Написах романа „Деликатесен труп”, за да накарам хората да се замислят, казва аржентинската писателка Агустина Бастерика
Аз не написах романа „Деликатесен труп”, за да превърна тези, които ядат месо, във вегетарианци. Не исках книгата да бъде памфлет. Исках да накарам хората да се замислят. Това каза снощи аржентинската писателка Агустина Бастерика, която бе гост на единадесетото издание на Софийския международен литературен фестивал. Срещата с нея се състоя в Националния дворец на културата (НДК). Модераторът на разговора Николай Терзийски представи Агустина Бастерика като „авторка на една книга, която няма как да остави човек безразличен”. По думите му антиутопичният й роман „Деликатесен труп” (изд. „Рива”) разкрива света по краен, но логичен начин. „Тази книга може да ви обсеби, да ви пристрасти и да ви отврати от самите вас”, каза Терзийски. Той допълни, че романът е писан през 2017 г., но у нас е издаден едва миналата година, а вече е преведен на 20 езика. Николай Терзийски посочи, че по „Деликатесен труп” се подготвя сериал, а в Аржентина произведението се изучава и в училищата. Агустина Бастерика разказа, че идеята за този роман се е появила „благодарение на една лична промяна”. Тя се случва след разговор по време на пандемията от КОВИД-19 в затворения ресторант на брат й Гонсало, на когото е посветена и книгата. По думите й, тогава започва да изследва осъзнатото хранене, според което храната има силата както да разболява, така и да лекува. Бастерика посочи, че това я води до решението да спре да яде месо. „А в Аржентина месото е религия”, коментира авторката. „Но вече на пържолата гледах като на парче от труп”, казва тя. Допълва, че мисълта, че хората „също сме животни, направени от месо” я кара да се запита дали канибализмът може да стане легитимен. Авторката посочи, че преди да започне да пише тази история, шест месеца проучва канибалски ритуали, права на животните и процеса на работа на хладилните камери. „Това, което се опитвам да разгледам в тази книга, е къде е границата между това да бъдеш човешко същество и животно. Защото тези граници понякога са размити”, каза аржентинската писателка. На въпроса кои са човешките качества, които водят до индустрията, описана в книгата й, тя отговори, че според нея това е свързано с алчността и жаждата за власт. „Написала съм тази книга, но въпреки това аз вярвам в човечеството. Мисля, че има много хора, които помагат на други хора и на животни”, каза авторката. „Езикът има сила, има власт”, казва Агустина Бастерика и допълва, че за нея е било важно в „Деликатесен труп” да работи с езика. Тя посочи, че това е роман за хора, които ядат хора, но за които не може да се използва думата „канибализъм”. Според нея има и по-опасни неща от думите. „Но те имат сила и са радикално важни”, коментира писателката. Според нея те могат да трансформират и преобразяват света. Бастерика казва, че официалният език може да прикрива определени моменти от действителността с евфемизми, но литературата успява да ги разкрие. По думите й това е причината при диктатурите да се горят книги. Според аржентинската писателка има много начини за манипулация, като чрез страха хората се манипулират най-много. Това, което правят книгите и изобщо културата и изкуството, е да разкрият тази манипулация, посочи тя. На въпроса дали тъгата е това, което ни отличава като хора, Бастерика отговори положително. Но любовта като жизнена енергия, не толкова като романтично чувство, е това, което най-много насърчава човек, допълни тя. В разговора в НДК се включи и преводачката на „Деликатесен труп” Лилия Добрева. Тя разказа, че е било „кошмарно” да преведе тази книга, заради детайлните описания в нея. Но допълни, че самата тя предлага на издателството да я преведе, защото отвъд жестокостта и насилието, в нея открива и още нещо - манипулацията, залегнала в основата на романа. „Манипулацията, чрез която хората пристъпват едно извечно табу – да не се хранят с ближния. Правят го и то без да изпитват угризения, без да изпитат и чувството на грях”, казва тя и допълва, че от това следва, че те няма да изпитат и изкупление, което прави душите им обречени. Както информирахме, фокусът на единадесетото издание на Софийския международен литературен фестивал са скандинавските автори. Темата на събитието е „Създаваме истории. Създаваме история”. То е част от юбилейното 50-о издание на Софийския международен панаир на книгата, който се провежда в НДК в периода 5-10 декември. Сред гостите на фестивала тази година са Агустина Бастрека, Ия Йенберг, Нарине Абгарян, Дефне Суман, Дача Мараини, Стефан Хертманс, Франко Морети и др. Тази година едно от ключовите имена в програмата е Лейла Слимани. Тя стана известна за българската публика с това, че връчи наградата „Букър“ на Георги Господинов. Сред българските автори, които участват във форума, са Теодора Димова и Мирослав Пенков.
|
|
Експресивно
Наградени 30 гимназии за активност в ученическото самоуправление, нови символи и интерактивна платформа
Националната финансово-стопанска гимназия в София стана домакин на церемонията „Ученическото самоуправление - гласът на учениците“, на която бяха отличени представители на 30 професионални гимназии от страната. Събитието отбеляза финала на националната инициат ...
Ангелина Липчева
|
Експресивно
Христина Комаревска: Любовта и човешките взаимоотношения са моят постоянен фокус
Христина Комаревска, поетеса, представи своя нов сборник с лирика, озаглавен „Избрано“, в Плевен. Събитието се проведе в Художествена галерия Дарение „Колекция Светлин Русев“. В сборника са включени стихотворения от 16 различни стихосби ...
Валери Генков
|
Мартен Калеев получи специалната награда на Международния литературен конкурс „Изящно перо - 2026“
Валери Генков
|
Експресивно
Дебютният роман на Оливие Бурдо и неговата екранизация - какво остава неизказано?
Френският институт в България, заедно с Центъра по многоезичието и Центъра за книгата на Нов български университет, организират среща на университетския клуб „Кинороман“ (Cinroman). Събитието ще се проведе на 23 юни 2026 г. от 18:00 ч. в Медиатекат ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
На бюрото
Летни и есенни литературни шедьоври от жени с цветна идентичност за 2026 година
Лятото и есента на 2026 година обещават вълнуващи литературни издания, особено от жени от цветните общности. С настъпването на новата година, символизираща нови начала и промени, литературата предлага платформа за изразяване на сложни преживявания и идентичнос ...
Добрина Маркова
|
Авторът и перото
„Тайни и други хобита“: когато обикновените хора крият необикновени истории
Новата книга на Мери Хана Терцино „Тайни и други хобита“ обещава да привлече вниманието на читателите със своите многопластови герои и въздействащи истории. Сборникът, който предстои да бъде издаден от издателство Cornerstone Press на 20 октомври 2 ...
Ангелина Липчева
|
Авторът и перото
Животните в куиър литературата: митични символи на идентичност
Ангелина Липчева
|
Авторът и перото
Първият български представител в EBVS и новите хоризонти за ветеринарната медицина
Валери Генков
|
В новия брой на списание „Ветеринарна практика“ д-р Евелина Рабаджийска-Тодорова споделя своите виждания относно европейските стандарти във ветеринарната медицина, бъдещето на следдипломното обучение и необходимостта от разработване на национална стратегия за специализации в тази област.
Д-р Рабаджийска-Тодорова, ветеринарен лекар с опит в Германия и съосновател на „Vet Academy“, предоставя задълб ...
|
Подиум на писателя
Пробив в разчитането на древни текстове, виртуално разгъване на свитъци от Херкулан
Добрина Маркова
|
|
10:51 ч. / 09.12.2023
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 5492 |
|
Аз не написах романа „Деликатесен труп”, за да превърна тези, които ядат месо, във вегетарианци. Не исках книгата да бъде памфлет. Исках да накарам хората да се замислят. Това каза снощи аржентинската писателка Агустина Бастерика, която бе гост на единадесетото издание на Софийския международен литературен фестивал. Срещата с нея се състоя в Националния дворец на културата (НДК).
Модераторът на разговора Николай Терзийски представи Агустина Бастерика като „авторка на една книга, която няма как да остави човек безразличен”. По думите му антиутопичният й роман „Деликатесен труп” (изд. „Рива”) разкрива света по краен, но логичен начин. „Тази книга може да ви обсеби, да ви пристрасти и да ви отврати от самите вас”, каза Терзийски. Той допълни, че романът е писан през 2017 г., но у нас е издаден едва миналата година, а вече е преведен на 20 езика. Николай Терзийски посочи, че по „Деликатесен труп” се подготвя сериал, а в Аржентина произведението се изучава и в училищата.
Агустина Бастерика разказа, че идеята за този роман се е появила „благодарение на една лична промяна”. Тя се случва след разговор по време на пандемията от КОВИД-19 в затворения ресторант на брат й Гонсало, на когото е посветена и книгата. По думите й, тогава започва да изследва осъзнатото хранене, според което храната има силата както да разболява, така и да лекува. Бастерика посочи, че това я води до решението да спре да яде месо. „А в Аржентина месото е религия”, коментира авторката. „Но вече на пържолата гледах като на парче от труп”, казва тя. Допълва, че мисълта, че хората „също сме животни, направени от месо” я кара да се запита дали канибализмът може да стане легитимен. Авторката посочи, че преди да започне да пише тази история, шест месеца проучва канибалски ритуали, права на животните и процеса на работа на хладилните камери.
„Това, което се опитвам да разгледам в тази книга, е къде е границата между това да бъдеш човешко същество и животно. Защото тези граници понякога са размити”, каза аржентинската писателка.
На въпроса кои са човешките качества, които водят до индустрията, описана в книгата й, тя отговори, че според нея това е свързано с алчността и жаждата за власт. „Написала съм тази книга, но въпреки това аз вярвам в човечеството. Мисля, че има много хора, които помагат на други хора и на животни”, каза авторката.
„Езикът има сила, има власт”, казва Агустина Бастерика и допълва, че за нея е било важно в „Деликатесен труп” да работи с езика. Тя посочи, че това е роман за хора, които ядат хора, но за които не може да се използва думата „канибализъм”.
Според нея има и по-опасни неща от думите. „Но те имат сила и са радикално важни”, коментира писателката. Според нея те могат да трансформират и преобразяват света. Бастерика казва, че официалният език може да прикрива определени моменти от действителността с евфемизми, но литературата успява да ги разкрие. По думите й това е причината при диктатурите да се горят книги.
Според аржентинската писателка има много начини за манипулация, като чрез страха хората се манипулират най-много. Това, което правят книгите и изобщо културата и изкуството, е да разкрият тази манипулация, посочи тя.
На въпроса дали тъгата е това, което ни отличава като хора, Бастерика отговори положително. Но любовта като жизнена енергия, не толкова като романтично чувство, е това, което най-много насърчава човек, допълни тя.
В разговора в НДК се включи и преводачката на „Деликатесен труп” Лилия Добрева. Тя разказа, че е било „кошмарно” да преведе тази книга, заради детайлните описания в нея. Но допълни, че самата тя предлага на издателството да я преведе, защото отвъд жестокостта и насилието, в нея открива и още нещо - манипулацията, залегнала в основата на романа. „Манипулацията, чрез която хората пристъпват едно извечно табу – да не се хранят с ближния. Правят го и то без да изпитват угризения, без да изпитат и чувството на грях”, казва тя и допълва, че от това следва, че те няма да изпитат и изкупление, което прави душите им обречени.
Както информирахме, фокусът на единадесетото издание на Софийския международен литературен фестивал са скандинавските автори. Темата на събитието е „Създаваме истории. Създаваме история”. То е част от юбилейното 50-о издание на Софийския международен панаир на книгата, който се провежда в НДК в периода 5-10 декември.
Сред гостите на фестивала тази година са Агустина Бастрека, Ия Йенберг, Нарине Абгарян, Дефне Суман, Дача Мараини, Стефан Хертманс, Франко Морети и др.
Тази година едно от ключовите имена в програмата е Лейла Слимани. Тя стана известна за българската публика с това, че връчи наградата „Букър“ на Георги Господинов.
Сред българските автори, които участват във форума, са Теодора Димова и Мирослав Пенков.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Наградите „Читател на годината“ в Пловдив: малки и големи почетени за любовта към книгите
В пловдивската Народна библиотека „Иван Вазов“ се проведе церемония по връчване на наградите „Читател на годината от 5 до 105“. Тази инициатива е насочена към насърчаване на четенето и се организира ежегодно, като отличията се ...
|
Избрано
Пейдж Луис представя нова перспектива за индивидуалната агенция в своя дебютен роман Канон
В дебютния си роман "Канон" (Canon) Пейдж Луис (Paige Lewis) разглежда темата за индивидуалната агенция в контекста на почти апокалиптични времена. Чрез бързо развиващи се глави и многопластов наратив, авторката разказва за лъжите и насилието, които "висшите ...
|
Рядко издание на „Брулени хълмове“ с печатни грешки на търг в Лондон, цената достига 600 000 лири
|
Ако сте поропуснали
От украинска поезия до „Декамерон“: Какво ново на книжния пазар тази седмица
Три нови заглавия ще обогатят книжния пазар в третата седмица на юни, съобщават издателствата. Сред тях е стихосбирката на украинския автор Максим Кривцов, озаглавена „Стихове от бойницата“. Тя ще бъде представена на 17 юни в Място за четене и ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |