Българските възрожденски писатели: Описания на НЛО
Българските възрожденски писатели са оставили значителен отпечатък в литературата, включително и в областта на мистиката и научната фантастика. Възрожденската епоха в България (18-19 век) бележи възраждане на културното и национално самосъзнание, както и интерес към новаторските идеи. Известни писатели, като Георги С. Раковски, Христо Ботев, Любен Каравелов и други са изразили в своите произведения любовта си към знанието и възможностите за напредък, включително и чрез описания на фантастични или научно-фантастични сценарии. Някои от тях са използвали мотиви от научната фантастика, като сред тях са размишления и описания на неопознати летящи обекти (НЛО). Възможно е такива описания да не са директно свързани със съвременното разбиране за НЛО, но те въвеждат елементи на фантастиката и трансценденталното в своите текстове. Примери за такива творби включват разкази и поеми, които излизат извън рамките на реализма и разглеждат теми, които са напълно нереалистични за периода, но които служат за образцов пример на творчество и вдъхновение. Такива теми и мотиви са демонстрирани в произведения като "Тъгата на Азария" на Христо Ботев, където са присъствали описания на мистични и необясними събития, или в някои творби на Любен Каравелов, където са описани фантастични пейзажи и сюжети. Първият неидентифициран летящ обект у нас е описан през 1858 г. и е документиран от възрожденския писател Илия Блъсков. „Това бе едно необикновено небесно явление – пише той, – това бяха три звезди, които една след друга, като че ли гонейки се, прелетяха над главите на смаяните селяни“. После той допълва: „Те дойдоха от изток, отлетяха на запад, заобиколиха няколко села, завиха към север, спуснаха се към Петрич кале и там сякаш се разпръснаха у стръмната скала и пропаднаха“. Иван Вазов също е описал явление, което може да се тълкува като НЛО, в края на 19 век. В своите творби "Немили-недраги" (1883) и "Чичовци" (1883), Вазов описва странна светлина, която е видяна в небето и предизвиква учудване и страх сред героите. Друг писател, който описва явления, наподобяващи НЛО, е Захарий Стоянов. В книгата си "Записки по българските въстания", той описва странни светлини в небето, които предизвикват страх и учудване у хората. Христо Ботев в своя фейлетон "Знаеш ли ти кои сме?" (1875), описва появата на необичайни светлини и обекти в небето. Въпреки че Ботев не използва съвременния термин "НЛО", неговите описания често се интерпретират като такива от днешна гледна точка. Светослав Минков в своето произведение "Къщата на младия мъж" (1931), разказва за странен обект в небето, който обърква и удивлява хората. Това произведение често се споменава във връзка с ранни описания на НЛО в българската литература. Писателят Георги Раковски е известен с това, че е описал явления, наподобяващи НЛО. В своята творба "Повест за българските старини" (1865), Раковски описва странни светлини и обекти в небето, които предизвикват страх и любопитство у хората. Константин Фотинов в "Любословие" (1844), споменава за странни и необясними явления в небето, които предизвикват интерес и удивление у читателите. Макар че терминът НЛО не е съществувал тогава, описаните от него явления могат да се разглеждат като ранни наблюдения на подобни феномени. Петко Р. Славейков. В края на 19 век, в статия в своето списание "Мисъл" споменава за странни светлини и обекти в небето. Описанията му могат да се възприемат като наблюдения на НЛО, въпреки че по онова време тези явления не са били така наричани. Тодор Влайков в разказа си "Дядовата Славчова унука" (1898) описва странни светлини в небето, които привличат вниманието на хората. Йордан Йовков е български писател, който в края на 19-ти век описва явления, които могат да бъдат интерпретирани като НЛО. В неговата творба "Старопланински легенди" той споменава за необясними светлини и обекти в небето, които впечатляват и плашат героите му. В заключение, българските възрожденски писатели не само, че са изразили националния дух и борбата за свобода, но са разширявали и хоризонтите на литературата си с експерименти в областта на фантастиката и научната фантастика, включително и с описания на неопознати летящи обекти в техните произведения.
|
|
Литературен обзор
Осем книги, които прегръщат разширеността на queer семействата
Въпреки нарастващите заплахи за LGBTQ+ семействата, включително здравни политики, които ограничават достъпа на транс деца до медицинска помощ, и нападения срещу равенството в брака, интересът към литературата, която представя queer семейства, остава силен. Въп ...
Ангелина Липчева
|
Литературен обзор
Иван Тургенев обявен за символ на „руската империалистическа пропаганда“ в Украйна
Украинските власти официално обявиха писателя Иван Тургенев за част от руската империалистическа пропаганда, като съответно включиха името му в списъка с културни фигури, подлежащи на декомунизация. Това е част от новата политика на Украйна за премахване на вс ...
Добрина Маркова
|
Валентина Чурлео подчертава, че поезията е отражение на сложността на човешкия опит
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Ден на будителите и литературните награди „Александър Муратов“: Почит към творците на България
В навечерието на Деня на народните будители, Сдружение „Дружество на писателите“ в Плевен организира церемония за връчване на годишните литературни награди „Александър Муратов“. Събитието се проведе в залата на художествената галерия &b ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Златното мастило
Настъпи ли моментът за нов ред в света?
Професор Ивайло Груев ще представи своята нова книга „Конвулсии преди многополярност“ на 6 ноември в гранд хотел „София“, съобщават от издателство „Изток-Запад“.
Според издателите, книгата поставя важни въпроси относно съвр ...
Валери Генков
|
Експресивно
Преодолявайки дигиталната бариера: Интернет за всички 60+
Регионална библиотека „Партений Павлович” в Силистра стартира нова инициатива, насочена към възрастните хора. От утре започват безплатни обучения по програмата „Интернет за всички 60+”, която е реализирана в партньорство с Фондация "Гло ...
Валери Генков
|
На бюрото
Даниел Вълчев представя „Седем дни в Парория“ с Бойко Василев и проф. Георги Каприев
Валери Генков
|
Литературен обзор
Осем книги, които прегръщат разширеността на queer семействата
Ангелина Липчева
|
Въпреки нарастващите заплахи за LGBTQ+ семействата, включително здравни политики, които ограничават достъпа на транс деца до медицинска помощ, и нападения срещу равенството в брака, интересът към литературата, която представя queer семейства, остава силен. Въпреки че представителството на LGBTQ+ общността в литературата се е подобрило през последните години, много читатели все още активно търсят и ...
|
Експресивно
I.S. Джоунс представя "Bloodmercy" като отражение на гротескността на момичешкия опит
Ангелина Липчева
|
|
18:53 ч. / 03.06.2024
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 4047 |
|
Българските възрожденски писатели са оставили значителен отпечатък в литературата, включително и в областта на мистиката и научната фантастика. Възрожденската епоха в България (18-19 век) бележи възраждане на културното и национално самосъзнание, както и интерес към новаторските идеи.
Известни писатели, като Георги С. Раковски, Христо Ботев, Любен Каравелов и други са изразили в своите произведения любовта си към знанието и възможностите за напредък, включително и чрез описания на фантастични или научно-фантастични сценарии.
Някои от тях са използвали мотиви от научната фантастика, като сред тях са размишления и описания на неопознати летящи обекти (НЛО). Възможно е такива описания да не са директно свързани със съвременното разбиране за НЛО, но те въвеждат елементи на фантастиката и трансценденталното в своите текстове.
Примери за такива творби включват разкази и поеми, които излизат извън рамките на реализма и разглеждат теми, които са напълно нереалистични за периода, но които служат за образцов пример на творчество и вдъхновение.
Такива теми и мотиви са демонстрирани в произведения като "Тъгата на Азария" на Христо Ботев, където са присъствали описания на мистични и необясними събития, или в някои творби на Любен Каравелов, където са описани фантастични пейзажи и сюжети.
Първият неидентифициран летящ обект у нас е описан през 1858 г. и е документиран от възрожденския писател Илия Блъсков. „Това бе едно необикновено небесно явление – пише той, – това бяха три звезди, които една след друга, като че ли гонейки се, прелетяха над главите на смаяните селяни“. После той допълва: „Те дойдоха от изток, отлетяха на запад, заобиколиха няколко села, завиха към север, спуснаха се към Петрич кале и там сякаш се разпръснаха у стръмната скала и пропаднаха“.
Иван Вазов също е описал явление, което може да се тълкува като НЛО, в края на 19 век. В своите творби "Немили-недраги" (1883) и "Чичовци" (1883), Вазов описва странна светлина, която е видяна в небето и предизвиква учудване и страх сред героите.
Друг писател, който описва явления, наподобяващи НЛО, е Захарий Стоянов. В книгата си "Записки по българските въстания", той описва странни светлини в небето, които предизвикват страх и учудване у хората.
Христо Ботев в своя фейлетон "Знаеш ли ти кои сме?" (1875), описва появата на необичайни светлини и обекти в небето. Въпреки че Ботев не използва съвременния термин "НЛО", неговите описания често се интерпретират като такива от днешна гледна точка.
Светослав Минков в своето произведение "Къщата на младия мъж" (1931), разказва за странен обект в небето, който обърква и удивлява хората. Това произведение често се споменава във връзка с ранни описания на НЛО в българската литература.
Писателят Георги Раковски е известен с това, че е описал явления, наподобяващи НЛО. В своята творба "Повест за българските старини" (1865), Раковски описва странни светлини и обекти в небето, които предизвикват страх и любопитство у хората.
Константин Фотинов в "Любословие" (1844), споменава за странни и необясними явления в небето, които предизвикват интерес и удивление у читателите. Макар че терминът НЛО не е съществувал тогава, описаните от него явления могат да се разглеждат като ранни наблюдения на подобни феномени.
Петко Р. Славейков. В края на 19 век, в статия в своето списание "Мисъл" споменава за странни светлини и обекти в небето. Описанията му могат да се възприемат като наблюдения на НЛО, въпреки че по онова време тези явления не са били така наричани.
Тодор Влайков в разказа си "Дядовата Славчова унука" (1898) описва странни светлини в небето, които привличат вниманието на хората.
Йордан Йовков е български писател, който в края на 19-ти век описва явления, които могат да бъдат интерпретирани като НЛО. В неговата творба "Старопланински легенди" той споменава за необясними светлини и обекти в небето, които впечатляват и плашат героите му.
В заключение, българските възрожденски писатели не само, че са изразили националния дух и борбата за свобода, но са разширявали и хоризонтите на литературата си с експерименти в областта на фантастиката и научната фантастика, включително и с описания на неопознати летящи обекти в техните произведения.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Паволче в печат: Дара Драганинска създава вестник за миналото и бъдещето
В село Паволче, разположено в община Враца, по случай Деня на народните будители, беше публикуван нов брой на местния вестник. Кметът на селото, Петрана Ангелкова, съобщи, че изданието е подготвено от дванадесетокласничката Дара Драганинска, която учи ...
|
Избрано
Георги Константинов и Симеон Янев – носители на „Чест и слово“
Националната награда за цялостен принос в българската литература, изкуство и култура „Чест и слово“ бе връчена на поета Георги Константинов и на професор Симеон Янев. Церемонията се състоя в Националния литературен музей, разположен в къщата-музей ...
|
Ден на будителите и литературните награди „Александър Муратов“: Почит към творците на България
|
Ако сте поропуснали
Селиме Феим и Борислава Иванова с награди за принос в културата
Народно читалище „Христо Ботев – 1925“ в Самуил получи престижно отличие от Съюза на народните читалища. Наградата е признание за значимия принос на институцията в българската култура и е свързана с отбелязването на 100-годишнината от създаването му. ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |