„Имайте за свята длъжност да обичате отечеството си, помагайте му всякак. Не оставяйте тая мисъл, защото иначе народното проклятие ще ви дири, гдето и да сте“. Това казва големият български възрожденец Васил Априлов, роден на днешния ден преди 235 години.

„Вий млади чада Български… Вий молете бащите ви, да ви не оставят неучени, и да не желеят пари, да ви изучат по силата си; за что Вий, като млади отрасли, имате време да ся изучите, и да станете потребни народът си, който ще благославя вашата памят градущите векове, и ще ви счита народни благодетели, зачтото станахте орудие, да ся разсипе тъмният мрак, дето преди векове тяжеше на бедна България“, завещава той на бъдещите поколения.

Васил Априлов е български стопански и просветен деец, дарител и писател, и създател на първото светско училище в България през 1835 г. Той е един от най-големите дейци за развитието на образователното дело в страната през Възраждането.

Светско образование

Васил Априлов е роден на 21 юли 1789 година в град Габрово. Произхожда от семейство на заможни търговци. Това му позволява на 11-годишна възраст, когато умира баща му, да замине при братята си – търговци в Москва. Дотогава учи в местното килийно училище. Образованието си продължава в немската гимназия в Брашов.

Той следва медицина във Виена, но влошеното материално състояние на семейството му го принуждава да се върне в Русия, където приема руско поданство. От 1811 г. в духа на традицията на семейството развива успешна търговско-промишлена дейност в Одеса. Към 1828 г. се оттегля от търговията и се отдава на научни занимания.

Засилен интерес към българознанието

Първоначално подпомага гръцкото освободително движение, но повлиян от развитието на възрожденския процес в българските земи се посвещава на просветното и културно развитие на българския народ.

Запознава се с живота на българската колония в Цариград и с книгата на слависта Юрий Венелин „Старите и сегашните българи“. Като поддържа връзки с украински и руски слависти и с чешки учени, постепенно преодолява елинофилските си увлечения.

Първоначално Васил Априлов записва народни песни за Юрий Венелин, но след смъртта му сам подготвя сборник от 181 песни. През този период, както в Южна Русия, така и в Кишинев, има значителен брой български преселници. По време на пребиваването си там Юрий Венелин се запознава и общува с тях и това допринася Априлов да насочи изследователските си усилия върху българознанието.

Паметното дело

През 1835 г. Васил Априлов основава Габровското взаимно училище - днес Априловска гимназия, изцяло с преподаване на български език заедно със своя съратник Никола Палаузов, братята Константин и Димитър Мустакови и митрополит Иларион Търновски. До края на живота си подпомага българските училища и просвета.

За пръв уредник и учител на Габровското взаимно училище е поканен големият възрожденски просветител Неофит Рилски.

Васил Априлов предвижда училището да бъде достъпно за всички българчета и съветва училищните настоятели: „Нема да земате от чуждите момчета една пара, освен ако щат бащите им да пожертвуват нещо. Школата е обща и от край светът ако дойдат, нека се учат.“ Това позволява в училището да постъпят ученици от Самоков, Карлово, Търново, Ниш, Прилеп, Одрин, Лозенград и др.

Нужда от разпространение на образованието

Васил Априлов представя новобългарското светско училище като исторически факт с дълбоките му обществени подбуди в стопанско-икономическите потребности от образование.

За необходимостта от светско училище в Свищов възрожденецът казва следното: „Жителите на град Свищов поради своята търговия по Дунава в различни други пристанища и градове отдавна чувствуваха необходимостта да имат свое народно учебно заведение, но гръкоманството се ширеше неограничено между търговското съсловие, което у нас има повече средства да прави добро.“

Последователи 

През 1836 г. Иван Х. Ангелов, търговец в Букурещ, завещава 20 хиляди влашки лева за откриване на славянобългарско училище в Свищов, а Христаки Павлович въвежда Ланкастерската метода по издадените в Габрово таблици.

Прокламирайки „сичкото духовенство да е от български учени, които да проповядват на български език православието“, Васил Априлов пропрaвя пътя за противодействие срещу гръцкото влияние, без което са немислими културният ръст на нацията и нейното духовно и политическо освобождение.

„Вий млади чада Български… Вий молете бащите ви да ви не оставят неучени и да не желеят пари, да ви изучат по силата си; за что Вий, като млади отрасли, имате време да ся изучите, и да станете потребни народът си, който ще благославя вашата памят градущите векове, и ще ви счита народни благодетели, зачтото станахте орудие, да ся разсипе тъмният мрак, дето преди векове тяжеше на бедна България“, призовава възрожденецът.

Просветителска дейност

Васил Априлов обръща специално внимание на българския литературен език и правопис, като смята, че в основата му трябва да легне говоримата народна реч, т.е. източното българско наречие.

Първият му труд е „Български книжици, или на кое словенско племе собствено принадлежи кириловската азбука‘‘ през 1841 г. Най-значителното му произведение е „Денница на новобългарското образование“, в чийто предговор Васил Априлов синтезира просветителските си идеи, които имат и съвременна стойност: „Нямам желание да покажа своята ученост и да се представя за писател и аз не жадувам за такава слава. Моето желание, моята цел, се състоят в това, да бъда полезен на своите съотечественици, да направя добро, да ги поощря по пътя на образованието“.

Васил Априлов е автор и на книгите „Допълнение към книгата: „Денница на новобългарското образование“ (1842), „Болгарски грамоти“ (1845) и „Мисли за сегашното българско учение" (1847).

Защитник на българщината

В своите произведения той се опира на научните принципи за обработка и обобщение на фактите и разкриване на логичните закономерности.

„Ако времето открие неоспорими доказателства, които ще отрекат моите данни, на драго сърце ще се съглася със споменатите учени, но ако ли не, то аз се лаская от надеждата, че рано или късно всички ще се убедят в моите доказателства и ще се съгласят да признаят свети Кирил и Методий за чисти българи, в което вече някои се съмняват". Това пише той в „Допълнение към книгата: „Денница на новобългарското образование“.

В „Българските книжници или на кое словенско племе собствено принадлежи кириловската азбука?“ Васил Априлов пише, че като българин по народност е длъжен да брани своята народност и да не оставя на други народи това, което не е тяхно. В труда си той пише, че тогавашният български език се доближава до Свещеното писание в най-голяма степен от всички други славянски наречия, и че всички стари пергаментни словенски книги видимо показват българщината.

Последни години 

Васил Априлов умира на 2 октомври 1847 г. в Галац, Румъния. През 1897 г. костите му, заедно с надгробния му паметник, са пренесени и погребани в двора на Априловската гимназия в Габрово.

Богата си библиотека и значителната сума от 60 хиляди рубли завещава на Габровското училище и за учредяване на фонд за обучение на българи в Русия.

В памет

През 1935 година пред училищното здание е издигнат паметник на Васил Априлов, изработен от скулптора Кирил Тодоров. В подножието на статуята са изобразени различните етапи от развитието на българското образование.

През 1947 г. по повод 100 години от смъртта му проф. Александър Бурмов публикува научната статия „Сто години от смъртта на Васил Априлов“ във вестник „Младежка искра“.

На 19 октомври 1947 г. в Габрово тържествено е отбелязана 100-годишнината от смъртта му.

През 1989 година, на 1 юни, по случай 200-годишнината от рождението на Васил Априлов и 150 години от смъртта на известния учен-славист Юрий Венелин се провежда научна конференция в Кишинев на тема: „Руско-български културни връзки през Възраждането“.

На 4 и 5 октомври 1989 г. в Габрово е кулминацията на тържествата по случай годишнината от рождението на възрожденеца. Честването включва театрални спектакли, музейни изложби и научни доклади.