Истинската журналистика е да изстискаш сълзи от камък. Думите са на журналиста и публицист Кеворк Кеворкян, който в интервю през 2019 г. дава съвети на журналистите. Днес той отбелязва своята 80-а годишнина.

Авторът и водещ на предаването „Всяка неделя“ посочва още, че най-важната свобода е да говориш умно. „Само в клетка с тигри журналистът е в правото си да мънка – иначе трябва да говори ясно и почтено“, смята още той.

ДЕТСТВОТО МУ МИНАВА В ЧЕТЕНЕ

Кеворк Таквор Кеворкян е български журналист и публицист от арменски произход. Той е роден на 11 септември 1944 г. в Сливен. Родителите му са бежанци от Армения.

В интервю през 2012 г. Кеворк Кеворкян разказва: „Майка ми е била на една годинка, когато родителите й са тръгнали да бягат от Адана. По някое време другите бежанци ги накарали да я изоставят, за да не ги издаде с плача си на турската потеря. После я прибрали пак. Баща ми пък е бил на 13 години, неговата колона е бягала от Родосто. Накрая се приютяват в Сливен и това се случва през 1920 г. Този град е невероятен. В гимназията, в която учех, всеки ден гледах цигулката на Добри Чинтулов. А гимназиалния ни оркестър го ръководеше прочутият Мишо Тодоров, авторът на първата българска оперета“.

През 2003 г. сливенският бизнесмен Нишан Савулян – Нешо разказва, че двамата с Кеворк Кеворкян са съученици и най-близки приятели още от началното арменско училище. С тях бил неотлъчно и олимпийският шампион на щанги Нураир Нурикян. Арменската общност имала забавачка, школо и църква. „Детството на Кеворк мина в четене. Беше завършен книгоман и киноман. От училище отиваше в библиотеката, оттам вкъщи. Покрай него цялата ни групичка се втурна в четенето, но той си имаше преднина и май никога не успяхме да го настигнем. Беше изгълтал българската и световната класика. Увличаше се от съвременните автори. Купуваше всичко от руската книжарница, пристрасти се към критиката, интересуваше се от изобразително изкуство“, посочва още Нишан Савулян – Нешо.

ЗАВЪРШВА ПРАВО, НО ПРЕДПОЧИТА ЖУРНАЛИСТИКАТА

Кеворк Кеворкян завършва право в Софийския университет през 1970 г. Нито един ден обаче не е работил като юрист, тъй като друга е сферата, в която иска да се изявява – журналистиката. „Веднъж, уж между другото, ме попита (баща ми – бел. ред.) какви ще ги дъвча, когато завърша университета. „Ами ще ставам журналист“ – рекох с известно смущение, понеже вече активно пописвах литературна критика. „Хубаво – каза татко. – Преди 9 септември в Сливен излизаха седем вестника и нямаше по-окаяни хора от вестникарите… Но все едно не съм ти го казал.“ Изтърси го и веднага смени темата. А аз станах телевизионна звезда, но и така не намерих време да го питам какво мисли вече за журналистите“, разказва Кеворкян в интервю през 2012 г.

НАЧАЛОТО НА „ВСЯКА НЕДЕЛЯ“

В периода 1971 – 1972 г. Кеворк Кеворкян работи като редактор в отдел „Критика“ на в. „Литературен фронт“, а от 1982 до 1988 г. и като наблюдател в същото издание. През 1973 г. започва работа като коментатор в Българската национална телевизия (БНТ).

В интервю за в. „Труд“ през 2008 г. Иван Гарелов разказва как стават колеги с Кеворк Кеворкян: „Всъщност в телевизията ме взе Марко Семов, който се беше впечатлил от мой репортаж от Света гора, публикуван в „Паралели“. По това време работех в . Марко създаваше нова редакция в телевизията и първите двама, които назначиq бяхме аз и Кеворк Кеворкян. Марко бързаше да назначи пишещи хора…“

В периода 1976 – 1978 г. е автор и водещ на програма „Информационен дневник Неделя“. През 1979 г. стартира и най-популярното предаване в историята на БНТ – „Всяка неделя“, на което Кеворк е автор и водещ. До 1990 г. предаването се следи от над 5 милиона зрители. То е излъчвано, спирано и възстановявано на няколко пъти (БНТ: 1979 – 1991, 1993 – 1999, 2002 – 2005; Нова телевизия: 2012 – 2014). 

ЕДИНСТВЕНАТА ПРОГРАМА, СПИРАНА И ВИДИРАНА В ТОТАЛИТАРНАТА ЕПОХА

Година преди 10 ноември 1989 г., на 26 декември 1988 г. чрез директен телевизионен мост от Киев е интервюиран академик Николай Амосов, който, предизвикан от Кеворкян, заявява, че най-фалшивият лозунг е „Пролетарии от всички страни, обединявайте се“. Вестник „Работническо дело“, орган на ЦК на БКП, пише, че Кеворкян „окончателно е нагазил в блатото на антикомунизма“. Скоро след това програмата е спряна – единствената програма, спирана и ликвидирана в тоталитарната епоха. Възстановена е веднага след 10 ноември 1989 г. 

ОСНОВАТЕЛ И ПРЕДСЕДАТЕЛ Е НА БЪЛГАРСКОТО СДРУЖЕНИЕ ЗА ЧЕСТНИ ИЗБОРИ И ГРАЖДАНСКИ ПРАВА

Кеворкян е основател и председател на Българското сдружение за честни избори и граждански права през 1990 г. То наблюдава първите свободни избори у нас (1990), за което е поздравено със специална декларация на Държавния департамент на САЩ. На 18 май 1998 г. сдружението получава наградата „Маршал“ – „Награда за демокрация и гражданско общество“, с която се отбелязват 50 години от създаването на Плана „Маршал“ и 40 години от подписването на Римския договор.

През 1990 г. Кеворк Кеворкян става и програмен директор в БНТ. В периода до 1993 г, когато „Всяка неделя“ се връща в ефир, той издава списание „Всяка неделя“ (1990 – 1993) и основава издателство „Зодиак – ВН“. Управител и собственик е на радио „Сигнал +“, като станцията започва пробни излъчвания на 14 декември 1993 г., първоначално по няколко часа на ден само с музика. Програмната схема стартира на 17 май 1994 г. От 2006 г. Кеворкян е автор на седмичната рубрика на вестник „Труд“ – „Приказки за телевизията“, по-късно и автор на седмични коментарни рубрики във вестниците „Стандарт“, „Преса“ и „Уикенд“.

КНИГИ

Кеворк Кеворкян е автор и на много книги, сред които „Събеседник по желание“ (т. 1 – 3, 1981 – 1987), „15 срещи“ (1982), „Личности“ (1989), „Срещи със Симеон Втори“ (1990), „Легендата и нейните герои“ (т. 1 – 3, 2005), „Писмо до Джени“ (2006), „Кеворк проговаря. Необичайни срещи“ (2008), „Кеворк проговаря. Тайните дневници“ (2008), „Тайните на телевизията“ (2009), „Кеворкизми“ (2012), „Истории за личности и буболечки“ (2018), „Сувенири от 10 ноември“ (2020) и др.

През 2003 г. издателство „Захарий Стоянов“ публикува книга на Антон Стефанов със 77 свидетелства на най-известни български интелектуалци и публични личности за Кеворк Кеворкян.

Освен публицист и журналист Кеворк Кеворкян създава и всенародно движение за възстановяване на десетки войнишки паметници. На два пъти възстановява паметника на Яворов.

На 24 май 1986 г. Кеворк Кеворкян е удостоен е със званието „Заслужил деятел на културата“. Носител е на наградата „Йосиф Хербст“ на Съюза на българските журналисти за цялостен принос в българската журналистика (10 ноември 2018).

ДЧ/МВ/отдел „Справочна“

Източници: „Кой кой е в България“. София, 1998, с. 348, в. „168 часа“, 5-11.7.2002 г., в. „24 часа“, 1.2.2003 г., Голяма енциклопедия България. Том 6, София, 2012, с. 2294, сп. „Биограф“, бр. 14, октомври 2019 г., https://www.kevorkkevorkian.com