РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Защо липсват на български периодични комикс издания?

Дата на публикуване: 13:28 ч. / 22.03.2024
Прочетена
5549
Златното мастило

Липсата на български периодични комикс издания е пречка за по-доброто възприемане на това изкуство у нас. Такова мнение изразиха майсторите в жанра Петър Станимиров, Веселин Чакъров, Иван Беров и Марин Трошанов. Те гостуват във Варна в рамките на фестивала „Литературен прожектор“, който се организира от Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ с цел да потърси връзките между литературата и визуалните изкуства. 

В България вече не съществуват комикс списания за деца, припомни Станимиров и изрази мнение, че е мисия на творците в жанра да успеят да накарат някого да се замисли за финансирането на това изкуство. Той даде пример с Белгия, Франция и Чехия, където дотирането на комикс издания е държавна политика и се подкрепя работата на художниците и сценаристите дори в частни издателства. 

Според Иван Беров трябва да се търси начин да се издават отново периодични комикс издания, но те да бъдат специализирани, насочени към конкретна група читатели, а не подобни на познатите от миналото, съдържащи различни истории в едно книжно тяло, защото днес те трудно намират аудитория. Последната българска периодика в сферата на комиксите е второто поколение на култовата поредица „Дъга“, което съществува в дванадесетина броя, някои издавани „на мускули“, припомни Беров. Преди две години е направен и трети опит за възобновяване на „Дъга“, но само с един брой. 

Сега у нас комикси има във всички книжарници, обикновено на отделни щандове, но по-голямата част са вносни, казаха артистите. Все по-голямо е разпространението на мангата, а се смалява търсенето на европейски и американски комикси, смята Беров. По думите му в нея има различни сюжети - от безкрайни разкази из ежедневието на хората до битки на супер човеци. Интересът на българския потребител към японските комикси той си обяснява с популярността на базирани на тях сериали като „Наруто“ например. Самият Беров подчертава, че предпочита да популяризира европейските комикси, в които има история с начало и край.

В България влиза само едното лице на комикса, и то не най-доброто, посочиха Веселин Чакъров и Петър Станимиров. Те обърнаха внимание, че френските и белгийски издания носят послания и в тях всичко е поднесено с пиетет към добрата история и рисунка. Българските комикси те намират за по-качествени от тези на „Марвел“, но американските достигат по-лесно до децата. Двамата също смятат, че мангата вече застрашава световния комикс пазар, въпреки че има своите достойнства и здрави традиции.

Разказите в картинки са от зората на човечеството и пещерните рисунки, припомни Станимиров. „Нашето желание е да възпитаваме младото поколение в този вид култура. Трудничко е, но като цяло съвременните деца имат интерес към комиксите“, каза той и добави, че вече се наблюдава включването им в учебници и помагала. По думите му най-предпочитаните комикси на световно ниво са историческите, следвани от комичните, фантастичните и криминалните. 

В България комикси четат по-скоро възрастни хора, отколкото младежи и деца, смята писателят Марин Трошанов. По-младите поколения се увличат повече по манга и аниме. Отрасналите с „Дъга“ вече са над 35-годишни, но те нямат интерес към нови комикси, а изпитват носталгия по стари времена и си представят как те да бъдат съживени, което е невъзможно, каза той. Според Трошанов комикс културата е скъпа и изискваща и е много трудно да се направят издания на нивото, което заслужават истинските ценители у нас, защото пазарът е твърде малък. Въпреки това ние се опитваме, добави той и даде за пример общите им проекти с Петър Станимиров - изданията „Дамга“, което печели международен конкурс в Белград, и „Роботът Чапек“, отличено с две национални награди.

Петър Станимиров е сред утвърдените имена в илюстрацията и книгоиздаването в България и секретар на секция „Комикс“ към Съюза на българските художници. От 1980 до 1990 г. е художник на комикси в списанията „Дъга“ и „Чуден свят“. Известен е и със своите плакати за филми и илюстрации на корици на романи на Стивън Кинг, издадени в България през 90-те години. През 2010 г., заедно с 16 художници от цял свят, е представен в изданието Knowing Darkness: Artists Inspired by Stephen King на Centipede Press.

Веселин Чакъров е завършил Живопис във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Работи в областта на живописта, илюстрацията, комикса. Има участия в международни проекти, биеналета на графиката и акварела, в два документални филма, няколко самостоятелни изложби. Сюжетите в творчеството му са основно исторически. Преподавател по изобразително изкуство в средното образование, а понастоящем подготвя бъдещи учители. 

Иван Беров работи като аниматор и илюстратор в различни студия в България, по проекти за игри, анимационни продукции и комикси. Има награди от Международния фестивал за анимационно кино в Сибир To save and Preserve през 2012 г., Международния комиксов фестивал за млади творци Balkanska Smortra в Сърбия (2015), Националния фестивал за дигитални изкуства „Компютърно пространство“ (2015). Рисува за редица издания, сред които „Ко-миксер“, „Дъга“, сръбската комикс поредица Vekovnici. От 2014 г. е член на Съюза на българските художници, а от 2022 г. е заместник-секретар на секцията „Комикс“ в СБХ.

Марин Трошанов пише фантастична проза, поезия и статии. По трилогията „Ламя ЕООД“ работи с художниците Петър Станимиров и Веселин Чакъров. Член е на първия клуб на българските хорър писатели Lazarus.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Според данни от Асошиейтед прес, четенето на книги сред възрастните американци е намаляло значително през последните две десетилетия. Проучване на правителството на САЩ п ...
Вижте също
Бъдни вечер е един от най-светлите моменти в календара на българската и световната традиция, в който се преплитат символи, вярвания и силата на литературата. Тази вечер н ...
Към първа страница Новини Златното мастило
Златното мастило
Уличните музиканти предизвикват дебат за социалната помощ и икономическата индивидуалност в Ню Йорк
В голямата шумна и разнообразна среда на Ню Йорк през 30-те години на XX век, уличната музика играе важна роля в социалния живот на града. Въпреки че за някои хора музикантите, свирещи на тротоарите, представляват приветливо развлечение, за други те са просто ...
Валери Генков
Златното мастило
250 години от рождението на Джейн Остин: Литературният гений, който промени литературата
През 2025 година се отбеляза 250-годишнината от рождението на Джейн Остин, родена на 16 декември 1775 година. В чест на този важен юбилей, издават две специални кутии с принадлежности, включващи химикалка, тетрадка и печат с надпис "ex libris". В тези кутии са ...
Ангелина Липчева
Лешникотрошачката: Изкуството, което съчетава фантазия и социална действителност
Ангелина Липчева
Златното мастило
Георги Славчев: "Майстора е един наистина особен, специфичен художествен свят"
В къща-музей „Владимир Димитров – Майстора“ в село Шишковци, Кюстендил, се проведе представянето на новата книга на Георги Славчев, озаглавена „Урала, Майсторе“. Заглавието е вдъхновено от приветствието, което известният художник ...
Ангелина Липчева
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Литературен обзор
Пътят на Уилям Бътлър Йейтс през хаоса на модерността и неговото философско наследство
Уилям Бътлър през 20-те години на 20-ти век активно се е включвал в политическите процеси на Ирландия и бил част от новосъздадения Ирландски сенат. През 1923 г. спечелил Нобелова награда за литература, а интересът му към социалните и политическите въпроси го о ...
Валери Генков
Златното мастило
Уличните музиканти предизвикват дебат за социалната помощ и икономическата индивидуалност в Ню Йорк
В голямата шумна и разнообразна среда на Ню Йорк през 30-те години на XX век, уличната музика играе важна роля в социалния живот на града. Въпреки че за някои хора музикантите, свирещи на тротоарите, представляват приветливо развлечение, за други те са просто ...
Валери Генков
Златното мастило
250 години от рождението на Джейн Остин: Литературният гений, който промени литературата
Ангелина Липчева
Експресивно
Празнични истории, които улавят духа на Коледа
Ангелина Липчева
В последните седмици на годината, уютът на зимното четене е незаменим. Този период е идеален за повторно откриване на стари любими истории и за откриване на нови. В архивите на много издания можем да намерим богатство от празнична литература, която включва списъци с препоръки, рецензии и дори таблици за съставяне на собствена празнична програма. Празничната история заема специално място, представя ...
Авторът и перото
Частно или обществено? Как частните пространства променят градския живот
Валери Генков
Литературен обзор
Българският екип, ръководен от проф. д-р Стояна Нацева, официално постави ново световно постиже ...
Начало Златното мастило

Защо липсват на български периодични комикс издания?

13:28 ч. / 22.03.2024
Автор: Валери Генков
Прочетена
5549
Публкацията е част от архивът на Литеранс
Златното мастило

Липсата на български периодични комикс издания е пречка за по-доброто възприемане на това изкуство у нас. Такова мнение изразиха майсторите в жанра Петър Станимиров, Веселин Чакъров, Иван Беров и Марин Трошанов. Те гостуват във Варна в рамките на фестивала „Литературен прожектор“, който се организира от Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ с цел да потърси връзките между литературата и визуалните изкуства. 

В България вече не съществуват комикс списания за деца, припомни Станимиров и изрази мнение, че е мисия на творците в жанра да успеят да накарат някого да се замисли за финансирането на това изкуство. Той даде пример с Белгия, Франция и Чехия, където дотирането на комикс издания е държавна политика и се подкрепя работата на художниците и сценаристите дори в частни издателства. 

Според Иван Беров трябва да се търси начин да се издават отново периодични комикс издания, но те да бъдат специализирани, насочени към конкретна група читатели, а не подобни на познатите от миналото, съдържащи различни истории в едно книжно тяло, защото днес те трудно намират аудитория. Последната българска периодика в сферата на комиксите е второто поколение на култовата поредица „Дъга“, което съществува в дванадесетина броя, някои издавани „на мускули“, припомни Беров. Преди две години е направен и трети опит за възобновяване на „Дъга“, но само с един брой. 

Сега у нас комикси има във всички книжарници, обикновено на отделни щандове, но по-голямата част са вносни, казаха артистите. Все по-голямо е разпространението на мангата, а се смалява търсенето на европейски и американски комикси, смята Беров. По думите му в нея има различни сюжети - от безкрайни разкази из ежедневието на хората до битки на супер човеци. Интересът на българския потребител към японските комикси той си обяснява с популярността на базирани на тях сериали като „Наруто“ например. Самият Беров подчертава, че предпочита да популяризира европейските комикси, в които има история с начало и край.

В България влиза само едното лице на комикса, и то не най-доброто, посочиха Веселин Чакъров и Петър Станимиров. Те обърнаха внимание, че френските и белгийски издания носят послания и в тях всичко е поднесено с пиетет към добрата история и рисунка. Българските комикси те намират за по-качествени от тези на „Марвел“, но американските достигат по-лесно до децата. Двамата също смятат, че мангата вече застрашава световния комикс пазар, въпреки че има своите достойнства и здрави традиции.

Разказите в картинки са от зората на човечеството и пещерните рисунки, припомни Станимиров. „Нашето желание е да възпитаваме младото поколение в този вид култура. Трудничко е, но като цяло съвременните деца имат интерес към комиксите“, каза той и добави, че вече се наблюдава включването им в учебници и помагала. По думите му най-предпочитаните комикси на световно ниво са историческите, следвани от комичните, фантастичните и криминалните. 

В България комикси четат по-скоро възрастни хора, отколкото младежи и деца, смята писателят Марин Трошанов. По-младите поколения се увличат повече по манга и аниме. Отрасналите с „Дъга“ вече са над 35-годишни, но те нямат интерес към нови комикси, а изпитват носталгия по стари времена и си представят как те да бъдат съживени, което е невъзможно, каза той. Според Трошанов комикс културата е скъпа и изискваща и е много трудно да се направят издания на нивото, което заслужават истинските ценители у нас, защото пазарът е твърде малък. Въпреки това ние се опитваме, добави той и даде за пример общите им проекти с Петър Станимиров - изданията „Дамга“, което печели международен конкурс в Белград, и „Роботът Чапек“, отличено с две национални награди.

Петър Станимиров е сред утвърдените имена в илюстрацията и книгоиздаването в България и секретар на секция „Комикс“ към Съюза на българските художници. От 1980 до 1990 г. е художник на комикси в списанията „Дъга“ и „Чуден свят“. Известен е и със своите плакати за филми и илюстрации на корици на романи на Стивън Кинг, издадени в България през 90-те години. През 2010 г., заедно с 16 художници от цял свят, е представен в изданието Knowing Darkness: Artists Inspired by Stephen King на Centipede Press.

Веселин Чакъров е завършил Живопис във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Работи в областта на живописта, илюстрацията, комикса. Има участия в международни проекти, биеналета на графиката и акварела, в два документални филма, няколко самостоятелни изложби. Сюжетите в творчеството му са основно исторически. Преподавател по изобразително изкуство в средното образование, а понастоящем подготвя бъдещи учители. 

Иван Беров работи като аниматор и илюстратор в различни студия в България, по проекти за игри, анимационни продукции и комикси. Има награди от Международния фестивал за анимационно кино в Сибир To save and Preserve през 2012 г., Международния комиксов фестивал за млади творци Balkanska Smortra в Сърбия (2015), Националния фестивал за дигитални изкуства „Компютърно пространство“ (2015). Рисува за редица издания, сред които „Ко-миксер“, „Дъга“, сръбската комикс поредица Vekovnici. От 2014 г. е член на Съюза на българските художници, а от 2022 г. е заместник-секретар на секцията „Комикс“ в СБХ.

Марин Трошанов пише фантастична проза, поезия и статии. По трилогията „Ламя ЕООД“ работи с художниците Петър Станимиров и Веселин Чакъров. Член е на първия клуб на българските хорър писатели Lazarus.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Златното мастило
Уличните музиканти предизвикват дебат за социалната помощ и икономическата индивидуалност в Ню Йорк
Валери Генков
Златното мастило
250 години от рождението на Джейн Остин: Литературният гений, който промени литературата
Ангелина Липчева
Златното мастило
Лешникотрошачката: Изкуството, което съчетава фантазия и социална действителност
Ангелина Липчева
Всичко от рубриката
Магията на Бъдни вечер: Традицията и литературата
Добрина Маркова
Бъдни вечер е един от най-светлите моменти в календара на българската и световната традиция, в който се преплитат символи, вярвания и силата на литературата. Тази вечер н ...
Авторът и перото
Джани Родари напомня, че пожеланията са най-ценният подарък за Коледа
Валери Генков
Литературен обзор
Пътят на Уилям Бътлър Йейтс през хаоса на модерността и неговото философско наследство
Валери Генков
Златното мастило
Уличните музиканти предизвикват дебат за социалната помощ и икономическата индивидуалност в Ню Йорк
Валери Генков
Златното мастило
250 години от рождението на Джейн Остин: Литературният гений, който промени литературата
Ангелина Липчева
Експресивно
Празнични истории, които улавят духа на Коледа
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Частно или обществено? Как частните пространства променят градския живот
Валери Генков
Литературен обзор
Образование и литература: Софийски университет стартира иновативен проект за нови методи на преподаване
Валери Генков
Литературен обзор
Проф. д-р Стояна Нацева: „Силата на благодарността може да промени живота“
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Дядо Коледа и Снежанка ще зарадват децата с мечтани подаръци
Валери Генков
Подиум на писателя
Въпросът за любовта и идентичността в дневниците на Андре Жид
Добрина Маркова
Вижте още новини
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Градове, които вдъхновяват: Литература и практики в ландшафтната архитектура
Ландшафтната архитектура е поле, което обединява изкуството и науката, за да създаде пространства, които не само отговарят на функционалните нужди на обществото, но и вдъхновяват и обогатяват живота на хората. В последните години интересът към темата нарасна, ...
Избрано
Люси Стоун предизвиква традицията с решението си да запази моминското си име
В историята на феминизма и правата на жените, името на Люси Стоун (Lucy Stone) остава запечатано в съзнанието на поколенията. През 1856 година, когато тя се настанява в хотел в Дейтън, Охайо, под своето моминско име, вместо да приеме фамилията на съпруга си ...
Пъстра анимация и важни послания за малките варненци в библиотеката
Ако сте поропуснали
Соня Рачева разказва за прехода в образованието в „Полет над класовете“
Учителката Соня Рачева, известна с дългогодишния си опит в образованието, ще представи своята нова книга „Полет над класовете“ пред публиката в Стара Загора. Събитието е част от програмата на Регионална библиотека „Захарий Княжески“, ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България.
Всички права запазени.