„Наковалня за сладкодумство“ представя стари български вестници и списания във Варненската библиотека
В Деня на народните будители Варненската регионална библиотека откри изложбата „Наковалня за сладкодумство“ с първите български вестници и списания, издавани извън страната. Тя представя част от колекцията на археолога Александър Минчев и интересни екземпляри от фондовете на библиотеката. Всички вестници са огледало на епохата, сподели при откриването Минчев и отбеляза, че след десетина години може би думата вестник няма да е позната на новите поколения, което прави съхранените периодични издания още по-ценни, защото отразяват действително всички перипетии в историята на човечеството. Най-старият вестник, показан във фоайето на библиотеката, е Славейковият „Македония“ от 1868 г., а най-новият е от 1918 г. Всички екземпляри са оригинали. Сред най-ценните е Ботевият „Нова България“, който излиза в единствен брой преди революционерът да тръгне за Родината. Минчев смята, че е възможно той да е докосван от самия Ботев. След Освобождението Никола Живков прави допечатка на „Нова България“, където отбелязва съпричастността на поета към България и писаното слово и съобщава, че преди да потегли към Околчица, Ботев плаща вестника, събирайки последните си аспри, а на другия ден взема заем от четири минца за кръщенето на единственото си дете. „Каква обич към България“, пише Живков в допечатката. Сред интересните и редки издания е и вестник „Пътник“, издаван от българите в Болград в Бесарабия, от което са излезли само 18 броя, сподели още Александър Минчев . Друго любопитно е списание „Оглед“, което е било ръкописно, размножавано на хелиограф. Списвано е от българските войници при Каймакчалан по време на няколкомесечно затишие след битката в Първата световна война. Изданието е хумористично и съдържа карикатури. Авторът Емануил Ракаров впоследствие става известен, рисува серия от сто цветни картини за българската история, която е завещал на Държавния архив, разказа археологът. Колекцията си Александър Минчев е започнал през 1958 г., когато като ученик си купува вестник за годишнината от Освобождението на България, който още пази в дома си. Интересът му да събира стари периодични издания се развива в студентските години, когато прибира много вестници, изхвърлени от наследниците на негов съсед. Това се оказват броеве на „Изгрев“ на партията „Звено“ на Кимон Георгиев от 1951 г. Датата провокира интерес у мен като историк, защото бяхме учили, че около 4-5 години след 9 септември 1944 г. всички вестници се саморазпускат, тоест „Изгрев“ е продължил да излиза, коментира Минчев. След този случай той започнал да търси съзнателно стари периодични издания по антиквариати, мазета и тавани, като голяма част от колекцията си е купувал през 90-те години на ХХ век, каза той. На откриването на изложбата археологът дари на Регионалната библиотека във Варна няколко броя от 1886 г. на арменски вестник, издаван в Париж. По думите на директорката на просветното средища Радка Калчева, те ще бъдат дигитализирани. През 1909 г. Варненската библиотека е отбелязала с витрина първото празнуване на Деня на будителите, а 114 години по-късно имаме тази великолепна изложба, посочи в словото си за събитието директорката. По думите й будителите през Възраждането са събуждали духа и самосъзнанието на българите, а в настоящето те са хората, които работят за това народът ни да бъде буден, образован, търсещ и можещ. Всичко, което показваме в изложбата, не може да се види лесно, защото тези издания са били в много малък тираж, посочи главният библиотекар Кристиана Димчева на откриването. Тя допълни, че най-голям е този на „Македония“ с 3 600 бройки. Любопитна подробност е според нея още е, че един вестник от епохата, според различни автори, е скъпо удоволствие с цена равна на около 16 хляба. В изложбата Варненската библиотека показва от своя фонд първото българско списание „Любословие“ на Константин Фотинов, което има за основен наставник местният търговец Рали хаджи Мавридов, финансирал изцяло изданието, разказа библиотекарят Емил Демирев. След две години благодетелят се отказва да издържа вестника, защото не се появява друг спомоществовател, като отбелязва „От един камък стена на става“. В последния брой Фотинов пише статия за Хаджи Мавридов и неговото дело.
|
|
Авторът и перото
Езикът като основа на националната идентичност – послание от президента на 24 май
Президентът Илияна Йотова подчерта важността на българския език по време на церемония, организирана пред Националната библиотека „Свети свети Кирил и Методий“, в контекста на честването на 24 май. Тя акцентира на ролята на езика за националната иде ...
Валери Генков
|
Авторът и перото
Дигитален клуб в РБ „Гео Милев“отваря врати за безплатни обучения по компютърни умения
Регионалната библиотека „Гео Милев“ в Монтана обяви участие в Националната кампания „Дигитален будител“. В периода от 26 до 29 май библиотеката ще организира дни на отворените врати, по време на които ще бъдат представени обучения по ко ...
Добрина Маркова
|
Безплътни същества и жесток атентат – новият роман на Георги Тенев разкрива тайни на властта
Ангелина Липчева
|
Авторът и перото
Кант и Торбов в диалог – нови перспективи за правото и философията
Нов сборник с философски и правни анализи събира темите за свободата, дълга и закона в контекста на две значими годишнини, свързани с Имануел Кант и българския философ проф. д-р Цеко Торбов. Осмото издание от поредицата „Научни четения“ вече е публ ...
Валери Генков
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Златното мастило
„Книги за смет“ събра тонове пластмаса срещу безплатни книги
В Пловдив стартира кампанията "Книги за смет", която се провежда за 13-ти път в навечерието на Деня на българската просвета, култура и славянската писменост. Инициативата, организирана от издателство "Смарт Букс", е насочена към събиране на пластмасови отпадъц ...
Ангелина Липчева
|
Златното мастило
Как учител може да промени цяло поколение: Андрия Зафираку в София
На 28 май от 18:30 ч. в „Слънчева зала“ на Националния исторически музей ще се проведе галавечер „Хоризонти 2026“, организирана от списание „Мениджър“. Събитието ще включва дискусия с участието на Найден Тодоров, бивш служеб ...
Ангелина Липчева
|
Авторът и перото
Дигитален клуб в РБ „Гео Милев“отваря врати за безплатни обучения по компютърни умения
Добрина Маркова
|
Златното мастило
Русанка Петрова и нейният принос в математиката - Заповед номер осем в историята на Шуменския университет
Ангелина Липчева
|
В Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" се проведе тържествена церемония, на която професор Русанка Петрова получи почетен плакет за значителен принос в развитието на висшето училище и Факултета по математика и информатика. Събитието бе организирано по повод 80-годишнината на професор Петрова, която е дългогодишен преподавател и декан на факултета.
Почетният плакет бе връчен от ре ...
|
На бюрото
Образованието за устойчиво бъдеще - как библиотеките могат да променят света?
Ангелина Липчева
|
|
14:08 ч. / 01.11.2023
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 3736 |
|
В Деня на народните будители Варненската регионална библиотека откри изложбата „Наковалня за сладкодумство“ с първите български вестници и списания, издавани извън страната. Тя представя част от колекцията на археолога Александър Минчев и интересни екземпляри от фондовете на библиотеката.
Всички вестници са огледало на епохата, сподели при откриването Минчев и отбеляза, че след десетина години може би думата вестник няма да е позната на новите поколения, което прави съхранените периодични издания още по-ценни, защото отразяват действително всички перипетии в историята на човечеството. Най-старият вестник, показан във фоайето на библиотеката, е Славейковият „Македония“ от 1868 г., а най-новият е от 1918 г. Всички екземпляри са оригинали.
Сред най-ценните е Ботевият „Нова България“, който излиза в единствен брой преди революционерът да тръгне за Родината. Минчев смята, че е възможно той да е докосван от самия Ботев. След Освобождението Никола Живков прави допечатка на „Нова България“, където отбелязва съпричастността на поета към България и писаното слово и съобщава, че преди да потегли към Околчица, Ботев плаща вестника, събирайки последните си аспри, а на другия ден взема заем от четири минца за кръщенето на единственото си дете. „Каква обич към България“, пише Живков в допечатката.
Сред интересните и редки издания е и вестник „Пътник“, издаван от българите в Болград в Бесарабия, от което са излезли само 18 броя, сподели още Александър Минчев . Друго любопитно е списание „Оглед“, което е било ръкописно, размножавано на хелиограф. Списвано е от българските войници при Каймакчалан по време на няколкомесечно затишие след битката в Първата световна война. Изданието е хумористично и съдържа карикатури. Авторът Емануил Ракаров впоследствие става известен, рисува серия от сто цветни картини за българската история, която е завещал на Държавния архив, разказа археологът.
Колекцията си Александър Минчев е започнал през 1958 г., когато като ученик си купува вестник за годишнината от Освобождението на България, който още пази в дома си. Интересът му да събира стари периодични издания се развива в студентските години, когато прибира много вестници, изхвърлени от наследниците на негов съсед. Това се оказват броеве на „Изгрев“ на партията „Звено“ на Кимон Георгиев от 1951 г. Датата провокира интерес у мен като историк, защото бяхме учили, че около 4-5 години след 9 септември 1944 г. всички вестници се саморазпускат, тоест „Изгрев“ е продължил да излиза, коментира Минчев. След този случай той започнал да търси съзнателно стари периодични издания по антиквариати, мазета и тавани, като голяма част от колекцията си е купувал през 90-те години на ХХ век, каза той.
На откриването на изложбата археологът дари на Регионалната библиотека във Варна няколко броя от 1886 г. на арменски вестник, издаван в Париж. По думите на директорката на просветното средища Радка Калчева, те ще бъдат дигитализирани.
През 1909 г. Варненската библиотека е отбелязала с витрина първото празнуване на Деня на будителите, а 114 години по-късно имаме тази великолепна изложба, посочи в словото си за събитието директорката. По думите й будителите през Възраждането са събуждали духа и самосъзнанието на българите, а в настоящето те са хората, които работят за това народът ни да бъде буден, образован, търсещ и можещ.
Всичко, което показваме в изложбата, не може да се види лесно, защото тези издания са били в много малък тираж, посочи главният библиотекар Кристиана Димчева на откриването. Тя допълни, че най-голям е този на „Македония“ с 3 600 бройки. Любопитна подробност е според нея още е, че един вестник от епохата, според различни автори, е скъпо удоволствие с цена равна на около 16 хляба.
В изложбата Варненската библиотека показва от своя фонд първото българско списание „Любословие“ на Константин Фотинов, което има за основен наставник местният търговец Рали хаджи Мавридов, финансирал изцяло изданието, разказа библиотекарят Емил Демирев. След две години благодетелят се отказва да издържа вестника, защото не се появява друг спомоществовател, като отбелязва „От един камък стена на става“. В последния брой Фотинов пише статия за Хаджи Мавридов и неговото дело.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Рене Карабаш отправя видео послание преди Черноморския литературен фестивал
Писателката Рене Карабаш отправи видео послание към своите читатели в Бургас, преди предстоящото трето издание на международния Черноморски литературен фестивал. Видеото бе публикувано в навечерието на обявяването на тазгодишния лауреат на Международната ...
|
Избрано
Янка Гунчева за новите STEM кабинети: „Децата ще учат чрез игра и експерименти“
В Центъра за специална образователна подкрепа „Д-р Власаки Шуманов“ в Сливен бяха открити нови "STEM" кабинети, предназначени за деца със специални образователни потребности. Тези иновации целят да осигурят по-добра учебна среда, която да насърчи ...
|
Гласове отвъд студа: куиър литература от канадските прерии
|
Ако сте поропуснали
Мюзикълът „Книгата на мечтите“ продължава като вдъхновяваща книга
Илюстрованото книжно издание на „Книгата на мечтите“ е ново и вълнуващо продължение на едноименния български мюзикъл, който привлече вниманието на публиката с иновативния си подход и разнообразие от изкуства. Издателство „Мармот“ ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |