Преподаватели от Варненския свободен университет (ВСУ) „Черноризец Храбър“ участват в списването на книгата „Архитектурни образи - МЕТАМОРФОЗИ“. Изданието бе представено в Дома на архитекта във Варна от авторите доц. д-р арх. Жечка Илиева, гл.ас. д-р арх. Петър Николов, ас. арх. Боряна Ножарова. 

Книгата е втори том на поредицата, като първият носи заглавие „Контекст“, припомниха авторите. Тя съдържа девет студии за архитектурни обекти във Варна, Бургас, Стара Загора и по Северното Черноморие и техните промени през втората половина на XX век. Трудовете са дело както на млади, така и на утвърдени имена в архитектурата - дoц. д-р Mapия Дaвчeвa, проф. д-р Cтeлa Taшeвa, чл.-кор. проф. д.а.н. Атанас Ковачев, доц. д-р Жечка Илиева, гл.ас. д-р Петър Николов, ас. Боряна Ножарова, гл. ас. д-р Младен Танов, д-р Цветелина Йорданова, проф. д.а.н. Тодор Кръстев, Нина Толева-Новак, Росица Златанова, Мина Георгиева. Рецензенти са проф. д-р Йорданка Кандулкова и доц. д-р Ясен Кьосев. 

Изданието е разработвано над 18 месеца, каза на представянето доц. Жечка Илиева. То е двуезично, на български и английски, и богато илюстровано. Разгледани са 59 самостоятелни архитектурни обекта, които са представени в съвременния си вид, както и в оригинал. Поместени са и чертежи на някои от сградите, посочи тя. 

Мария Давчева разглежда Северното Черноморие, а сред избраните обекти са хотелите „Добруджа“ в Албена и „Москва“ в Златни пясъци. Фокусът във Варна е върху Морската градина, връзката между история и съвременност и симбиозата между градската тъкан и зелената система. Разгледан е и Евксиноград, но освен двореца са показани и по-малко познати вили в района, обърна внимание Илиева. Сред избраните в каталога обекти от Варна са Козирката, дело на арх. Юлия Ангелова, плувният комплекс „Юрий Гагарин“, за който Боряна Ножарова изказа надежда да заработи отново като такъв. Той е представен и с макет, открит благодарение на сина на Димитър Щерев, който е издал малка книга за баща си, ръководил проектантското ателие в града. 

Метаморфозите на Бургас са разгледани чрез градското стъргало. Обърнато е внимание и на мостика, а сред избраните обекти е и спортната зала „Младост“. Стара Загора присъства с емблематичния хотел „Верея“.  

Надявам се чрез тази книга да дадем отговор защо е необходимо да пазим културното си и историческо наследство и да осъзнаваме неговата ценност. Важно да остава памет, тя е познанието, което трябва да предадем на младите, посочи Жечка Илиева на представянето, на което присъстваха студенти по архитектура от първи и пети курс на ВСУ. 

Според Боряна Ножарова идеята на книгата е да обедини еднородни градове, като всеки автор цели да намери метаморфозата в тях за тези 50 години от втората половина на ХХ век, когато пейзажът се е променил много. Избрали сме знакови сгради, които създават история, част от тях са фон на действието в български игрални филми, включили сме и монументи. Така правим многоаспектен образ и преживяване за това, което се е случило през последните години, без да бъдем критици, а само наблюдатели на това какви идеи са имали нашите преходници и как те са се развили, каза тя и добави, че някои от представените сгради са изчезнали като уникалната конструкция „Гъбата“ във Варна, а други са напът да бъдат съборени като Автогарата и хотел „Одесос“ в града. В книгата са отразени още XI конгрес на Международния съюз на архитектите от 1972 г. и международният конкурс за облика на Варна, проведен през 1955 г., в който участниците са представили идеи за сто години напред, посочи преподавателката. 

Петър Николов цитира рецензента на книгата проф. Кандулкова, която я определя като „емоционално пътуване“. Той обърна внимание на дългосрочната визия при планирането на градовете, която дава пространство за свободно развитие напред в годините. По думите му сега трудно можем да планираме достатъчно място за пешеходно и велосипедно движение и разходките по градските улици са много различни пеша и с автомобил. 

Ние живеем с метаморфозите на града, допълниха авторите. Те споделиха, че вече планират разработването и на трети том от поредицата „Архитектурни образи“, но запазиха в тайна на каква тема ще бъде посветен той.