РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Еми Барух: Спасяването на българските евреи трябва да се представя с историческа почтеност и коректна интерпретация на фактите

Дата на публикуване: 14:24 ч. / 04.12.2023
Прочетена
4488
Експресивно

С историческа почтеност. С професионална и коректна интерпретация на фактите. Със спокойствие и достойнство. Както и с категорична позиция срещу разпространяването на пропагандни манипулации и лъжи. Това казва Еми Барух в отговор на въпроса как трябва да бъде поднасяна информацията за историческата истина около спасяването на българските евреи в интервю . 

В края на 2023 г. от печат излиза най-новата книга на Барух - „За евреите и други демони“ (изд. „Жанет 45“). Според описанието на корицата тя представя „епохи, етюди, есета“. В нея „съжителстват отломки от  историята на евреите по българските земи и странствания между географски територии и литературни текстове“, казва авторката . 

В интервюто Еми Барух говори както за новото издание, така и за темата за българските евреи и начина, по който тя присъства в българските медии. Според нея „това е една от темите, по които винаги са се водели спекулативни спорове“. 

„Евреите и българите са споделяли общата история по тези земи, както се казва, от началото на всички времена“, коментира авторката. тя разказва и как усеща за себе си наследството, което идва от еврейските й корени. 

Г-жо Барух, в края на годината от печат излиза новата Ви книга - „За евреите и други демони“ – епохи, етюди, есета. Какви са текстовете, станали част от съдържанието й?

– Разказвам история, която не ми принадлежи. Преди мен талантливо и красиво тази история са я разказвали едни от най-обаятелните майстори на мисълта и словото.  Епигонствам върху тях в търсене на по-лесен път към трудните въпроси – коя съм аз, кои сме ние, откъде идваме, възможно ли е да сглобим фрагментите на един разпадащ се около нас свят, запазвайки скритата картина на наследството…  В нейните корици съжителстват отломки от  историята на евреите по българските земи и странствания между географски територии и литературни текстове. Бих казала, че това е нещо като оратория без оркестър, без солисти и без хор. Някъде там е най-голямата тайна на чувствителния човек – в самотата на демоните, които всеки  носи в себе си. 

Свързано ли е тематично издаването й сега, през 2023 г., с отбелязването на 80 години от спасяването на българските евреи?

– Деян Енев – любим мой автор, беше написал преди време: „Шапки долу пред нашите издатели! Това са хората, които сред гъмжилото от плавателни съдове в литературното море махват с флага и на твоята лодчица и казват – хайде, тръгвай, излизай в открити води…“  

И излизаш. 

Морето се люлее от календарни дати, от юбилейни рекламни плакати. С помощта на техните течения лодчиците  успяват по-лесно да се подредят на щандовете.

В свои журналистически текстове коментирате, че понякога случаят с българските евреи става обект на тенденциозен разказ за миналото. Кога и защо, според Вас, това е така?

– Това е една от темите, по които винаги са се водели спекулативни спорове от различни заинтересовани кръгове, защото представлява част от най-престижното наследство в модерната история на България.

Краткият отговор е, че тенденциозният разказ за миналото се случва поради морална несъстоятелност и социална незрялост.  Дългият отговор присъства в различни текстове от десетилетия. Пиша за това и в книгата. 

В съвременния официозен прочит на историята евреите фигурират като „пример за толерантността на българина“. Такава формулировка стои на първата страница в лъскавата папка за външнополитическия имидж на България. Там не се говори за това, че същата България – със своята полиция и армия,  изпраща в газовите камери на Треблинка  11 343-ма евреи от Македония и Тракия. Премълчаването на тази част от историята хвърля сянка и върху величието на онези достойни българи, чиито действия доведоха до спасяваното на 50 хиляди човешки живота. Именно това превръща възпоменателните чествания в поредния епизод от политическата употреба на евреите. 

Българските евреи ги „спасяват“ всяка година на 10 март. А през 2023-та, когато се случи „80-та годишнина от спасяваното“, бе постигнат един сам по себе си удивителен резултат – официалните чествания успяха да отчуждят и ръководството, и членовете на еврейската общност от създадената „Националната програма” за тяхното спасение, на която патрон беше президентът Румен Радев. Проведоха се две взаимно изключващи се поклонения, битуващи в някаква шизофренна паралелна реалност. 

Как трябва да бъде поднасяна информацията за историческата истина около случилото се?

– С историческа почтеност. С професионална и коректна интерпретация на фактите. Със спокойствие и достойнство. Както и с категорична позиция срещу разпространяването на пропагандни манипулации и лъжи. В публичната среда  има подобни опити. Те стъписват с внушенията, които техните автори се опитват да лансират. Най-гласовитите разпространители на тази несъстоятелна версия са Спас Ташев и Силвия Авдала, чиито съчинения стигат до абсурда да оспорват автентичността на едни от най-важните документи от онези години съхраняван в Държавна агенция „Архиви“ – споразумението, което урежда въпросите, свързани с незабавното депортиране на 20 хиляди евреи, подписано на 22 февруари 1943 г. между българския комисар по еврейските въпроси Александър Белев и германския пълномощник СС хауптщурмфюрер Теодор Данкер. Подобно „творчество” обикновено остава във виртуалния балон на техните съмишленици, но го споменавам, защото манипулативните внушения се разпространяват с лекота. И винаги съществува рискът една лъжа да набъбне, когато бива повторена сто пъти. 

Българските архивни фондове десетилетия наред съхраняват документи, описващи подробно трагичната съдба на изпратените в нацистките лагери евреи от Тракия и Македония. Част от тези документи са събрани в колосален труд – 1999 страници, който се появи преди 10 години под съставителството и редакцията на Надя Данова и Румен Аврамов  „Депортирането на евреите от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот“. За съжаление българските управници и историци не пожелаха обществото ни да се запознае в цялост с тези документи. Бяха публикувани само грижливо подготвени и ограничени по обем техни подборки. 

В нашите медии заема ли достойно място разказът за живота на евреите в миналото и днес?

– Не мисля, че животът на евреите днес трябва да е специална тема на медиите. Що се отнася до живота им в миналото – България има с какво да се гордее и без да прикрива части от своята история. Да не забравяме, че „шепа българи защитиха евреите от други българи“ (по Румен Аврамов). Ако успеем да усетим, да преболедуваме, да осмислим и да почувстваме и тези епизоди от историята, ще успеем да разберем и величието на стореното. 

В предходна своя книга изследвате пътя на евреите по българските земи. Кога двата народа започват да имат обща история?

– Евреите и българите са споделяли общата история по тези земи, както се казва, от началото на всички времена. Сменяли са се епохи, редували са се трусове, възходи и падения, които винаги са отразявали доминиращите интонации на властовия център. А те винаги са съпътствани от скрит или открит интелектуален антисемитизъм, който напомня, че евреите са неизбежното друго – чуждо тяло, което за разлика от всички останали примеси е невъзможно да бъде маргинализирано.  Защо това е така е въпрос, на който са посветени хиляди страници от световната литература.     

Как усещате за себе си наследството, което идва от еврейските Ви корени? 

– Аз съм емоционално свързана с племето на предците и с това на „приемните родители“. Интелектуалното усилие да научим кои сме ние е част от малцинствената асиметрия. От там тръгват трудни въпроси: измама или самоизмама е чувството на принадлежност към страната, в която си роден?  Не е ли това някакво раздвоение на личността, което люлее човека между порива да тръгне и необходимостта да остане ?… Там, където са погребани неговите родители и където се губят следите на родителите на техните родители. Което само по себе си нарушава удобната хармония на историческите клишета.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Росица Гергова представи в Плевен своята нова книга „Съкровищница за родово благополучие“. Събитието се проведе в зала „Библиотеката“ на Народно ч ...
Вижте също
Издателство "Гарзанти" за първи път публикува в Италия два романа на австрийската писателка Елизабет де Уал (Elisabeth de Waal), в момент, когато по света се наблюдава въ ...
Към първа страница Новини Експресивно
Експресивно
Кирил Пецев разказва за съдбата на бежанците и тяхното място в историята
Романът „Плачена земя“ на Кирил Пецев ще бъде представен в Гоце Делчев на 6 ноември, съобщават от пресцентъра на Община Гоце Делчев. Събитието ще се проведе в Общинския исторически музей, където читателите ще имат възможност да се запознаят с творб ...
Добрина Маркова
Експресивно
Хелън Гарнър спечели престижната награда "Бейли Гифорд" за нехудожествена литература
Австралийската авторка Хелън Гарнър бе удостоена с престижната британска награда за нехудожествена литература "Бейли Гифорд", съобщава Асошиейтед прес. Наградата, която е на стойност 50 000 британски лири (приблизително 65 000 долара), беше връчена на 82-годиш ...
Ангелина Липчева
Брус Спрингстийн: „Никога не съм свирил в библиотека!“
Валери Генков
Експресивно
Преодолявайки дигиталната бариера: Интернет за всички 60+
Регионална библиотека „Партений Павлович” в Силистра стартира нова инициатива, насочена към възрастните хора. От утре започват безплатни обучения по програмата „Интернет за всички 60+”, която е реализирана в партньорство с Фондация "Гло ...
Валери Генков
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Експресивно
Кирил Пецев разказва за съдбата на бежанците и тяхното място в историята
Романът „Плачена земя“ на Кирил Пецев ще бъде представен в Гоце Делчев на 6 ноември, съобщават от пресцентъра на Община Гоце Делчев. Събитието ще се проведе в Общинския исторически музей, където читателите ще имат възможност да се запознаят с творб ...
Добрина Маркова
Авторът и перото
Мексиканският писател Гонзало Селорио е лауреат на наградата „Сервантес“ за 2025 година
Мексиканският писател Гонсало Селорио бе удостоен с престижната награда „Сервантес“ за 2025 година. Това е едно от най-високите отличия в испанската и латиноамериканската литература, присъждано от Министерството на културата на Испания. Журито под ...
Добрина Маркова
Експресивно
Хелън Гарнър спечели престижната награда "Бейли Гифорд" за нехудожествена литература
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Мисловна спирка – ново кътче за вдъхновение и отдих в библиотека „Христо Смирненски“
Валери Генков
Регионална библиотека „Христо Смирненски“ в Плевен представи ново пространство за отдих, наречено „Мисловна спирка“. Това уютно кътче е проектирано в натурални цветове и предлага маси за сядане, създавайки атмосфера, която насърчава четенето, размислите или просто наслаждаването на чаша кафе в приятна компания. Директорът на библиотеката, Оксана Цветанова, сподели, че ново ...
Авторът и перото
35 години Съюз на свободните писатели в България
Добрина Маркова
Авторът и перото
Професор Богдан Богданов е личност с изключителен принос в хуманитаристиката, а наградата, носе ...
Начало Експресивно

Еми Барух: Спасяването на българските евреи трябва да се представя с историческа почтеност и коректна интерпретация на фактите

14:24 ч. / 04.12.2023
Автор: Добрина Маркова
Прочетена
4488
Публкацията е част от архивът на Литеранс
Експресивно

С историческа почтеност. С професионална и коректна интерпретация на фактите. Със спокойствие и достойнство. Както и с категорична позиция срещу разпространяването на пропагандни манипулации и лъжи. Това казва Еми Барух в отговор на въпроса как трябва да бъде поднасяна информацията за историческата истина около спасяването на българските евреи в интервю . 

В края на 2023 г. от печат излиза най-новата книга на Барух - „За евреите и други демони“ (изд. „Жанет 45“). Според описанието на корицата тя представя „епохи, етюди, есета“. В нея „съжителстват отломки от  историята на евреите по българските земи и странствания между географски територии и литературни текстове“, казва авторката . 

В интервюто Еми Барух говори както за новото издание, така и за темата за българските евреи и начина, по който тя присъства в българските медии. Според нея „това е една от темите, по които винаги са се водели спекулативни спорове“. 

„Евреите и българите са споделяли общата история по тези земи, както се казва, от началото на всички времена“, коментира авторката. тя разказва и как усеща за себе си наследството, което идва от еврейските й корени. 

Г-жо Барух, в края на годината от печат излиза новата Ви книга - „За евреите и други демони“ – епохи, етюди, есета. Какви са текстовете, станали част от съдържанието й?

– Разказвам история, която не ми принадлежи. Преди мен талантливо и красиво тази история са я разказвали едни от най-обаятелните майстори на мисълта и словото.  Епигонствам върху тях в търсене на по-лесен път към трудните въпроси – коя съм аз, кои сме ние, откъде идваме, възможно ли е да сглобим фрагментите на един разпадащ се около нас свят, запазвайки скритата картина на наследството…  В нейните корици съжителстват отломки от  историята на евреите по българските земи и странствания между географски територии и литературни текстове. Бих казала, че това е нещо като оратория без оркестър, без солисти и без хор. Някъде там е най-голямата тайна на чувствителния човек – в самотата на демоните, които всеки  носи в себе си. 

Свързано ли е тематично издаването й сега, през 2023 г., с отбелязването на 80 години от спасяването на българските евреи?

– Деян Енев – любим мой автор, беше написал преди време: „Шапки долу пред нашите издатели! Това са хората, които сред гъмжилото от плавателни съдове в литературното море махват с флага и на твоята лодчица и казват – хайде, тръгвай, излизай в открити води…“  

И излизаш. 

Морето се люлее от календарни дати, от юбилейни рекламни плакати. С помощта на техните течения лодчиците  успяват по-лесно да се подредят на щандовете.

В свои журналистически текстове коментирате, че понякога случаят с българските евреи става обект на тенденциозен разказ за миналото. Кога и защо, според Вас, това е така?

– Това е една от темите, по които винаги са се водели спекулативни спорове от различни заинтересовани кръгове, защото представлява част от най-престижното наследство в модерната история на България.

Краткият отговор е, че тенденциозният разказ за миналото се случва поради морална несъстоятелност и социална незрялост.  Дългият отговор присъства в различни текстове от десетилетия. Пиша за това и в книгата. 

В съвременния официозен прочит на историята евреите фигурират като „пример за толерантността на българина“. Такава формулировка стои на първата страница в лъскавата папка за външнополитическия имидж на България. Там не се говори за това, че същата България – със своята полиция и армия,  изпраща в газовите камери на Треблинка  11 343-ма евреи от Македония и Тракия. Премълчаването на тази част от историята хвърля сянка и върху величието на онези достойни българи, чиито действия доведоха до спасяваното на 50 хиляди човешки живота. Именно това превръща възпоменателните чествания в поредния епизод от политическата употреба на евреите. 

Българските евреи ги „спасяват“ всяка година на 10 март. А през 2023-та, когато се случи „80-та годишнина от спасяваното“, бе постигнат един сам по себе си удивителен резултат – официалните чествания успяха да отчуждят и ръководството, и членовете на еврейската общност от създадената „Националната програма” за тяхното спасение, на която патрон беше президентът Румен Радев. Проведоха се две взаимно изключващи се поклонения, битуващи в някаква шизофренна паралелна реалност. 

Как трябва да бъде поднасяна информацията за историческата истина около случилото се?

– С историческа почтеност. С професионална и коректна интерпретация на фактите. Със спокойствие и достойнство. Както и с категорична позиция срещу разпространяването на пропагандни манипулации и лъжи. В публичната среда  има подобни опити. Те стъписват с внушенията, които техните автори се опитват да лансират. Най-гласовитите разпространители на тази несъстоятелна версия са Спас Ташев и Силвия Авдала, чиито съчинения стигат до абсурда да оспорват автентичността на едни от най-важните документи от онези години съхраняван в Държавна агенция „Архиви“ – споразумението, което урежда въпросите, свързани с незабавното депортиране на 20 хиляди евреи, подписано на 22 февруари 1943 г. между българския комисар по еврейските въпроси Александър Белев и германския пълномощник СС хауптщурмфюрер Теодор Данкер. Подобно „творчество” обикновено остава във виртуалния балон на техните съмишленици, но го споменавам, защото манипулативните внушения се разпространяват с лекота. И винаги съществува рискът една лъжа да набъбне, когато бива повторена сто пъти. 

Българските архивни фондове десетилетия наред съхраняват документи, описващи подробно трагичната съдба на изпратените в нацистките лагери евреи от Тракия и Македония. Част от тези документи са събрани в колосален труд – 1999 страници, който се появи преди 10 години под съставителството и редакцията на Надя Данова и Румен Аврамов  „Депортирането на евреите от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот“. За съжаление българските управници и историци не пожелаха обществото ни да се запознае в цялост с тези документи. Бяха публикувани само грижливо подготвени и ограничени по обем техни подборки. 

В нашите медии заема ли достойно място разказът за живота на евреите в миналото и днес?

– Не мисля, че животът на евреите днес трябва да е специална тема на медиите. Що се отнася до живота им в миналото – България има с какво да се гордее и без да прикрива части от своята история. Да не забравяме, че „шепа българи защитиха евреите от други българи“ (по Румен Аврамов). Ако успеем да усетим, да преболедуваме, да осмислим и да почувстваме и тези епизоди от историята, ще успеем да разберем и величието на стореното. 

В предходна своя книга изследвате пътя на евреите по българските земи. Кога двата народа започват да имат обща история?

– Евреите и българите са споделяли общата история по тези земи, както се казва, от началото на всички времена. Сменяли са се епохи, редували са се трусове, възходи и падения, които винаги са отразявали доминиращите интонации на властовия център. А те винаги са съпътствани от скрит или открит интелектуален антисемитизъм, който напомня, че евреите са неизбежното друго – чуждо тяло, което за разлика от всички останали примеси е невъзможно да бъде маргинализирано.  Защо това е така е въпрос, на който са посветени хиляди страници от световната литература.     

Как усещате за себе си наследството, което идва от еврейските Ви корени? 

– Аз съм емоционално свързана с племето на предците и с това на „приемните родители“. Интелектуалното усилие да научим кои сме ние е част от малцинствената асиметрия. От там тръгват трудни въпроси: измама или самоизмама е чувството на принадлежност към страната, в която си роден?  Не е ли това някакво раздвоение на личността, което люлее човека между порива да тръгне и необходимостта да остане ?… Там, където са погребани неговите родители и където се губят следите на родителите на техните родители. Което само по себе си нарушава удобната хармония на историческите клишета.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Експресивно
Кирил Пецев разказва за съдбата на бежанците и тяхното място в историята
Добрина Маркова
Експресивно
Хелън Гарнър спечели престижната награда "Бейли Гифорд" за нехудожествена литература
Ангелина Липчева
Експресивно
Брус Спрингстийн: „Никога не съм свирил в библиотека!“
Валери Генков
Всичко от рубриката
Елизабет де Уал ни напомня за изгубеното и откритото в следвоенните години
Ангелина Липчева
Издателство "Гарзанти" за първи път публикува в Италия два романа на австрийската писателка Елизабет де Уал (Elisabeth de Waal), в момент, когато по света се наблюдава въ ...
Авторът и перото
Библиотека „Петко Р. Славейков“ стартира петото издание на конкурса „/Не/разкритият случай“
Валери Генков
Експресивно
Кирил Пецев разказва за съдбата на бежанците и тяхното място в историята
Добрина Маркова
Авторът и перото
Мексиканският писател Гонзало Селорио е лауреат на наградата „Сервантес“ за 2025 година
Добрина Маркова
Експресивно
Хелън Гарнър спечели престижната награда "Бейли Гифорд" за нехудожествена литература
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Мисловна спирка – ново кътче за вдъхновение и отдих в библиотека „Христо Смирненски“
Валери Генков
Авторът и перото
35 години Съюз на свободните писатели в България
Добрина Маркова
На бюрото
Светослав Иванов разкрива непознати истории в „Там, където загинаха дърветата“
Добрина Маркова
Авторът и перото
Теодора Димова: Наградата е признание за романите и есеистиката ми
Валери Генков
Експресивно
Брус Спрингстийн: „Никога не съм свирил в библиотека!“
Валери Генков
Подиум на писателя
Нови заглавия за ноември: Криминални мистерии, емоционални драми и фантастични пътувания
Добрина Маркова
Вижте още новини
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Джовани Джудичи учи децата как да се справят с вещиците
Днес е Хелоуин! Сред тези, които се подготвят да разказват митове и легенди, и тези, които планират да се маскират като зомбита, вдъхновени от литературни шедьоври, не могат да липсват и стихотворения на темата. Четенето на поезия, приказки и страшни истории, ...
Избрано
Валерия Велева: Историята на властта през погледа на журналиста
На 3 ноември в 18:30 часа в Централното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) ще се проведе представяне на новите книги на журналистката Валерия Велева. Изданията, озаглавени „Рани от власт“ и „Ах, ...
Мини ужасяващи истории за нощта на Хелоуин
Ако сте поропуснали
Георги Стоянов представя розобера в българските банкноти
Темата за розобера в България е била значима част от историята на паричните знаци в страната. Георги Стоянов, заместник-председател на Нумизматично дружество „Централна България“, изнесе доклад по време на Краеведските четения в Казанлък, в който ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България.
Всички права запазени.