Да говориш за собствената си книга, когато 25 години си бил журналист, е особен тип вълнение и притеснение дали онова, което си сътворил, би заинтригувало читателите. 

Това бяха част от думите, с които телевизионният журналист Мира Добрева започна представянето на дебютния си художествен роман "Светулки зад решетките" в Бургас. 

Гостуването в морския град е първото след премиерата на изданието в София, допълни авторката. 

Мира Добрева обясни, че намира голяма разлика с усещането, когато преди четири години прави срещи из цялата страна за представянето на предходната си книга „Столетниците – благословия или орисия“ (2020). "Беше лесно, защото това са документални разкази и в тях всичко е истина, поне от моята гледна точка. Столетниците ми разказаха своите истории, а аз на принципа на журналистиката внимавах да пресъздам точно казаното", допълни тя. 

"Светулки зад решетките" е художествен роман, който по думите съдържа голяма доза фикция, но и брутална истина. Сюжетът проследява живота на две жени, попаднали в клопката на зависимостта, наречена алкохолизъм. 

"Това е безпощадна клопка. Не знаех нищо за нея. Имах в семейството си двама зависими и си мислех, че покрай тях съм научила много. Дано на никой от вас не се наложи да знае какво е да имаш зависим от нещо човек сред близките си, независимо от какво", каза още Добрева. 

Тя уточни, че изданието не е научна литература и не дава съвети за справянето с подобен проблем, а разказва история, която се разгръща по особен начин.

"Като журналист съм свикнала всичко да правя по план и по сценарий и затова, когато реших да пиша книгата, си направих сценарий. В началото нямах намерение да я издавам. Даже бях сигурна, че никога няма да я издам. Започнах да следвам сценария си, но книгата като някакъв отделен организъм ми показваше, че няма да стане така и че нишките, които съм оформила, няма да се навържат по начина, по който съм мислила. За известно време я оставих и започнах да чета много научна литература, за да си обясня защо се случват нещата. Така натрупах доста информация и започнах да оправдавам тези хора, защото до този момент бях заета с това да ги обвинявам", разказа Мира Добрева. 

Тя коментира, че за един зависим най-опасно е да някой да му каже да спре, защото той ще направи точно обратното. "Това за тях е като упойка, защото тези хора живеят с едно огромно предварително нещастие - една голяма бездна в душата си, която се чудят как да запълнят. Затова си търсят упойки". 

Добрева разказа също, че от проучването си научава, че от тази зависимост страдат предимно много интелигентни и чувствителни хора. Те имат по-дълбока душевност, която не могат да наместят в съвременния свят. "Разбрах, че на тези хора трябва да гледаме с разбиране", каза още авторката.