Д-р Даниел Цийман изследва съжителството на глаголицата и кирилицата в Първото българско царство
Австрийският доц. д-р Даниел Цийман изследва съжителството на глаголицата и кирилицата в Първото българско царство. Ной е един от участващите учени на международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“. „Ранните кирилски надписи от началото на 10-и век, от много места в Първото българско царство, като Преслав и много други, свидетелстват за бързото разпространяване на кирилицата. Нейният произход е предмет на спорове в научните изследвания. Близостта до гръцката азбука предполага, че тя е служила за модел, докато има и препратки към глаголицата, което прави правдоподобно твърдението, че кирилицата е създадена след глаголицата“, каза ученият. Той припомня, че в кратката биография на Климент Охридски се твърди, че Климент е оформил по-ясно някои от буквите, създадени от Константин Кирил. На това вероятно не се отнася за кирилицата, а за модификация на глаголицата, каза доц. д-р Даниел Цийман. По думите му е спорно доколкото използването и разпространяването на новите азбуки е било политически желано и насърчавано от владетеля. От началото на 10-и век са известни и глаголически надписи от Преслав. Печатите и монетите на царете, например Симеон, носят гръцки надписи, посочи ученият. Глаголическите надписи могат да бъдат открити и в североизточната част на Първата българска държава. Всичко, което може да се каже, е, че употребата на глаголицата в България бавно намалява до 11 век и в крайна сметка изчезва, каза той. За сметка на това, тя продължава да развива идентичностно формираща функция на запад, особено в Хърватия. Краткият преглед на писмените реформи и на въпроса за идентичността показва, че с приемането на християнството въпросът за азбуката е тясно свързан с въпросите на религията и Античността, каза доц. д-р Даниел Цийман. Съжителството и пълното господство на кирилицата в България вероятно се дължи повече на практически обстоятелства. От друга страна, прякото политическо влияние на българските владетели и Борис и Симеон, като че ли, е бил донякъде надценено от някои изследователи. Въпреки това, голяма част от тази ранна фаза остава неясна и все още предлага голям потенциал за по-нататъшни изследвания, обобщи доц. д-р Даниел Цийман. Международният форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“ е двудневната конференция по инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова. Събитието се организира с подкрепата на Министерството на образованието и науката и е продължение на проведения през 2022 г. международен форум за кирилицата „… И ний сме дали нещо на света“. Над 30 известни учени слависти от 11 държави, заедно със свои български колеги, ще дискутират значението на буквите, думите, езика, културата и мъдростта за славянското наследство, неговото опазване и разпространение в съвременния свят, както и значението на езика и идентичността в процесите на глобализация. Акцент ще бъде ключовата роля на България за създаването на третата християнска цивилизация – славянската. Форумът продължава и утре, 28 юни, в Пловдив.
|
|
Експресивно
Руалд Амундсен и Ричард Бърд предизвикват спорове за достигане на Северния полюс
През май 1926 година американецът Ричард Бърд и норвежецът Руалд Амундсен и двамата заявиха, че са достигнали Северния полюс по въздух. Бърд използвал самолет, а Амундсен - въздушен балон. По-късно същата година, Ръсел Оуен написа, че "в краткия период от три ...
Добрина Маркова
|
Експресивно
„Диво момиче“ в поезията: 8 книги за бунт срещу перфектността
В последните години терминът "диво момиче" (feral girl) стана популярен, символизирайки бунта срещу социалните очаквания и стремежа към автентичност. Тази концепция получи нова форма с различни хаштагове, като #feralgirlsummer, #bratgirlsummer и #messygirlsumm ...
Валери Генков
|
Моника Андрейчева води семинар за равнопоставен достъп до информация за незрящи потребители
Добрина Маркова
|
Експресивно
Нова стихосбирка на Георги Борисов разкрива фрагменти, писани „на един дъх“
Поетът Георги Борисов, известен със своето уникално поетично изразяване, ще представи новата си стихосбирка „На един дъх“ в Литературен салон Spirit & Spirit. Събитието ще се проведе в клуб „Петното на Роршах“ в Пловдив и ще бъде мо ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Експресивно
„Диво момиче“ в поезията: 8 книги за бунт срещу перфектността
В последните години терминът "диво момиче" (feral girl) стана популярен, символизирайки бунта срещу социалните очаквания и стремежа към автентичност. Тази концепция получи нова форма с различни хаштагове, като #feralgirlsummer, #bratgirlsummer и #messygirlsumm ...
Валери Генков
|
На бюрото
Пластичните операции и обсесията по красотата в семейната динамика
Романът на Сара Уанг "Нова кожа" (New Skin) е уникално произведение, което изследва сложността на отношенията между майка и дъщеря, докато се задълбочава в темата за пластичната хирургия и натиска на обществото. Главната героиня Линли, второ поколение имигрант ...
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Мария Лалева разказва за Карим и огнената стихия, предизвиквайки интерес с новия си роман
Валери Генков
|
Литературен обзор
Боян Йорданов спечели наградата за роман на годината на НДФ „13 века България“
Ангелина Липчева
|
Националният дарителски фонд „13 века България“ обяви Боян Йорданов за носител на Националната литературна награда за български роман на годината с произведението му „Под месечината, огромна като тиква“. Наградата беше връчена на тържествена церемония, проведена в Софийската градска художествена галерия.
Романът на Йорданов бе избран измежду множество номинирани произведен ...
|
Експресивно
Моника Андрейчева води семинар за равнопоставен достъп до информация за незрящи потребители
Добрина Маркова
|
|
14:09 ч. / 27.06.2024
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 5504 |
|
Австрийският доц. д-р Даниел Цийман изследва съжителството на глаголицата и кирилицата в Първото българско царство. Ной е един от участващите учени на международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“.
„Ранните кирилски надписи от началото на 10-и век, от много места в Първото българско царство, като Преслав и много други, свидетелстват за бързото разпространяване на кирилицата. Нейният произход е предмет на спорове в научните изследвания. Близостта до гръцката азбука предполага, че тя е служила за модел, докато има и препратки към глаголицата, което прави правдоподобно твърдението, че кирилицата е създадена след глаголицата“, каза ученият.
Той припомня, че в кратката биография на Климент Охридски се твърди, че Климент е оформил по-ясно някои от буквите, създадени от Константин Кирил. На това вероятно не се отнася за кирилицата, а за модификация на глаголицата, каза доц. д-р Даниел Цийман.
По думите му е спорно доколкото използването и разпространяването на новите азбуки е било политически желано и насърчавано от владетеля. От началото на 10-и век са известни и глаголически надписи от Преслав. Печатите и монетите на царете, например Симеон, носят гръцки надписи, посочи ученият.
Глаголическите надписи могат да бъдат открити и в североизточната част на Първата българска държава. Всичко, което може да се каже, е, че употребата на глаголицата в България бавно намалява до 11 век и в крайна сметка изчезва, каза той. За сметка на това, тя продължава да развива идентичностно формираща функция на запад, особено в Хърватия.
Краткият преглед на писмените реформи и на въпроса за идентичността показва, че с приемането на християнството въпросът за азбуката е тясно свързан с въпросите на религията и Античността, каза доц. д-р Даниел Цийман.
Съжителството и пълното господство на кирилицата в България вероятно се дължи повече на практически обстоятелства. От друга страна, прякото политическо влияние на българските владетели и Борис и Симеон, като че ли, е бил донякъде надценено от някои изследователи. Въпреки това, голяма част от тази ранна фаза остава неясна и все още предлага голям потенциал за по-нататъшни изследвания, обобщи доц. д-р Даниел Цийман.
Международният форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“ е двудневната конференция по инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова. Събитието се организира с подкрепата на Министерството на образованието и науката и е продължение на проведения през 2022 г. международен форум за кирилицата „… И ний сме дали нещо на света“. Над 30 известни учени слависти от 11 държави, заедно със свои български колеги, ще дискутират значението на буквите, думите, езика, културата и мъдростта за славянското наследство, неговото опазване и разпространение в съвременния свят, както и значението на езика и идентичността в процесите на глобализация. Акцент ще бъде ключовата роля на България за създаването на третата християнска цивилизация – славянската. Форумът продължава и утре, 28 юни, в Пловдив.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Психологическите теми и сложните човешки отношения в прозата на Авигайл Шарп
Дебютният роман "Offseason" на Авигайл Шарп се утвърждава като едно от най-интимните и психологически наситени литературни заглавия на последните години. Книгата изследва темите за властта, манипулацията и травмата, чрез погледа на ненадеждна разказвачка, ...
|
Избрано
Александра Йоаниду подчертава важността на взаимното опознаване на българската и гръцката литература на Панаира в Солун
На Панаира на книгата в Солун, българската литература получава нова платформа за изразяване и обмен с гръцките автори. Преводачката Александра Йоаниду, участник в откриването на българския национален щанд, подчертава, че взаимното опознаване на литературата ...
|
Деца ще открият света на книгите чрез инициативата „Помощник библиотекар“
|
Ако сте поропуснали
Българският национален щанд на Панаира в Солун привлича вниманието с темата "Литература отвъд границите"
На Панаира на книгата в Солун, България демонстрира своето литературно богатство, като страната е почетен гост на събитието. Откритият национален щанд предизвика значителен интерес сред посетителите, а присъствието на важни фигури от българската култура и ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |