Хуманитарните науки са в криза, казва литературоведът Франко Морети
„Мисля, че това е една очевидна криза, дължаща се на намалелия интерес на студентите”, каза литературоведът Франко Морети в отговор на въпрос за кризата при хуманитарните науки. В събота той гостува на единадесетото издание на Софийския международен литературен фестивал, който се провежда в Националния дворец на културата (НДК). Модератор на срещата с него бе Дария Карапеткова, която е италианист и доцент по теория на превода в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Франко Морети е определян като един от най-важните съвременни литературоведи. Той е преподавал английска литература и сравнително литературознание, както в европейски, така и в американски университети като Колумбийския и Станфордския. Дария Карапеткова заяви, че в България до момента не е преведено цялостно негово произведение. Според нея има спешна нужда това да бъде направено, за да се запознае българската публика с трудовете му. На въпроса какво е бъдещето на романа и каква е прогнозата му за перспективата пред жанра, Франко Морети отговори, че всъщност „много трудно се пишат романи днес”. Според него конкуренция им правят както телевизията и новите онлайн медии, така и кратките литературни форми, които винаги са съществували. По думите на литературоведа романите днес са станали „огромни”, като някои от тях имат обем от по 700-900 страници. Той заяви, че не е сигурен, че това е в полза на романа. Не мисля, че читателите ще понесат такъв обем, каза Морети. По думите му европейският роман има ключова роля в развитието на световния роман. „Със сигурност в миналото Европа е имала важна роля в световната литература”, каза ученият. Морети разказа, че романът е „най-меркантилната форма”, която стартира с цел да се продава или взема под наем. „В началото той е бил стока”, заяви Морети. „Световната литература започва да съществува благодарение на пазара, на капитализма”, допълни той. Франко Морети коментира какви са проблемите пред сравнителната литература – дисциплината, която изучава литературата на света. „Светът е много голям и е хубаво да излезем и извън националното”, каза ученият. Той посочи, че изразът Distant Reading е измислен от него. „Идеята е ние, вместо да изучаваме един текст, да изберем отделни елементи на различни текстове”, каза литературоведът. По думите му, това е техника, която позволява да се четат голям брой текстове, но се губи вниманието върху отделния текст. Според него, когато се изучава литература в голям мащаб, е необходимо да се прибягва до такива методи. В целия свят се пишат поезия, романи и драма, но се пишат по съвсем диференциран, различен начин, каза Франко Морети. По думите му така те се изучават по-трудно, но и по-интересно. Морети коментира кризата при хуманитарните науки днес. Като причина за това той посочи, че да се изучава литература излиза много скъпо, а след това студентите по-трудно биха могли да си намерят работа, както биха могли, ако учат икономика или технологични науки например. „Това е свързано с културна криза също”, посочи Морети. Според него задачата на преводачите се променя. „Защото има нова ситуация с утвърждаването на английския език”, каза той. Според него английският и неговото разпространение по цял свят води до отказ от преводи, понеже ако една книга е на английски, читателите вече могат да я прочетат и сами. Франко Морети коментира и темата за Изкуствения интелект. „Изкуственият интелект ще пребъде”, каза той. Морети даде пример с използването му преди няколко години в експеримент, свързан с историята на изкуството. Тогава той се справя със задачата да подреди картините на известни художници в категории чрез предварително зададени критерии. „Но класификацията, дори и да е коректна, не е познание. Тя е необходима за познанието, но не е познание”, подчерта Морети. „Ролята на интелектуалците е остатъчна, частична… Всяко десетилетие е все по-слаба”, заяви литературоведът. „Една функция не угасва от днес за утре, тя се случва постоянно”, допълни той. Според него трудно може да се противостои на този процес. Според Франко Морети големите култури нямат нужда от късмет. „Те продължават напред, както е било. Но малките култури имат необходимост от късмет”, каза той. По думите му късмет е появата на изключително събитие или личност, което да успее да привлече вниманието към съответната култура. Литературоведът сподели, че преди срещата в НДК е получил последната книга на Георги Господинов. Допълни, че това, което до момента е чел от българския автор, е било „много хубаво”. Както информирахме, фокусът на единадесетото издание на Софийския международен литературен фестивал са скандинавските автори. Темата на събитието е „Създаваме истории. Създаваме история”. То е част от юбилейното 50-о издание на Софийския международен панаир на книгата, който се провежда в НДК в периода 5-10 декември.
|
|
Литературен обзор
Слави Кинов, Косара Костова и Габриела Попова отличени в литературния конкурс за героите на България
На тържествена церемония в Казанлък бяха обявени лауреатите на литературния конкурс, организиран от Инициативния комитет „Стефан Почеков“ и местната администрация. Събитието е част от честванията по повод 150-ата годишнина от живота на революционера Стефан Поч ...
Валери Генков
|
Литературен обзор
Хасан Дудар изследва мигрантския опит и идентичността на палестинските американци в Толиедо
Книгата "Carryout" на Хасан Дудар е дебютен сборник, който проследява живота на палестинско-ливанска фамилия в Толиедо, Охайо. Дудар поставя мигрантския опит в сърцето на произведението си и предлага дълбок анализ на разселването и принадлежността в арабската ...
Добрина Маркова
|
Антоанета Нечева открива нов библиотечно-информационен кът за учениците в Луковит
Валери Генков
|
Литературен обзор
Историята за "Мартини феята" и силата на малките жестове
В света на приказките, където феите живеят и се наслаждават на живота, историята за "Мартини феята" от Питър М. Кейзън, е особено интересна. Той е не само най-очарователният от всички, но и най-витиеватият. Неговият дом е в градината, между цветята, ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Литературен обзор
Слави Кинов, Косара Костова и Габриела Попова отличени в литературния конкурс за героите на България
На тържествена церемония в Казанлък бяха обявени лауреатите на литературния конкурс, организиран от Инициативния комитет „Стефан Почеков“ и местната администрация. Събитието е част от честванията по повод 150-ата годишнина от живота на революционера Стефан Поч ...
Валери Генков
|
Подиум на писателя
Д-р Милена Кръстанова и д-р Мирослав Лазаров разкриват историята на българската ветеринарна медицина
На 2 юни 2026 г. в Българската академия на науките ще се проведе официално представяне на книгата „Със скалпел, перо и чест“, която носи дълбока обществена и символична стойност, съвпадаща с Деня на Ботев. Изданието е плод на труда на д-р Милена Кр ...
Валери Генков
|
Златното мастило
Библиотека „Априлов - Палаузов“ предлага безплатна регистрация за нови читатели и с изтекла карта
Валери Генков
|
Авторът и перото
Сборникът „Западни български покрайнини“ разкрива нови перспективи за българите в региона
Ангелина Липчева
|
Сборникът „Западни български покрайнини – история и перспективи“, том I, представя задълбочен анализ на идентичността и историята на българските общности в Западните покрайнини. Изданието, което ще бъде представено в Кюстендил, обединява 24 изследвания, изготвени от учени, преподаватели и обществени дейци, и е резултат от научна конференция, проведена миналата година.
Сборникът ...
|
Подиум на писателя
Очакванията се покачват: Книгите, които могат да спечелят наградата Пулицър за 2026 г
Добрина Маркова
|
|
23:49 ч. / 09.12.2023
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 135 |
|
„Мисля, че това е една очевидна криза, дължаща се на намалелия интерес на студентите”, каза литературоведът Франко Морети в отговор на въпрос за кризата при хуманитарните науки.
В събота той гостува на единадесетото издание на Софийския международен литературен фестивал, който се провежда в Националния дворец на културата (НДК).
Модератор на срещата с него бе Дария Карапеткова, която е италианист и доцент по теория на превода в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
Франко Морети е определян като един от най-важните съвременни литературоведи. Той е преподавал английска литература и сравнително литературознание, както в европейски, така и в американски университети като Колумбийския и Станфордския.
Дария Карапеткова заяви, че в България до момента не е преведено цялостно негово произведение. Според нея има спешна нужда това да бъде направено, за да се запознае българската публика с трудовете му.
На въпроса какво е бъдещето на романа и каква е прогнозата му за перспективата пред жанра, Франко Морети отговори, че всъщност „много трудно се пишат романи днес”. Според него конкуренция им правят както телевизията и новите онлайн медии, така и кратките литературни форми, които винаги са съществували. По думите на литературоведа романите днес са станали „огромни”, като някои от тях имат обем от по 700-900 страници. Той заяви, че не е сигурен, че това е в полза на романа. Не мисля, че читателите ще понесат такъв обем, каза Морети.
По думите му европейският роман има ключова роля в развитието на световния роман. „Със сигурност в миналото Европа е имала важна роля в световната литература”, каза ученият.
Морети разказа, че романът е „най-меркантилната форма”, която стартира с цел да се продава или взема под наем. „В началото той е бил стока”, заяви Морети. „Световната литература започва да съществува благодарение на пазара, на капитализма”, допълни той.
Франко Морети коментира какви са проблемите пред сравнителната литература – дисциплината, която изучава литературата на света. „Светът е много голям и е хубаво да излезем и извън националното”, каза ученият.
Той посочи, че изразът Distant Reading е измислен от него. „Идеята е ние, вместо да изучаваме един текст, да изберем отделни елементи на различни текстове”, каза литературоведът. По думите му, това е техника, която позволява да се четат голям брой текстове, но се губи вниманието върху отделния текст. Според него, когато се изучава литература в голям мащаб, е необходимо да се прибягва до такива методи.
В целия свят се пишат поезия, романи и драма, но се пишат по съвсем диференциран, различен начин, каза Франко Морети. По думите му така те се изучават по-трудно, но и по-интересно.
Морети коментира кризата при хуманитарните науки днес. Като причина за това той посочи, че да се изучава литература излиза много скъпо, а след това студентите по-трудно биха могли да си намерят работа, както биха могли, ако учат икономика или технологични науки например. „Това е свързано с културна криза също”, посочи Морети.
Според него задачата на преводачите се променя. „Защото има нова ситуация с утвърждаването на английския език”, каза той. Според него английският и неговото разпространение по цял свят води до отказ от преводи, понеже ако една книга е на английски, читателите вече могат да я прочетат и сами.
Франко Морети коментира и темата за Изкуствения интелект. „Изкуственият интелект ще пребъде”, каза той. Морети даде пример с използването му преди няколко години в експеримент, свързан с историята на изкуството. Тогава той се справя със задачата да подреди картините на известни художници в категории чрез предварително зададени критерии. „Но класификацията, дори и да е коректна, не е познание. Тя е необходима за познанието, но не е познание”, подчерта Морети.
„Ролята на интелектуалците е остатъчна, частична… Всяко десетилетие е все по-слаба”, заяви литературоведът. „Една функция не угасва от днес за утре, тя се случва постоянно”, допълни той. Според него трудно може да се противостои на този процес.
Според Франко Морети големите култури нямат нужда от късмет. „Те продължават напред, както е било. Но малките култури имат необходимост от късмет”, каза той. По думите му късмет е появата на изключително събитие или личност, което да успее да привлече вниманието към съответната култура.
Литературоведът сподели, че преди срещата в НДК е получил последната книга на Георги Господинов. Допълни, че това, което до момента е чел от българския автор, е било „много хубаво”.
Както информирахме, фокусът на единадесетото издание на Софийския международен литературен фестивал са скандинавските автори. Темата на събитието е „Създаваме истории. Създаваме история”. То е част от юбилейното 50-о издание на Софийския международен панаир на книгата, който се провежда в НДК в периода 5-10 декември.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Захари Карабашлиев представя новия си роман „Последният ловец на делфини“ с призив към и търсенето на истината
Регионална библиотека „Христо Смирненски“ в Плевен подготвя среща с известния български писател Захари Карабашлиев, която ще се проведе с цел представяне на неговия нов роман „Последният ловец на делфини“. Събитието е част от усилията ...
|
Избрано
Георги Господинов представя "Времеубежище" в Бразилия, Милена Минчева с уникален превод
Романът "Времеубежище" на Георги Господинов е вече наличен на бразилския книжен пазар, след успешен превод на бразилски португалски. Авторът сподели новината, чрез своята страница във Фейсбук, подчертавайки значението на това издание за неговата кариера и за ...
|
Румяна Николаева (Шишкова) представя поетичната трилогия, предизвикваща читателите да се замислят за себе си
|
Ако сте поропуснали
Две години вдъхновение: читателски клуб събра любители на литературата на празник
Читателският клуб в Разград отбеляза своя втори рожден ден, утвърдил се като важен център за литературна активност и социална свързаност. Събитието, проведено в Художествената галерия „Проф. Илия Петров“, събра около 30 участници, които споделят ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |