Излезе том VII на „Известия на Националния литературен музей“, съобщиха от Националния литературен музей (НЛМ).

Редакторите Румяна Пенчева и д-р Радка Пенчева предлагат съдържание в разделите литературна история, музеология, литература и други изкуства, годишнини. Повече от 30 са авторите в „Известия“-та през 2024 година. Фокусът на вниманието им е насочен към ключови литературни творци от историята и съвремието на България, събития и исторически литературни открития, разказват от екипа.

„За своето почти 50-годишно съществуване през обществено-политически и културни промени Националният литературен музей продължава мисията да издирва и съхранява артефакти и архивни свидетелства от българската литература и история“, казват от екипа на НЛМ.  По думите им в лицето на знакови имена от българската литература, сред които Иван Вазов, Пейо К. Яворов, Петко и Пенчо Славейкови, Христо Смирненски, Елин Пелин, Никола Й. Вапцаров, Димитър Димов, Емилиян Станев, Владимир Башев, Стилиян Чилингиров, Иван Богданов – опазва и популяризира наследството на къщи музеи и литературни кабинети.

„Специализираният отдел „Фондове и литературно наследство“ от своя страна се грижи за архивите на български творци, чиито домове, свързани с житейския им път, не са били съхранени през времето“, посочват от музея.

„Ежедневният труд на експертите в музея за издирване и опазване на писателски архиви от българската литературна класика, изследване на литературната история, документиране на съвременния литературен живот, личи и в богатата палитра на всеки брой от „Известия на Националния литературен музей“, отбелязват от екипа.

На близо 600 страници „Известия“-та през тази година дават досег до непознати и любопитни факти, свързани с творци и знакови личности, сред които Боян Пенев, Пенчо Славейков, Мара Белчева, Дора Габе, Димитър Маринов, Димитър Сливков, Христо Ботев, Емилиян Станев, проф. Александър Балабанов, Анна и Георги Кандиларови, Екатерина Манчева, Тодор Кемилев, Борис Димовски. В раздел „Годишнини“ фокусът се насочва към Звезделин Цонев, Пенка Денева-Цанева, Елисавета Багряна, Георги Константинов, Стоян Дринов, Христо Смирненски.

„Откритията на историята на книжовността, респективно литературата, наподобяват археологическите открития и поради факта, че нерядко стават случайно“, пише в статията си „Книга на притчите Соломонови“ – 1869, проф. д-р Алберт Бенбасат, с която започва раздел „Литературна история“ в изданието.

„Известия“-та излизат на българския книжен пазар през септември 2024 година, когато отбелязваме 126 години от рождението на поета Христо Смирненски. С неговия образ завършва и том VII на изданието с поглед към живописната палитра в поезията му“, разказват още от НЛМ.

/ВСР