В литературната ни среда от много време се играе с някакви псевдовластови ресурси. Казвам „псевдовластови“, защото в литературата няма как да има власт - там, където има власт, литература няма. Това каза писателката Елена Алексиева. В петък книгата й „Вулкан“ бе отличена с националната награда за български роман на годината „13 века България“, а по-късно авторката съобщи, че се отказва от приза.

„Не съм се разколебала в това по никакъв начин. Формалната причина е допускането на грубо нарушение на правилата, съдържащи се в устава за даване на наградата на фонда „13 века България“, посочи Алексиева. Решението за удостояването на романа „Вулкан“ с наградата е взето от жури, чиито представители бяха оповестени на церемонията по награждаване. Въпреки че всеки от тях подписва декларация за необвързаност с кандидатурите за отличието, в журито е участвал редакторът на „Вулкан“ - доц. Борис Минков.

Моето решение не е продиктувано от това да поемам чужда вина или да се изживявам като нечия изкупителна жертва, а е продиктувано от абсолютната ми необходимост да се отстраня от цялата тази отвратително мръсна и недостойна ситуация, обясни Елена Алексиева.

Писателката отбеляза, че ситуацията има и втори план. „В крайна сметка, не сме толкова наивни, че да повярваме, че тук става дума за някаква чистосърдечна битка за справедливост, подета от някакви хора – будни граждани, с будна морална съвест. Тук става дума за война между две големи издателства, най-големите в България, както стана ясно – с всевъзможни средства. Става дума, също така, за кампания за саморазправа лично с мен“, каза Елена Алексиева.

НАРУШЕНИЕ НА ПРАВИЛАТА

В своя позиция от Националния дарителски фонд „13 века България“ (НДФ), които връчват ежегодно наградата, посочват, че всички членове на журито подписват граждански договори, в които са посочени техните задължения, сред които е спазването на статута на наградата, съгласно който те подписват декларация за конфликт на интереси.

„С тази декларация всеки се задължава да уведоми останалите членове на журито за възникнал конфликт на интереси, в хода на работата му, като в такъв случай, се въздържа от упражняване право на глас, по отношение на конкретния автор и роман“, коментират от фонда. 

По думите им доц. Борис Минков, както и останалите членове на журито, са подписали такава декларация. „Видно от стенограмата от първото заседание на журито, една от номинациите на всички членове е и романът „Вулкан“. В нарушение на правилата, доц. Минков не е уведомил журито за своите обвързаности, в качеството му на редактор на романа. При определянето на романа победител, също е упражнил правото си на глас, което противоречи на изискванията. Отговорността е и на останалите членове, включително и на председателя на журито, тъй като  в титулната страница и в издателското каре на книгата е изписано името на господин Минков, като редактор, за което никой не е сигнализирал“, пишат от НДФ.

Допълват, че като организатори на конкурса, нямат задължение да оповестяват предварително имената на членовете на журито. Това се прави с оглед на обстоятелството да се предотврати вмешателство и оказване на натиск върху тях, което се е случвало в предходни години, посочват от фонда.

В позицията на НДФ пише, че съставът на журито се избира от управителния съвет на фонда. С цел постигане на безпристрастност и прозрачност на избора, писмени запитвания относно предложения за състав на жури се изпращат до БАН, Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Съюза на българските писатели, СУ „Св. Климент Охридски“, Националния литературен музей, Националния център за книгата, литературен клуб „Перото“ – НДК, център „П.Е.Н. клуб“ и Сдружението на българските писатели. На база постъпилите предложения, управителният съвет през януари 2024 г. е определил състава на тазгодишното жури, посочват от фонда.

„Ръководството на НДФ изказва своето съжаление от случилото се, поднася извинение към автора на отличения роман, към авторите на номинираните романи, както и на всички писатели, участвали в конкурса. Управителният  съвет на фонда предстои да вземе решение как ще процедира по казуса“, се казва още в позицията на НДФ. Отбелязва се, че фондът „ще предприеме всички законови действия, с които да защити пред обществото своя авторитет, доброто си име и престижа на националната литературна награда за български роман на годината „13 века България“.

НЕЗАВИСИМОСТТА НА ЖУРИТАТА

Елена Алексиева обясни, че литературната среда в страната е адски малка, заради което трудно могат да бъдат намерени хора, които да не са обвързани с никого. Обаче това, по никакъв начин, не може да вземе превес, нито да изключи много по-важният проблем в случая и той е, че отговорността е лична, смята авторката на „Вулкан“.

„Аз много уважавам Борис Минков, не само защото е редактор на книгата. По принцип, го уважавам като литературен професионалист и човек. Но, в крайна сметка, аз няма как да поемам нечия отговорност, да отговарям за нечия вина и въобще по какъвто и да било начин да се опитвам да поставя в друга светлина една ситуация, която се изяснява от три дни насам и започва да става все по-ясна и все по-ясна“, каза Елена Алексиева.

Тя призовава средната възраст на литературните журита да бъде понижена до под 50 години. „Не казвам, че непременно някакви хора на определена възраст са злонамерени, неморални, неподготвени и т. н., пък хора под определена възраст са много готини и напредничави. Много се надявам да не бъда разбрана по този начин. Опитвам се да кажа, че хегемонията на една шепа хора, манипулативните практики, които те са установили и циментират от страшно много години наред - поне според мен – единственият начин, по който те могат да бъдат разбити, е като литературните журита станат първо много по-независими. Тоест, там да се викат едни независими хора – независими писатели, независими критици, а не някакви хора от някакви учреждения, институти, университети, свързани с тоя, с оня, с дявол знае какви интереси и които нямат общо със самата литература като такава и с нейното създаване“, каза тя.

Според писателката това би бил единственият начин и да се направи опит да се отрази многообразието на литературата ни. „Вече сме 2024 г., има няколко поколения вече след това, на което аз съм представител, и това са хора, които вече не са малки деца. Те са големи, пораснали хора със свои критерии, със свои разбирания, със своите постижения. Тези хора също пишат книги. Дайте да ги включим и тях“, допълва Елена Алексиева.

Тя обясни, че застава зад идеята да се прекрати практиката на анонимните литературни журита. „Имаше няколко реакции по отношения на анонимността на журито, с които аз напълно се солидаризирам. Те бяха в духа на това, че в крайна сметка, когато човек се съгласява да бъде член на жури, той трябва да е въоръжен със съответния кураж и със съответната устойчивост, която, в това число, е психическа устойчивост, която върви с един подобен ангажимент“, каза Алексиева. Според нея журиращите трябва да са наясно, че ще им се наложи да се пазят от атаки, свързани с „външен натиск от всякакви хора, издателства, автори и други агенти, които им чупят телефоните, пращат съобщения и т.н.“. С оглед конкретно на българската среда, аз съм много съгласна с тази теза, допълни Елена Алексиева.