Доц. Анета Дончева получи награда за цялостен принос за развитието на библиотеките
Доц. Анета Дончева получи отличие за цялостен принос за развитието на библиотеките. Призът бе връчен в рамките на годишните библиотечни награди за 2023 г., които се присъждат от Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА). Церемонията по връчването на призовете бе днес в Столичната библиотека. „Аз поработих много в библиотечната среда и в библиотечната общност. Не съм била винаги много доволна от това. Искала съм понякога да сменя, няма да крия, но по една или друга причина винаги съм се връщала обратно към професията“, каза доц. Дончева. Тя отбеляза, че е изследвала множество показатели и индикатори за резултати от дейността на библиотеките. „Днес си мисля, че библиотеките се развиват добре и ще ви кажа защо. Няма да използвам точни индикатори и критерии, а един много относителен критерий, който забелязвам през последните години. Бяхме много сплотени, когато бяхме еднакво бедни. В момента сме много конкурентни. В момента имаме много различия, имаме спорове, имаме личностни надмощия, имаме разделения“, каза доц. Дончева. Според нея това означава, че библиотеките са отишли напред. „Този относителен критерий ми дава основание да си мисля, че сме преодолели бедността, преодолели сме страха от това да вървим напред и да се развиваме и като си преодолеем по-нататък вече егото, ще започнем да се обединяваме много, за да имаме действително един много сериозен, силен сектор“, каза още Анета Дончева. С наградите ББИА отбелязва края на 18-ото издание на Националната библиотечна седмица. Призът за млад библиотекар бе присъден на Златина Тодорова от Градската библиотека „Пеньо Пенев“ в Димитровград. Библиотекар на годината за 2023 г. е Владислава Иванчева от библиотеката при Народно читалище „Развитие – 1869“ във Враца. Регионалната библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора е библиотека на годината. Янислав Стойчев спечели наградата за „Подкрепа на библиотеките 2023“. За първи път тази година се връчи приз на името на проф. Ани Гергова. Той се присъжда в областта на история на книгата. Първа награда взе д-р Владимир Терзиев за „За няколко ръкописни възрожденски книги на тревненеца Христо Никифоров Даскалов (1843 – 1917)“, а втора - д-р Маргарет Поппетрова за статията „Цензурните списъци от 1944 г. – матрица за политическо действие. Началото на отечественофронтовската цензура“. „През последните десетилетия в библиотеките настъпиха драстични промени. От административни институти, хранилища на печатни материали, те се превърнаха в привлекателни и оживени градски средища, предлагащи целия спектър от печатна и виртуална информация. Средища, в които грижата за потребителя е първостепенна услуга, а достъпът до информация е основен принцип“, каза доц. Калина Иванова – председател на Управителния съвет (УС) на Българската библиотечно-информационна асоциация. По думите библиотеките защитават демократичното, културното, образователното и социалното развитие на Европа. Те са по-нужни от всякога, а библиотекарите повече от всякога са изправени пред нови предизвикателства и най-вече пред това да преминат от традиционната роля на библиотекар към мениджър на информация и технологии, допълни доц. Иванова. „От името на министър Найден Тодоров и от мое лично име е чест да ви приветствам по случай успешното провеждане на 18-ото издание на Националната библиотечна седмица“, каза служебният заместник-министър на културата Виктор Стоянов по време на церемонията. Радвам се да потвърдя, че през 2024 г. министерството е отделило над два милиона лева от държавния бюджет за финансиране на проекти за стимулиране на четенето, медийната грамотност и капацитета на българските библиотеки, посочи Стоянов. Той отбеляза, че от Министерството на културата (МК) вярват, че библиотеките имат функция не само да бъдат съкровищница на литературата, а да действат като активни културни и общности центрове, като политически неутрални демократични институции, които насърчават гражданското участие. „Аз водя Съвета за медийна грамотност в Министерството на културата и мислим тази година да е пилотна, в която чрез библиотеките да бъдат раздадени грантове по проекти за медийна грамотност из цялата страна“, каза Виктор Стоянов. В общината сме длъжници на библиотеките в София, посочи Яна Генова, заместник-кмет на Столична община по направление „Култура, образование, спорт и младежки дейности“. „Аз лично в първите четири месеца на новия мандат на кмета Терзиев съм направила четири конкретни неща за библиотеките в София“, каза тя. Допълни, че две от тях са това да постави отново на дневен ред стария проект за ремонт на Столичната библиотека, както и да възроди библиотечния съвет към Столичната община. „Много се надявам библиотекарите в София, както и асоциацията, да бъдат наш партньор наистина в едно позитивно бъдещо развитие в тази посока“, допълни Генова. Сред гостите на церемонията бяха още Пенка Иванова – директор на дирекция „Учебници и училищна документация“ в Министерството на образованието и науката (МОН), Борис Начев - председател на Независима синдикална федерацията „Култура”, Здравка Шейретова от Национална федерация „Култура“ при КТ „Подкрепа“, Цветелина Нешкова – председател на УС на „Българска платформа за международно развитие“, Михаил Бояджиев – председател на УС на фондация „Глобални библиотеки – България“.
|
![]()
Литературен обзор
Малтусови граници и бъдеще
Малтусианската идея често се възприема като негативна и дори опасна. От 1798 година, когато Томас Малтус публикува своето есе за принципите на населението, тя е била нападана и осмивана. В съзнанието на мнозина, Малтус е образ на тесногръд свещеник, който вярв ...
Валери Генков
|
![]()
Литературен обзор
Вечната слава на Вазов
На 22 септември 2025 г. България отбелязва 104 години от смъртта на Иван Вазов, човека, който с думите си и делата си остави незаличим отпечатък върху националната ни идентичност. В столицата, където той прекарва голяма част от живота си, Националният литерату ...
Добрина Маркова
|
![]()
Летни страници: Какво разказват италианските бестселъри
Ангелина Липчева
|
![]()
Литературен обзор
Откриване на модерни дигитални библиотеки вдъхновява младите хора
В едно от най-значимите събития в образователната сфера за последните години, Спортно училище „Димитър Рохов“ отвори врати за нови възможности и иновации. Церемонията по откриването на модерния STEM център и дигиталната библиотека се превърна в сим ...
Валери Генков
|
Литературен
бюлетин |
![]() |
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
![]() |
![]() ![]()
Авторът и перото
Иглика Василева създава мостове между култури и епохи
Иглика Василева е една от най-значимите фигури в съвременния български превод. Тя не просто превежда, а създава мостове между култури и епохи, като се превръща в съавтор на всяка литературна творба, която интерпретира. Нейната работа е като деликатен танц межд ...
Ангелина Липчева
|
![]() ![]()
Авторът и перото
Поезията като глас на съпротива
В световен план поезията преживява своето възраждане. В началото на 2024 година, след години на политическа турбуленция, пандемии и климатични катастрофи, тя се превръща в глас на надеждата и съпротивата. Това не е случайно – хората търсят утеха, разбиране и с ...
Валери Генков
|
![]()
Експресивно
Фантазия и реалност – в търсене на бъдещето
Добрина Маркова
|
Подиум на писателя
Величието на изкуството в името на Руси Чанев
Валери Генков
|
Руси Чанев е името, което е запечатано в сърцата на българските театрални и филмови почитатели. Роден в Бургас през 1945 година, той е символ на талант, дисциплина и непрекъснато развитие. От младите си години е вдъхновяван от велики личности като Наум Шопов и Ицко Финци, които му дават първите уроци по изкуство и човечност.
На сцената и на екрана Чанев се превръща в магьосник, способен да промен ...
|
![]() ![]()
Авторът и перото
България в евро: пътят към стабилност
Валери Генков
|
14:26 ч. / 17.05.2024
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 4293 |
![]() |
Доц. Анета Дончева получи отличие за цялостен принос за развитието на библиотеките. Призът бе връчен в рамките на годишните библиотечни награди за 2023 г., които се присъждат от Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА). Церемонията по връчването на призовете бе днес в Столичната библиотека.
„Аз поработих много в библиотечната среда и в библиотечната общност. Не съм била винаги много доволна от това. Искала съм понякога да сменя, няма да крия, но по една или друга причина винаги съм се връщала обратно към професията“, каза доц. Дончева. Тя отбеляза, че е изследвала множество показатели и индикатори за резултати от дейността на библиотеките.
„Днес си мисля, че библиотеките се развиват добре и ще ви кажа защо. Няма да използвам точни индикатори и критерии, а един много относителен критерий, който забелязвам през последните години. Бяхме много сплотени, когато бяхме еднакво бедни. В момента сме много конкурентни. В момента имаме много различия, имаме спорове, имаме личностни надмощия, имаме разделения“, каза доц. Дончева. Според нея това означава, че библиотеките са отишли напред. „Този относителен критерий ми дава основание да си мисля, че сме преодолели бедността, преодолели сме страха от това да вървим напред и да се развиваме и като си преодолеем по-нататък вече егото, ще започнем да се обединяваме много, за да имаме действително един много сериозен, силен сектор“, каза още Анета Дончева.
С наградите ББИА отбелязва края на 18-ото издание на Националната библиотечна седмица. Призът за млад библиотекар бе присъден на Златина Тодорова от Градската библиотека „Пеньо Пенев“ в Димитровград. Библиотекар на годината за 2023 г. е Владислава Иванчева от библиотеката при Народно читалище „Развитие – 1869“ във Враца. Регионалната библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора е библиотека на годината. Янислав Стойчев спечели наградата за „Подкрепа на библиотеките 2023“.
За първи път тази година се връчи приз на името на проф. Ани Гергова. Той се присъжда в областта на история на книгата. Първа награда взе д-р Владимир Терзиев за „За няколко ръкописни възрожденски книги на тревненеца Христо Никифоров Даскалов (1843 – 1917)“, а втора - д-р Маргарет Поппетрова за статията „Цензурните списъци от 1944 г. – матрица за политическо действие. Началото на отечественофронтовската цензура“.
„През последните десетилетия в библиотеките настъпиха драстични промени. От административни институти, хранилища на печатни материали, те се превърнаха в привлекателни и оживени градски средища, предлагащи целия спектър от печатна и виртуална информация. Средища, в които грижата за потребителя е първостепенна услуга, а достъпът до информация е основен принцип“, каза доц. Калина Иванова – председател на Управителния съвет (УС) на Българската библиотечно-информационна асоциация.
По думите библиотеките защитават демократичното, културното, образователното и социалното развитие на Европа. Те са по-нужни от всякога, а библиотекарите повече от всякога са изправени пред нови предизвикателства и най-вече пред това да преминат от традиционната роля на библиотекар към мениджър на информация и технологии, допълни доц. Иванова.
„От името на министър Найден Тодоров и от мое лично име е чест да ви приветствам по случай успешното провеждане на 18-ото издание на Националната библиотечна седмица“, каза служебният заместник-министър на културата Виктор Стоянов по време на церемонията.
Радвам се да потвърдя, че през 2024 г. министерството е отделило над два милиона лева от държавния бюджет за финансиране на проекти за стимулиране на четенето, медийната грамотност и капацитета на българските библиотеки, посочи Стоянов. Той отбеляза, че от Министерството на културата (МК) вярват, че библиотеките имат функция не само да бъдат съкровищница на литературата, а да действат като активни културни и общности центрове, като политически неутрални демократични институции, които насърчават гражданското участие.
„Аз водя Съвета за медийна грамотност в Министерството на културата и мислим тази година да е пилотна, в която чрез библиотеките да бъдат раздадени грантове по проекти за медийна грамотност из цялата страна“, каза Виктор Стоянов.
В общината сме длъжници на библиотеките в София, посочи Яна Генова, заместник-кмет на Столична община по направление „Култура, образование, спорт и младежки дейности“. „Аз лично в първите четири месеца на новия мандат на кмета Терзиев съм направила четири конкретни неща за библиотеките в София“, каза тя. Допълни, че две от тях са това да постави отново на дневен ред стария проект за ремонт на Столичната библиотека, както и да възроди библиотечния съвет към Столичната община. „Много се надявам библиотекарите в София, както и асоциацията, да бъдат наш партньор наистина в едно позитивно бъдещо развитие в тази посока“, допълни Генова.
Сред гостите на церемонията бяха още Пенка Иванова – директор на дирекция „Учебници и училищна документация“ в Министерството на образованието и науката (МОН), Борис Начев - председател на Независима синдикална федерацията „Култура”, Здравка Шейретова от Национална федерация „Култура“ при КТ „Подкрепа“, Цветелина Нешкова – председател на УС на „Българска платформа за международно развитие“, Михаил Бояджиев – председател на УС на фондация „Глобални библиотеки – България“.
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
![]() |
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
![]() |
Читателски поглед
Литературата не е музей
Във време, когато светът се променя с бързи темпове и технологиите навлизат все по-дълбоко в ежедневието ни, образователната система трябва да се адаптира към новите реалности. В тази посока е и инициативата на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и ...
|
Избрано
Вампирите - Уважение към културното многообразие
Произходът на думата „вампир“ е обвит в мъгла, характерна за Карпатските области. Лингвистичните корени на това съществително могат да се търсят в турски, сръбско-хърватски и литовски езици, което свидетелства за богатата кръстосана културна и ...
|
![]()
Време за споделяне, размисъл и вдъхновение чрез думите
|
Ако сте поропуснали
Тайните страници от живота на Бенито Мусолини
На 23 септември италианското издателство Piemme ще представи новата книга на Алесандра Мусолини, озаглавена „Бенито. Розите и тръните“. Този роман не е просто биографична история, а интимен разказ за живота на един от най-известните исторически ...
|
![]() ![]() ![]() ![]() |
![]() |
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
![]() |
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
Литеранс Плюс
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
![]() ![]() ![]() |
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |