Алберт Бенбасат представи пред публика новия си роман „Когато големите станат малки“
Проф. Алберт Бенбасат представи пред публика новия си роман „Когато големите станат малки“ (изд. „Колибри”). Премиерата му се състоя снощи в „Каза Либри“. Журналистът Тони Николов и литературният историк Георги Цанков се включиха в събитието и коментираха изданието пред столичната публика. „Когато големите станат малки” е определен от автора като „вехтошарски роман”. Сюжетът се разгръща през очите на дете през 50-те и 60-те години на ХХ век, като историята обхваща широк социално-битов и политически фон. „Скоро недейте да очаквате нов роман, нито нова книга с разкази. Аз пиша бавно. Много мисля, малко пиша”, каза проф. Алберт Бенсабат, но допълни, че е възможно да издаде с времето и друго произведение. „Нищо не се знае, животът предстои”, каза той. Авторът благодари на издателството си и на хора, участвали в процеса на създаването и реализирането на романа му. „Много благодаря за доверието. За това, че вече втора моя книга – първата с разкази „Изгубени вещи”, и тази – „Когато големите станат малки”, станаха факт благодарение на „Колибри”, каза Бенбасат. Той благодари и на първия професионален читател на книгата – Таня Джокова. Авторът изказа признателността си и към Тони Николов и Георги Цанков, които, по думите му, са подкрепили с чудесни текстове и рецензии романа, когато е кандидатствал в проекта „Помощ за книгата” на Министерството на културата. „Винаги се вълнувам, когато представяме софийски истории. Но тези истории са от човек, когото добре познавам”, каза Тони Николов. По думите му накратко може да опише романа на Бенбасат като „разказ за еврейско детство в центъра на София в комунистическа България”. „Това е разказ, съшит от стари неща, както беше и предишната книга на Алберт Бенбасат”, посочи Николов. „Това е книга – спомен за едно софийско детство, където с една особена доброта се съединява миналото с настоящето. Там времето лети по някакъв странен начин, имаме фрагменти от истории, които се носят във въздуха”, каза още Тони Николов. Той допълва, че книги като тази възкресяват собственото детство пред очите на читателя. В случая обаче имаме един особен разказ. Той е разказ през очите на малкия Ами – двойникът на Алберт, допълнен от гласа и на по-големия брат Йосиф, посочи Николов. „Така че това е разказ на два гласа, макар и повествователят да е един”, подчерта той. Журналистът разказа за някои от образите в романа – родителите на героя, които работят в радиото, както и бабата Рашел, която му обяснява важни уроци за живота. „Котировката на старите неща не важи, тя днес е много спорна”, коментира Николов. „Върху тези неща, някои безвъзвратно забравени, други не, които времето е утаило, се е изградил този роман и ние, докато го четем, не можем да не си спомняме”, каза той. Според Георги Цанков в многообразието от хора, които са представяли в своите книги София по един или друг начин, „несъмнено Алберт Бенбасат е особено явление”. „Особено явление дотолкова, доколкото не се боим да кажем, че това е хем българския, хем еврейския поглед към страната. А това е великолепно, защото, според мен, всяка уважаваща се страна трябва да има и голям еврейски писател”, каза Цанков. „Усещането за българското в тази книга е много силно, защото Алберт е със страхотна чувствителност към промените в историческото време, като същевременно не ги представя доктринерски”, допълни той. „При него има и чувство за хумор”, подчерта Георги Цанков. В дискусията се включиха и литературният критик Емил Басат, както и писателката Кристин Димитрова, която сподели, че разказите за бабата на Алберт Бенбасат – Рашел, й напомнят на нейната собствена баба Райна. А писателят Димитър Шумналиев подари старинна ютия, която глади чрез топли въглени, на Бенбасат, понеже именно на такъв тип ютии той има посветен разказ в предходната си книга „Изгубени вещи”. Алберт Бенбасат е роден през 1950 г. Той e литературен историк, критик, публицист и издател, професор, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Автор е на 13 книги, сред които „Българската еротиада”, „Европеецът” Бай Ганю и светлият мит за Щастливеца”, „Печатни пространства и бели полета”, „Банкноти и мечти между кориците. Масова книга и масово книгоиздаване”, „Алиса в дигиталния свят. По въпроса за книгата през ХХІ век”. Редактор и издател е на сп. „Критика” и Библиотека „Критика”.
|
|
Авторът и перото
Томи и Тапънс: Адаптация запазва духа на оригиналните произведения на Агата Кристи
Новият сериал „Томи и Тапънс“ на Агата Кристи е в процес на снимки във Великобритания и представлява иновативна адаптация на класическите произведения на известната криминална писателка. Според информация от АП, това е първият случай, в който творб ...
Валери Генков
|
Авторът и перото
Деб Олин Ънферт представя "Earth 7" с уникална обложка
В света на литературата, където научната фантастика често се сблъсква с философията, новият роман на Деб Олин Ънферт, "Earth 7" (Земя 7), обещава да предизвика размисли за съществуването и любовта в крайни условия. Издаден от Graywolf Press на 9 юни 2026 г., р ...
Добрина Маркова
|
Френският писател Лоран Мовиние получи наградата „Гонкур“ за 2025 година
Валери Генков
|
Авторът и перото
Библиотека „Петко Р. Славейков“ стартира петото издание на конкурса „/Не/разкритият случай“
Регионална библиотека „Петко Р. Славейков“ във Велико Търново обяви старта на петото издание на конкурса „/Не/разкритият случай“. Тази литературна надпревара е отворена за участници от всички възрасти, без значение от професионалния им ...
Валери Генков
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
На бюрото
Кирил Пецев: История на изгубеното отечество и търсене на справедливост
Романът "Плачена земя" на Кирил Пецев бе представен в Общинския исторически музей в Гоце Делчев. Тази творба спечели наградата за роман на 2024 г. от Съюза на българските писатели (СБП). Церемонията по връчването на приза се състоя на 22 май и беше водена от п ...
Добрина Маркова
|
Златното мастило
Андреа Малагути подчертава важността на книгите за културата
На 1 ноември 2025 година, в чест на петдесетия юбилей на културния вестник Tuttolibri от La Stampa, излезе специален брой, който обобщава основните теми и съдържание, публикувани през последните 50 години. Този вестник е най-дълго издаваното културно приложени ...
Ангелина Липчева
|
На бюрото
Бил Корво опровергава мита за съюзниците и мафията в Сицилия
Валери Генков
|
На бюрото
Любов към родния край е искрата, която поддържа жив духа на Тетевен
Валери Генков
|
В Тетевен се проведе фотоконкурс на тема "Духът на Тетевен", в който участваха 21 творби, представени от ученици от трите местни средни училища. Събитието беше организирано по случай празника на града, отбелязван на 1 ноември. Основната цел на инициативата е да насърчи младите хора да развиват своите творчески умения и да изградят по-добро отношение към природата и културното наследство на региона ...
|
Литературен обзор
Христо Райчевски споделя спомени за живота в Садина
Добрина Маркова
|
|
08:54 ч. / 13.12.2023
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 5558 |
|
Проф. Алберт Бенбасат представи пред публика новия си роман „Когато големите станат малки“ (изд. „Колибри”). Премиерата му се състоя снощи в „Каза Либри“. Журналистът Тони Николов и литературният историк Георги Цанков се включиха в събитието и коментираха изданието пред столичната публика.
„Когато големите станат малки” е определен от автора като „вехтошарски роман”. Сюжетът се разгръща през очите на дете през 50-те и 60-те години на ХХ век, като историята обхваща широк социално-битов и политически фон.
„Скоро недейте да очаквате нов роман, нито нова книга с разкази. Аз пиша бавно. Много мисля, малко пиша”, каза проф. Алберт Бенсабат, но допълни, че е възможно да издаде с времето и друго произведение. „Нищо не се знае, животът предстои”, каза той.
Авторът благодари на издателството си и на хора, участвали в процеса на създаването и реализирането на романа му. „Много благодаря за доверието. За това, че вече втора моя книга – първата с разкази „Изгубени вещи”, и тази – „Когато големите станат малки”, станаха факт благодарение на „Колибри”, каза Бенбасат. Той благодари и на първия професионален читател на книгата – Таня Джокова. Авторът изказа признателността си и към Тони Николов и Георги Цанков, които, по думите му, са подкрепили с чудесни текстове и рецензии романа, когато е кандидатствал в проекта „Помощ за книгата” на Министерството на културата.
„Винаги се вълнувам, когато представяме софийски истории. Но тези истории са от човек, когото добре познавам”, каза Тони Николов. По думите му накратко може да опише романа на Бенбасат като „разказ за еврейско детство в центъра на София в комунистическа България”. „Това е разказ, съшит от стари неща, както беше и предишната книга на Алберт Бенбасат”, посочи Николов.
„Това е книга – спомен за едно софийско детство, където с една особена доброта се съединява миналото с настоящето. Там времето лети по някакъв странен начин, имаме фрагменти от истории, които се носят във въздуха”, каза още Тони Николов. Той допълва, че книги като тази възкресяват собственото детство пред очите на читателя.
В случая обаче имаме един особен разказ. Той е разказ през очите на малкия Ами – двойникът на Алберт, допълнен от гласа и на по-големия брат Йосиф, посочи Николов. „Така че това е разказ на два гласа, макар и повествователят да е един”, подчерта той.
Журналистът разказа за някои от образите в романа – родителите на героя, които работят в радиото, както и бабата Рашел, която му обяснява важни уроци за живота.
„Котировката на старите неща не важи, тя днес е много спорна”, коментира Николов. „Върху тези неща, някои безвъзвратно забравени, други не, които времето е утаило, се е изградил този роман и ние, докато го четем, не можем да не си спомняме”, каза той.
Според Георги Цанков в многообразието от хора, които са представяли в своите книги София по един или друг начин, „несъмнено Алберт Бенбасат е особено явление”.
„Особено явление дотолкова, доколкото не се боим да кажем, че това е хем българския, хем еврейския поглед към страната. А това е великолепно, защото, според мен, всяка уважаваща се страна трябва да има и голям еврейски писател”, каза Цанков.
„Усещането за българското в тази книга е много силно, защото Алберт е със страхотна чувствителност към промените в историческото време, като същевременно не ги представя доктринерски”, допълни той. „При него има и чувство за хумор”, подчерта Георги Цанков.
В дискусията се включиха и литературният критик Емил Басат, както и писателката Кристин Димитрова, която сподели, че разказите за бабата на Алберт Бенбасат – Рашел, й напомнят на нейната собствена баба Райна. А писателят Димитър Шумналиев подари старинна ютия, която глади чрез топли въглени, на Бенбасат, понеже именно на такъв тип ютии той има посветен разказ в предходната си книга „Изгубени вещи”.
Алберт Бенбасат е роден през 1950 г. Той e литературен историк, критик, публицист и издател, професор, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Автор е на 13 книги, сред които „Българската еротиада”, „Европеецът” Бай Ганю и светлият мит за Щастливеца”, „Печатни пространства и бели полета”, „Банкноти и мечти между кориците. Масова книга и масово книгоиздаване”, „Алиса в дигиталния свят. По въпроса за книгата през ХХІ век”. Редактор и издател е на сп. „Критика” и Библиотека „Критика”.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Валентина Чурлео подчертава, че поезията е отражение на сложността на човешкия опит
Валентина Чурлео (Valentina Ciurleo) в своята книга "Люлката и думите" (L`altalena e le parole), издадена от Affiori през 2025 година, разглежда поезията и нейните страхове, които не се различават от тези на разказа. Тя подчертава, че думите губят значението ...
|
Избрано
Пиер Паоло Пазолини оставя след себе си важни литературни и социални послания
Днес, 2 ноември, се навършват 50 години от смъртта на Пиер Паоло Пазолини, един от най-противоречивите интелектуалци на Италия, който беше намерен убит по жесток начин в района на Идроскало в Остия. В момента се подготвят десетки инициативи, които ще почетат ...
|
Илияна Йотова: Днешните будители продължават да вдъхновяват с добрини и знание
|
Ако сте поропуснали
Мартин Атанасов е обявен за „Будител на годината“ за проекта „Черна писта“
Мартин Атанасов, създател на проекта „Черна писта“, беше удостоен с престижната награда „Будител на годината“ в рамките на дванадесетото издание на кампанията на Българското национално радио (БНР). Атанасов сподели, че наградата е ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |