Защо липсват на български периодични комикс издания?
Липсата на български периодични комикс издания е пречка за по-доброто възприемане на това изкуство у нас. Такова мнение изразиха майсторите в жанра Петър Станимиров, Веселин Чакъров, Иван Беров и Марин Трошанов. Те гостуват във Варна в рамките на фестивала „Литературен прожектор“, който се организира от Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ с цел да потърси връзките между литературата и визуалните изкуства. В България вече не съществуват комикс списания за деца, припомни Станимиров и изрази мнение, че е мисия на творците в жанра да успеят да накарат някого да се замисли за финансирането на това изкуство. Той даде пример с Белгия, Франция и Чехия, където дотирането на комикс издания е държавна политика и се подкрепя работата на художниците и сценаристите дори в частни издателства. Според Иван Беров трябва да се търси начин да се издават отново периодични комикс издания, но те да бъдат специализирани, насочени към конкретна група читатели, а не подобни на познатите от миналото, съдържащи различни истории в едно книжно тяло, защото днес те трудно намират аудитория. Последната българска периодика в сферата на комиксите е второто поколение на култовата поредица „Дъга“, което съществува в дванадесетина броя, някои издавани „на мускули“, припомни Беров. Преди две години е направен и трети опит за възобновяване на „Дъга“, но само с един брой. Сега у нас комикси има във всички книжарници, обикновено на отделни щандове, но по-голямата част са вносни, казаха артистите. Все по-голямо е разпространението на мангата, а се смалява търсенето на европейски и американски комикси, смята Беров. По думите му в нея има различни сюжети - от безкрайни разкази из ежедневието на хората до битки на супер човеци. Интересът на българския потребител към японските комикси той си обяснява с популярността на базирани на тях сериали като „Наруто“ например. Самият Беров подчертава, че предпочита да популяризира европейските комикси, в които има история с начало и край. В България влиза само едното лице на комикса, и то не най-доброто, посочиха Веселин Чакъров и Петър Станимиров. Те обърнаха внимание, че френските и белгийски издания носят послания и в тях всичко е поднесено с пиетет към добрата история и рисунка. Българските комикси те намират за по-качествени от тези на „Марвел“, но американските достигат по-лесно до децата. Двамата също смятат, че мангата вече застрашава световния комикс пазар, въпреки че има своите достойнства и здрави традиции. Разказите в картинки са от зората на човечеството и пещерните рисунки, припомни Станимиров. „Нашето желание е да възпитаваме младото поколение в този вид култура. Трудничко е, но като цяло съвременните деца имат интерес към комиксите“, каза той и добави, че вече се наблюдава включването им в учебници и помагала. По думите му най-предпочитаните комикси на световно ниво са историческите, следвани от комичните, фантастичните и криминалните. В България комикси четат по-скоро възрастни хора, отколкото младежи и деца, смята писателят Марин Трошанов. По-младите поколения се увличат повече по манга и аниме. Отрасналите с „Дъга“ вече са над 35-годишни, но те нямат интерес към нови комикси, а изпитват носталгия по стари времена и си представят как те да бъдат съживени, което е невъзможно, каза той. Според Трошанов комикс културата е скъпа и изискваща и е много трудно да се направят издания на нивото, което заслужават истинските ценители у нас, защото пазарът е твърде малък. Въпреки това ние се опитваме, добави той и даде за пример общите им проекти с Петър Станимиров - изданията „Дамга“, което печели международен конкурс в Белград, и „Роботът Чапек“, отличено с две национални награди. Петър Станимиров е сред утвърдените имена в илюстрацията и книгоиздаването в България и секретар на секция „Комикс“ към Съюза на българските художници. От 1980 до 1990 г. е художник на комикси в списанията „Дъга“ и „Чуден свят“. Известен е и със своите плакати за филми и илюстрации на корици на романи на Стивън Кинг, издадени в България през 90-те години. През 2010 г., заедно с 16 художници от цял свят, е представен в изданието Knowing Darkness: Artists Inspired by Stephen King на Centipede Press. Веселин Чакъров е завършил Живопис във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Работи в областта на живописта, илюстрацията, комикса. Има участия в международни проекти, биеналета на графиката и акварела, в два документални филма, няколко самостоятелни изложби. Сюжетите в творчеството му са основно исторически. Преподавател по изобразително изкуство в средното образование, а понастоящем подготвя бъдещи учители. Иван Беров работи като аниматор и илюстратор в различни студия в България, по проекти за игри, анимационни продукции и комикси. Има награди от Международния фестивал за анимационно кино в Сибир To save and Preserve през 2012 г., Международния комиксов фестивал за млади творци Balkanska Smortra в Сърбия (2015), Националния фестивал за дигитални изкуства „Компютърно пространство“ (2015). Рисува за редица издания, сред които „Ко-миксер“, „Дъга“, сръбската комикс поредица Vekovnici. От 2014 г. е член на Съюза на българските художници, а от 2022 г. е заместник-секретар на секцията „Комикс“ в СБХ. Марин Трошанов пише фантастична проза, поезия и статии. По трилогията „Ламя ЕООД“ работи с художниците Петър Станимиров и Веселин Чакъров. Член е на първия клуб на българските хорър писатели Lazarus.
|
![]()
Златното мастило
Книги за бъдещето на Враца
На 17 септември 2025 година, Враца получи ценен подарък за културното си наследство. Националният дарителски фонд „13 века България“ дари 400 книги на Община Враца, които ще обогатят местните училища, библиотеки и читалища. Това не е просто жест на ...
Ангелина Липчева
|
![]()
Златното мастило
Вечер на съвременната европейска литература и актьорски гласове
На 24 септември в една от най-важните културни инициативи на годината, актьори от Драматичен театър „Борис Луканов” ще застанат пред публиката, за да четат откъси от съвременни европейски книги. Тази „Нощ на литературата” е вече шестата ...
Добрина Маркова
|
![]()
Полският ритъм на културата в морската градина
Ангелина Липчева
|
![]()
Златното мастило
Целувам ви, Аспарух Лешников
На 25 септември в Ямбол ще се състои събитие, което ще запознае публиката с живота и творчеството на един от най-знаменитите български тенори – Аспарух Лешников, по-известен като Ари. Това е възможност за всички любители на музиката и историята да се док ...
Ангелина Липчева
|
Литературен
бюлетин |
![]() |
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
![]() |
![]() ![]()
Експресивно
Лорън Санчес Безос и новото приключение на Флин
Лорън Санчес Безос (Lauren Sánchez Bezos) работи по нова детска книга. Проектът, озаглавен The Fly Who Flew Under the Sea, представя ново приключение на Флин, любопитната муха от предишната книга на бившата журналистка, The Fly Who Flew to Space, която ...
Добрина Маркова
|
![]() ![]()
Литературен обзор
Летни страници: Какво разказват италианските бестселъри
Лятото приключва, но въпросът за книгите, които ни са вдъхновили през средата на сезона, остава актуален. Докато слънцето беше най-силно, някои заглавия се изкачиха на върха на класациите в Италия и се превърнаха в най-продаваните книги за август 2025 година. ...
Ангелина Липчева
|
![]()
На бюрото
Вечер на думите и сърцата
Валери Генков
|
Авторът и перото
Микробите вътре в растенията като ключ към устойчиво земеделие
Валери Генков
|
В света на съвременното земеделие все по-актуална става темата за микробиомите, скрити в самите растения. Един от най-интересните аспекти е ролята на ендофитите – микроби, които живеят вътре в растенията без да причиняват болести. Тези микроорганизми не са нова идея, но последните изследвания ги изкарват на преден план като потенциален ключ към устойчивото развитие на земеделието.
Първите п ...
|
![]() ![]()
Златното мастило
Книги за бъдещето на Враца
Ангелина Липчева
|
13:28 ч. / 22.03.2024
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 5549 |
![]() |
Липсата на български периодични комикс издания е пречка за по-доброто възприемане на това изкуство у нас. Такова мнение изразиха майсторите в жанра Петър Станимиров, Веселин Чакъров, Иван Беров и Марин Трошанов. Те гостуват във Варна в рамките на фестивала „Литературен прожектор“, който се организира от Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ с цел да потърси връзките между литературата и визуалните изкуства.
В България вече не съществуват комикс списания за деца, припомни Станимиров и изрази мнение, че е мисия на творците в жанра да успеят да накарат някого да се замисли за финансирането на това изкуство. Той даде пример с Белгия, Франция и Чехия, където дотирането на комикс издания е държавна политика и се подкрепя работата на художниците и сценаристите дори в частни издателства.
Според Иван Беров трябва да се търси начин да се издават отново периодични комикс издания, но те да бъдат специализирани, насочени към конкретна група читатели, а не подобни на познатите от миналото, съдържащи различни истории в едно книжно тяло, защото днес те трудно намират аудитория. Последната българска периодика в сферата на комиксите е второто поколение на култовата поредица „Дъга“, което съществува в дванадесетина броя, някои издавани „на мускули“, припомни Беров. Преди две години е направен и трети опит за възобновяване на „Дъга“, но само с един брой.
Сега у нас комикси има във всички книжарници, обикновено на отделни щандове, но по-голямата част са вносни, казаха артистите. Все по-голямо е разпространението на мангата, а се смалява търсенето на европейски и американски комикси, смята Беров. По думите му в нея има различни сюжети - от безкрайни разкази из ежедневието на хората до битки на супер човеци. Интересът на българския потребител към японските комикси той си обяснява с популярността на базирани на тях сериали като „Наруто“ например. Самият Беров подчертава, че предпочита да популяризира европейските комикси, в които има история с начало и край.
В България влиза само едното лице на комикса, и то не най-доброто, посочиха Веселин Чакъров и Петър Станимиров. Те обърнаха внимание, че френските и белгийски издания носят послания и в тях всичко е поднесено с пиетет към добрата история и рисунка. Българските комикси те намират за по-качествени от тези на „Марвел“, но американските достигат по-лесно до децата. Двамата също смятат, че мангата вече застрашава световния комикс пазар, въпреки че има своите достойнства и здрави традиции.
Разказите в картинки са от зората на човечеството и пещерните рисунки, припомни Станимиров. „Нашето желание е да възпитаваме младото поколение в този вид култура. Трудничко е, но като цяло съвременните деца имат интерес към комиксите“, каза той и добави, че вече се наблюдава включването им в учебници и помагала. По думите му най-предпочитаните комикси на световно ниво са историческите, следвани от комичните, фантастичните и криминалните.
В България комикси четат по-скоро възрастни хора, отколкото младежи и деца, смята писателят Марин Трошанов. По-младите поколения се увличат повече по манга и аниме. Отрасналите с „Дъга“ вече са над 35-годишни, но те нямат интерес към нови комикси, а изпитват носталгия по стари времена и си представят как те да бъдат съживени, което е невъзможно, каза той. Според Трошанов комикс културата е скъпа и изискваща и е много трудно да се направят издания на нивото, което заслужават истинските ценители у нас, защото пазарът е твърде малък. Въпреки това ние се опитваме, добави той и даде за пример общите им проекти с Петър Станимиров - изданията „Дамга“, което печели международен конкурс в Белград, и „Роботът Чапек“, отличено с две национални награди.
Петър Станимиров е сред утвърдените имена в илюстрацията и книгоиздаването в България и секретар на секция „Комикс“ към Съюза на българските художници. От 1980 до 1990 г. е художник на комикси в списанията „Дъга“ и „Чуден свят“. Известен е и със своите плакати за филми и илюстрации на корици на романи на Стивън Кинг, издадени в България през 90-те години. През 2010 г., заедно с 16 художници от цял свят, е представен в изданието Knowing Darkness: Artists Inspired by Stephen King на Centipede Press.
Веселин Чакъров е завършил Живопис във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Работи в областта на живописта, илюстрацията, комикса. Има участия в международни проекти, биеналета на графиката и акварела, в два документални филма, няколко самостоятелни изложби. Сюжетите в творчеството му са основно исторически. Преподавател по изобразително изкуство в средното образование, а понастоящем подготвя бъдещи учители.
Иван Беров работи като аниматор и илюстратор в различни студия в България, по проекти за игри, анимационни продукции и комикси. Има награди от Международния фестивал за анимационно кино в Сибир To save and Preserve през 2012 г., Международния комиксов фестивал за млади творци Balkanska Smortra в Сърбия (2015), Националния фестивал за дигитални изкуства „Компютърно пространство“ (2015). Рисува за редица издания, сред които „Ко-миксер“, „Дъга“, сръбската комикс поредица Vekovnici. От 2014 г. е член на Съюза на българските художници, а от 2022 г. е заместник-секретар на секцията „Комикс“ в СБХ.
Марин Трошанов пише фантастична проза, поезия и статии. По трилогията „Ламя ЕООД“ работи с художниците Петър Станимиров и Веселин Чакъров. Член е на първия клуб на българските хорър писатели Lazarus.
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
![]() |
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
![]() |
Читателски поглед
Ван Гог и Париж: ключови години за формиране на художника
Ван Гог е един от най-загадъчните и противоречиви художници в историята на изкуството. Неговият живот е изпълнен с борби, страсти и търсене на собствена идентичност. В новата си книга „Огън в душата му: Ван Гог, Париж и създаването на художник“ ...
|
Избрано
„Нощ на литературата“ популяризира книгите и създава пространство за диалог между поколенията
На 24 септември в България ще се проведе едно от най-значимите събития в културния календар – „Нощ на литературата“. Това уникално по своя формат и мащаб събитие обединява десетки читателски гнезда, разпръснати из цялата страна, където ще ...
|
![]()
Литературата със свое място в „Салон на изкуствата“
|
Ако сте поропуснали
Загадката на Агата Кристи: „Те бяха десет“ на театрален език
Театър „Възраждане“ отваря новия си сезон с премиера, която обещава да завладее сърцата на почитателите на криминалните истории и театралното изкуство. Представлението „Те бяха десет“ по Агата Кристи е интерпретация, която съчетава ...
|
![]() ![]() ![]() ![]() |
![]() |
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
![]() |
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
Литеранс Плюс
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
![]() ![]() ![]() |
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |