Предложения за нови програми за промоция на българска литература в чужбина бяха представени на дискусия в НДК
Предложения за нови програми за промоция на българска литература в чужбина бяха представени днес на дискусия, която се състоя в Националния дворец на културата (НДК) и е част от програмата на Софийския международен литературен фестивал. Темата на дискусията беше „Какво да правим след „Букър“-а, или отново за политиките за промоция на българска литература в превод“. Една добра публична политика трябва да е устойчива, добре финансирана, да търси връзка с други партньорства, да бъде съвременна като инструментариум и подходи, да бъде чувствителна към приемащия контекст, който е повече от един и др. Това каза заместник-кметът на Столичната община по направление „Култура, образование, спорт и младежки дейности“ Яна Генова. В дискусията тя участва като основател и доскорошен директор на неправителствената организация „Следваща страница“, която е организатор на събитието. Според нея най-важно е да се работи не за налагане на продукт – конкретен автор или книга, а за вписващо присъствие. Това означава да не мерим успеха през брой „Букър“-и, а чрез присъствието на различни български гласове в международната литературна комуникация. Яна Генова представи презентация, според която е необходимо създаването на национален център за литература и превод. Той би се грижил за българистичните центрове в чужбина. Финансиращи програми са необходими още за подкрепа на превода и издаването, литературното гостоприемство чрез творческите резиденции, международната мобилност, международното присъствие на панаири и форуми, информацията, комуникацията и разпознаваемостта на българската литература в чужбина, допълни тя. Колкото повече преводи има една книга, толкова повече шанс има да се получат и следващи преводи, каза доц. Ани Бурова по време на дискусията. „В последното десетилетие се оформя един кръг от преди всичко съвременни автори, които са обект на траен преводачески интерес и интерес от страна на чуждите издатели“, допълни тя. По думите започва да се появява ново поколение преводачи, които обаче са крайно недостатъчно. „На един език има един преводач от български, максимум двама“, отбеляза тя и допълни, че университетската българистика се намира в криза почти навсякъде по света. Доц. Ани Бурова каза още, че международната награда „Букър“ представлява надежда за това интересът км българската литература да се разширява. Сред останалите участници в събитието бяха директорът на Националния център за книгата към НДК Светлозар Желев, литературният агент Гергана Панчева и управляващият директор на фондация „Елизабет Костова“ Виолета Радкова. Модератор на дискусията беше Адриана Стойчева.
|
![]()
Подиум на писателя
Емоционалният интелект – новият учебен стандарт
В съвременната образователна среда, където знанията вече не са достатъчни, социално-емоционалното обучение се превръща в ключов елемент за развитието на младите хора. Издателската група „Просвета“ в сътрудничество с фондацията „Лъчезар Цоцорк ...
Ангелина Липчева
|
![]()
Подиум на писателя
Александрина Крушарска създава магичен свят в градското фентъзи
Младата лекарка Александрина Крушарска ще направи своя първи литературен дебют в Ловеч, като ще представи трилогията си от фентъзи романи. Това събитие е особено, тъй като съчетава две страсти на авторката – медицината и писането. Срещата с автограф ще с ...
Ангелина Липчева
|
![]()
Софийски разкази през погледа на Джорджа Спадони
Добрина Маркова
|
![]()
Подиум на писателя
Гео Милев и неговата служба във войската
Троян привлича вниманието към историческата памет и националната идентичност. Там ще бъде представена книгата „Гео Милев и службата му в 34-ти пехотен Троянски полк“ на майор Дочо Николов. Това издание е резултат от дългогодишни изследвания и систе ...
Валери Генков
|
Литературен
бюлетин |
![]() |
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
![]() |
![]() ![]()
Подиум на писателя
Емоционалният интелект – новият учебен стандарт
В съвременната образователна среда, където знанията вече не са достатъчни, социално-емоционалното обучение се превръща в ключов елемент за развитието на младите хора. Издателската група „Просвета“ в сътрудничество с фондацията „Лъчезар Цоцорк ...
Ангелина Липчева
|
![]() ![]()
Авторът и перото
Книгите живеят, България пише
През 2024 година България отново показва своята жива книжовна култура и непрекъснатия стремеж към знание и творчество. Според данните на Националния статистически институт, в страната са издадени близо 9 000 книги и над 1 200 брошури. Този брой отразява динами ...
Ангелина Липчева
|
![]()
Златното мастило
Вечер на съвременната европейска литература и актьорски гласове
Добрина Маркова
|
Подиум на писателя
Александрина Крушарска създава магичен свят в градското фентъзи
Ангелина Липчева
|
Младата лекарка Александрина Крушарска ще направи своя първи литературен дебют в Ловеч, като ще представи трилогията си от фентъзи романи. Това събитие е особено, тъй като съчетава две страсти на авторката – медицината и писането. Срещата с автограф ще се проведе в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев“ утре, 18 септември, и обещава да привлече любители на оригиналните жанров ...
|
![]() ![]()
Златното мастило
Полският ритъм на културата в морската градина
Ангелина Липчева
|
17:59 ч. / 07.12.2023
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 2253 |
![]() |
Предложения за нови програми за промоция на българска литература в чужбина бяха представени днес на дискусия, която се състоя в Националния дворец на културата (НДК) и е част от програмата на Софийския международен литературен фестивал.
Темата на дискусията беше „Какво да правим след „Букър“-а, или отново за политиките за промоция на българска литература в превод“.
Една добра публична политика трябва да е устойчива, добре финансирана, да търси връзка с други партньорства, да бъде съвременна като инструментариум и подходи, да бъде чувствителна към приемащия контекст, който е повече от един и др. Това каза заместник-кметът на Столичната община по направление „Култура, образование, спорт и младежки дейности“ Яна Генова. В дискусията тя участва като основател и доскорошен директор на неправителствената организация „Следваща страница“, която е организатор на събитието.
Според нея най-важно е да се работи не за налагане на продукт – конкретен автор или книга, а за вписващо присъствие. Това означава да не мерим успеха през брой „Букър“-и, а чрез присъствието на различни български гласове в международната литературна комуникация.
Яна Генова представи презентация, според която е необходимо създаването на национален център за литература и превод. Той би се грижил за българистичните центрове в чужбина. Финансиращи програми са необходими още за подкрепа на превода и издаването, литературното гостоприемство чрез творческите резиденции, международната мобилност, международното присъствие на панаири и форуми, информацията, комуникацията и разпознаваемостта на българската литература в чужбина, допълни тя.
Колкото повече преводи има една книга, толкова повече шанс има да се получат и следващи преводи, каза доц. Ани Бурова по време на дискусията. „В последното десетилетие се оформя един кръг от преди всичко съвременни автори, които са обект на траен преводачески интерес и интерес от страна на чуждите издатели“, допълни тя.
По думите започва да се появява ново поколение преводачи, които обаче са крайно недостатъчно. „На един език има един преводач от български, максимум двама“, отбеляза тя и допълни, че университетската българистика се намира в криза почти навсякъде по света.
Доц. Ани Бурова каза още, че международната награда „Букър“ представлява надежда за това интересът км българската литература да се разширява.
Сред останалите участници в събитието бяха директорът на Националния център за книгата към НДК Светлозар Желев, литературният агент Гергана Панчева и управляващият директор на фондация „Елизабет Костова“ Виолета Радкова. Модератор на дискусията беше Адриана Стойчева.
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
![]() |
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
![]() |
Читателски поглед
Мистерията на нощта
Тази история, разказана от името на обикновена двойка, е като изваден от страниците на романите на американския писател Джеймс Търбър (James Thurber), чиято творба "The Secret Life of Walter Mitty" (Тайнственият живот на Уолтър Митни) изследва вътрешните ...
|
Избрано
Магията на живата музика през страниците
Живата музика винаги е била моето убежище, моят свят, в който мога да се изгубя и да се почувствам част от нещо по-голямо. Всяка вечер, прекарана на концерт, беше като преливане в друго измерение, където времето спира и всичко, което съществува, е звукът, ...
|
![]()
Българските автори в новата реалност
|
Ако сте поропуснали
Начало на нова учебна година — символ на надеждата
Началото на учебната година винаги носи особена емоция и надежда за бъдещето. В България, 15 септември е не само дата в календара, а символ на просветата, културата и националния дух. Този ден събира в себе си усмивките на децата, грижите на родителите и ...
|
![]() ![]() ![]() ![]() |
![]() |
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
![]() |
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
Литеранс Плюс
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
![]() ![]() ![]() |
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |