Ще бъде голямо постижение, ако достигнем до необитаемия остров Смит в Антарктида
След като пристигне и последната група на 32-рата българска антарктическа експедиция на остров Ливингстън, българите ще се опитат да стигнат до необитаемия остров Смит. Това каза в интервю ръководителят на експедицията проф. д.н. Христо Пимпирев, който представи тази вечер в Ловеч книгата си "Антарктическият стопаджия". Групата ще отпътува за ледения континент на 26 януари. Заедно с проф. Пимпирев в нея е включен адмирал проф. Боян Медникаров, началник на Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ във Варна, което е част от консорциум „Българска антарктическа база „Св. Климент Охридски и научноизследователски кораб“, заедно със Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Българския антарктически институт. В групата ще бъде и генералният директор на Кирил Вълчев. Ще пътуват и няколко учени, които ще продължат да изпълняват научната програма, заложена за тазгодишната българска антарктическа експедиция, посочи проф. Пимпирев. Любов Костова, която е била директор на Британския съвет в България, ще направи специални материали за ученици и студенти, за да се популяризират промените в климата и да дадат отговор как да се опазва околната среда, защо Антарктида е най-голямата природна лаборатория, как нашите учени изследват континента. „Доста е интересна цялата програма, но основната част от учените са в момента на Антарктида. Корабът си тръгва на 10 февруари и тогава на базата ще останат по-малко, тъй като ще бъдем лишени от неговата ценна логистична подкрепа, за да можем да посещаваме места, които не са изследвани“, заяви професор Пимпирев. Български учени ще се опитат да стъпят на труднодостъпния остров Смит Пимпирев каза още, че с последната група имат за цел да посетят почти неизследван остров от архипелага в Южните Шетландски острови – остров Смит. „Той е сравнително близо до нашия остров Ливингстън, но е най-високият в целия южношетландски архипелаг. Много труден е достъпът до него. Нашите съседи и приятели - испанците, които разполагат с кораб от 20 години, са правили няколко пъти опити да акостират с лодки на брега, но не са успели. Условията са изключително неблагоприятни, а това са едни от най-добрите мореплаватели в света. Ако успеем, ще бъде голямо постижение. Ако не друго, ще го заснемем с дрон“, заяви още изследователят. По думите му изучаването на този остров ще бъде цел и на следващата експедиция, „тъй като той има изключително уникална геология в цялата структура на южношетландските острови. Скалите там са излезли от 50-60 км дълбочина, където се образуват диаманти. Всичко можем да очакваме да намерим на този остров“. Тридесет и втората българска антарктическа експедиция има голям успех По думите на проф. Пимпирев тази година експедицията има голям успех, тъй като са направени някои много задълбочени изследвания. „За пръв път доста учени работиха от самия кораб. Райна Христова от Института по океанология към Българската академия на науките и Любомир Кендеров от Биологическия факултет взеха проби от няколко места на морското дъно, както и утайки, които ще се изследват за микроорганизми, за макроорганизми, за техния минерален състав, което не е правено. Корабът вече се използва като научна лаборатория. Изследва се рибното богатство на района“, каза проф. Пимпирев. Той посочи още, че изграждането на новата модерна изследователска лаборатория на българската база върви изключително успешно. Почти изцяло е вдигната металната конструкция. Вече се слагат стенните панели. Скоро ще бъде покрит и покривът на постройката. Професорът се надява, че до края на експедицията лабораторията ще бъде изцяло покрита и готова за работа вътре, с което учените ще са независими от атмосферните условия. Проф. Христо Пимпирев представи в Ловеч книгата си "Антарктическият стопаджия" Интересни случки от ледения континент и как е възникнала идеята за създаване на българска база там проф. Пимпирев разказа пред препълнената зала в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев”, където представи книгата си "Антарктическият стопаджия". Заедно с него бе и Иглика Трифонова, с която създават изданието. „Ловешките възвишения е географски обект, който е на всички карти на Антарктида, така че е част от световната география. Това са характерни възвишения на Антарктическия полуостров, защото Ловеч е дал много на България, дал е и антарктици“, каза професорът. Той представи д-р Иван Ангелов от люляковия град, който е бил лекар на експедиции в Антарктида. Според изследователя трябва да се гордеем, че наш научно-изследователски кораб е пред българската база на остров Ливингстън. „За да имаме този кораб, сме минали през много трудности и те са описани в книгата“, посочи Пимпирев и добави, че началото на базата е поставено "от две малки къщички, от „Куцото куче“ – първия фургон, оставен на това място през 1988 г., където е българската база и вече имаме българско селище“. По думите на професора Антарктида е модел на бъдещето. „Ние там живеем като едно семейство, празнуваме най-светлите български празници, там си е България. Гледат ни с уважение. Там сме за нашите деца и децата на нашите деца. Тази лаборатория, която я строим, ще работи там и през 22-ри век. Строим я за следващите поколения, защото Антарктида е земният път към Космоса. Там всички постройки са като космически станции. Трябва да гледаме в бъдещето“, каза още изследователят. Иглика Трифонова посочи, че книгата разказва за пътя на Христо Пимпирев и как невъзможните мечти стават реалност, но и държавна политика. *** По време на 32-рата българска експедиция до Антрактида публикува видеоинтервюта с български антарктици. представя и всички научни проекти с видео, снимки и текстови материали, подготвени съвместно с учените преди заминаването им. Рубриката "България – Антарктида: Корабният дневник на " дава подробна информация за цялото плаване на кораба "Св. св. Кирил и Методий" до Антарктида и обратно, за престоя му там, както беше по време на историческото първо плаване до Ледения континент през 31-вата експедиция в края на 2022 г. и началото на 2023 г. Тогава само имаше кореспондент на борда - Константин Карагьозов, който предаваше новини за всеки от 127-те дни на експедицията в текст, видеоматериали и снимки. През юни издаде на български и английски език брой на списание "До Антарктида и назад под български флаг", посветен изцяло на историческата експедиция. Цялата информация за българските научни изследвания на Антарктида и подпомагането им от българския военен научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий", както и другите дейности на българската антарктическа база, отново е достъпна и за всички медии на български и на английски език на интернет страницата на агенцията в разделите „България – Антарктида: Корабният дневник на " / "Bulgaria - Antarctica: BTA`s log". има и Национален пресклуб на борда на кораба, както и предвижда да открие такъв пресклуб в българската антарктическа база на остров Ливингстън.
|
![]()
Литературен обзор
Малтусови граници и бъдеще
Малтусианската идея често се възприема като негативна и дори опасна. От 1798 година, когато Томас Малтус публикува своето есе за принципите на населението, тя е била нападана и осмивана. В съзнанието на мнозина, Малтус е образ на тесногръд свещеник, който вярв ...
Валери Генков
|
![]()
Литературен обзор
Вечната слава на Вазов
На 22 септември 2025 г. България отбелязва 104 години от смъртта на Иван Вазов, човека, който с думите си и делата си остави незаличим отпечатък върху националната ни идентичност. В столицата, където той прекарва голяма част от живота си, Националният литерату ...
Добрина Маркова
|
![]()
Летни страници: Какво разказват италианските бестселъри
Ангелина Липчева
|
![]()
Литературен обзор
Откриване на модерни дигитални библиотеки вдъхновява младите хора
В едно от най-значимите събития в образователната сфера за последните години, Спортно училище „Димитър Рохов“ отвори врати за нови възможности и иновации. Церемонията по откриването на модерния STEM център и дигиталната библиотека се превърна в сим ...
Валери Генков
|
Литературен
бюлетин |
![]() |
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
![]() |
![]() ![]()
Авторът и перото
Връчват наградата „Христо Г. Данов“
На 22 септември в Стария град на Пловдив ще се състои церемонията по връчването на Националната награда „Христо Г. Данов“. Това е събитие с дълга история, организирано от Министерството на културата и Община Пловдив, което от 1999 година насам отли ...
Ангелина Липчева
|
![]() ![]()
Експресивно
В търсене на съвършенството
В свят, изпълнен с материални блага и бързо променящи се ценности, философията остава като тихо убежище за размисъл и търсене на смисъл. Регионалната библиотека в Плевен отправя покана към всички млади и възрастни да се впуснат в това пътешествие към себе си ч ...
Добрина Маркова
|
![]()
Подиум на писателя
Българската храна като магия и наука
Валери Генков
|
Авторът и перото
Мистерии и легенди – балканската душа в нови светлини
Добрина Маркова
|
Балканските истории често са обгърнати в мистика и загадки. В новата си книга „Балкански мистификации“ проф. Евгения Иванова ни води през лабиринти от легенди, ръкописи и истински истории, скрити зад завесата на времето. Тази книга е като пътешествие между реалността и фантазията, между Изтока и Запада, където границите са размити и всеки разказ носи своята доза мистерия.
Авторката оп ...
|
![]() ![]()
Авторът и перото
Пътешествие между светове и сърца с Иван Комита
Добрина Маркова
|
20:36 ч. / 17.01.2024
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 6846 |
![]() |
След като пристигне и последната група на 32-рата българска антарктическа експедиция на остров Ливингстън, българите ще се опитат да стигнат до необитаемия остров Смит. Това каза в интервю ръководителят на експедицията проф. д.н. Христо Пимпирев, който представи тази вечер в Ловеч книгата си "Антарктическият стопаджия".
Групата ще отпътува за ледения континент на 26 януари. Заедно с проф. Пимпирев в нея е включен адмирал проф. Боян Медникаров, началник на Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ във Варна, което е част от консорциум „Българска антарктическа база „Св. Климент Охридски и научноизследователски кораб“, заедно със Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Българския антарктически институт.
В групата ще бъде и генералният директор на Кирил Вълчев. Ще пътуват и няколко учени, които ще продължат да изпълняват научната програма, заложена за тазгодишната българска антарктическа експедиция, посочи проф. Пимпирев. Любов Костова, която е била директор на Британския съвет в България, ще направи специални материали за ученици и студенти, за да се популяризират промените в климата и да дадат отговор как да се опазва околната среда, защо Антарктида е най-голямата природна лаборатория, как нашите учени изследват континента. „Доста е интересна цялата програма, но основната част от учените са в момента на Антарктида. Корабът си тръгва на 10 февруари и тогава на базата ще останат по-малко, тъй като ще бъдем лишени от неговата ценна логистична подкрепа, за да можем да посещаваме места, които не са изследвани“, заяви професор Пимпирев.
Български учени ще се опитат да стъпят на труднодостъпния остров Смит
Пимпирев каза още, че с последната група имат за цел да посетят почти неизследван остров от архипелага в Южните Шетландски острови – остров Смит. „Той е сравнително близо до нашия остров Ливингстън, но е най-високият в целия южношетландски архипелаг. Много труден е достъпът до него. Нашите съседи и приятели - испанците, които разполагат с кораб от 20 години, са правили няколко пъти опити да акостират с лодки на брега, но не са успели. Условията са изключително неблагоприятни, а това са едни от най-добрите мореплаватели в света. Ако успеем, ще бъде голямо постижение. Ако не друго, ще го заснемем с дрон“, заяви още изследователят.
По думите му изучаването на този остров ще бъде цел и на следващата експедиция, „тъй като той има изключително уникална геология в цялата структура на южношетландските острови. Скалите там са излезли от 50-60 км дълбочина, където се образуват диаманти. Всичко можем да очакваме да намерим на този остров“.
Тридесет и втората българска антарктическа експедиция има голям успех
По думите на проф. Пимпирев тази година експедицията има голям успех, тъй като са направени някои много задълбочени изследвания. „За пръв път доста учени работиха от самия кораб. Райна Христова от Института по океанология към Българската академия на науките и Любомир Кендеров от Биологическия факултет взеха проби от няколко места на морското дъно, както и утайки, които ще се изследват за микроорганизми, за макроорганизми, за техния минерален състав, което не е правено. Корабът вече се използва като научна лаборатория. Изследва се рибното богатство на района“, каза проф. Пимпирев.
Той посочи още, че изграждането на новата модерна изследователска лаборатория на българската база върви изключително успешно. Почти изцяло е вдигната металната конструкция. Вече се слагат стенните панели. Скоро ще бъде покрит и покривът на постройката.
Професорът се надява, че до края на експедицията лабораторията ще бъде изцяло покрита и готова за работа вътре, с което учените ще са независими от атмосферните условия.
Проф. Христо Пимпирев представи в Ловеч книгата си "Антарктическият стопаджия"
Интересни случки от ледения континент и как е възникнала идеята за създаване на българска база там проф. Пимпирев разказа пред препълнената зала в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев”, където представи книгата си "Антарктическият стопаджия". Заедно с него бе и Иглика Трифонова, с която създават изданието.
„Ловешките възвишения е географски обект, който е на всички карти на Антарктида, така че е част от световната география. Това са характерни възвишения на Антарктическия полуостров, защото Ловеч е дал много на България, дал е и антарктици“, каза професорът. Той представи д-р Иван Ангелов от люляковия град, който е бил лекар на експедиции в Антарктида.
Според изследователя трябва да се гордеем, че наш научно-изследователски кораб е пред българската база на остров Ливингстън. „За да имаме този кораб, сме минали през много трудности и те са описани в книгата“, посочи Пимпирев и добави, че началото на базата е поставено "от две малки къщички, от „Куцото куче“ – първия фургон, оставен на това място през 1988 г., където е българската база и вече имаме българско селище“.
По думите на професора Антарктида е модел на бъдещето. „Ние там живеем като едно семейство, празнуваме най-светлите български празници, там си е България. Гледат ни с уважение. Там сме за нашите деца и децата на нашите деца. Тази лаборатория, която я строим, ще работи там и през 22-ри век. Строим я за следващите поколения, защото Антарктида е земният път към Космоса. Там всички постройки са като космически станции. Трябва да гледаме в бъдещето“, каза още изследователят.
Иглика Трифонова посочи, че книгата разказва за пътя на Христо Пимпирев и как невъзможните мечти стават реалност, но и държавна политика.
***
По време на 32-рата българска експедиция до Антрактида публикува видеоинтервюта с български антарктици. представя и всички научни проекти с видео, снимки и текстови материали, подготвени съвместно с учените преди заминаването им.
Рубриката "България – Антарктида: Корабният дневник на " дава подробна информация за цялото плаване на кораба "Св. св. Кирил и Методий" до Антарктида и обратно, за престоя му там, както беше по време на историческото първо плаване до Ледения континент през 31-вата експедиция в края на 2022 г. и началото на 2023 г. Тогава само имаше кореспондент на борда - Константин Карагьозов, който предаваше новини за всеки от 127-те дни на експедицията в текст, видеоматериали и снимки. През юни издаде на български и английски език брой на списание "До Антарктида и назад под български флаг", посветен изцяло на историческата експедиция.
Цялата информация за българските научни изследвания на Антарктида и подпомагането им от българския военен научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий", както и другите дейности на българската антарктическа база, отново е достъпна и за всички медии на български и на английски език на интернет страницата на агенцията в разделите „България – Антарктида: Корабният дневник на " / "Bulgaria - Antarctica: BTA`s log".
има и Национален пресклуб на борда на кораба, както и предвижда да открие такъв пресклуб в българската антарктическа база на остров Ливингстън.
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
![]() |
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
![]() |
Читателски поглед
Принц Хари обясни, че книгата "Spare" не е за отмъщение, а за отговорност
Принц Хари (Prince Harry) категорично заяви, че не е имал намерение да търси "отмъщение" с книгата си "Spare". Тази автобиография, публикувана през януари 2023 година, разкрива лични моменти от живота му, включително детството, смъртта на майка му принцеса ...
|
Избрано
Градът в думите на Иван Събчев
В сърцето на културния живот в Казанлък се открива изложба, посветена на 105-ата годишнина от рождението на Иван Събчев. Тази забележителна личност остави траен отпечатък в историята на града и неговите жители. В продължение на десетилетия той беше не само ...
|
![]()
Библиотека въвежда първото у нас мобилно приложение за услуги
|
Ако сте поропуснали
Откриване на модерни дигитални библиотеки вдъхновява младите хора
В едно от най-значимите събития в образователната сфера за последните години, Спортно училище „Димитър Рохов“ отвори врати за нови възможности и иновации. Церемонията по откриването на модерния STEM център и дигиталната библиотека се превърна в ...
|
![]() ![]() ![]() ![]() |
![]() |
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
![]() |
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
Литеранс Плюс
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
![]() ![]() ![]() |
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |