Функционалната неграмотност не е просто неумение да се разгадават знаци, това е липса на мисъл, смята издателят Дамян Яков
Функционалната неграмотност не е просто неумение да се разгадаят някакви знаци, това е липса на мисъл. Това каза издателят Дамян Яков по време на кръгла маса на тема „Четенето е грамотност“. Събитието се проведе в Националния дворец на културата (НДК), в рамките на 50-ото издание на Софийския международен панаир на книгата. В рамките на дискусията беше повдигнат въпросът за резултатите от последното изследване PISА, според което 53 процента от 15-годишните български ученици нямат елементарни четивни умения. Това е оценка на нашите възможности като възрастни да ги научим на нещо, каза председателят на управителния съвет на асоциация „Българска книга“ Десислава Алексиева. Тя допълни, че качествена промяна може да бъде постигната чрез национална програма с ясно записани цели. Резултатите от PISА са катастрофа, трябват работещи решения, посочи основателката на фондация „Детски книги“ Валентина Стоева. Според Дамян Яков този проблем касае не само децата, а цялото общество. „Четенето и писането са форма на кодиране на мисълта. Мисълта няма друго съществуване, освен чрез езика, мисълта съществува чрез езика. Когато ние пишем или четем ние кодираме мисли, значение, смисли“, посочи издателят. Акцент в рамките на кръглата маса беше националният пакт за четенето, чието начало бе поставена на 17 ноември, в рамките на първия „Ден на четенето“. „Най-важното, което казваме в този пакт, е, че стремежът ни е да изградим инфраструктура на четенето“, каза издателят и председател на сдружение „Книги и четене“ Виктория Бисерова. Според нея е необходимо мерките, свързани с повишаването на четенето и грамотността, да бъдат основани на научни изследвания в сферата, които са максимално актуални. Изпълнителният директор на фондация „Глобални библиотеки - България“ Спаска Тарандова посочи, че проектният принцип на работа трябва да бъде заменен от национална програма за насърчаване на четенето. Само така може да бъде постигнат дългосрочен ефект, който да обхваща всички деца, допълня тя. „Нека бъдем реалисти, ние сме от нациите, които не четат много“, каза Тарандова. По думите 25 процента от българското население чете или купува книги, 10 процента ползват обществените библиотеки. Според нея добрите обществени библиотеки трябва да са близо до обществото и да са в услуга на всички хора, които нямат възможност да закупят книгите, които искат децата им, или имат нужда от консултация със специалист относно това коя книга е подходяща за тяхното дете. „Държавата винаги е основен играч, колкото и да не ни се иска, защото през нея стават единствените възможни финансирания и развития на национални програми“, каза Светлозар Желев, директор на Националния център за книгата към НДК. Той отбеляза, че когато се говори за четене, грамотност, за политики и финансиране, се говори за хора. „Българската държава през всички тези години не е имала, и се съмнявам скоро да има, единен план и приоритизиране на културата, четенето, образованието и всичко останало. Всички знаем, че единственият лост и единственият начин за демонстриране на приоритизиране от страна на държавата на решението на един проблем е финансов“, допълни още Желев. Според Яна Генова, заместник-кмет на Столична община по направление „Култура, образование, спорт и младежки дейности“, е необходимо да се обърне внимание на комуникацията между нестопанския сектор, академичните среди, заинтересованите страни, бизнеса и публичните институции. Друг проблем е, че в културата имаме слаби традиции в така нареченото застъпничество, посочи тя. Генова посочи, че новото управление на Столичната община има убеденост да съживи, а в някои случаи и да създаде нови канали, за общуване с обществеността – с гражданите и с гражданските организации. „Другата голяма тема, по която ще работим следващите четири години, е темата за читалищата“, каза Яна Генова. Директорът на Центъра за контрол и оценка на качеството на училищното образование Неда Кристанова коментира, че проблемите, свързани с четенето и грамотността, са драматични. Влизаме в училища и виждаме как ученици от пети клас просто пребивават в класната стая, отбеляза тя. Според Искра Джанабетска, която е програмен директор на Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи, трябва да се обърне внимание на въпроса защо децата не харесват четенето. По думите е необходимо да се постави акцент и върху пособията за деца, на които българският език не е майчин. На събитието присъстваха още представители от асоциация „Родители“, Национална мрежа за децата и други.
|
![]()
Златното мастило
ИИ и околната среда
Изкуственият интелект (ИИ) бързо навлиза във всекидневието ни, променяйки начина, по който произвеждаме, обучаваме, консултираме и организираме. Тази нова технология обещава да увеличи производителността в ключови индустрии, но и да измести милиони работни мес ...
Ангелина Липчева
|
![]()
Златното мастило
Книги за бъдещето на Враца
На 17 септември 2025 година, Враца получи ценен подарък за културното си наследство. Националният дарителски фонд „13 века България“ дари 400 книги на Община Враца, които ще обогатят местните училища, библиотеки и читалища. Това не е просто жест на ...
Ангелина Липчева
|
![]()
Вечер на съвременната европейска литература и актьорски гласове
Добрина Маркова
|
![]()
Златното мастило
Полският ритъм на културата в морската градина
Всяка година, с настъпването на есента, в сърцето на морската градина се разгаря една особена културна искра. Тази година трети пореден път, в Бургас, се събираха хора, за да споделят любовта си към полската литература. Организаторите – бургаският отдел ...
Ангелина Липчева
|
Литературен
бюлетин |
![]() |
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
![]() |
![]() ![]()
Авторът и перото
Поезията като глас на съпротива
В световен план поезията преживява своето възраждане. В началото на 2024 година, след години на политическа турбуленция, пандемии и климатични катастрофи, тя се превръща в глас на надеждата и съпротивата. Това не е случайно – хората търсят утеха, разбиране и с ...
Валери Генков
|
![]() ![]()
Авторът и перото
Как MAGA атакува изкуството и демокрацията
„Сирената“ (The Siren), политическото сатирично издание, което се ръководи от художниците Коко Фуско (Coco Fusco), Ноа Фишер (Noah Fischer) и Пабло Хелгуера (Pablo Helguera), се завръща с трети брой. Този път фокусът е върху многобройните аспекти н ...
Валери Генков
|
![]()
На бюрото
Историята като основа за бъдещето
Добрина Маркова
|
Експресивно
Лорън Санчес Безос и новото приключение на Флин
Добрина Маркова
|
Лорън Санчес Безос (Lauren Sánchez Bezos) работи по нова детска книга. Проектът, озаглавен The Fly Who Flew Under the Sea, представя ново приключение на Флин, любопитната муха от предишната книга на бившата журналистка, The Fly Who Flew to Space, която излезе през 2024 година. Новата история проследява Флин в подводно приключение след неправилен завой в Кейп Канаверал, Флорида.
Флин научав ...
|
![]() ![]()
Литературен обзор
Летни страници: Какво разказват италианските бестселъри
Ангелина Липчева
|
13:00 ч. / 07.12.2023
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 4234 |
![]() |
Функционалната неграмотност не е просто неумение да се разгадаят някакви знаци, това е липса на мисъл. Това каза издателят Дамян Яков по време на кръгла маса на тема „Четенето е грамотност“. Събитието се проведе в Националния дворец на културата (НДК), в рамките на 50-ото издание на Софийския международен панаир на книгата.
В рамките на дискусията беше повдигнат въпросът за резултатите от последното изследване PISА, според което 53 процента от 15-годишните български ученици нямат елементарни четивни умения. Това е оценка на нашите възможности като възрастни да ги научим на нещо, каза председателят на управителния съвет на асоциация „Българска книга“ Десислава Алексиева. Тя допълни, че качествена промяна може да бъде постигната чрез национална програма с ясно записани цели. Резултатите от PISА са катастрофа, трябват работещи решения, посочи основателката на фондация „Детски книги“ Валентина Стоева.
Според Дамян Яков този проблем касае не само децата, а цялото общество. „Четенето и писането са форма на кодиране на мисълта. Мисълта няма друго съществуване, освен чрез езика, мисълта съществува чрез езика. Когато ние пишем или четем ние кодираме мисли, значение, смисли“, посочи издателят.
Акцент в рамките на кръглата маса беше националният пакт за четенето, чието начало бе поставена на 17 ноември, в рамките на първия „Ден на четенето“. „Най-важното, което казваме в този пакт, е, че стремежът ни е да изградим инфраструктура на четенето“, каза издателят и председател на сдружение „Книги и четене“ Виктория Бисерова. Според нея е необходимо мерките, свързани с повишаването на четенето и грамотността, да бъдат основани на научни изследвания в сферата, които са максимално актуални.
Изпълнителният директор на фондация „Глобални библиотеки - България“ Спаска Тарандова посочи, че проектният принцип на работа трябва да бъде заменен от национална програма за насърчаване на четенето. Само така може да бъде постигнат дългосрочен ефект, който да обхваща всички деца, допълня тя.
„Нека бъдем реалисти, ние сме от нациите, които не четат много“, каза Тарандова. По думите 25 процента от българското население чете или купува книги, 10 процента ползват обществените библиотеки. Според нея добрите обществени библиотеки трябва да са близо до обществото и да са в услуга на всички хора, които нямат възможност да закупят книгите, които искат децата им, или имат нужда от консултация със специалист относно това коя книга е подходяща за тяхното дете.
„Държавата винаги е основен играч, колкото и да не ни се иска, защото през нея стават единствените възможни финансирания и развития на национални програми“, каза Светлозар Желев, директор на Националния център за книгата към НДК. Той отбеляза, че когато се говори за четене, грамотност, за политики и финансиране, се говори за хора. „Българската държава през всички тези години не е имала, и се съмнявам скоро да има, единен план и приоритизиране на културата, четенето, образованието и всичко останало. Всички знаем, че единственият лост и единственият начин за демонстриране на приоритизиране от страна на държавата на решението на един проблем е финансов“, допълни още Желев.
Според Яна Генова, заместник-кмет на Столична община по направление „Култура, образование, спорт и младежки дейности“, е необходимо да се обърне внимание на комуникацията между нестопанския сектор, академичните среди, заинтересованите страни, бизнеса и публичните институции. Друг проблем е, че в културата имаме слаби традиции в така нареченото застъпничество, посочи тя.
Генова посочи, че новото управление на Столичната община има убеденост да съживи, а в някои случаи и да създаде нови канали, за общуване с обществеността – с гражданите и с гражданските организации. „Другата голяма тема, по която ще работим следващите четири години, е темата за читалищата“, каза Яна Генова.
Директорът на Центъра за контрол и оценка на качеството на училищното образование Неда Кристанова коментира, че проблемите, свързани с четенето и грамотността, са драматични. Влизаме в училища и виждаме как ученици от пети клас просто пребивават в класната стая, отбеляза тя.
Според Искра Джанабетска, която е програмен директор на Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи, трябва да се обърне внимание на въпроса защо децата не харесват четенето. По думите е необходимо да се постави акцент и върху пособията за деца, на които българският език не е майчин.
На събитието присъстваха още представители от асоциация „Родители“, Национална мрежа за децата и други.
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
![]() |
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
![]() |
Читателски поглед
Етика и технологии в дилемата на трамвая
Дилемата на трамвая: етични размисли за технологичната еволюция и човешката отговорност
В последните години, дебатите около етичните решения се върнаха с нова сила, като особено внимание привлече така нареченият "проблем на трамвая" или "дилемата на ...
|
Избрано
УНСС: 105 години гордост и признание за постигнатите успехи
Днес Университетът за национално и световно стопанство (УНСС) отбелязва своята 105-а юбилейна година с гордост и признание за постигнатите успехи. Водеща институция в областта на икономическите науки, университетът се е утвърдил като един от най-престижните ...
|
![]()
Есен на думи и вдъхновение. Литературата идва при теб
|
Ако сте поропуснали
Ван Гог и Париж: ключови години за формиране на художника
Ван Гог е един от най-загадъчните и противоречиви художници в историята на изкуството. Неговият живот е изпълнен с борби, страсти и търсене на собствена идентичност. В новата си книга „Огън в душата му: Ван Гог, Париж и създаването на художник“ ...
|
![]() ![]() ![]() ![]() |
![]() |
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
![]() |
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
Литеранс Плюс
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
![]() ![]() ![]() |
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |