"Далчев е в учебниците вече много десетилетия и ми се струва, че младите хора успяват да уловят точно това търсене на надвременното. Големите философски въпроси винаги са вълнували човечеството. Именно затова вероятно той е ценен и обичан днес". Това е мнението, което споделя за Атанас Далчев поетесата, белетрист и литературен анализатор Ина Иванова.

"Действително чувствам Далчев близък и като интенция, и като философия. Не мога да повярвам, че 120 години ни делят от рождението му, защото той е много актуален и днес. Освен почитател на поезията му, аз съм голям почитател и на неговите философски фрагменти. Далчев е един космополитен ум", каза още Ина Иванова. Тя участва от Националния пресклуб в Пловдив в дискусия по повод изданието на списание , посветено на Атанас Далчев.

Поетесата разказа и за малка част от живота му, като описа някои от трудностите, през които е минал заради смяната на политическия режим в страната. "Той е бил преводач с пет езика, като голяма част от преводите му са актуални и до днес, което е изумително, защото езикът се променя. Разбира се, по времето, по което се случва смяната на режима през 1944 година, той вече е утвърден автор и веднага бива квалифициран като буржоазен. Това му коства 20 години творческо мълчание, през които той единствено превежда, за да изхранва семейството си. И това мълчание всъщност е особена форма на сила. В етичната среда на нещата мисля, че се намира сърцевината на Далчевия светоглед, и там е това, което е толкова живо и актуално за нас днес. Това мълчание вероятно е било израз на силна етична позиция. Той просто не е искал да участва в начина, по който се е променял поетическият език. Може би не е чувствал това говорене като свое, може би е имал нужда да остане отвъд идеологията, във високата гледна точка, която се интересува по-скоро от етичните и морални наративи", допълни Ина Иванова.

Тя сподели, че свързва Далчев с много неща, но един конкретен негов стих е направил най-голямо впечатление. "Той е познат с предметността и с дълбоката философска проницателност на стихотворенията си, но може би изречението, с което аз най-често го свързвам е: "... и опустява медлено света". Това усещане и знаене за трайността на човешкия живот по някакъв начин много силно предопределя начина, по който той поставя центъра на тежестта в стихотворенията си. Това е гледането през философската гледна точка, през поставянето на големите етични маркери", каза Ина Иванова.