Еми Барух: Спасяването на българските евреи трябва да се представя с историческа почтеност и коректна интерпретация на фактите
С историческа почтеност. С професионална и коректна интерпретация на фактите. Със спокойствие и достойнство. Както и с категорична позиция срещу разпространяването на пропагандни манипулации и лъжи. Това казва Еми Барух в отговор на въпроса как трябва да бъде поднасяна информацията за историческата истина около спасяването на българските евреи в интервю . В края на 2023 г. от печат излиза най-новата книга на Барух - „За евреите и други демони“ (изд. „Жанет 45“). Според описанието на корицата тя представя „епохи, етюди, есета“. В нея „съжителстват отломки от историята на евреите по българските земи и странствания между географски територии и литературни текстове“, казва авторката . В интервюто Еми Барух говори както за новото издание, така и за темата за българските евреи и начина, по който тя присъства в българските медии. Според нея „това е една от темите, по които винаги са се водели спекулативни спорове“. „Евреите и българите са споделяли общата история по тези земи, както се казва, от началото на всички времена“, коментира авторката. тя разказва и как усеща за себе си наследството, което идва от еврейските й корени. Г-жо Барух, в края на годината от печат излиза новата Ви книга - „За евреите и други демони“ – епохи, етюди, есета. Какви са текстовете, станали част от съдържанието й? – Разказвам история, която не ми принадлежи. Преди мен талантливо и красиво тази история са я разказвали едни от най-обаятелните майстори на мисълта и словото. Епигонствам върху тях в търсене на по-лесен път към трудните въпроси – коя съм аз, кои сме ние, откъде идваме, възможно ли е да сглобим фрагментите на един разпадащ се около нас свят, запазвайки скритата картина на наследството… В нейните корици съжителстват отломки от историята на евреите по българските земи и странствания между географски територии и литературни текстове. Бих казала, че това е нещо като оратория без оркестър, без солисти и без хор. Някъде там е най-голямата тайна на чувствителния човек – в самотата на демоните, които всеки носи в себе си. Свързано ли е тематично издаването й сега, през 2023 г., с отбелязването на 80 години от спасяването на българските евреи? – Деян Енев – любим мой автор, беше написал преди време: „Шапки долу пред нашите издатели! Това са хората, които сред гъмжилото от плавателни съдове в литературното море махват с флага и на твоята лодчица и казват – хайде, тръгвай, излизай в открити води…“ И излизаш. Морето се люлее от календарни дати, от юбилейни рекламни плакати. С помощта на техните течения лодчиците успяват по-лесно да се подредят на щандовете. В свои журналистически текстове коментирате, че понякога случаят с българските евреи става обект на тенденциозен разказ за миналото. Кога и защо, според Вас, това е така? – Това е една от темите, по които винаги са се водели спекулативни спорове от различни заинтересовани кръгове, защото представлява част от най-престижното наследство в модерната история на България. Краткият отговор е, че тенденциозният разказ за миналото се случва поради морална несъстоятелност и социална незрялост. Дългият отговор присъства в различни текстове от десетилетия. Пиша за това и в книгата. В съвременния официозен прочит на историята евреите фигурират като „пример за толерантността на българина“. Такава формулировка стои на първата страница в лъскавата папка за външнополитическия имидж на България. Там не се говори за това, че същата България – със своята полиция и армия, изпраща в газовите камери на Треблинка 11 343-ма евреи от Македония и Тракия. Премълчаването на тази част от историята хвърля сянка и върху величието на онези достойни българи, чиито действия доведоха до спасяваното на 50 хиляди човешки живота. Именно това превръща възпоменателните чествания в поредния епизод от политическата употреба на евреите. Българските евреи ги „спасяват“ всяка година на 10 март. А през 2023-та, когато се случи „80-та годишнина от спасяваното“, бе постигнат един сам по себе си удивителен резултат – официалните чествания успяха да отчуждят и ръководството, и членовете на еврейската общност от създадената „Националната програма” за тяхното спасение, на която патрон беше президентът Румен Радев. Проведоха се две взаимно изключващи се поклонения, битуващи в някаква шизофренна паралелна реалност. Как трябва да бъде поднасяна информацията за историческата истина около случилото се? – С историческа почтеност. С професионална и коректна интерпретация на фактите. Със спокойствие и достойнство. Както и с категорична позиция срещу разпространяването на пропагандни манипулации и лъжи. В публичната среда има подобни опити. Те стъписват с внушенията, които техните автори се опитват да лансират. Най-гласовитите разпространители на тази несъстоятелна версия са Спас Ташев и Силвия Авдала, чиито съчинения стигат до абсурда да оспорват автентичността на едни от най-важните документи от онези години съхраняван в Държавна агенция „Архиви“ – споразумението, което урежда въпросите, свързани с незабавното депортиране на 20 хиляди евреи, подписано на 22 февруари 1943 г. между българския комисар по еврейските въпроси Александър Белев и германския пълномощник СС хауптщурмфюрер Теодор Данкер. Подобно „творчество” обикновено остава във виртуалния балон на техните съмишленици, но го споменавам, защото манипулативните внушения се разпространяват с лекота. И винаги съществува рискът една лъжа да набъбне, когато бива повторена сто пъти. Българските архивни фондове десетилетия наред съхраняват документи, описващи подробно трагичната съдба на изпратените в нацистките лагери евреи от Тракия и Македония. Част от тези документи са събрани в колосален труд – 1999 страници, който се появи преди 10 години под съставителството и редакцията на Надя Данова и Румен Аврамов „Депортирането на евреите от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот“. За съжаление българските управници и историци не пожелаха обществото ни да се запознае в цялост с тези документи. Бяха публикувани само грижливо подготвени и ограничени по обем техни подборки. В нашите медии заема ли достойно място разказът за живота на евреите в миналото и днес? – Не мисля, че животът на евреите днес трябва да е специална тема на медиите. Що се отнася до живота им в миналото – България има с какво да се гордее и без да прикрива части от своята история. Да не забравяме, че „шепа българи защитиха евреите от други българи“ (по Румен Аврамов). Ако успеем да усетим, да преболедуваме, да осмислим и да почувстваме и тези епизоди от историята, ще успеем да разберем и величието на стореното. В предходна своя книга изследвате пътя на евреите по българските земи. Кога двата народа започват да имат обща история? – Евреите и българите са споделяли общата история по тези земи, както се казва, от началото на всички времена. Сменяли са се епохи, редували са се трусове, възходи и падения, които винаги са отразявали доминиращите интонации на властовия център. А те винаги са съпътствани от скрит или открит интелектуален антисемитизъм, който напомня, че евреите са неизбежното друго – чуждо тяло, което за разлика от всички останали примеси е невъзможно да бъде маргинализирано. Защо това е така е въпрос, на който са посветени хиляди страници от световната литература. Как усещате за себе си наследството, което идва от еврейските Ви корени? – Аз съм емоционално свързана с племето на предците и с това на „приемните родители“. Интелектуалното усилие да научим кои сме ние е част от малцинствената асиметрия. От там тръгват трудни въпроси: измама или самоизмама е чувството на принадлежност към страната, в която си роден? Не е ли това някакво раздвоение на личността, което люлее човека между порива да тръгне и необходимостта да остане ?… Там, където са погребани неговите родители и където се губят следите на родителите на техните родители. Което само по себе си нарушава удобната хармония на историческите клишета.
|
|
Експресивно
Празнични истории, които улавят духа на Коледа
В последните седмици на годината, уютът на зимното четене е незаменим. Този период е идеален за повторно откриване на стари любими истории и за откриване на нови. В архивите на много издания можем да намерим богатство от празнична литература, която включва спи ...
Ангелина Липчева
|
Експресивно
Джани Родари призовава за мир и включване в "Коледното дърво"
Джани Родари (Gianni Rodari) е известен италиански писател, който умело съчетава дълбоки послания с игривост и лекота в своите творби. В стихотворението "Коледното дърво" той ни напомня за истинския смисъл на Коледа, която е празник на мира и братството. Тази ...
Добрина Маркова
|
Р. А. Виллануева изследва идентичности и екологичният крах
Валери Генков
|
Експресивно
Иванка Могилска съчетава реалност и фантазия в „Полянка за снежни човеци“
Иванка Могилска, талантливата българска писателка, представи своята нова детска книга, озаглавена „Полянка за снежни човеци“. В нея авторката е събрала 14 кратки приказки, които изследват уникалната способност на децата да живеят в два свята &ndash ...
Ангелина Липчева
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Авторът и перото
Дядо Коледа и Снежанка ще зарадват децата с мечтани подаръци
На Бъдни вечер, традицията в Угърчин ще бъде запазена, като Дядо Коледа и Снежанка ще посетят всяко семейство, за да доставят мечтаните подаръци на децата. Това съобщи Милена Найденова, библиотекар в Народно читалище „Вълчо Русковски – 1894 г.&ldqu ...
Валери Генков
|
Подиум на писателя
Въпросът за любовта и идентичността в дневниците на Андре Жид
Вчера вечерта мислех за нея, разговорите с нея в съзнанието ми, както често правех, ми се струваха по-лесни от реалното ѝ присъствие. Изведнъж си казах: но тя е мъртва... Тези емоционални редове са от „Et nunc manet in te“ (А сега остава в те ...
Добрина Маркова
|
Подиум на писателя
Италианската кухня вдъхновява литературни шедьоври и празнични менюта
Валери Генков
|
Златното мастило
Лешникотрошачката: Изкуството, което съчетава фантазия и социална действителност
Ангелина Липчева
|
Балетът "Лешникотрошачката" е едно от най-забележителните произведения в историята на сценичните изкуства, не само заради своята визуална и музикална красота, но и заради сложността на своята концепция. Със сцени като Битката на мишките и Валсът на снежинките в Първо действие, и Валсът на цветята, Вариацията на Захарната фея и характерните танци, представящи Испания, Арабия, Китай и Русия, "Лешник ...
|
Подиум на писателя
Андреа Белтрамо разкрива как снежинките символизират уникалността и тайните в новата му книга "Тих сняг"
Валери Генков
|
|
14:24 ч. / 04.12.2023
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 4488 |
|
С историческа почтеност. С професионална и коректна интерпретация на фактите. Със спокойствие и достойнство. Както и с категорична позиция срещу разпространяването на пропагандни манипулации и лъжи. Това казва Еми Барух в отговор на въпроса как трябва да бъде поднасяна информацията за историческата истина около спасяването на българските евреи в интервю .
В края на 2023 г. от печат излиза най-новата книга на Барух - „За евреите и други демони“ (изд. „Жанет 45“). Според описанието на корицата тя представя „епохи, етюди, есета“. В нея „съжителстват отломки от историята на евреите по българските земи и странствания между географски територии и литературни текстове“, казва авторката .
В интервюто Еми Барух говори както за новото издание, така и за темата за българските евреи и начина, по който тя присъства в българските медии. Според нея „това е една от темите, по които винаги са се водели спекулативни спорове“.
„Евреите и българите са споделяли общата история по тези земи, както се казва, от началото на всички времена“, коментира авторката. тя разказва и как усеща за себе си наследството, което идва от еврейските й корени.
Г-жо Барух, в края на годината от печат излиза новата Ви книга - „За евреите и други демони“ – епохи, етюди, есета. Какви са текстовете, станали част от съдържанието й?
– Разказвам история, която не ми принадлежи. Преди мен талантливо и красиво тази история са я разказвали едни от най-обаятелните майстори на мисълта и словото. Епигонствам върху тях в търсене на по-лесен път към трудните въпроси – коя съм аз, кои сме ние, откъде идваме, възможно ли е да сглобим фрагментите на един разпадащ се около нас свят, запазвайки скритата картина на наследството… В нейните корици съжителстват отломки от историята на евреите по българските земи и странствания между географски територии и литературни текстове. Бих казала, че това е нещо като оратория без оркестър, без солисти и без хор. Някъде там е най-голямата тайна на чувствителния човек – в самотата на демоните, които всеки носи в себе си.
Свързано ли е тематично издаването й сега, през 2023 г., с отбелязването на 80 години от спасяването на българските евреи?
– Деян Енев – любим мой автор, беше написал преди време: „Шапки долу пред нашите издатели! Това са хората, които сред гъмжилото от плавателни съдове в литературното море махват с флага и на твоята лодчица и казват – хайде, тръгвай, излизай в открити води…“
И излизаш.
Морето се люлее от календарни дати, от юбилейни рекламни плакати. С помощта на техните течения лодчиците успяват по-лесно да се подредят на щандовете.
В свои журналистически текстове коментирате, че понякога случаят с българските евреи става обект на тенденциозен разказ за миналото. Кога и защо, според Вас, това е така?
– Това е една от темите, по които винаги са се водели спекулативни спорове от различни заинтересовани кръгове, защото представлява част от най-престижното наследство в модерната история на България.
Краткият отговор е, че тенденциозният разказ за миналото се случва поради морална несъстоятелност и социална незрялост. Дългият отговор присъства в различни текстове от десетилетия. Пиша за това и в книгата.
В съвременния официозен прочит на историята евреите фигурират като „пример за толерантността на българина“. Такава формулировка стои на първата страница в лъскавата папка за външнополитическия имидж на България. Там не се говори за това, че същата България – със своята полиция и армия, изпраща в газовите камери на Треблинка 11 343-ма евреи от Македония и Тракия. Премълчаването на тази част от историята хвърля сянка и върху величието на онези достойни българи, чиито действия доведоха до спасяваното на 50 хиляди човешки живота. Именно това превръща възпоменателните чествания в поредния епизод от политическата употреба на евреите.
Българските евреи ги „спасяват“ всяка година на 10 март. А през 2023-та, когато се случи „80-та годишнина от спасяваното“, бе постигнат един сам по себе си удивителен резултат – официалните чествания успяха да отчуждят и ръководството, и членовете на еврейската общност от създадената „Националната програма” за тяхното спасение, на която патрон беше президентът Румен Радев. Проведоха се две взаимно изключващи се поклонения, битуващи в някаква шизофренна паралелна реалност.
Как трябва да бъде поднасяна информацията за историческата истина около случилото се?
– С историческа почтеност. С професионална и коректна интерпретация на фактите. Със спокойствие и достойнство. Както и с категорична позиция срещу разпространяването на пропагандни манипулации и лъжи. В публичната среда има подобни опити. Те стъписват с внушенията, които техните автори се опитват да лансират. Най-гласовитите разпространители на тази несъстоятелна версия са Спас Ташев и Силвия Авдала, чиито съчинения стигат до абсурда да оспорват автентичността на едни от най-важните документи от онези години съхраняван в Държавна агенция „Архиви“ – споразумението, което урежда въпросите, свързани с незабавното депортиране на 20 хиляди евреи, подписано на 22 февруари 1943 г. между българския комисар по еврейските въпроси Александър Белев и германския пълномощник СС хауптщурмфюрер Теодор Данкер. Подобно „творчество” обикновено остава във виртуалния балон на техните съмишленици, но го споменавам, защото манипулативните внушения се разпространяват с лекота. И винаги съществува рискът една лъжа да набъбне, когато бива повторена сто пъти.
Българските архивни фондове десетилетия наред съхраняват документи, описващи подробно трагичната съдба на изпратените в нацистките лагери евреи от Тракия и Македония. Част от тези документи са събрани в колосален труд – 1999 страници, който се появи преди 10 години под съставителството и редакцията на Надя Данова и Румен Аврамов „Депортирането на евреите от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот“. За съжаление българските управници и историци не пожелаха обществото ни да се запознае в цялост с тези документи. Бяха публикувани само грижливо подготвени и ограничени по обем техни подборки.
В нашите медии заема ли достойно място разказът за живота на евреите в миналото и днес?
– Не мисля, че животът на евреите днес трябва да е специална тема на медиите. Що се отнася до живота им в миналото – България има с какво да се гордее и без да прикрива части от своята история. Да не забравяме, че „шепа българи защитиха евреите от други българи“ (по Румен Аврамов). Ако успеем да усетим, да преболедуваме, да осмислим и да почувстваме и тези епизоди от историята, ще успеем да разберем и величието на стореното.
В предходна своя книга изследвате пътя на евреите по българските земи. Кога двата народа започват да имат обща история?
– Евреите и българите са споделяли общата история по тези земи, както се казва, от началото на всички времена. Сменяли са се епохи, редували са се трусове, възходи и падения, които винаги са отразявали доминиращите интонации на властовия център. А те винаги са съпътствани от скрит или открит интелектуален антисемитизъм, който напомня, че евреите са неизбежното друго – чуждо тяло, което за разлика от всички останали примеси е невъзможно да бъде маргинализирано. Защо това е така е въпрос, на който са посветени хиляди страници от световната литература.
Как усещате за себе си наследството, което идва от еврейските Ви корени?
– Аз съм емоционално свързана с племето на предците и с това на „приемните родители“. Интелектуалното усилие да научим кои сме ние е част от малцинствената асиметрия. От там тръгват трудни въпроси: измама или самоизмама е чувството на принадлежност към страната, в която си роден? Не е ли това някакво раздвоение на личността, което люлее човека между порива да тръгне и необходимостта да остане ?… Там, където са погребани неговите родители и където се губят следите на родителите на техните родители. Което само по себе си нарушава удобната хармония на историческите клишета.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Йордан Вълчев и критиката: Поглед назад към "Боеве"
На 19 декември от 16:30 часа в книжарницата на Нов български университет ще се проведе разговор, посветен на сборника „Автентичният реалист: Йордан Вълчев“. Събитието е организирано от Център за книгата и департамент „Нова българистика“ и ще включва участие ...
|
Избрано
Позитивната дисциплина в образованието - ключ към успешното развитие на учениците
Регионалното управление на образованието в Търговище организира Шеста регионална педагогическа конференция, която се фокусира на темата „Възпитание в позитивни поведенчески модели. Позитивната дисциплина“. Събитието се проведе в Първо Средно ...
|
Георги Чапкънов е носител на наградата „Съживено наследство“ за 2025 г
|
Ако сте поропуснали
Дария Карапеткова представя нова концепция за култура и наука в Софийския университет
Доц. д-р Дария Карапеткова, изтъкнат преподавател от катедрата „Романистика“ на Факултета по класически и нови филологии, е новият директор на Културния център на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Изборът ѝ е резултат ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |