Преводачи и читатели обсъдиха как преводачът се превръща в първия литературен агент на писателя по света
Преводачи и читатели обсъдиха как преводачът се превръща в първия литературен агент на писателя по света. Срещата, озаглавена „Преводач и/ли литературен агент: Границите на една безгранична професия“, се състоя във Велико Търново, в пространството за култура „ТАМ“. Модератор на дискусията беше Елена Димитрова, преподавател и преводач от немски и нидерландски език. Особеното на тази дискусия е, че тя е с преводачи от три държави, които предимно превеждат от български на чужд език, което ги превръща в своеобразни български посланици в световната литературна сцена, коментира Елена Димитрова. В срещата участваха Джорджа Спадони, която превежда от български на италиански език, Марко Видал Гонзалез, собственик на издателство в Испания и преводач на българска поезия и проза, Яна Елис-преводач от български на английски език, и Гергана Панчева от Литературна агенция „София“. Гергана Панчева, която от три години е управлавящ директор на Литературна агенция „София“, каза, че литературният агент работи върху продажби на авторско право на писателите и управлява правата за издаване на даден автор. Агенцията работи предимно със съвременни български автори, до момента повече от 20, а целта е да бъдат издадени и популяризирани в превод на различни чужди езици. Сред тях са Здравка Евтимова, Рене Карабаш, Елена Алексиева, Николай Терзийски, Николай Славейков, вече покойният Христо Карастоянов, Емануил Видински, Камелия Панайотова, Петър Денчев, Яница Радева, Димана Йорданова и други съвременни творци. Интересът е нарастващ и всяка година има все повече продадени заглавия за издаване и превод в чужбина, уточни Гергана Панчева. По думите й пазарите за българските автори се отварят в Европа, Америка, арабските държави, Канада, Великобритания, Франция, Испания, Италия, съседните балкански държави. Тази година за първото полугодие вече има договори за превод и издаване на близо 40 български автори на книги в чужбина, които трябва да излязат през 2025 година. За миналата година договорите са били за около 25 автори. Панчева посочи, че години наред са полагани целенасочени усилия от няколко културни организации за популяризиране на българската литература, за привличане и на преводачи, защото преводачът е първият литературен агент на една книга. Когато преводачът прочете дадена книга и реши да я преведе, той започва да търси издател, а агентът управлява правата. Агентите търсят целогодишно издатели, но без преводач, който е решил да работи по това заглавие, ние нямаме полезен ход, подчерта Панчева. Тя изтъкна усилията в тази посока на Къщата за литература и превод, Фондация „Елизабет Костова“, Националният център за книгата и усилията на Светлозар Желев. Важен фактор за интереса към българската литература е миналогодишната награда "Букър" за автор и преводач в лицето на Георги Господинов и Анджела Родел, добави тя. Те се превърнаха в нашите бели лястовици, защото насочиха взора към България и въобще към балканските литератури. Така издатели от Северна Европа се обърнаха към автори от Източна Европа и Балканите. Ярък е интересът на издатели от скандинавските страни, които не знаят нищо за нас, за нашите автори, за нашата история на 20-ти век. Те любопитстват и търсят ярките гласове на пишещите жени, на дебютантите от различните поколения, които се осмеляват да разказват своите лични истории, но и да пресъздават исторически наративи, каза Панчева. Сега сме свидетели на едни интересни процеси в литературата и в частност на преводната литература от български на чужд език, затова тези преводачески срещи са изключително актуални, добави тя. Преводачите винаги са радостни, когато ги потърсят издателите и кажат, че имат договор за правата на даден роман или сборник с разкази. Но същевременно преводачи като Джорджа Спадони, Марко Видал, Яна Елис откриват сами издатели и ги привличат към каузата на българския превод зад граница. Факт е, че има световни издателства, които са работили с големите български имена – Георги Господинов, Алек Попов, Здравка Евтимова, Теодора Димова, но нашата мисия е да открием издателите на нашите новоизгряващи звезди на литературния небосклон, достатъчно качествени за превод и издаване, обобщи Гергана Панчева.
|
|
Златното мастило
Анжела Димчева и езикът на природата – поезия, която разказва за света извън и вътре в нас
На литературна вечер, посветена на творчеството на Анжела Димчева, председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов подчерта важността на споделянето в изкуството. Събитието се проведе в уютната обстановка на столичния литературен салон „Дора ...
Валери Генков
|
Златното мастило
Проф. Кьосев: Кирил Кадийски — поетът, създаващ „огромни вселени“ в българската литература
В книжарница „Каза либри“ в София се проведе специално събитие, посветено на българския поет и преводач Кирил Кадийски. Събитието, събрало водещи литературни личности, беше повод за представяне на новите издания на поета, включително двата тома &bd ...
Ангелина Липчева
|
Валя Ахчиева представя „Открито – забранено за политици" в Севлиево
Валери Генков
|
Златното мастило
A chi lo sa: Любовта като метафизично изживяване
Джезуалдо Буфалино (Gesualdo Bufalino) е известен италиански писател, който е особено ценен за своята плътна и барокова проза. Въпреки това, в неговото творчество могат да се намерят и редки поетични произведения, изпълнени с дълбочина и смисъл. Едно от н ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
На бюрото
Антония Арслан дари значителна част от библиотеката си на Библиотеката на корените
Писателката от Антония Арслан (Antonia Arslan) направи значителна дарение на част от личната си библиотека, посветена на местната история, на Библиотеката на Ассоциацията "Венети в света". Тази библиотека, известна като Библиотека на корените, се намира в Ками ...
Ангелина Липчева
|
Подиум на писателя
„(Не)Форматът“ обединява нови таланти и утвърдени автори в литературната сцена
Издателство „Отвъд кориците“ обяви, че ще отпразнува третата годишнина на свободната литературна сцена „(Не)Форматът“ с издаването на нова антология, озаглавена „(Не)Форматна антология“. Събитието, което ще отбележи този важ ...
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Новият дигитален клуб в Угърчин: "Обучение за дигитални умения безплатно за всички"
Добрина Маркова
|
Авторът и перото
Аарон Бърч: Литературен гражданин с магия и хумор
Добрина Маркова
|
Аарон Бърч (Aaron Burch) е фигура, която не може да бъде пренебрегната в света на онлайн литературното публикуване. През последните две десетилетия той е помогнал на стотици писатели да стартират кариерата си, било то чрез редактирането на онлайн литературното списание "Хобарт" (Hobart), което той ръководи в продължение на 20 години, или чрез новите си проекти като "Кратка история, дълга" (Short S ...
|
Литературен обзор
Камелия Тодорова: „Промяната трябва да започне от нас“
Валери Генков
|
|
10:04 ч. / 18.07.2024
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 5837 |
|
Преводачи и читатели обсъдиха как преводачът се превръща в първия литературен агент на писателя по света.
Срещата, озаглавена „Преводач и/ли литературен агент: Границите на една безгранична професия“, се състоя във Велико Търново, в пространството за култура „ТАМ“.
Модератор на дискусията беше Елена Димитрова, преподавател и преводач от немски и нидерландски език. Особеното на тази дискусия е, че тя е с преводачи от три държави, които предимно превеждат от български на чужд език, което ги превръща в своеобразни български посланици в световната литературна сцена, коментира Елена Димитрова.
В срещата участваха Джорджа Спадони, която превежда от български на италиански език, Марко Видал Гонзалез, собственик на издателство в Испания и преводач на българска поезия и проза, Яна Елис-преводач от български на английски език, и Гергана Панчева от Литературна агенция „София“.
Гергана Панчева, която от три години е управлавящ директор на Литературна агенция „София“, каза, че литературният агент работи върху продажби на авторско право на писателите и управлява правата за издаване на даден автор. Агенцията работи предимно със съвременни български автори, до момента повече от 20, а целта е да бъдат издадени и популяризирани в превод на различни чужди езици. Сред тях са Здравка Евтимова, Рене Карабаш, Елена Алексиева, Николай Терзийски, Николай Славейков, вече покойният Христо Карастоянов, Емануил Видински, Камелия Панайотова, Петър Денчев, Яница Радева, Димана Йорданова и други съвременни творци.
Интересът е нарастващ и всяка година има все повече продадени заглавия за издаване и превод в чужбина, уточни Гергана Панчева. По думите й пазарите за българските автори се отварят в Европа, Америка, арабските държави, Канада, Великобритания, Франция, Испания, Италия, съседните балкански държави. Тази година за първото полугодие вече има договори за превод и издаване на близо 40 български автори на книги в чужбина, които трябва да излязат през 2025 година. За миналата година договорите са били за около 25 автори.
Панчева посочи, че години наред са полагани целенасочени усилия от няколко културни организации за популяризиране на българската литература, за привличане и на преводачи, защото преводачът е първият литературен агент на една книга. Когато преводачът прочете дадена книга и реши да я преведе, той започва да търси издател, а агентът управлява правата. Агентите търсят целогодишно издатели, но без преводач, който е решил да работи по това заглавие, ние нямаме полезен ход, подчерта Панчева.
Тя изтъкна усилията в тази посока на Къщата за литература и превод, Фондация „Елизабет Костова“, Националният център за книгата и усилията на Светлозар Желев.
Важен фактор за интереса към българската литература е миналогодишната награда "Букър" за автор и преводач в лицето на Георги Господинов и Анджела Родел, добави тя. Те се превърнаха в нашите бели лястовици, защото насочиха взора към България и въобще към балканските литератури. Така издатели от Северна Европа се обърнаха към автори от Източна Европа и Балканите. Ярък е интересът на издатели от скандинавските страни, които не знаят нищо за нас, за нашите автори, за нашата история на 20-ти век. Те любопитстват и търсят ярките гласове на пишещите жени, на дебютантите от различните поколения, които се осмеляват да разказват своите лични истории, но и да пресъздават исторически наративи, каза Панчева.
Сега сме свидетели на едни интересни процеси в литературата и в частност на преводната литература от български на чужд език, затова тези преводачески срещи са изключително актуални, добави тя. Преводачите винаги са радостни, когато ги потърсят издателите и кажат, че имат договор за правата на даден роман или сборник с разкази. Но същевременно преводачи като Джорджа Спадони, Марко Видал, Яна Елис откриват сами издатели и ги привличат към каузата на българския превод зад граница. Факт е, че има световни издателства, които са работили с големите български имена – Георги Господинов, Алек Попов, Здравка Евтимова, Теодора Димова, но нашата мисия е да открием издателите на нашите новоизгряващи звезди на литературния небосклон, достатъчно качествени за превод и издаване, обобщи Гергана Панчева.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Любовта има много форми, а думите я правят незабравима
Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ в Русе стартира интересен конкурс, който цели да вдъхнови и обедини местната общност. Според информация от Татяна Савова, представител на културния институт, инициативата е насочена към всички, които искат ...
|
Избрано
От Нютон до Шеврьол: Революцията на цветовете в модата и облеклото
В средата на деветнадесети век, в Англия и Америка, жените започват да задават въпроси относно цветовете, които най-добре подхождат на техния тен. Тази нова интересна тема е до голяма степен повлияна от списания, които насърчават читателките да се запознаят с ...
|
Никога не е късно за нова идентичност: Грейс Криланович
|
Ако сте поропуснали
Докога, Маргарито? Въпросите, които всеки от нас си задава
На 11 февруари, в 18:00 часа, Сити Марк Арт Център ще бъде домакин на премиерата на новата книга на известната българска поетеса Маргарита Петкова, озаглавена „Докога, Маргарито?“. Събитието е организирано от издателство „Персей“, ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |