Биография: Марко Семов
Марко Семов беше една ренесансова фигура, широкоскроен човек, който обичаше да живее. Обичаше да пише. За съжаление, много рано напусна този свят и не можа да остави още много стойностни книги. Това каза проф. Ивайло Христов по повод 85-ата година от рождението на Марко Семов. Проф. Христов е бил асистент на Марков Семов, а сега е преподавател в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). НАЧАЛОТО Марко Семов е роден на 11 юли 1939 г. в с. Видима, Троянско. Завършва реална гимназия в гр. Троян. През 1956 г. става и студент във Висшия икономически институт „Димитър Ценов“ – гр. Свищов. След това се прехвърля във ВИИ „Карл Маркс“ в София. През 1961 г. завършва Висшия икономически институт „Карл Маркс“ в София със специалност „Икономика на вътрешната търговия". Работил е в Министерството на вътрешната търговия като секретар на министъра Пеко Таков. След това е литературен сътрудник и редактор в отдел „Пропаганда“ на в. „Работническо дело“. През 70-те години е главен редактор в Комитета за телевизия и радио в Българската телевизия. Бил е водещ на публицистичните предавания „Диалози", „Форум“ и на „Предконгресни срещи“ в Българската телевизия. През 1973 г. записва свободна аспирантура към Института по социология при Българската академия на науките. Доктор по философия в Института по социология към БАН с дисертация на тема „Типология и динамика на отрицателните явления в нашия живот“. Бил е сценарист на два филма от телевизионния сериал „Синята лампа“ – „Краят на филма“ (IV епизод) и „Разходка с мустанг“ (Х епизод). В периода 1977 – 1979 е бил главен редактор на редакция „Обществено-политическа“ в БНР. След това пет години заема длъжността заместник главен редактор на в. „Работническо дело“. През януари – февруари 1981 г. е специален кореспондент на в. „Работническо дело“ в Индия. Завършил е специализация в Академията за обществени науки при ЦК на КПСС, Москва, СССР. През 1983 г. е бил специален кореспондент на в. „Работническо дело“ в Япония. От 1997 до 2000 г. е член на Президиума на Висшата атестационна комисия при Министерския съвет. След това е професор в катедра „Комуникации и връзки с обществеността“ на Факултета по журналистика и масова комуникация при СУ „Св. Климент Охридски“. През 2004 г. влиза в в СЕМ (Съвет за електронни медии) от президентската квота. ПРИНОСИ В НЯКОЛКО НАПРАВЛЕНИЯ По думите на проф. Ивайло Христов Марко Семов има приноси в няколко основни направления. „На първо място той възстанови народопсихологията като научна дисциплина и я институционализира в рамките на Софийския университет, на Военната академия, на Пловдивския университет, на Варненския университет. Една наука, от която днешното общество има нужда, защото без да познаваме особеностите на националния характер, много трудно може да се пише и да управляват политическите, социалните и икономическите системи“, обясни проф. Христов, отбелязвайки, че се гордее с това, че е бил негов асистент и продължил да преподава тази дисциплина в УНСС. УЧЕН, КОЙТО ОБИЧАЛ ХОРАТА Марко Семов обаче не беше кабинетен учен. Той беше учен, който обича да общува с хората, да разговаря с тях, да води записки и беше човек, който е на художественото слово, спомня си проф. Христов. „И не е случайно, че той имаше няколко великолепни книги с разкази. Една от първите му книги е „Шарена черга“ – една великолепна книга, малко известна, чийто преговор е написал не кой да е, а Йордан Радичков. А Йордан Радичков не пишеше предговори на кого да е“, подчерта той. ЕДИН ОТ ГОЛЕМИТЕ МАЙСТОРИ НА ПЪТЕПИСА „Той е един от най-големите майстори на пътеписа. И аз съм се възхищавал от неговото майсторство в този малко позаглъхващ жанр. Достатъчно е да спомена, да кажем, книгата за Япония – „За Япония като за Япония“. Той, показвайки плюсовете на капитализма, успя да покаже и недостатъците на социалистическото общество“, разказва преподавателят от УНСС. По думите му, Марко Семов бил един разножанров творец. В последните години от живота си той се насочил и към романа. „И написа забележителни романи като „Стената“, като „Очи“, а последната му книга остана недовършена“, каза проф. Христов. „И нещо много важно – той обичаше приятелите, обичаше приятелството, рядка е неговата дружба с проф. Дойно Дойнов. И Дойнов преживя много тежко загубата на Марко Семов. И тя дойде неочаквано за всички нас“, обясни университетският преподавател. Марко Семов умира на 18 януари 2007 г. в София, след тежко боледуване.
|
![]()
Златното мастило
Книги за бъдещето на Враца
На 17 септември 2025 година, Враца получи ценен подарък за културното си наследство. Националният дарителски фонд „13 века България“ дари 400 книги на Община Враца, които ще обогатят местните училища, библиотеки и читалища. Това не е просто жест на ...
Ангелина Липчева
|
![]()
Златното мастило
Вечер на съвременната европейска литература и актьорски гласове
На 24 септември в една от най-важните културни инициативи на годината, актьори от Драматичен театър „Борис Луканов” ще застанат пред публиката, за да четат откъси от съвременни европейски книги. Тази „Нощ на литературата” е вече шестата ...
Добрина Маркова
|
![]()
Полският ритъм на културата в морската градина
Ангелина Липчева
|
![]()
Златното мастило
Целувам ви, Аспарух Лешников
На 25 септември в Ямбол ще се състои събитие, което ще запознае публиката с живота и творчеството на един от най-знаменитите български тенори – Аспарух Лешников, по-известен като Ари. Това е възможност за всички любители на музиката и историята да се док ...
Ангелина Липчева
|
Литературен
бюлетин |
![]() |
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
![]() |
![]() ![]()
На бюрото
Вечер на думите и сърцата
На 24 септември Националният етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) ще бъде част от международната инициатива „Нощ на литературата“ за пореден път. Тази събитийна вечер обещава да събере любителите на словото в уникална атмосфера, където културата среща ист ...
Валери Генков
|
![]() ![]()
Авторът и перото
Микробите вътре в растенията като ключ към устойчиво земеделие
В света на съвременното земеделие все по-актуална става темата за микробиомите, скрити в самите растения. Един от най-интересните аспекти е ролята на ендофитите – микроби, които живеят вътре в растенията без да причиняват болести. Тези микроорганизми не ...
Валери Генков
|
![]()
Златното мастило
Книги за бъдещето на Враца
Ангелина Липчева
|
Експресивно
Расистки стереотипи и социална сегрегация
Ангелина Липчева
|
В американския юг думата „бял боклук“ се превръща в символ на дълбоки социални и расови разделения. Това е термин, който еволюира от описанието на бедни бели работници към олицетворение на расистки стереотипи, използвани за дискредитиране на по-ниските социални слоеве. В началото на 20-и век, по време на зората на евгениката, този термин е бил свързан с идеи за „неподходящи&ldquo ...
|
![]() ![]()
На бюрото
Чудовища като мост към нови светове
Ангелина Липчева
|
12:11 ч. / 11.07.2024
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 5921 |
![]() |
Марко Семов беше една ренесансова фигура, широкоскроен човек, който обичаше да живее. Обичаше да пише. За съжаление, много рано напусна този свят и не можа да остави още много стойностни книги. Това каза проф. Ивайло Христов по повод 85-ата година от рождението на Марко Семов.
Проф. Христов е бил асистент на Марков Семов, а сега е преподавател в Университета за национално и световно стопанство (УНСС).
НАЧАЛОТО
Марко Семов е роден на 11 юли 1939 г. в с. Видима, Троянско. Завършва реална гимназия в гр. Троян. През 1956 г. става и студент във Висшия икономически институт „Димитър Ценов“ – гр. Свищов. След това се прехвърля във ВИИ „Карл Маркс“ в София. През 1961 г. завършва Висшия икономически институт „Карл Маркс“ в София със специалност „Икономика на вътрешната търговия".
Работил е в Министерството на вътрешната търговия като секретар на министъра Пеко Таков. След това е литературен сътрудник и редактор в отдел „Пропаганда“ на в. „Работническо дело“. През 70-те години е главен редактор в Комитета за телевизия и радио в Българската телевизия. Бил е водещ на публицистичните предавания „Диалози", „Форум“ и на „Предконгресни срещи“ в Българската телевизия.
През 1973 г. записва свободна аспирантура към Института по социология при Българската академия на науките. Доктор по философия в Института по социология към БАН с дисертация на тема „Типология и динамика на отрицателните явления в нашия живот“. Бил е сценарист на два филма от телевизионния сериал „Синята лампа“ – „Краят на филма“ (IV епизод) и „Разходка с мустанг“ (Х епизод).
В периода 1977 – 1979 е бил главен редактор на редакция „Обществено-политическа“ в БНР. След това пет години заема длъжността заместник главен редактор на в. „Работническо дело“. През януари – февруари 1981 г. е специален кореспондент на в. „Работническо дело“ в Индия. Завършил е специализация в Академията за обществени науки при ЦК на КПСС, Москва, СССР. През 1983 г. е бил специален кореспондент на в. „Работническо дело“ в Япония. От 1997 до 2000 г. е член на Президиума на Висшата атестационна комисия при Министерския съвет. След това е професор в катедра „Комуникации и връзки с обществеността“ на Факултета по журналистика и масова комуникация при СУ „Св. Климент Охридски“. През 2004 г. влиза в в СЕМ (Съвет за електронни медии) от президентската квота.
ПРИНОСИ В НЯКОЛКО НАПРАВЛЕНИЯ
По думите на проф. Ивайло Христов Марко Семов има приноси в няколко основни направления. „На първо място той възстанови народопсихологията като научна дисциплина и я институционализира в рамките на Софийския университет, на Военната академия, на Пловдивския университет, на Варненския университет. Една наука, от която днешното общество има нужда, защото без да познаваме особеностите на националния характер, много трудно може да се пише и да управляват политическите, социалните и икономическите системи“, обясни проф. Христов, отбелязвайки, че се гордее с това, че е бил негов асистент и продължил да преподава тази дисциплина в УНСС.
УЧЕН, КОЙТО ОБИЧАЛ ХОРАТА
Марко Семов обаче не беше кабинетен учен. Той беше учен, който обича да общува с хората, да разговаря с тях, да води записки и беше човек, който е на художественото слово, спомня си проф. Христов. „И не е случайно, че той имаше няколко великолепни книги с разкази. Една от първите му книги е „Шарена черга“ – една великолепна книга, малко известна, чийто преговор е написал не кой да е, а Йордан Радичков. А Йордан Радичков не пишеше предговори на кого да е“, подчерта той.
ЕДИН ОТ ГОЛЕМИТЕ МАЙСТОРИ НА ПЪТЕПИСА
„Той е един от най-големите майстори на пътеписа. И аз съм се възхищавал от неговото майсторство в този малко позаглъхващ жанр. Достатъчно е да спомена, да кажем, книгата за Япония – „За Япония като за Япония“. Той, показвайки плюсовете на капитализма, успя да покаже и недостатъците на социалистическото общество“, разказва преподавателят от УНСС.
По думите му, Марко Семов бил един разножанров творец. В последните години от живота си той се насочил и към романа. „И написа забележителни романи като „Стената“, като „Очи“, а последната му книга остана недовършена“, каза проф. Христов.
„И нещо много важно – той обичаше приятелите, обичаше приятелството, рядка е неговата дружба с проф. Дойно Дойнов. И Дойнов преживя много тежко загубата на Марко Семов. И тя дойде неочаквано за всички нас“, обясни университетският преподавател.
Марко Семов умира на 18 януари 2007 г. в София, след тежко боледуване.
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
![]() |
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
![]() |
Читателски поглед
Литературата със свое място в „Салон на изкуствата“
От 1 октомври до 15 ноември културният живот в страната ще бъде обогатен с есенното издание на възродения фестивал „Салон на изкуствата“. След близо десетгодишно прекъсване, този значим за нашата култура форум отново се завръща, като този път ...
|
Избрано
Загадката на Агата Кристи: „Те бяха десет“ на театрален език
Театър „Възраждане“ отваря новия си сезон с премиера, която обещава да завладее сърцата на почитателите на криминалните истории и театралното изкуство. Представлението „Те бяха десет“ по Агата Кристи е интерпретация, която съчетава ...
|
![]()
Магията като отражение на обществото
|
Ако сте поропуснали
Училище в малка общност блести с висок успех
В сърцето на образователната система в малко, но значимо училище се случват промени, които заслужават внимание. В училището в Галиче усилията за подобряване на резултатите от външните оценявания не остават незабелязани. Директорът Десислава Тушинова подчерта, ...
|
![]() ![]() ![]() ![]() |
![]() |
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
![]() |
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
Литеранс Плюс
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
![]() ![]() ![]() |
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |