Изложбата от стихове, проза и акварел “Писма от степта”, която може да бъде разгледана в казанлъшкия музей “Ахинора”, показва част от слабо познатото и непубликувано до този момент литературно наследство на именития художник Иван Милев. Това каза в интервю директорът на местната Художествена галерия д-р Пламен Петров. 

Изложбата е първата от поредица такива, в които екипът на галерията ще се опита да презентира тази непозната част от личността на автора.

Експозицията представя един от ръкопис с поезия и проза на Иван Милев, който самият той озаглавява “Писма от степта”. Той е създаден от 6 до 8 октомври 1917 година. 

“От този период в колекцията на галерията се съхраняват и няколко негови акварела, които са рядко показвани и всъщност изложбата е опит за създаването на документален разказ за една симбиоза между образите и текстовете на автора”, коментира д-р Петров. 

Той разказа, че 1917 година е много особена за автора - тогава той напуска педагогическото училище в Казанлък, в което е учил до момента. Тогава за пръв път е отпечатан и текстът на Николай Райнов “Ахинора”. 

“В този смисъл в творческите следи, които имаме оставени от Милев през 1917 година, със сигурност можем да провидим и влиянията от творчеството на други български художници и писатели, включително и на имена като Славейков и Яворов”, каза директорът на културния институт.

В поредицата от изложби ще бъде показана поезия и проза, която Иван Милев пише в периода между 1916 и 1919 година. 

“Това е едно литературно наследство, което можем да определим като изоставено от самия автор, защото не е публикувано никога. В него можем да видим понякога доста сурови и необмислени изрази, тавтологии и така нататък, но въпреки това то е изключително любопитно, защото ни дава поглед не само към безспорната чувствителност на художника, но и към преживяванията му от периода, който е белязан от Първата световна война”, обясни д-р Петров. 

По думите му това литературно наследство дава възможност да се надникне в това как Милев възприема света около себе си. Когато до това възприятие сложим и изображения, имаме възможност действително да проследим съзряването му като художник, коментира той. Д-р Пламен Петров отбеляза, че цялото ранно художествено наследство на Иван Милев се намира във фонда на казанлъшката Художествена галерия.

По текстовете работихме с Теодора Манчева, с която обработихме ръкописите, съхранявани в галерията, каза директорът. Той посочи, че всички литературни опити на Иван Милев, известни до този момент в държавата, са част от колекцията на научния архив на културния институт, създаден след дарението, направено от майката и брата на Иван Милев през 1944 година. До този момент нищо от тях не е публикувано, отбеляза той. Д-р Пламен Петров съобщи, че следващата инициатива е и отпечатването на първото пълно издание с поетичните опити на автора и с неговата проза.

Д-р Петров посочи, че художник-поет не е нещо ново и Иван Милев не е първият такъв. 

“Можем да посочим например Сирак Скитник, който дори издава собствена стихосбирка. Иван Милев не е посмял да издаде такава, но е факт, че не е унищожил тези поетични опити, а имаме достатъчно основание да твърдим, че той унищожава онова, което не харесва. Самият той в дневника си “По пътя на страданието” споменава, че унищожава всичко, което не харесва”, каза директорът. Той допълни, че следващата голяма цел на екипа на галерията е този дневник да бъде публикуван с коментари за всички онези факти, които Милев споменава в него.

Д-р Петров подчерта, че тези литературни свидетелства дават възможност да се доближим много повече до личността и чувствителността на Иван Милев. “Имаме такава възможност за много малко български художници, особено от тази величина”, каза той. Именно това е и основната идея на едноименния музей, посветен на най-известната картина на автора “Ахинора”, който беше открит на 24 май т.г. Една от целите на екипа е в него публиката да получи възможността да се запознае с непознати страни от творчеството и личността на автора. 

По думите на д-р Пламен Петров, от откриването на музея до този момент се забелязва интерес към него. “Това е място, за което доста гости на града ни идва и питат”, каза той и отбеляза, че в момента по-посещавани са филиалите на Художествената галерия, отколкото основната й сграда.

Изложбата “Писма от степта” ще остане до 19 май. 

“След нея екипът ни планира нова изложба, посветена на годишнината от рождението на Васил Стоилов и една негова емблематична творба, в която имаме увековечен образа на Иван Милев редом до Владимир Димитров – Майстора. Това е една абсолютно енигматична творба, която е собственост на Художествената галерия във Велико Търново”, каза още д-р Петров.