„Наковалня за сладкодумство“ представя стари български вестници и списания във Варненската библиотека
В Деня на народните будители Варненската регионална библиотека откри изложбата „Наковалня за сладкодумство“ с първите български вестници и списания, издавани извън страната. Тя представя част от колекцията на археолога Александър Минчев и интересни екземпляри от фондовете на библиотеката. Всички вестници са огледало на епохата, сподели при откриването Минчев и отбеляза, че след десетина години може би думата вестник няма да е позната на новите поколения, което прави съхранените периодични издания още по-ценни, защото отразяват действително всички перипетии в историята на човечеството. Най-старият вестник, показан във фоайето на библиотеката, е Славейковият „Македония“ от 1868 г., а най-новият е от 1918 г. Всички екземпляри са оригинали. Сред най-ценните е Ботевият „Нова България“, който излиза в единствен брой преди революционерът да тръгне за Родината. Минчев смята, че е възможно той да е докосван от самия Ботев. След Освобождението Никола Живков прави допечатка на „Нова България“, където отбелязва съпричастността на поета към България и писаното слово и съобщава, че преди да потегли към Околчица, Ботев плаща вестника, събирайки последните си аспри, а на другия ден взема заем от четири минца за кръщенето на единственото си дете. „Каква обич към България“, пише Живков в допечатката. Сред интересните и редки издания е и вестник „Пътник“, издаван от българите в Болград в Бесарабия, от което са излезли само 18 броя, сподели още Александър Минчев . Друго любопитно е списание „Оглед“, което е било ръкописно, размножавано на хелиограф. Списвано е от българските войници при Каймакчалан по време на няколкомесечно затишие след битката в Първата световна война. Изданието е хумористично и съдържа карикатури. Авторът Емануил Ракаров впоследствие става известен, рисува серия от сто цветни картини за българската история, която е завещал на Държавния архив, разказа археологът. Колекцията си Александър Минчев е започнал през 1958 г., когато като ученик си купува вестник за годишнината от Освобождението на България, който още пази в дома си. Интересът му да събира стари периодични издания се развива в студентските години, когато прибира много вестници, изхвърлени от наследниците на негов съсед. Това се оказват броеве на „Изгрев“ на партията „Звено“ на Кимон Георгиев от 1951 г. Датата провокира интерес у мен като историк, защото бяхме учили, че около 4-5 години след 9 септември 1944 г. всички вестници се саморазпускат, тоест „Изгрев“ е продължил да излиза, коментира Минчев. След този случай той започнал да търси съзнателно стари периодични издания по антиквариати, мазета и тавани, като голяма част от колекцията си е купувал през 90-те години на ХХ век, каза той. На откриването на изложбата археологът дари на Регионалната библиотека във Варна няколко броя от 1886 г. на арменски вестник, издаван в Париж. По думите на директорката на просветното средища Радка Калчева, те ще бъдат дигитализирани. През 1909 г. Варненската библиотека е отбелязала с витрина първото празнуване на Деня на будителите, а 114 години по-късно имаме тази великолепна изложба, посочи в словото си за събитието директорката. По думите й будителите през Възраждането са събуждали духа и самосъзнанието на българите, а в настоящето те са хората, които работят за това народът ни да бъде буден, образован, търсещ и можещ. Всичко, което показваме в изложбата, не може да се види лесно, защото тези издания са били в много малък тираж, посочи главният библиотекар Кристиана Димчева на откриването. Тя допълни, че най-голям е този на „Македония“ с 3 600 бройки. Любопитна подробност е според нея още е, че един вестник от епохата, според различни автори, е скъпо удоволствие с цена равна на около 16 хляба. В изложбата Варненската библиотека показва от своя фонд първото българско списание „Любословие“ на Константин Фотинов, което има за основен наставник местният търговец Рали хаджи Мавридов, финансирал изцяло изданието, разказа библиотекарят Емил Демирев. След две години благодетелят се отказва да издържа вестника, защото не се появява друг спомоществовател, като отбелязва „От един камък стена на става“. В последния брой Фотинов пише статия за Хаджи Мавридов и неговото дело.
|
|
Авторът и перото
Материалните интереси и пътят към бунта: Свободните граждани на Ню Йорк срещу британската власт
В колониалната Америка, особено в Ню Йорк, въпросът за това кога едно потисническо управление става неприемливо за гражданите, е бил на дневен ред. Историкът Майкъл Д. Хатъм изследва как материалните интереси на обикновените хора, известни като свободни гражда ...
Валери Генков
|
Авторът и перото
Регионалната библиотека в Смолян и „Стършел“ търсят нови хумористични таланти
Регионалната библиотека в Смолян, в партньорство с вестник „Стършел“, стартира вълнуваща инициатива, която цели да насърчи млади таланти в сферата на хумора и сатирата. Гергана Янева, библиотекар в библиотеката, сподели, че вестникът е част от спис ...
Ангелина Липчева
|
Хилдегард фон Бинген - Пазител на космическото равновесие и интегратор на знанието
Добрина Маркова
|
Авторът и перото
Тенисът не е просто спорт, той е начин за изграждане на характер — размисли на Паоло Порати
"Singolare femminile" е новият роман на Паоло Порати (Paolo Porrati), издаден от Laurana edizioni. В него се завръщат героите от предишния му роман "Спортът на дявола", за да се впуснат в ново разследване, свързано с популярния спорт тенис. Главната героиня, з ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Златното мастило
Огнян Димов разкрива как перфекционизмът може да застраши психичното ни здраве
Доктор Огнян Димов, специалист с докторска степен по философия и психология от Софийския университет, е известен с дългогодишния си опит в клиничната психология и психоанализата. Работил е в престижна клиника в Париж, където е натрупал ценни знания и опит, кои ...
Добрина Маркова
|
На бюрото
Анастас Кънев: "Ако скаутството беше една дума – доброта"
На 22 февруари, световният ден на скаутите, се отбелязва важен момент в историята на скаутското движение, основано от Робърт Бейдън-Пауъл. Тази дата е не само повод за празнуване, но и за размисъл върху посланията, които скаутството носи на младите хора. Анаст ...
Валери Генков
|
Златното мастило
Културният обмен между Бразилия и България – исторически мост на литературата
Добрина Маркова
|
Експресивно
Международен ден на майчиния език: Честване на езиковото и културно разнообразие
Валери Генков
|
Международният ден на майчиния език е установен от ЮНЕСКО преди 26 години и се отбелязва на 21 февруари всяка година. Целта му е да насърчи майчиния език, езиковото и културното разнообразие, както и многоезичието. Терминът "майчин език" може да се отнася както до езика, на който човек е израснал, така и до езика на произхода, който не винаги съвпада с езика на майката. Въпреки че все още няма еди ...
|
Авторът и перото
Хилдегард фон Бинген - Пазител на космическото равновесие и интегратор на знанието
Добрина Маркова
|
|
14:08 ч. / 01.11.2023
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 3736 |
|
В Деня на народните будители Варненската регионална библиотека откри изложбата „Наковалня за сладкодумство“ с първите български вестници и списания, издавани извън страната. Тя представя част от колекцията на археолога Александър Минчев и интересни екземпляри от фондовете на библиотеката.
Всички вестници са огледало на епохата, сподели при откриването Минчев и отбеляза, че след десетина години може би думата вестник няма да е позната на новите поколения, което прави съхранените периодични издания още по-ценни, защото отразяват действително всички перипетии в историята на човечеството. Най-старият вестник, показан във фоайето на библиотеката, е Славейковият „Македония“ от 1868 г., а най-новият е от 1918 г. Всички екземпляри са оригинали.
Сред най-ценните е Ботевият „Нова България“, който излиза в единствен брой преди революционерът да тръгне за Родината. Минчев смята, че е възможно той да е докосван от самия Ботев. След Освобождението Никола Живков прави допечатка на „Нова България“, където отбелязва съпричастността на поета към България и писаното слово и съобщава, че преди да потегли към Околчица, Ботев плаща вестника, събирайки последните си аспри, а на другия ден взема заем от четири минца за кръщенето на единственото си дете. „Каква обич към България“, пише Живков в допечатката.
Сред интересните и редки издания е и вестник „Пътник“, издаван от българите в Болград в Бесарабия, от което са излезли само 18 броя, сподели още Александър Минчев . Друго любопитно е списание „Оглед“, което е било ръкописно, размножавано на хелиограф. Списвано е от българските войници при Каймакчалан по време на няколкомесечно затишие след битката в Първата световна война. Изданието е хумористично и съдържа карикатури. Авторът Емануил Ракаров впоследствие става известен, рисува серия от сто цветни картини за българската история, която е завещал на Държавния архив, разказа археологът.
Колекцията си Александър Минчев е започнал през 1958 г., когато като ученик си купува вестник за годишнината от Освобождението на България, който още пази в дома си. Интересът му да събира стари периодични издания се развива в студентските години, когато прибира много вестници, изхвърлени от наследниците на негов съсед. Това се оказват броеве на „Изгрев“ на партията „Звено“ на Кимон Георгиев от 1951 г. Датата провокира интерес у мен като историк, защото бяхме учили, че около 4-5 години след 9 септември 1944 г. всички вестници се саморазпускат, тоест „Изгрев“ е продължил да излиза, коментира Минчев. След този случай той започнал да търси съзнателно стари периодични издания по антиквариати, мазета и тавани, като голяма част от колекцията си е купувал през 90-те години на ХХ век, каза той.
На откриването на изложбата археологът дари на Регионалната библиотека във Варна няколко броя от 1886 г. на арменски вестник, издаван в Париж. По думите на директорката на просветното средища Радка Калчева, те ще бъдат дигитализирани.
През 1909 г. Варненската библиотека е отбелязала с витрина първото празнуване на Деня на будителите, а 114 години по-късно имаме тази великолепна изложба, посочи в словото си за събитието директорката. По думите й будителите през Възраждането са събуждали духа и самосъзнанието на българите, а в настоящето те са хората, които работят за това народът ни да бъде буден, образован, търсещ и можещ.
Всичко, което показваме в изложбата, не може да се види лесно, защото тези издания са били в много малък тираж, посочи главният библиотекар Кристиана Димчева на откриването. Тя допълни, че най-голям е този на „Македония“ с 3 600 бройки. Любопитна подробност е според нея още е, че един вестник от епохата, според различни автори, е скъпо удоволствие с цена равна на около 16 хляба.
В изложбата Варненската библиотека показва от своя фонд първото българско списание „Любословие“ на Константин Фотинов, което има за основен наставник местният търговец Рали хаджи Мавридов, финансирал изцяло изданието, разказа библиотекарят Емил Демирев. След две години благодетелят се отказва да издържа вестника, защото не се появява друг спомоществовател, като отбелязва „От един камък стена на става“. В последния брой Фотинов пише статия за Хаджи Мавридов и неговото дело.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Карнавала като метафора на литературния жест и идентичността
Карнавалът предлага символична рамка за разказа още от своето начало. Това е време на временно объркване на йерархиите, легитимиране на излишъка и място, където идентичностите се умножават и трансформират. Маската не е просто ритуален или фолклорен обект, а ...
|
Избрано
10 книги, които предизвикват стереотипите за майките-артисти
В съвременната литература все по-често се поставят под съмнение традиционните наративи за майките-артисти. Книгите, които разглеждат сложността на съчетаването на майчинството с творческата практика, предизвикват стереотипите и предразсъдъците, които дълго ...
|
Исабел Алиенде и новата телевизионна адаптация на „Къщата на духовете“ – сбъдната мечта за Латинска Америка
|
Ако сте поропуснали
Национален ден на котката: Поезията на Вислава Шимборска и връзката между животните и хората
Националният ден на котката е перфектният момент да празнуваме тези невероятни същества, които озаряват живота ни с грацията си, своите мъдри погледи и неподправеното си чувство за независимост. Котките са не само неотменна част от ежедневието на милиони хора ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |