Никога няма да престана да следя съдбата на моя народ с най-голяма бдителност, казва художникът Тодор Цонев
Това, че живея в условията на демокрация, няма да притъпи остротата на преценките ми. Никога няма да престана да следя съдбата на моя народ с най-голяма бдителност. Това казва Тодор Цонев (1934-2004) по повод издаването на книга с негови карикатури от периода 1990-1991 г. Днес се отбелязват 90 години от рождението на художника. ЗАРАДИ НЕГО ИЛИЯ БЕШКОВ СЪЗДАВА СПЕЦИАЛНОСТ „КАРИКАТУРА“ В ХУДОЖЕСТВЕНАТА АКАДЕМИЯ Тодор Цонев е роден на 22 юли 1934 г. в София. Майка му – народната певица Дойка Добрева, и баща му Добри Цонев са родом от село Свещарово в Добруджа. Желанието на Тодор да рисува се проявява още на тригодишна възраст. На 16 години е приет в Художествената академия като особено даровит. Той завършва академията през 1957 г. в класа на проф. Илия Бешков, специалност „Карикатура“. Всъщност такава специалност няма, но професорът, оценявайки качествата на своя студент, я създава специално заради Тодор Цонев. Проф. Илия Бешков казал на академичния съвет: „Ето, тука има един студент, който не иска да прави илюстрации на автори, а иска да прави илюстрации на голямата книга на живота“. Академичният съвет се съгласява дипломната работа на Тодор Цонев да бъдат карикатури. Самият Илия Бешков е обект на карикатурите в нея. На въпроса кой е най-важният урок, който запомня за цял живот от учителя си Илия Бешков, Тодор Цонев отговаря: „Да изразявам гражданското си и художническо отношение към света така, че после да не се срамувам. Тоест да пазя чувството си за срам. Защото когато човек го загуби и стане безсрамен, той става и безнравствен. А това влече след себе си всички останали човешки недостатъци“. „МАЛКА САТИРИЧНА ПЛАСТИКА“ Е ПЪРВАТА МУ САМОСТОЯТЕЛНА ИЗЛОЖБА Творчеството на Тодор Цонев е разнообразно - карикатури, сатирична пластика, исторически и битови композиции, дърворезби, живописни и скулптурни пана, акварелни серии, портретни шаржове, илюстрации на книги и рисунки. След дипломирането си през 1957 г., Тодор Цонев става нещатен сътрудник на списание „Български воин". Прави илюстрации и карикатури на военна тематиката и по външнополитически теми. През октомври 1970 г. в София е първата му самостоятелна изложба „Малка сатирична пластика“ , която включва 142 малки пластики. Втората му експозиция на сатирична пластика е през февруари 1977 г. в София и в нея са представени 350 фигури. РИСУВА ПЪВРАТА СИ КАРИКАТУРА НА ТОДОР ЖИВКОВ ПРЕЗ 1958 Г. Тодор Цонев е известен с политическите си карикатури. Той рисува тайно стотици карикатури на Тодор Живков, неговото семейство и висши комунистически величия. През 1958 г. рисува първата си карикатура на Тодор Живков. На 16 март 1979 г. Тодор Цонев е арестуван, а от дома му са конфискувани близо 900 карикатури. Той прекарва в ареста 68 дни. Веднага след освобождаването си от ареста Тодор Цонев започва работа като сортировач на парцали в трикотажната фабрика „Йорданка Николова" в Златица, работи и като хамалин, миньор в Перник. През годините на изолация най-тежкото за него е самотата - не му разрешават изложба, дори когато навършва 50 години, връщат представените за общи художествени експозиции творби. За този период художникът казва: „Човек трябва много да вярва на истината и ако рискува да й служи, той може да се надява, че това, което е направил, все някога ще стане достояние на хората...". Тодор Цонев не спира да рисува и да създава пластики, но творбите му виждат бял свят чак след свалянето на Тодор Живков от власт през ноември 1989 г. На 22 декември 1989 г. на Тодор Цонев са върнати карикатурите, конфискувани през 1979 г. „ЛЕТОПИС НА АВТОРИТАРИЗМА“ На 12 януари 1990 г. в галерията на ул. „Шипка" 6 е открита изложба на Тодор Цонев под надслов „Летопис на авторитаризма". В нея са изложени творби на художника, рисувани в продължение на 32 години - от 1958 до края на 1989 г. Представени са 499 карикатури от общо 2300 и 29 малки пластики. „Увереността, че защитавам човека, българина, справедливостта ме правеше безстрашен в годините на борба и творчество", казва авторът. Фактът, че днес изложбата ми се открива, е гаранцията ми, че съм довел докрай гражданското и човешкото си усилие, допълва той. За изложбата на Тодор Цонев в броя си от 22 януари 1990 г. вестник „Ню Йорк таймс“ публикува статия от специалната си кореспондентка в София Селестин Болтън – „От желязно управление до посмешище.“ За изложбата с т. нар. „арестувани карикатури" има невиждани по размер опашки пред галерията на „Шипка“ 6. Експозицията остава в историята като една от най-посещаваните в България. На 28 март 1991 г. Тодор Цонев е удостоен с „Наградата на София" за 1990 г. за изобразително изкуство заради изложбата си „Летопис на авторитаризма". Карикатури на Тодор Цонев след 1990 г. са публикувани в почти всички вестници. Тодор Цонев рисува графични композиции с историко-революционна тематика за музеи в страната. ИЗДАВА ВЕСТНИК „САТИРА“ СЪВМЕСТНО С МАРИЯ ОВЧАРОВА От 1990 г. до 1999 г. Тодор Цонев и историка и изкуствовед Мария Овчарова издават вестник „Сатира". Двамата успяват да издадат 108 броя, без хонорари и с подаяния от съмишленици. Мария Овчарова е авторка на книгата „Тоталитаризмът в карикатурите на Тодор Цонев“ (1990). В интервю тя разказва: „Бяхме голям тандем с художника сатирик Тодор Цонев. Той е ученик на Илия Бешков. Това е другият голям човек в живота ми, след съпруга ми проф. Димитър Овчаров. Запознахме се покрай изследванията ми за Бешков. Като съмишленици се впуснахме да издаваме вестник „Сатира“. Работим без отопление, аз с вълнени чорапи и жилетки, той с кепе и палто... Имаше един Людмил, абонат на вестника, стовари ни един ден печка циганска любов. Тодор цепеше дърва на 20-ия етаж в „Младост“, където му беше ателието, и така правехме брой след брой“. КНИГИ През 1990 г. излизат книгите на Тодор Цонев „Двадесет карикатури на тоталитарната система“ и „Двубоят“. През август 1992 г. излиза от печат книгата му „От тоталитаризъм към демокрация. Карикатури", в която са събрани карикатури на художника, публикувани в периода 1990-1991 г. във в. „Демокрация“, в. „Дума“, в. „Знаме“, в. „Отечествен фронт“, в. „Сатира“ и други издания. След 1990 г. Тодор Цонев прави изложби, в които включва карикатури и шаржове, като обект на произведенията му са политическите събития, които се развиват в България от настъпването на демократичния период, и хората участващи в тях. През 1995 г. излиза книгата „С извинение. Епиграми“ в съавторство на Дамян П. Дамянов и Тодор Цонев. През 2004 г. излиза книгата на Тодор Цонев „Бай Ганю - сатирични рисунки“. ДАРЯВА ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ТВОРБИТЕ СИ НА МУЗЕЯ НА ХУМОРА И САТИРАТА Тодор Цонев умира на 70-годишна възраст на 23 октомври 2004 г. Голяма част от творбите му - пластики и карикатури, могат да се видят в Музея на хумора и сатирата в Габрово и в организираните от музея изложби. През 1971 г. Тодор Цонев участва с първата си самостоятелна изложба „Малка сатирична пластика“ в VII Национален фестивал на хумора и сатирата в Габрово. Оттогава датира тясната му връзка с града, впоследствие и с Музея на хумора и сатирата, на който дарява голяма част от творбите си. На 26 април 2018 г. в Музея на хумора и сатирата е открита мащабна ретроспективна изложба „Светът според Тодор Цонев“, която за първи път събира на едно място над 400 разнообразни произведения на твореца, част от които не са показвани пред публика - пластика, рисунка, графика, живопис. За изложбата е издадена биографична студия „Тодор Цонев. Художникът в сянка“, която е базирана изцяло върху дневниците на художника и представя без цензура неговите размисли за изкуството, политиката и обществото. На 16 май 2024 г. в Музея на хумора и сатирата в Габрово е открита изложбата „Сатира и пропаганда” в карикатурите от Габровското биенале 1973-1989. В изложбата е представен и случаят с ареста на Тодор Цонев заради откритите в ателието му карикатури на Тодор Живков. /отдел „Справочна“, АЯ/ Използвани източници: в. „Отечествен фронт“, 4.10.1970 г., в. „Народна младеж“, 17.10.1970 г., в. „Софийска правда“, 20.2.1977 г., сп. „Отечество“, 27.02.1989 г., в. „Народна култура“, 22.12.1989 г., в. „Народна армия“ 30.12.1989 г., в. „Кооперативно село, 16.1.1990 г.“, , ВИНФ, 12.1.1990 г., , МИНФ, 24.1.1990 г., в. „Трудово дело“, 26.1.1990 г., сп. „Здраве“, бр. 10, 1994 г., в. „24 часа", 25.10.2004, с. 41, https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/oficial-messages/668801-muzey-dom-na-humora-i-satirata-otkrivane-na-izlozhbata-satira-i-propaganda-#%22%D0%A2%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80%20%D0%A6%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%B2%22, https://blitz.bg/article/35022, https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/17552108, https://www.toest.bg/todor-tsonev-hudozhnikut-v-syanka/, https://shop.humorhouse.bg/products/%D1%85%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B6%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D1%82-%D0%B2-%D1%81%D1%8F%D0%BD%D0%BA%D0%B0-%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80-%D1%86%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%B2
|
|
На бюрото
Адаптацията на Хамнет: От романа към емоционалното кино изживяване
Адаптацията на "Хамнет" (Hamnet) от романа на Маги О`Фаръл за екрана е сложен и емоционален процес, който изисква дълбочина и внимание към детайла. Филмът, който проследява живота на сина на Уилям Шекспир, разкрива не само трагедията на семейството, но и начин ...
Ангелина Липчева
|
На бюрото
Градове, които вдъхновяват: Литература и практики в ландшафтната архитектура
Ландшафтната архитектура е поле, което обединява изкуството и науката, за да създаде пространства, които не само отговарят на функционалните нужди на обществото, но и вдъхновяват и обогатяват живота на хората. В последните години интересът към темата нарасна, ...
Добрина Маркова
|
Соня Рачева разказва за прехода в образованието в „Полет над класовете“
Ангелина Липчева
|
На бюрото
Йордан Вълчев и критиката: Поглед назад към "Боеве"
На 19 декември от 16:30 часа в книжарницата на Нов български университет ще се проведе разговор, посветен на сборника „Автентичният реалист: Йордан Вълчев“. Събитието е организирано от Център за книгата и департамент „Нова българистика“ и ще включва участие на ...
Валери Генков
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Авторът и перото
Шифрите на насилието: Възникването на Ку Клукс Клан и тайните мрежи на южняшките елити
Темата за Ку Клукс Клан (ККК) и неговото възникване след Гражданската война в Съединените щати е сложна и многопластова. Много историци, които изучават този период, описват ККК като разпокъсана мрежа от местни групи, съставени от разгневени бели мъже, които де ...
Валери Генков
|
Експресивно
Р. А. Виллануева изследва идентичности и екологичният крах
Р. А. Виллануева (R. A. Villanueva) представя новата си поетична колекция "A Holy Dread", която ще бъде публикувана на 17 февруари 2026 година от Alice James Books. Тази книга е вдъхновена от идентичностите на поета като учител, син и филипински американец. В ...
Валери Генков
|
Златното мастило
Личните истории от 2025 г. разкриват дълбочината на човешкия опит
Валери Генков
|
Авторът и перото
Зерокалкере разказва за предизвикателствата на крайния национализъм в Европа
Добрина Маркова
|
Историята, която разказва "В гнездото на змейовете", е плод на размислите на италианския художник и автор на комикси Зерокалкере (Zerocalcare). Този проект, представен под формата на подкаст, е създаден за списание "Интернационале" и е уникален микс между подкаст и аудиокнига. В него Зерокалкере се опитва да намери начин да предаде силата на разказа, който е дълбоко вкоренен в реалността и социалн ...
|
Експресивно
Иванка Могилска съчетава реалност и фантазия в „Полянка за снежни човеци“
Ангелина Липчева
|
|
10:04 ч. / 22.07.2024
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 4014 |
|
Това, че живея в условията на демокрация, няма да притъпи остротата на преценките ми. Никога няма да престана да следя съдбата на моя народ с най-голяма бдителност. Това казва Тодор Цонев (1934-2004) по повод издаването на книга с негови карикатури от периода 1990-1991 г.
Днес се отбелязват 90 години от рождението на художника.
ЗАРАДИ НЕГО ИЛИЯ БЕШКОВ СЪЗДАВА СПЕЦИАЛНОСТ „КАРИКАТУРА“ В ХУДОЖЕСТВЕНАТА АКАДЕМИЯ
Тодор Цонев е роден на 22 юли 1934 г. в София. Майка му – народната певица Дойка Добрева, и баща му Добри Цонев са родом от село Свещарово в Добруджа.
Желанието на Тодор да рисува се проявява още на тригодишна възраст. На 16 години е приет в Художествената академия като особено даровит. Той завършва академията през 1957 г. в класа на проф. Илия Бешков, специалност „Карикатура“. Всъщност такава специалност няма, но професорът, оценявайки качествата на своя студент, я създава специално заради Тодор Цонев. Проф. Илия Бешков казал на академичния съвет: „Ето, тука има един студент, който не иска да прави илюстрации на автори, а иска да прави илюстрации на голямата книга на живота“. Академичният съвет се съгласява дипломната работа на Тодор Цонев да бъдат карикатури. Самият Илия Бешков е обект на карикатурите в нея.
На въпроса кой е най-важният урок, който запомня за цял живот от учителя си Илия Бешков, Тодор Цонев отговаря: „Да изразявам гражданското си и художническо отношение към света така, че после да не се срамувам. Тоест да пазя чувството си за срам. Защото когато човек го загуби и стане безсрамен, той става и безнравствен. А това влече след себе си всички останали човешки недостатъци“.
„МАЛКА САТИРИЧНА ПЛАСТИКА“ Е ПЪРВАТА МУ САМОСТОЯТЕЛНА ИЗЛОЖБА
Творчеството на Тодор Цонев е разнообразно - карикатури, сатирична пластика, исторически и битови композиции, дърворезби, живописни и скулптурни пана, акварелни серии, портретни шаржове, илюстрации на книги и рисунки.
След дипломирането си през 1957 г., Тодор Цонев става нещатен сътрудник на списание „Български воин". Прави илюстрации и карикатури на военна тематиката и по външнополитически теми.
През октомври 1970 г. в София е първата му самостоятелна изложба „Малка сатирична пластика“ , която включва 142 малки пластики. Втората му експозиция на сатирична пластика е през февруари 1977 г. в София и в нея са представени 350 фигури.
РИСУВА ПЪВРАТА СИ КАРИКАТУРА НА ТОДОР ЖИВКОВ ПРЕЗ 1958 Г.
Тодор Цонев е известен с политическите си карикатури. Той рисува тайно стотици карикатури на Тодор Живков, неговото семейство и висши комунистически величия. През 1958 г. рисува първата си карикатура на Тодор Живков.
На 16 март 1979 г. Тодор Цонев е арестуван, а от дома му са конфискувани близо 900 карикатури. Той прекарва в ареста 68 дни.
Веднага след освобождаването си от ареста Тодор Цонев започва работа като сортировач на парцали в трикотажната фабрика „Йорданка Николова" в Златица, работи и като хамалин, миньор в Перник. През годините на изолация най-тежкото за него е самотата - не му разрешават изложба, дори когато навършва 50 години, връщат представените за общи художествени експозиции творби. За този период художникът казва: „Човек трябва много да вярва на истината и ако рискува да й служи, той може да се надява, че това, което е направил, все някога ще стане достояние на хората...".
Тодор Цонев не спира да рисува и да създава пластики, но творбите му виждат бял свят чак след свалянето на Тодор Живков от власт през ноември 1989 г.
На 22 декември 1989 г. на Тодор Цонев са върнати карикатурите, конфискувани през 1979 г.
„ЛЕТОПИС НА АВТОРИТАРИЗМА“
На 12 януари 1990 г. в галерията на ул. „Шипка" 6 е открита изложба на Тодор Цонев под надслов „Летопис на авторитаризма". В нея са изложени творби на художника, рисувани в продължение на 32 години - от 1958 до края на 1989 г. Представени са 499 карикатури от общо 2300 и 29 малки пластики. „Увереността, че защитавам човека, българина, справедливостта ме правеше безстрашен в годините на борба и творчество", казва авторът. Фактът, че днес изложбата ми се открива, е гаранцията ми, че съм довел докрай гражданското и човешкото си усилие, допълва той.
За изложбата на Тодор Цонев в броя си от 22 януари 1990 г. вестник „Ню Йорк таймс“ публикува статия от специалната си кореспондентка в София Селестин Болтън – „От желязно управление до посмешище.“
За изложбата с т. нар. „арестувани карикатури" има невиждани по размер опашки пред галерията на „Шипка“ 6. Експозицията остава в историята като една от най-посещаваните в България.
На 28 март 1991 г. Тодор Цонев е удостоен с „Наградата на София" за 1990 г. за изобразително изкуство заради изложбата си „Летопис на авторитаризма".
Карикатури на Тодор Цонев след 1990 г. са публикувани в почти всички вестници. Тодор Цонев рисува графични композиции с историко-революционна тематика за музеи в страната.
ИЗДАВА ВЕСТНИК „САТИРА“ СЪВМЕСТНО С МАРИЯ ОВЧАРОВА
От 1990 г. до 1999 г. Тодор Цонев и историка и изкуствовед Мария Овчарова издават вестник „Сатира". Двамата успяват да издадат 108 броя, без хонорари и с подаяния от съмишленици. Мария Овчарова е авторка на книгата „Тоталитаризмът в карикатурите на Тодор Цонев“ (1990).
В интервю тя разказва: „Бяхме голям тандем с художника сатирик Тодор Цонев. Той е ученик на Илия Бешков. Това е другият голям човек в живота ми, след съпруга ми проф. Димитър Овчаров. Запознахме се покрай изследванията ми за Бешков. Като съмишленици се впуснахме да издаваме вестник „Сатира“. Работим без отопление, аз с вълнени чорапи и жилетки, той с кепе и палто... Имаше един Людмил, абонат на вестника, стовари ни един ден печка циганска любов. Тодор цепеше дърва на 20-ия етаж в „Младост“, където му беше ателието, и така правехме брой след брой“.
КНИГИ
През 1990 г. излизат книгите на Тодор Цонев „Двадесет карикатури на тоталитарната система“ и „Двубоят“. През август 1992 г. излиза от печат книгата му „От тоталитаризъм към демокрация. Карикатури", в която са събрани карикатури на художника, публикувани в периода 1990-1991 г. във в. „Демокрация“, в. „Дума“, в. „Знаме“, в. „Отечествен фронт“, в. „Сатира“ и други издания.
След 1990 г. Тодор Цонев прави изложби, в които включва карикатури и шаржове, като обект на произведенията му са политическите събития, които се развиват в България от настъпването на демократичния период, и хората участващи в тях.
През 1995 г. излиза книгата „С извинение. Епиграми“ в съавторство на Дамян П. Дамянов и Тодор Цонев. През 2004 г. излиза книгата на Тодор Цонев „Бай Ганю - сатирични рисунки“.
ДАРЯВА ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ТВОРБИТЕ СИ НА МУЗЕЯ НА ХУМОРА И САТИРАТА
Тодор Цонев умира на 70-годишна възраст на 23 октомври 2004 г.
Голяма част от творбите му - пластики и карикатури, могат да се видят в Музея на хумора и сатирата в Габрово и в организираните от музея изложби.
През 1971 г. Тодор Цонев участва с първата си самостоятелна изложба „Малка сатирична пластика“ в VII Национален фестивал на хумора и сатирата в Габрово. Оттогава датира тясната му връзка с града, впоследствие и с Музея на хумора и сатирата, на който дарява голяма част от творбите си.
На 26 април 2018 г. в Музея на хумора и сатирата е открита мащабна ретроспективна изложба „Светът според Тодор Цонев“, която за първи път събира на едно място над 400 разнообразни произведения на твореца, част от които не са показвани пред публика - пластика, рисунка, графика, живопис. За изложбата е издадена биографична студия „Тодор Цонев. Художникът в сянка“, която е базирана изцяло върху дневниците на художника и представя без цензура неговите размисли за изкуството, политиката и обществото.
На 16 май 2024 г. в Музея на хумора и сатирата в Габрово е открита изложбата „Сатира и пропаганда” в карикатурите от Габровското биенале 1973-1989. В изложбата е представен и случаят с ареста на Тодор Цонев заради откритите в ателието му карикатури на Тодор Живков.
/отдел „Справочна“, АЯ/
Използвани източници: в. „Отечествен фронт“, 4.10.1970 г., в. „Народна младеж“, 17.10.1970 г., в. „Софийска правда“, 20.2.1977 г., сп. „Отечество“, 27.02.1989 г., в. „Народна култура“, 22.12.1989 г., в. „Народна армия“ 30.12.1989 г., в. „Кооперативно село, 16.1.1990 г.“, , ВИНФ, 12.1.1990 г., , МИНФ, 24.1.1990 г., в. „Трудово дело“, 26.1.1990 г., сп. „Здраве“, бр. 10, 1994 г., в. „24 часа", 25.10.2004, с. 41,
https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/oficial-messages/668801-muzey-dom-na-humora-i-satirata-otkrivane-na-izlozhbata-satira-i-propaganda-#%22%D0%A2%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80%20%D0%A6%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%B2%22, https://blitz.bg/article/35022, https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/17552108, https://www.toest.bg/todor-tsonev-hudozhnikut-v-syanka/, https://shop.humorhouse.bg/products/%D1%85%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B6%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D1%82-%D0%B2-%D1%81%D1%8F%D0%BD%D0%BA%D0%B0-%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80-%D1%86%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%B2
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Георги Господинов призовава за доверие в младите и съпричастност към хората в нужда
На 52-рия Софийски международен панаир на книгата, който се провежда в Националния дворец на културата, известният български писател Георги Господинов проведе среща с читатели, на която сподели своите размисли относно литературата и социалните въпроси. По ...
|
Избрано
Владимир Левчев: Младите четат повече от телевизионните поколения
На 52-рия Софийски международен панаир на книгата, който се провежда в Националния дворец на културата (НДК), писателят Владимир Левчев сподели своите размисли за съвременната литература и читателските навици. По време на среща с читатели на щанда на ...
|
Захари Карабашлиев: Усещането ми е, че мога да бъда полезен на своите читатели
|
Ако сте поропуснали
Роза Маттеучи поставя под въпрос връзката между индивид и религия в "Cartagloria"
Романът "Cartagloria" на Роза Маттеучи, публикуван от издателство "Аделфи" през 2025 година, е отличен с наградата "Книга на годината" от радиостанция "Фаренхайт" на Rai Radio3. Този текст предизвиква у мен смесени чувства - от една страна, радост и ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |