Регионална библиотека “Н. Й. Вапцаров” в Кърджали срещна тази вечер известната българска писателка Мария Лалева с почитатели. Тя поговори с тях за романите „Живот в скалите“ и „Пасиансите на Архангелите“, за живота и за житейски важните неща. 

„Хората искат да имат обратна връзка. Те не толкова искат да видят кой си, а искат да видят дали прочетеното е точно така, както аз съм го мислила. И какво се оказва? Един и същи въпрос има толкова отговори, колкото има и читатели“, каза Лалева. И допълни, че най-важното нещо за нея е с какво усещане читателят затваря книгите. „Усещането, което е докато препуска по страниците е едно, но когато затвориш книгата е също като с хората. Ако искаш да се върнеш към този човек, към тази книга, към този филм още веднъж, значи и там е трепнала онази честна струна“, подчерта писателката. 

Тя сподели пред своите читатели, че ако „Живот в скалите“ е писана от кървяща рана и тази емоция личи във всяка една страница, то „Пасианса на Архангелите“ е писана от преболялата и осмислена рана. „Тази рана, на която си си задал  въпроса: Защо ми е причинено?, за да стигнеш след това до въпроса: Защо аз извиках еди кой си да ми причини раната?“. 

Именно това според писателката е и основният въпрос, който трябва да си зададем: „Защо аз го извиках, за да постъпи той така с мен?“ и допълни, как много често хората, които ни нараняват, изневеряват, предават, са най-добрите ни съдбовни учители, „Защото иначе ние няма да се спрем. Така сме устроени хората, че възприемаме и започваме да мислим когато ни боли“, смята Лалева.

Пред кърджалийци тя бе представена от директора на регионалната библиотека Елисавета Кехайова. А ден преди да се срещне със своите почитатели, писателката се срещна с ученици от Средно училище „П.Р.Славейков“ в родопския град, от която среща изрази възхищение и вдъхновение.