Преводачи и читатели обсъдиха как преводачът се превръща в първия литературен агент на писателя по света
Преводачи и читатели обсъдиха как преводачът се превръща в първия литературен агент на писателя по света. Срещата, озаглавена „Преводач и/ли литературен агент: Границите на една безгранична професия“, се състоя във Велико Търново, в пространството за култура „ТАМ“. Модератор на дискусията беше Елена Димитрова, преподавател и преводач от немски и нидерландски език. Особеното на тази дискусия е, че тя е с преводачи от три държави, които предимно превеждат от български на чужд език, което ги превръща в своеобразни български посланици в световната литературна сцена, коментира Елена Димитрова. В срещата участваха Джорджа Спадони, която превежда от български на италиански език, Марко Видал Гонзалез, собственик на издателство в Испания и преводач на българска поезия и проза, Яна Елис-преводач от български на английски език, и Гергана Панчева от Литературна агенция „София“. Гергана Панчева, която от три години е управлавящ директор на Литературна агенция „София“, каза, че литературният агент работи върху продажби на авторско право на писателите и управлява правата за издаване на даден автор. Агенцията работи предимно със съвременни български автори, до момента повече от 20, а целта е да бъдат издадени и популяризирани в превод на различни чужди езици. Сред тях са Здравка Евтимова, Рене Карабаш, Елена Алексиева, Николай Терзийски, Николай Славейков, вече покойният Христо Карастоянов, Емануил Видински, Камелия Панайотова, Петър Денчев, Яница Радева, Димана Йорданова и други съвременни творци. Интересът е нарастващ и всяка година има все повече продадени заглавия за издаване и превод в чужбина, уточни Гергана Панчева. По думите й пазарите за българските автори се отварят в Европа, Америка, арабските държави, Канада, Великобритания, Франция, Испания, Италия, съседните балкански държави. Тази година за първото полугодие вече има договори за превод и издаване на близо 40 български автори на книги в чужбина, които трябва да излязат през 2025 година. За миналата година договорите са били за около 25 автори. Панчева посочи, че години наред са полагани целенасочени усилия от няколко културни организации за популяризиране на българската литература, за привличане и на преводачи, защото преводачът е първият литературен агент на една книга. Когато преводачът прочете дадена книга и реши да я преведе, той започва да търси издател, а агентът управлява правата. Агентите търсят целогодишно издатели, но без преводач, който е решил да работи по това заглавие, ние нямаме полезен ход, подчерта Панчева. Тя изтъкна усилията в тази посока на Къщата за литература и превод, Фондация „Елизабет Костова“, Националният център за книгата и усилията на Светлозар Желев. Важен фактор за интереса към българската литература е миналогодишната награда "Букър" за автор и преводач в лицето на Георги Господинов и Анджела Родел, добави тя. Те се превърнаха в нашите бели лястовици, защото насочиха взора към България и въобще към балканските литератури. Така издатели от Северна Европа се обърнаха към автори от Източна Европа и Балканите. Ярък е интересът на издатели от скандинавските страни, които не знаят нищо за нас, за нашите автори, за нашата история на 20-ти век. Те любопитстват и търсят ярките гласове на пишещите жени, на дебютантите от различните поколения, които се осмеляват да разказват своите лични истории, но и да пресъздават исторически наративи, каза Панчева. Сега сме свидетели на едни интересни процеси в литературата и в частност на преводната литература от български на чужд език, затова тези преводачески срещи са изключително актуални, добави тя. Преводачите винаги са радостни, когато ги потърсят издателите и кажат, че имат договор за правата на даден роман или сборник с разкази. Но същевременно преводачи като Джорджа Спадони, Марко Видал, Яна Елис откриват сами издатели и ги привличат към каузата на българския превод зад граница. Факт е, че има световни издателства, които са работили с големите български имена – Георги Господинов, Алек Попов, Здравка Евтимова, Теодора Димова, но нашата мисия е да открием издателите на нашите новоизгряващи звезди на литературния небосклон, достатъчно качествени за превод и издаване, обобщи Гергана Панчева.
|
![]()
Златното мастило
Книги за бъдещето на Враца
На 17 септември 2025 година, Враца получи ценен подарък за културното си наследство. Националният дарителски фонд „13 века България“ дари 400 книги на Община Враца, които ще обогатят местните училища, библиотеки и читалища. Това не е просто жест на ...
Ангелина Липчева
|
![]()
Златното мастило
Вечер на съвременната европейска литература и актьорски гласове
На 24 септември в една от най-важните културни инициативи на годината, актьори от Драматичен театър „Борис Луканов” ще застанат пред публиката, за да четат откъси от съвременни европейски книги. Тази „Нощ на литературата” е вече шестата ...
Добрина Маркова
|
![]()
Полският ритъм на културата в морската градина
Ангелина Липчева
|
![]()
Златното мастило
Целувам ви, Аспарух Лешников
На 25 септември в Ямбол ще се състои събитие, което ще запознае публиката с живота и творчеството на един от най-знаменитите български тенори – Аспарух Лешников, по-известен като Ари. Това е възможност за всички любители на музиката и историята да се док ...
Ангелина Липчева
|
Литературен
бюлетин |
![]() |
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
![]() |
![]() ![]()
На бюрото
Вечер на думите и сърцата
На 24 септември Националният етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) ще бъде част от международната инициатива „Нощ на литературата“ за пореден път. Тази събитийна вечер обещава да събере любителите на словото в уникална атмосфера, където културата среща ист ...
Валери Генков
|
![]() ![]()
Авторът и перото
Микробите вътре в растенията като ключ към устойчиво земеделие
В света на съвременното земеделие все по-актуална става темата за микробиомите, скрити в самите растения. Един от най-интересните аспекти е ролята на ендофитите – микроби, които живеят вътре в растенията без да причиняват болести. Тези микроорганизми не ...
Валери Генков
|
![]()
Златното мастило
Книги за бъдещето на Враца
Ангелина Липчева
|
Експресивно
Расистки стереотипи и социална сегрегация
Ангелина Липчева
|
В американския юг думата „бял боклук“ се превръща в символ на дълбоки социални и расови разделения. Това е термин, който еволюира от описанието на бедни бели работници към олицетворение на расистки стереотипи, използвани за дискредитиране на по-ниските социални слоеве. В началото на 20-и век, по време на зората на евгениката, този термин е бил свързан с идеи за „неподходящи&ldquo ...
|
![]() ![]()
На бюрото
Чудовища като мост към нови светове
Ангелина Липчева
|
10:04 ч. / 18.07.2024
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 5837 |
![]() |
Преводачи и читатели обсъдиха как преводачът се превръща в първия литературен агент на писателя по света.
Срещата, озаглавена „Преводач и/ли литературен агент: Границите на една безгранична професия“, се състоя във Велико Търново, в пространството за култура „ТАМ“.
Модератор на дискусията беше Елена Димитрова, преподавател и преводач от немски и нидерландски език. Особеното на тази дискусия е, че тя е с преводачи от три държави, които предимно превеждат от български на чужд език, което ги превръща в своеобразни български посланици в световната литературна сцена, коментира Елена Димитрова.
В срещата участваха Джорджа Спадони, която превежда от български на италиански език, Марко Видал Гонзалез, собственик на издателство в Испания и преводач на българска поезия и проза, Яна Елис-преводач от български на английски език, и Гергана Панчева от Литературна агенция „София“.
Гергана Панчева, която от три години е управлавящ директор на Литературна агенция „София“, каза, че литературният агент работи върху продажби на авторско право на писателите и управлява правата за издаване на даден автор. Агенцията работи предимно със съвременни български автори, до момента повече от 20, а целта е да бъдат издадени и популяризирани в превод на различни чужди езици. Сред тях са Здравка Евтимова, Рене Карабаш, Елена Алексиева, Николай Терзийски, Николай Славейков, вече покойният Христо Карастоянов, Емануил Видински, Камелия Панайотова, Петър Денчев, Яница Радева, Димана Йорданова и други съвременни творци.
Интересът е нарастващ и всяка година има все повече продадени заглавия за издаване и превод в чужбина, уточни Гергана Панчева. По думите й пазарите за българските автори се отварят в Европа, Америка, арабските държави, Канада, Великобритания, Франция, Испания, Италия, съседните балкански държави. Тази година за първото полугодие вече има договори за превод и издаване на близо 40 български автори на книги в чужбина, които трябва да излязат през 2025 година. За миналата година договорите са били за около 25 автори.
Панчева посочи, че години наред са полагани целенасочени усилия от няколко културни организации за популяризиране на българската литература, за привличане и на преводачи, защото преводачът е първият литературен агент на една книга. Когато преводачът прочете дадена книга и реши да я преведе, той започва да търси издател, а агентът управлява правата. Агентите търсят целогодишно издатели, но без преводач, който е решил да работи по това заглавие, ние нямаме полезен ход, подчерта Панчева.
Тя изтъкна усилията в тази посока на Къщата за литература и превод, Фондация „Елизабет Костова“, Националният център за книгата и усилията на Светлозар Желев.
Важен фактор за интереса към българската литература е миналогодишната награда "Букър" за автор и преводач в лицето на Георги Господинов и Анджела Родел, добави тя. Те се превърнаха в нашите бели лястовици, защото насочиха взора към България и въобще към балканските литератури. Така издатели от Северна Европа се обърнаха към автори от Източна Европа и Балканите. Ярък е интересът на издатели от скандинавските страни, които не знаят нищо за нас, за нашите автори, за нашата история на 20-ти век. Те любопитстват и търсят ярките гласове на пишещите жени, на дебютантите от различните поколения, които се осмеляват да разказват своите лични истории, но и да пресъздават исторически наративи, каза Панчева.
Сега сме свидетели на едни интересни процеси в литературата и в частност на преводната литература от български на чужд език, затова тези преводачески срещи са изключително актуални, добави тя. Преводачите винаги са радостни, когато ги потърсят издателите и кажат, че имат договор за правата на даден роман или сборник с разкази. Но същевременно преводачи като Джорджа Спадони, Марко Видал, Яна Елис откриват сами издатели и ги привличат към каузата на българския превод зад граница. Факт е, че има световни издателства, които са работили с големите български имена – Георги Господинов, Алек Попов, Здравка Евтимова, Теодора Димова, но нашата мисия е да открием издателите на нашите новоизгряващи звезди на литературния небосклон, достатъчно качествени за превод и издаване, обобщи Гергана Панчева.
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
![]() |
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
![]() |
Читателски поглед
Литературата със свое място в „Салон на изкуствата“
От 1 октомври до 15 ноември културният живот в страната ще бъде обогатен с есенното издание на възродения фестивал „Салон на изкуствата“. След близо десетгодишно прекъсване, този значим за нашата култура форум отново се завръща, като този път ...
|
Избрано
Загадката на Агата Кристи: „Те бяха десет“ на театрален език
Театър „Възраждане“ отваря новия си сезон с премиера, която обещава да завладее сърцата на почитателите на криминалните истории и театралното изкуство. Представлението „Те бяха десет“ по Агата Кристи е интерпретация, която съчетава ...
|
![]()
Магията като отражение на обществото
|
Ако сте поропуснали
Училище в малка общност блести с висок успех
В сърцето на образователната система в малко, но значимо училище се случват промени, които заслужават внимание. В училището в Галиче усилията за подобряване на резултатите от външните оценявания не остават незабелязани. Директорът Десислава Тушинова подчерта, ...
|
![]() ![]() ![]() ![]() |
![]() |
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
![]() |
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
Литеранс Плюс
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
![]() ![]() ![]() |
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |