Рубрика в "Литературен вестник" прерасна в книгата „Моето софийско детство“
Книгата „Моето софийско детство“ бе представена в рамките на 11-ото издание на Софийски международен литературен фестивал в НДК. Участие в събитието взеха директорът на дирекция в доц. Георги Лозанов, актрисата Ива Тодорова, писателят Михаил Вешим и авторката на рубриката за детството в „Литературен вестник“ Дария Карапеткова. Модератор на разговора бе Александра Гюзелева. Съставител на книгата е Дария Карапеткова. Тя каза, че първоначалната идея била интелектуалци да разказват за своето детство в София. „Тя запали мнозина. Появиха се желаещи да участват в нея", каза съставителката. Няколко пъти познати я питали защо не им се е обадила, защо не им е казала, че работи по такъв проект. Така вестникарската рубрика прераснала в книга. Доц. Георги Лозанов отбеляза, че това е мемоаристика, но не героическа мемоаристика. Тъй като обикновено мемоарите имат един проблем - авторът да се опитва да се канонизира повече или по-малко, в зависимост от културата и възпитанието си, обясни той. Това е свързано със самопредставянето от по-късни години. От детството нямаш особено желание да направиш някакъв монумент от себе си, допълни доц. Лозанов. Ние действително сме хора, на които детството е минало през социализма. Имаше голям риск това да се превърне в соцносталгична книга. Наблюдава се следният феномен - когато детството и хубавите ти години са минали в едно време, в един режим, имаш вътрешното усещане, че ако режимът си беше останал същият и ти щеше да си останеш същият. Това е един психологически корен на соцносталгията - много устойчив и опасен, защото минава през доста лични сфери. И можеше да се появи соцносталгична вълна, обясни директорът на дирекция в . Доц. Лозанов погледнал текстовете, включени в книгата, още докато излизали в „Литературен вестник“ и не е усетил такова нещо. „Имам чувството, че всички, повече или по-малко, сме се пазили от това“, отбеляза той. Писателят Михаил Вешим разказа, че поради фамилна обремененост от малък живее с писатели и сред писатели. „И затова от дете съм по някакъв начин в литературата. Баща ми беше редактор в издателство „Народна младеж“ и аз четях детските книжки още преди да излязат, в ръкопис. И като първолак поправях правописните грешки, защото виждах, че баща ми прави това. На една среща с писателка в училище й казах: „А пък аз съм ви редактирал“, разказа той. Михаил Вешим си спомни, че София от края на 60-те за него била много интересен град. „Свършваше до Плиска, нямаше „Младост“ и започваха едни ниви“, разказа той. Едно от най-интересните места му било на бул. „Ленин“ (днешният бул. „Цариградско шосе“), където имало карта на България, направена в мащаб, с планините и реките. „И там ни водеха от училище, за да ни покажат колко е хубава България. Сега е автоборсата. Сега, когато ходя там, гледам на Стара планина - паркиран форд; на мястото на Рила – стари фиати. Една метафора, в която се превърна България“, разказа Вешим. Ива Тодорова обясни, че й е трудно да говори за нещо, което още не е приключило. „Аз още се чувствам на седем години“, отбелязва тя. Актрисата си спомня играта на ръбче между два бордюра, забавленията до късно и как от всеки балкон се чува име на дете, което трябва да отиде да си изяде филията. Доц. Лозанов смята, че успехът на този проект се състои в две неща – София и детство. В преплитането на тези понятия. Ако хората са имали щастливо детство, то София става един хубав град. София е разказана като едно хубаво преживяване, което пренасяме през времето, допълни той. Участниците в разговора се обединиха около идеята, че София се е променила много, но към добро. В известна степен обаче за Дария Карапеткова София не се е променила. „Тя не може да се промени, тя е пасивен потърпевш на нашите промени. Това, което София е днес, което е била вчера и ще бъде утре, е огледало на това, в което ние сме се превърнали. То може да е със забележки, но има и много положителни аспекти“. Тя каза, че всички участници в книгата са дали и свои детски снимки. „И са страшно сладки“, допълни съставителката на книгата "Моето софийско детство". За доц. Георги Лозанов София по дух не е много голям град. Има и известно емоционално отчуждаване от нарастването на града, каза той. Според него е хубаво кметът да мисли по пет минути на ден колко голяма да е София.
|
|
Авторът и перото
Материалните интереси и пътят към бунта: Свободните граждани на Ню Йорк срещу британската власт
В колониалната Америка, особено в Ню Йорк, въпросът за това кога едно потисническо управление става неприемливо за гражданите, е бил на дневен ред. Историкът Майкъл Д. Хатъм изследва как материалните интереси на обикновените хора, известни като свободни гражда ...
Валери Генков
|
Авторът и перото
Регионалната библиотека в Смолян и „Стършел“ търсят нови хумористични таланти
Регионалната библиотека в Смолян, в партньорство с вестник „Стършел“, стартира вълнуваща инициатива, която цели да насърчи млади таланти в сферата на хумора и сатирата. Гергана Янева, библиотекар в библиотеката, сподели, че вестникът е част от спис ...
Ангелина Липчева
|
Хилдегард фон Бинген - Пазител на космическото равновесие и интегратор на знанието
Добрина Маркова
|
Авторът и перото
Тенисът не е просто спорт, той е начин за изграждане на характер — размисли на Паоло Порати
"Singolare femminile" е новият роман на Паоло Порати (Paolo Porrati), издаден от Laurana edizioni. В него се завръщат героите от предишния му роман "Спортът на дявола", за да се впуснат в ново разследване, свързано с популярния спорт тенис. Главната героиня, з ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Златното мастило
Огнян Димов разкрива как перфекционизмът може да застраши психичното ни здраве
Доктор Огнян Димов, специалист с докторска степен по философия и психология от Софийския университет, е известен с дългогодишния си опит в клиничната психология и психоанализата. Работил е в престижна клиника в Париж, където е натрупал ценни знания и опит, кои ...
Добрина Маркова
|
На бюрото
Анастас Кънев: "Ако скаутството беше една дума – доброта"
На 22 февруари, световният ден на скаутите, се отбелязва важен момент в историята на скаутското движение, основано от Робърт Бейдън-Пауъл. Тази дата е не само повод за празнуване, но и за размисъл върху посланията, които скаутството носи на младите хора. Анаст ...
Валери Генков
|
Златното мастило
Културният обмен между Бразилия и България – исторически мост на литературата
Добрина Маркова
|
Експресивно
Международен ден на майчиния език: Честване на езиковото и културно разнообразие
Валери Генков
|
Международният ден на майчиния език е установен от ЮНЕСКО преди 26 години и се отбелязва на 21 февруари всяка година. Целта му е да насърчи майчиния език, езиковото и културното разнообразие, както и многоезичието. Терминът "майчин език" може да се отнася както до езика, на който човек е израснал, така и до езика на произхода, който не винаги съвпада с езика на майката. Въпреки че все още няма еди ...
|
Авторът и перото
Хилдегард фон Бинген - Пазител на космическото равновесие и интегратор на знанието
Добрина Маркова
|
|
18:54 ч. / 10.12.2023
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 3330 |
|
Книгата „Моето софийско детство“ бе представена в рамките на 11-ото издание на Софийски международен литературен фестивал в НДК. Участие в събитието взеха директорът на дирекция в доц. Георги Лозанов, актрисата Ива Тодорова, писателят Михаил Вешим и авторката на рубриката за детството в „Литературен вестник“ Дария Карапеткова. Модератор на разговора бе Александра Гюзелева.
Съставител на книгата е Дария Карапеткова. Тя каза, че първоначалната идея била интелектуалци да разказват за своето детство в София. „Тя запали мнозина. Появиха се желаещи да участват в нея", каза съставителката. Няколко пъти познати я питали защо не им се е обадила, защо не им е казала, че работи по такъв проект. Така вестникарската рубрика прераснала в книга.
Доц. Георги Лозанов отбеляза, че това е мемоаристика, но не героическа мемоаристика. Тъй като обикновено мемоарите имат един проблем - авторът да се опитва да се канонизира повече или по-малко, в зависимост от културата и възпитанието си, обясни той. Това е свързано със самопредставянето от по-късни години. От детството нямаш особено желание да направиш някакъв монумент от себе си, допълни доц. Лозанов.
Ние действително сме хора, на които детството е минало през социализма. Имаше голям риск това да се превърне в соцносталгична книга. Наблюдава се следният феномен - когато детството и хубавите ти години са минали в едно време, в един режим, имаш вътрешното усещане, че ако режимът си беше останал същият и ти щеше да си останеш същият. Това е един психологически корен на соцносталгията - много устойчив и опасен, защото минава през доста лични сфери. И можеше да се появи соцносталгична вълна, обясни директорът на дирекция в .
Доц. Лозанов погледнал текстовете, включени в книгата, още докато излизали в „Литературен вестник“ и не е усетил такова нещо. „Имам чувството, че всички, повече или по-малко, сме се пазили от това“, отбеляза той.
Писателят Михаил Вешим разказа, че поради фамилна обремененост от малък живее с писатели и сред писатели. „И затова от дете съм по някакъв начин в литературата. Баща ми беше редактор в издателство „Народна младеж“ и аз четях детските книжки още преди да излязат, в ръкопис. И като първолак поправях правописните грешки, защото виждах, че баща ми прави това. На една среща с писателка в училище й казах: „А пък аз съм ви редактирал“, разказа той.
Михаил Вешим си спомни, че София от края на 60-те за него била много интересен град. „Свършваше до Плиска, нямаше „Младост“ и започваха едни ниви“, разказа той. Едно от най-интересните места му било на бул. „Ленин“ (днешният бул. „Цариградско шосе“), където имало карта на България, направена в мащаб, с планините и реките. „И там ни водеха от училище, за да ни покажат колко е хубава България. Сега е автоборсата. Сега, когато ходя там, гледам на Стара планина - паркиран форд; на мястото на Рила – стари фиати. Една метафора, в която се превърна България“, разказа Вешим.
Ива Тодорова обясни, че й е трудно да говори за нещо, което още не е приключило. „Аз още се чувствам на седем години“, отбелязва тя. Актрисата си спомня играта на ръбче между два бордюра, забавленията до късно и как от всеки балкон се чува име на дете, което трябва да отиде да си изяде филията.
Доц. Лозанов смята, че успехът на този проект се състои в две неща – София и детство. В преплитането на тези понятия. Ако хората са имали щастливо детство, то София става един хубав град. София е разказана като едно хубаво преживяване, което пренасяме през времето, допълни той.
Участниците в разговора се обединиха около идеята, че София се е променила много, но към добро.
В известна степен обаче за Дария Карапеткова София не се е променила. „Тя не може да се промени, тя е пасивен потърпевш на нашите промени. Това, което София е днес, което е била вчера и ще бъде утре, е огледало на това, в което ние сме се превърнали. То може да е със забележки, но има и много положителни аспекти“. Тя каза, че всички участници в книгата са дали и свои детски снимки. „И са страшно сладки“, допълни съставителката на книгата "Моето софийско детство".
За доц. Георги Лозанов София по дух не е много голям град. Има и известно емоционално отчуждаване от нарастването на града, каза той. Според него е хубаво кметът да мисли по пет минути на ден колко голяма да е София.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Карнавала като метафора на литературния жест и идентичността
Карнавалът предлага символична рамка за разказа още от своето начало. Това е време на временно объркване на йерархиите, легитимиране на излишъка и място, където идентичностите се умножават и трансформират. Маската не е просто ритуален или фолклорен обект, а ...
|
Избрано
10 книги, които предизвикват стереотипите за майките-артисти
В съвременната литература все по-често се поставят под съмнение традиционните наративи за майките-артисти. Книгите, които разглеждат сложността на съчетаването на майчинството с творческата практика, предизвикват стереотипите и предразсъдъците, които дълго ...
|
Исабел Алиенде и новата телевизионна адаптация на „Къщата на духовете“ – сбъдната мечта за Латинска Америка
|
Ако сте поропуснали
Национален ден на котката: Поезията на Вислава Шимборска и връзката между животните и хората
Националният ден на котката е перфектният момент да празнуваме тези невероятни същества, които озаряват живота ни с грацията си, своите мъдри погледи и неподправеното си чувство за независимост. Котките са не само неотменна част от ежедневието на милиони хора ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |