Ако литературата не извисява човека, тя е излишна. Думите са на белетристът, публицист и драматург Николай Хайтов, от чието рождение днес се отбелязват 105 години.

Според него писането е спонтанен процес, като всяко друго творчество. „Една творба, която днес е модерна заради особени технически похвати, утре няма да бъде такава. Аз не съм търсил нищо специално ново, а само да кажа онова, което ме вълнува“, казва Хайтов в интервю през 1968 г. Година по-късно той отбелязва: „Сюжетът за разказ е пластилин: мачкай, гъни, свивай, сочи и засуквай, както си искаш, той понася всички приумици на въображението, а сюжетът за очерк е кремък, както и да го допреш, чувстваш коравината на фактите, с които трябва да се съобразяваш. За да преодолееш документалните контури, тука са необходими много въображение, култура“.

Николай Хайтов смята ,че „богатият, пъргав език подтиква, осветлява, подпомага благополучното раждане на мисълта и я усилва, като й придава изразителност“.

Писателят обяснява, че родопският край е неговата лаборатория. „Познавам неговата история, език, атмосфера. Това фактически е веществената среда, в която действат моите герои. Този край има специфичен колорит, красота, героично и драматично минало. Мисля, че регионалният колорит е задължителен за всяко произведение. Това е пътят към националната специфика“, казва той в интервю през 1972 г.

РАБОТИ КАТО ИНЖЕНЕР-ЛЕСОВЪД В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ОСЕМ ГОДИНИ

Николай Александров Хайтов е роден на 15 септември 1919 г. в родопското село Яврово, Пловдивска област. Завършва прогимназия в родното си село и гимназия през 1938 г. завършва гимназия в Асеновград. През 1943 г. завършва Лесотехническия факултет на Софийския университет. От есента на 1944 г. Николай Хайтов е войник в Пловдив. От 1946 до 1954 г. работи като инженер-лесовъд из Родопите и Рила.

ПЪРВИЯТ МУ ОЧЕРК Е ПУБУВАН ПРЕЗ 1951 Г.

Николай Хайтов е редактор във в. „Народна култура“ и сп. „Наша родина“ (1957 – 1961), главен редактор на сп. „Родопи“ (от 1966), главен редактор на издателството на Националния съвет на Отечествения фронт (от януари 1973), главен редактор на сп. „София“ (1978 – 2 април 1979).

От 15 април 1966 до 22 май 1968 г. е секретар на Съюза на българските писатели, а от 26 ноември 1993 до 10 октомври 1999 г. и негов председател. От юли 1967 г. до юди 1969 г. е член на ръководството на българския П.Е.Н. клуб. През 1968 – 1972 г. е член на Бюрото на Централния съвет на Българския ловно-рибарски съюз. От октомври 1975 г. до май 1977 г. е председател на Софийския градски съвет за изкуство и култура.

Николай Хайтов е депутат в 8-ото и 9-ото Народно събрание (1981-1990).

Николай Хайтов е автор на разкази, пиеси, очерци, пътеписи. Първият очерк на Николай Хайтов е публикуван през 1951 г. в сп. „Септември“. Следва предложение за сътрудничество в списанието, където печата разказа „Случай без прецедент“ и нов очерк. Пише очерци за в. „Работническо дело“, „Кооперативно село“ и др. 

КНИГАТА „ДИВИ РАЗКАЗИ“ Е ЧАСТ ОТ ПОРЕДИЦАТА НА ЮНЕСКО ЗА ПРЕДСТАВИТЕЛНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИ АВТОРИ

Очерците, които печата, издава в първата си книга „Съперници“ през 1957 г. През 1967 г. публикува „Диви разкази“, които имат над 10 издания в България и са преведени на 28 чужди езика, включително и на китайски език. През 1979 г. лондонското издателство „Питър Оуен“ публикува книгата „Диви разкази“, преведена от преподавателят в Университета в Лийдс Майкъл Холмън. Тя е включена в поредицата на ЮНЕСКО от представителни произведения на европейски автори.

Написал е над 10 пиеси 800 статии и рецензии. Общият тираж на неговите книги, които са издадени и преиздадени в България е над четири милиона екземпляра. Автор е на книгите „Искрици от огнището“ (1959), „Разбулена Родопа“ (1960), „Писма от пущинаците“ (1960), „Хайдути“ – очерци (1960), „Старите у дома“ (1962), „Смолян“ (1962), „Жени хайдутки“ (1962), „Матей Миткалото“ (1964), „Шумки от габър“ (1965), „Румяна войвода“ (1965), „Родопски властелин“ (1965), „Ламята“ (1970), „Родопските комити разказват“ (1972), ), „Капитан Петко войвода“ (1974), „Бодливата роза“ (1975), „Магьосникът от Брезе“ (1979), „Хвъркатото корито“ (1979), „Вълшебното огледало“ (1981), „Разкази и есета“ (1984), „Да възседнеш глиган“ (1985), „Последните мигове и гробът на Васил Левски“ (1985), „Гробът на Левски“ (1987), „Светогорски записки“ (1987), „Избрани произведения“ (1989), „Дневници“ (1992), „Време за разхвърляне на камъни“ (1994) и др. Негови творби, публикувани посмъртно са: „Троянските коне в България“ (2002), „През сито и решето“ (2003), „Бележки по тефтерчето на Васил Левски“ (2007).

По негов сценарии са създадени филмите: – „Краят на песента“ (1971), „Козият рог“ (1971 и 1994), „Дърво без корен“ (1974), „Мъжки времена“ (1977), „Черешова градина“ (1979), телевизионният сериал „Капитан Петко войвода“ (1981) и др.

ПРИЗНАНИЕ

Николай Хайтов е удостоен със званието „Заслужил деятел на културата“ (май 1972), „Народен деятел на изкуството и културата“ (1976). Получава трета награда на Третия национален преглед на българската драма и театър за пиесата „По земята“ (1964), голямата награда „Сребърният пръстен“ за късите разкази „Дирекът на старата ни къща“ и „Дрян и повет“ от редакцията на в. „Вечерни новини“ (1975) и първа награда за драматургия на Втория международен фестивал на българската куклена пиеса (1975), първа награда за драматургия за драматичния триптих „Пътеки“ на Първия национален преглед на камерните театрални постановки във Враца (1977), наградата „Златен меч“ на сп. „Български воин“ за разказа му „Заветът на капитан Никола“ (1977), първата – най-голяма награда (и на италианския писател Маринеро Маринели) на Международния колоквиум за къси разкази в Арисберг (Германия) за разказа му „Подгоряла овесница“ (1979), литературните награди „Йордан Йовков“ (1995), „Иван Вазов“ (1997), „Антон Попов“ (1999).

Николай Хайтов е носител на орден „Народна република България“ – първа степен (1979) за неговата литературна и обществена дейност и във връзка с 60-годишнината от рождението му, на орден „Георги Димитров“ (ноември 1989), на орден „Стара планина“ – първа степен (13 януари 2000).

На 17 октомври 1979 г. е обявен за почетен гражданин на Смолян.

През 1997 г. е избран за академик от Българската академия на науките.