Най-изобретателният режисьор в САЩ е от поколение, което има визия за превръщането на операта в мощен културен феномен, a книгата му изгражда завладяваща пътна карта за бъдещето на това изкуство, което наистина може да бъде достъпно за всеки, казва Густаво Дудамел по повод книгата на Ювал Шарън „Нова философия на операта“ (A new Philosophy of the Opera).

Известен и като „разрушител на традицията“, Шарън никога не се е придържал към конвенциите в изкуството, настоявайки, че нестандартните места и костюми, както и разбъркването на отделните действия – неговите „Бохеми“ на Пучини се изпълняват в обратен ред и завършват не със смъртта на героинята, а с първата й любов , подпомагат възприемането на музиката.

Днес все повече режисьори искат да покажат, че оперният театър не е сакрално пространство, а произведенията не са елитарни. Ювал Шарън се противопоставя на твърденията от последните десетилетия, че операта е изкуство, изживяло времето си, и не може да привлече млада публика. В началото на август т.г. Метрополитън опера в Ню Йорк обяви, че 44-годишният режисьор, основател на проекта „Индустриална опера“ от 2010 г., ще постави „Пръстенът на нибелунга“ и „Тристан и Изолда“.

Иноваторите в това сценично изкуство се сблъскват със съпротивата на по-консервативната публика отвъд океана, но подходът на Шарън в работата привлича вниманието на правнучката на самия Вагнер – Катарина Вагнер, на оперния фестивал в Байройт, Германия, пише „Лос Анджелис таймс“ през 2018 г.

Американецът може да се възприема като провокатор в САЩ, но в Германия и Австрия съвременните режисьори правят и невъзможното, за да предизвикват противоречия.

Какво е необходимо за една постановка? „Дълбокото уважение към музиката, както и интелектуалната взискателност“ според „Лос Анджелис таймс“ са ключът – модерните режисьори като Ювал Шарън започват винаги отначало, само с музиката, следвайки развитието на идеята на композитора.

След това действията могат да бъдат буквално нарязани на парчета и разбъркани – четвърто, а след него идва трето, при това без антракт. Това е начинът да чуем познатата музика по нов начин, казва Шарън, дори да използваме стари декори и костюми. Не е необходимо операта да завърши със смърт – смъртта може да бъде пролог, а после да видим как се е стигнало до нея.

„Това е смисълът на музиката – дори на Луната „Бохеми“ на Пучини ще си бъде „Бохеми“. Така слушаме музика днес – в колата например, правим микс от отделни парчета. 

През 2008 г. „Ню Йорк таймс“ публикува статия със заглавие „Вече е факт – голотата влезе в операта“. Днес една разголена певица не предизвиква скандал. Интервю със сопраното Сара Юкубиак на страницата на „Дойче опера Берлин“ започва с въпроса „Трябва ли да сте гола на сцената?“.  

Аз винаги съм с „гол“ глас, отговаря Якубяк, напълно беззащитна, защото пеенето е лично и интимно. „Когато се потопя в магията на сцената, голотата на тялото ми има смисъл. Всичко в операта е свързано с крайности.“

Крайност ли е привличането на един по европейски иновативен режисьор като Ювал Шарън в културна институция като „Метрополитън“, която има годишен бюджет от 300 млн. щатски долара и 4000 места в салона?

Години наред „Метрополитън" се опитваше да бъде огромен океански лайнер, изтъква „Ню Йорк таймс“ през юни т.г., докато сега сякаш иска да е моторна лодка. Пандемията от КОВИД-19 доведе до повишени разходи и спад на продажбите. Институцията изведнъж навлезе в изцяло нов сезон, обръщайки се към съвременността. Времето ще покаже далки инвестициите в модерни постановки и привличането на иновативни режисьори ще се отплатят финансово и артистично.