постоянно коментира шофьорските умения на другите, или да използва паразитната дума „естествено“. Като резултат чухме доста достойни текстове, макар че в началото някои бяха учудени или недоволни от задачите си. Чрез подобни конкретни примери се върши доста работа, защото те отключват интерес. Едно от децата беше работило по свой сън, който го травмира, и това показва, че писането може да ни помогне да преживеем по-добре нещата около нас. Давахте ли им примери от литературата - какво би било полезно да четат? - Да, точно такава посока им дадох с предложението да следят интервюта на писатели. Говорихме за автори, имащи похвати, които ползват редовно в работата си, и този инструментариум работи при тях. Няма двама еднакви творци и всеки открива нещата, които му вършат работа. Аз лично задължително препоръчвам, независимо дали за начинаещи или напреднали, списанието „Paris Review“, което от 50-те години на ХХ век публикува в специална рубрика интервюта с писатели с илюстрация страница от техен ръкопис. От тези материали може да се научи много. Има големи имена като Ърнест Хемингуей, Харолд Пинтър, Алън Гинзбърг, Едуард Олби, Харуки Мураками, Мишел Уелбек, Габриел Гарсия Маркес. Някои споменават похвати, които работят безотказно, сред които имам няколко любими. Надявам чрез тези интервюта да се отключи интерес у младите за запознаване и с творчеството на автори от такъв ранг. Кога разбира един човек, че младежкият му порив да пише като себеизява прераства в това, с което иска да се занимава през своя живот? - Според мен става с времето. Организирал съм доста литературни четения и съм следил хора, които постепенно отпадат от тези занимания. Ако човек поддържа интерес към писането, то става по органичен начин. Има хора, които винаги са искали да се занимават с това и идва преломен момент, в който решават дали да споделят творбата си със света, да търсят ли възможности за публикуване. Трябва да се приеме и фактът, че работим с редактори и нещата могат малко да се променят. Вярно ли е, че поезията е по-спонтанно изкуство, а прозата трябва да се пише всеки ден с работно време? - В писането всичко е относително. Има и доста работливи поети, които са много продуктивни. Когато човек се занимава с това редовно, той влиза в режим, търси вдъхновение и черпи от света около себе си. Прозата наистина е жанр, който изисква повече часове за писане, но и в поезията е така, там се отделя време за синтез и натрупване. От друга стана, и прозата не е задължително да се работи всеки ден. Има автори като Мураками, които стават в пет часа сутринта и пишат дълго. Има и такива, които казват, че отделят два часа, но ние не знаем колко редактират след това. Различен е Хавиер Мариас, към когото имам афинитет. Той твърди, че пише приблизително по страница, и то не всеки ден. При него нещата са флуидни, с поток на съзнанието. Той смята, че не бива да се връща назад да поправя текста си, защото не се случва така в живота, а отиграва ситуацията по някакъв начин. Трябва ли писателите да бъдат любознателни, с широко отворени сетива за всичко около себе си? - Да, човек трябва да наблюдава света. Не всички са енциклопедисти, не могат да се интересуват от всичко, от машиностроене да кажем, обаче от друга страна, Тери Пратчет споделя, че докато писал една от книгите си, чел много за влаковете и това му свършило добра работа. Тоест имаме любознателност, която не изглежда съвсем практична, но задейства някакви механизми, полезни за автора. Иван Димитров е български писател, драматург и журналист. Носител е на национални и международни отличия, сред които наградата за поезия „София: Поетики“, има номинация за престижната Награда за литература на Европейския съюз за своя роман „Софийски дует“. Отличен е за драматургия във фестивала „HotInk at the LARK“ в САЩ, след което пиесата му е поставена в „New Ohio Theatre“. Редактор е в популярната медия за изкуство и култура „ВИЖ!“ Писателските работилници „Собствена стая“ срещнаха младежи от Варна още с поета Александър Христов. Другата седмица предстоят лекциите на литературния критик Антония Апостолова, а в края на месец ноември ще гостува поетесата Мария Гетова, съобщи на директорът на Младежка фондация „Аморфа“ Мария Баджакова.
|
|
Литературен обзор
Босев и Енев: Литературата като отражение на човешките отношения
На литературна среща в книжарница „Хеликон“ на площад „Гарибалди“ бе представена книгата „В очакване на хубавото време. Избрано“ от Росен Босев. Събитието събра множество почитатели на българската литература, а сред присъств ...
Валери Генков
|
Литературен обзор
Картите като стратегически ресурс по време на Американската революция
През лятото на 1775 г., малко след като Джордж Вашингтон поема командването на новосформираната Континентална армия в Бостън, в лондонските вестници се появява кратка реклама, която обявява издаването на "The American Atlas: Or, A Geographical Description of t ...
Ангелина Липчева
|
Пейдж Луис представя нова перспектива за индивидуалната агенция в своя дебютен роман Канон
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Рядко издание на „Брулени хълмове“ с печатни грешки на търг в Лондон, цената достига 600 000 лири
На 30 юни в Лондон ще се проведе търг, на който ще бъде предложено рядко първо издание на романа „Брулени хълмове“ от Емили Бронте. Това е единственото копие в оригиналната му подвързия, което е на пазара от 1908 г. насам. Изданието е част от частн ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Златното мастило
Геология в практиката с ново ръководство от Бонев, минерали и скали в детайли
Ново издание на ръководство по геология, написано от Николай Бонев, предоставя на читателите основна информация относно ключови геоложки процеси и материали. Издателство „Св. Климент Охридски“ обяви, че книгата е редактирана от Севда Турмакова, а к ...
Валери Генков
|
Подиум на писателя
Какво е любовта за българите? Различия и сходства в чувствата към децата
Психологът Пламен Минчев представя нова книга, озаглавена „Възприятие на българите в зряла възраст за любовта“. Изданието е публикувано от Университетското издателство „Св. Климент Охридски“ и е редактирано от Иван Крумов, а корицата е ...
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Картите като стратегически ресурс по време на Американската революция
Ангелина Липчева
|
Авторът и перото
Писатели и журналисти пред Народния съд – как се подбират осъдените?
Валери Генков
|
В Книжен център „Гринуич“ се проведе представяне на тритомника „Писателите и Народният съд“, съставен от проф. Пламен Дойнов. Изданието е публикувано от Нов български университет и разглежда личните преживявания на писатели и журналисти в контекста на Народния съд.
По време на събитието актьорът Милен Миланов прочете откъси от книгата, което допринесе за задълбочаване на т ...
|
Експресивно
Мартен Калеев получи специалната награда на Международния литературен конкурс „Изящно перо - 2026“
Валери Генков
|
|
17:26 ч. / 30.10.2023
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 4501 |
|
Писателят трябва да бъде също и читател, каза Иван Димитров, който проведе лекции по творческо писане във Варна в рамките на програмата „Собствена стая“ на Младежка фондация „Аморфа“.
Неговата работилница бе посветена на писането на възкратки разкази, драматургичен диалог и монолог.
Той имаше занимания и в Първа Езикова гимназия и Средно училище „Димчо Дебелянов“, където младежите са имали възможност да изпълняват различни творчески задачи.
Димитров сподели, че е насърчил младите хора да следят интервюта с големите имена на световната литература и да опознават опита им, за да черпят полезни идеи от тях. Надявам се, че това ще отключи интереса им и за запознаване с творчеството на авторите, каза той.
Следва пълния текст на интервюто с Иван Димитров:
Успяхте ли да разберете при своите работилници във Варна какво обичат да четат младите хора и за какво искат да пишат?
- Голяма част от младите хора възприемат писането като тип себеизразяване и не искат да се влияят в него от други автори. Дори и да четат някакви неща, те не ги ползват за своето творчество и това важи изобщо за пишещите млади. Затова мисля, че трябва да им обръщаме внимание, че писателят е на първо време читател, и то такъв, който чете тройно повече, отколкото пише. Надявам се да сме предизвикали интерес в това отношение с нашите занимания, тъй като, когато говоря с тях, неизменно им казвам, че най-доброто помагало, с което разполагаме, като пишем, са другите творци и опитът, който те ни споделят. Посъветвах ги да намират интервюта с писатели, особено в моментите, когато четат техни книги, за да измъкват повече информация как тече при тях процесът.
Някои от младежите, с които работих, споделиха, че харесват научна фантастика или любовни романи. Едно момиче беше чело книгата на Стивън Кинг за творческо писане, която е много добра.
Как подходихте към заниманията - конкретни теми ли им давахте да разработват?
- Да, давахме им задачи, защото смятам, че е твърде сложно за изпълнение, ако някой ти поръча просто да напишеш нещо. Мисля, че това затруднява и установените автори и те не биха могли да се запалят от такава задача. Случвало ми се е и на мен, когато режисьор на моя драматургия ме помоли „да пипна нещо“. По-лесно ми е, когато ми кажат конкретно искането си, което има точни параметри.
За трите занятия, които водих, избирах теми, които се старах да дадат възможност и за разговори за писането. Едната беше фокусирана върху сънищата на учениците, с конкретизиран стил на съчинението, и всички бяха заинтригувани от нея. Друга беше шеговита, например как ще преживеят един динамичен ден, ако сутринта си изпуснат телефона в тоалетната. Това го проиграхме и в училище „Димчо Дебелянов“, където учениците трябваше да съчиняват текстовете си в новинарски стил. С тях направихме и упражнение, в което всеки получи листче с различна тема и задача, например да пише с варненски диалект, или като таксиметров шофьор, който постоянно коментира шофьорските умения на другите, или да използва паразитната дума „естествено“. Като резултат чухме доста достойни текстове, макар че в началото някои бяха учудени или недоволни от задачите си. Чрез подобни конкретни примери се върши доста работа, защото те отключват интерес. Едно от децата беше работило по свой сън, който го травмира, и това показва, че писането може да ни помогне да преживеем по-добре нещата около нас.
Давахте ли им примери от литературата - какво би било полезно да четат?
- Да, точно такава посока им дадох с предложението да следят интервюта на писатели. Говорихме за автори, имащи похвати, които ползват редовно в работата си, и този инструментариум работи при тях. Няма двама еднакви творци и всеки открива нещата, които му вършат работа. Аз лично задължително препоръчвам, независимо дали за начинаещи или напреднали, списанието „Paris Review“, което от 50-те години на ХХ век публикува в специална рубрика интервюта с писатели с илюстрация страница от техен ръкопис. От тези материали може да се научи много. Има големи имена като Ърнест Хемингуей, Харолд Пинтър, Алън Гинзбърг, Едуард Олби, Харуки Мураками, Мишел Уелбек, Габриел Гарсия Маркес. Някои споменават похвати, които работят безотказно, сред които имам няколко любими. Надявам чрез тези интервюта да се отключи интерес у младите за запознаване и с творчеството на автори от такъв ранг.
Кога разбира един човек, че младежкият му порив да пише като себеизява прераства в това, с което иска да се занимава през своя живот?
- Според мен става с времето. Организирал съм доста литературни четения и съм следил хора, които постепенно отпадат от тези занимания. Ако човек поддържа интерес към писането, то става по органичен начин. Има хора, които винаги са искали да се занимават с това и идва преломен момент, в който решават дали да споделят творбата си със света, да търсят ли възможности за публикуване. Трябва да се приеме и фактът, че работим с редактори и нещата могат малко да се променят.
Вярно ли е, че поезията е по-спонтанно изкуство, а прозата трябва да се пише всеки ден с работно време?
- В писането всичко е относително. Има и доста работливи поети, които са много продуктивни. Когато човек се занимава с това редовно, той влиза в режим, търси вдъхновение и черпи от света около себе си. Прозата наистина е жанр, който изисква повече часове за писане, но и в поезията е така, там се отделя време за синтез и натрупване. От друга стана, и прозата не е задължително да се работи всеки ден. Има автори като Мураками, които стават в пет часа сутринта и пишат дълго. Има и такива, които казват, че отделят два часа, но ние не знаем колко редактират след това. Различен е Хавиер Мариас, към когото имам афинитет. Той твърди, че пише приблизително по страница, и то не всеки ден. При него нещата са флуидни, с поток на съзнанието. Той смята, че не бива да се връща назад да поправя текста си, защото не се случва така в живота, а отиграва ситуацията по някакъв начин.
Трябва ли писателите да бъдат любознателни, с широко отворени сетива за всичко около себе си?
- Да, човек трябва да наблюдава света. Не всички са енциклопедисти, не могат да се интересуват от всичко, от машиностроене да кажем, обаче от друга страна, Тери Пратчет споделя, че докато писал една от книгите си, чел много за влаковете и това му свършило добра работа. Тоест имаме любознателност, която не изглежда съвсем практична, но задейства някакви механизми, полезни за автора.
Иван Димитров е български писател, драматург и журналист. Носител е на национални и международни отличия, сред които наградата за поезия „София: Поетики“, има номинация за престижната Награда за литература на Европейския съюз за своя роман „Софийски дует“. Отличен е за драматургия във фестивала „HotInk at the LARK“ в САЩ, след което пиесата му е поставена в „New Ohio Theatre“. Редактор е в популярната медия за изкуство и култура „ВИЖ!“
Писателските работилници „Собствена стая“ срещнаха младежи от Варна още с поета Александър Христов.
Другата седмица предстоят лекциите на литературния критик Антония Апостолова, а в края на месец ноември ще гостува поетесата Мария Гетова, съобщи на директорът на Младежка фондация „Аморфа“ Мария Баджакова.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Как родителската реч влияе на децата с аутизъм? Ново изследване разкрива взаимовръзките
Разстройствата от аутистичен спектър предизвикват специфични особености в езиковата и комуникационната способност на засегнатите. В новото издание на книгата „Речта и комуникацията при разстройства от аутистичен спектър“ авторката Михаела Барокова ...
|
Избрано
Поезия и проза в едно - Георги Манов разкрива тайните на дъгата
Георги Манов представи новото издание на своята книга „Животът е наистина игра - Животът е наистина шега“ в Общинската библиотека „Паисий Хилендарски“ в Самоков. Събитието привлече вниманието на читатели и любители на литературата, ...
|
Юбилейно издание на „Пътуване към България“ постави фокус върху държавността
|
Ако сте поропуснали
Британски кошмари на хартия: Как литературата за нашествия формира обществения страх
Статусът на Великобритания като островна нация винаги е създавал усещане за уязвимост към нашествия. Откритите води, които я заобикалят, оформят граница, която остава неясна и тревожна. През деветнадесети век се появява литературен поджанр, "фантастика на ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |