Когато пътешества, човек вижда това, което иска, казва авторката на пътеписи Наталия Бояджиева
Когато пътешества, човек вижда това, което иска. Аз се интересувам как живеят обикновените хора като мен, какви са нравите им, виждането им за света, техните отношения. Това каза авторката на пътеписи Наталия Бояджиева. Тя участва в поредната среща на клуб „ЧИТАТЕЛница“ във варненската Регионална библиотека „Пенчо Славейков“, посветена на пътеписите. Бояджиева има издадени две книги, описващи впечатления от петте й години живот в Китай и Филипините. „Читатели ме питат как не съм видяла нищо грозно. Сигурно има, но аз нямам интерес към него - не ме интересуват мафията, корупцията, а обикновените хора като мен“, каза тя. Призна, че обича да чете пътеписи. Смята, че началото на жанра у нас слагат Алеко Константинов и Иван Вазов, а в по-ново време Марко Семов със „За Япония като за Япония“ е събудил нейното уважение към труда на автори, които отново преживяват с радост и удоволствие пътуванията си и ги споделят с хората. Китай Когато заминава за Китай, където прекарва три години, Наталия Бояджиева няма планове да пише книга. Провокирана от своите любознателни приятели, които искат да научат повече за нейното пребиваване в източната страна, тя започва да им разказва за интересните неща, които вижда. Те ги намират за много увлекателни и й препоръчват да ги записва. След това с нея се свързват от интернет радио „Татковина“ и тя става кореспондент с ангажимент на всеки две седмици да подготвя по един материал. „В началото се притесних от тази честота, но китайският живот толкова ме увлече, че не сварвах да записвам впечатленията си“, сподели тя. Живяла е в североизточната част на страната, в град Пънлай, провинция Шандун. Казва, че в началото била в изолация, тъй като не говорела езика. Записала се на танцова школа, за да е сред хора, и там се запознала с млади жени, владеещи английски, с които се впуснали в пътешествия из страната. Правели екскурзии не само до туристически атракции като Сиан и Теракотената армия, но и до малко познати за европейците места като водните градове по река Яндзъ. Те са на 2200 години и са интересни със своята автентичност, каза Бояджиева. Уникалното в тях са запазените стари занаяти като боядисване на платове с естествено индиго, изрязване на картини от хартия, тъкане на стан, изработката на богатите на декорации фенери и народните изкуства като операта кунчу, която по думите й е по-стара от пекинската. Отнесла е за спомен фигурки от театъра на сенките, който определи като прадядото на киното. Според авторката китайците, също като българите, пазят добре своето културно наследство и се отнасят сериозно към него. Правят реплики на храмове отпреди хиляди години. Впечатленията й от малкия град, в който е живяла (с население колкото Варна), са за чистота в отношенията, топлота и сърдечност, които са я накарали да изгуби имунитета си към злото. „Местните жители пеят на улицата и никой не смята това за странно. В градския парк се събират в определени часове хора, сформирали любителски оркестри, които свирят майсторски, без да просят пари. Това, което Конфуций казва за китайците, не е просто книжнина. Той е жив за тях и когато имат проблеми, се обръщат към съветите му“, сподели Бояджиева. Тя допълни, че е открила и общи неща между нашите два народа, сред които са топлите отношения и грижата за другите в семейството, които тя не вижда в западните общества. Филипините Във Филипините Наталия Бояджиева прекарва две години. В началото смятала, че ще й бъде лесно заради трите години живот в Китай, но открила, че между двете страни има невъзможна за прескачане стена в духовен план. Казва, че хората са с различен манталитет, което отдава на островната култура и дългите години колониално владичество от страна на Испания и САЩ. Едва от 25 години филипинците са свободни, но това е относително, допълни тя. Авторката е успяла да се докосне до традициите на местната култура единствено високо в планината Кордилера, където прекарала една седмица в пътешествия. Установила, че планинците са различни от равнинните хора, съхранили са в голяма степен своите традиции. В ниските земи според нея са оставили следи хора от цял свят и там не живеят чисти филипинци. Наталия Бояджиева работи като журналист на свободна практика. Кореспондент е на списание „Българи“, което излиза в Чехия, както и преподавател по български и чужди езици. Владее руски, английски, полски и италиански език. Предстои двата й пътеписа „Светлина от Изтока“ и „Лицата на Филипините“ да имат трето издание през тази година. С тях е гостувала на различни места в страната, където се среща с читатели. Казва, че българинът е изключително любознателен и обича да чете.
|
|
Златното мастило
Айда Мали: Свободният ум, който разклати границите на философията и антропологията
Със своята остра критика към обществото, политическите структури и културните възприятия, Ида Магли остава една от най-забележителните и противоречиви фигури на италианската и международната интелектуална сцена през последния век. Нейният уникален поглед върху ...
Добрина Маркова
|
Златното мастило
Андреа Малагути подчертава важността на книгите за културата
На 1 ноември 2025 година, в чест на петдесетия юбилей на културния вестник Tuttolibri от La Stampa, излезе специален брой, който обобщава основните теми и съдържание, публикувани през последните 50 години. Този вестник е най-дълго издаваното културно приложени ...
Ангелина Липчева
|
Елизабет де Уал ни напомня за изгубеното и откритото в следвоенните години
Ангелина Липчева
|
Златното мастило
Настъпи ли моментът за нов ред в света?
Професор Ивайло Груев ще представи своята нова книга „Конвулсии преди многополярност“ на 6 ноември в гранд хотел „София“, съобщават от издателство „Изток-Запад“.
Според издателите, книгата поставя важни въпроси относно съвр ...
Валери Генков
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Експресивно
Ваня Велева - победител в Националния литературен конкурс "Поетични хоризонти на българката"
Ваня Велева, талантлива поетеса от Ямбол, спечели специалната награда на XI издание на Националния литературен конкурс "Поетични хоризонти на българката" с творбата си "Глина". Наградата включва сувенирно копие на известната скулптура "Момина чешма", диплома и ...
Валери Генков
|
Авторът и перото
Томи и Тапънс: Адаптация запазва духа на оригиналните произведения на Агата Кристи
Новият сериал „Томи и Тапънс“ на Агата Кристи е в процес на снимки във Великобритания и представлява иновативна адаптация на класическите произведения на известната криминална писателка. Според информация от АП, това е първият случай, в който творб ...
Валери Генков
|
Литературен обзор
Теодор Рузвелт променя отношенията между президента и пресата завинаги
Валери Генков
|
На бюрото
Кирил Пецев: История на изгубеното отечество и търсене на справедливост
Добрина Маркова
|
Романът "Плачена земя" на Кирил Пецев бе представен в Общинския исторически музей в Гоце Делчев. Тази творба спечели наградата за роман на 2024 г. от Съюза на българските писатели (СБП). Церемонията по връчването на приза се състоя на 22 май и беше водена от председателя на СБП Боян Ангелов.
Кирил Пецев в своята книга разглежда теми, свързани с историческите събития и идентичността на българите о ...
|
Златното мастило
Андреа Малагути подчертава важността на книгите за културата
Ангелина Липчева
|
|
13:33 ч. / 15.01.2024
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 1332 |
|
Когато пътешества, човек вижда това, което иска. Аз се интересувам как живеят обикновените хора като мен, какви са нравите им, виждането им за света, техните отношения.
Това каза авторката на пътеписи Наталия Бояджиева. Тя участва в поредната среща на клуб „ЧИТАТЕЛница“ във варненската Регионална библиотека „Пенчо Славейков“, посветена на пътеписите.
Бояджиева има издадени две книги, описващи впечатления от петте й години живот в Китай и Филипините. „Читатели ме питат как не съм видяла нищо грозно. Сигурно има, но аз нямам интерес към него - не ме интересуват мафията, корупцията, а обикновените хора като мен“, каза тя.
Призна, че обича да чете пътеписи. Смята, че началото на жанра у нас слагат Алеко Константинов и Иван Вазов, а в по-ново време Марко Семов със „За Япония като за Япония“ е събудил нейното уважение към труда на автори, които отново преживяват с радост и удоволствие пътуванията си и ги споделят с хората.
Китай
Когато заминава за Китай, където прекарва три години, Наталия Бояджиева няма планове да пише книга. Провокирана от своите любознателни приятели, които искат да научат повече за нейното пребиваване в източната страна, тя започва да им разказва за интересните неща, които вижда. Те ги намират за много увлекателни и й препоръчват да ги записва. След това с нея се свързват от интернет радио „Татковина“ и тя става кореспондент с ангажимент на всеки две седмици да подготвя по един материал. „В началото се притесних от тази честота, но китайският живот толкова ме увлече, че не сварвах да записвам впечатленията си“, сподели тя.
Живяла е в североизточната част на страната, в град Пънлай, провинция Шандун. Казва, че в началото била в изолация, тъй като не говорела езика. Записала се на танцова школа, за да е сред хора, и там се запознала с млади жени, владеещи английски, с които се впуснали в пътешествия из страната. Правели екскурзии не само до туристически атракции като Сиан и Теракотената армия, но и до малко познати за европейците места като водните градове по река Яндзъ. Те са на 2200 години и са интересни със своята автентичност, каза Бояджиева. Уникалното в тях са запазените стари занаяти като боядисване на платове с естествено индиго, изрязване на картини от хартия, тъкане на стан, изработката на богатите на декорации фенери и народните изкуства като операта кунчу, която по думите й е по-стара от пекинската. Отнесла е за спомен фигурки от театъра на сенките, който определи като прадядото на киното.
Според авторката китайците, също като българите, пазят добре своето културно наследство и се отнасят сериозно към него. Правят реплики на храмове отпреди хиляди години. Впечатленията й от малкия град, в който е живяла (с население колкото Варна), са за чистота в отношенията, топлота и сърдечност, които са я накарали да изгуби имунитета си към злото. „Местните жители пеят на улицата и никой не смята това за странно. В градския парк се събират в определени часове хора, сформирали любителски оркестри, които свирят майсторски, без да просят пари. Това, което Конфуций казва за китайците, не е просто книжнина. Той е жив за тях и когато имат проблеми, се обръщат към съветите му“, сподели Бояджиева. Тя допълни, че е открила и общи неща между нашите два народа, сред които са топлите отношения и грижата за другите в семейството, които тя не вижда в западните общества.
Филипините
Във Филипините Наталия Бояджиева прекарва две години. В началото смятала, че ще й бъде лесно заради трите години живот в Китай, но открила, че между двете страни има невъзможна за прескачане стена в духовен план. Казва, че хората са с различен манталитет, което отдава на островната култура и дългите години колониално владичество от страна на Испания и САЩ. Едва от 25 години филипинците са свободни, но това е относително, допълни тя. Авторката е успяла да се докосне до традициите на местната култура единствено високо в планината Кордилера, където прекарала една седмица в пътешествия. Установила, че планинците са различни от равнинните хора, съхранили са в голяма степен своите традиции. В ниските земи според нея са оставили следи хора от цял свят и там не живеят чисти филипинци.
Наталия Бояджиева работи като журналист на свободна практика. Кореспондент е на списание „Българи“, което излиза в Чехия, както и преподавател по български и чужди езици. Владее руски, английски, полски и италиански език.
Предстои двата й пътеписа „Светлина от Изтока“ и „Лицата на Филипините“ да имат трето издание през тази година. С тях е гостувала на различни места в страната, където се среща с читатели. Казва, че българинът е изключително любознателен и обича да чете.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Шармини Афродите разглежда антиколониалната борба в Малая чрез любов и съмнение
Историята на антиколониалната борба в Малая (Malaya) е изпълнена с любов и съмнение. Тази сложна и многопластова тема се разглежда в дебютната колекция на Шармини Афродите (Sharmini Aphrodite), озаглавена "Непокаяните" (The Unrepentant). Съставена от ...
|
Избрано
Колю Фичето вдъхновява нови поколения с две нови книги
Историческият музей в Дряново планира представяне на две нови книги, посветени на известния български строител Колю Фичето. Събитието ще се проведе на 13 ноември в Интерактивния музей на индустрията в Габрово, съобщи директорът на музея Иван ...
|
Захари Карабашлиев обединява 18 разказа в „Нашата Коледа“
|
Ако сте поропуснали
Валентина Чурлео подчертава, че поезията е отражение на сложността на човешкия опит
Валентина Чурлео (Valentina Ciurleo) в своята книга "Люлката и думите" (L`altalena e le parole), издадена от Affiori през 2025 година, разглежда поезията и нейните страхове, които не се различават от тези на разказа. Тя подчертава, че думите губят значението ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |