Поезията е внезапен проблясък в точното време, каза поетесата Лора Динкова на четене на Панаира на книгата в НДК. Всеки пише това, което не може да премълчи, допълни тя.

В стихосбирката „Внезапни сънища“ са включени стихотворения, писани през последните пет години. Книгата е дълбоко изстрадана, лична, няма стихотворение, което да не е свързана с лирическата героиня, т.е. с мен, обясни авторката.

Проф. Иван Станков каза, че книгата на Лора Динкова „Внезапни сънища“ представя героя без опорни точки и без никакви лостове. „Представя човек, който не възнамерява – стои върху хълма на скръбта и оглежда себе си и света наоколо“.  В книгата е нощем, дори когато е денем, каза още той. „Внезапни сънища“ е тиха книга, допълни той. Убеден съм, че това е най-личната книга на Лора Динкова, каза още проф. Станков.

Той обясни, че в тази книга Лора Динкова има няколко големи възражения срещу поетите, все едно тя не е част от тях. И попита авторката какъв е най-големият грях на поетите. Нейният отговор беше, че той е в това, че са родени с талант.

Тя каза, че никога не е променяла или редактирала стихотворенията си. „Безмилостна съм към стихотворенията си. Написвам ги и не ги пипам повече“, каза още Динкова.

Поезията на Лора е една възкръснала Евридика – възкръснала от Ада. Тя е преживяла смъртта, изкарала я е и на гърба си, каза Митко Новков.