Пътя на българите към една ледена земя
Полярният изследовател професор Христо Пимпирев представи книгата си „Антарктическият стопаджия“, написана в съавторство с журналистката и фотограф Иглика Трифонова, в Драматичен Театър „Драгомир Асенов“ в Монтана. Събитието е част от програмата на пътуващия фестивал „Красива наука“, който се организира за първи път от фондация „Красива наука“ и е посветен на Европейската нощ на учените 2024. „Благодаря на публиката, която дойде да се докосне до една България, която е на 13 хиляди километра оттук, но там се вее българското знаме и всеки, който дойде казва: „Аз съм в България“. Не мога да не ви споделя, че идвам с голямо вълнение в този край, защото моята майка е от Вълчедръм (област Монтана). Детството ми минаваше в Златията при моята баба. Аз съм закърмен от този край и може би този изследователски дух се дължи именно на това, че съм от Северозапада. Искам да ви кажа, може би не знаете, но на Антарктида съм кръстил един връх с името Монтана. Този връх е на остров Ливингстън, където е и Българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“, обърна се професор Христо Пимпирев към публиката в Монтана. В "Антарктическият стопаджия" се разказва как професор Пимпирев превръща личната си мечта да достигне до Антарктида в държавна политика и вече десетилетия наред работи за развитието на българската наука и създава положителен образ на България по света, както и каква е мотивацията му да не спира да вдъхновява и поддържа интереса към Ледения континент. „Тази книга е доста необичайна, защото разказва за пътя на българите към една ледена земя, която е откривана преди 200 години от англичани, руснаци, малко по-късно и от американци. Ние по това време не сме съществували като държава, а сме били в рамките на Османската империя. В момента сме на Антарктида, заедно с тези нации, абсолютно равни, защото управляваме този континент с още 29 държави. Тази година ние провеждаме нашата 33-та Антарктическа експедиция“, отбеляза изследователят. Пред публиката професорът разказа знакови истории и моменти от раждането на идеята за първата експедиция до появата на първия български научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий" (НИК-421) отплавал за първи път към Антарктида на 27 декември 2022 г. от Морската гара във Варна, и чак до днес. Иглика Трифонова разказа какво е да си дама на Антарктида, за годините, в които жените в експедициите са били малко, за мечтите които не трябва да се забравят, и за професор Пимпирев, който не спира да я вдъхновява. „Професорът повярва, че мога да го направя и ме предизвика да изляза от зоната си на комфорт. Той ме накара да не се отказвам, това нещо се случва във всичките 20 години, в които с него работим заедно в Антарктическия институт. Той е един пример за начина на мислене да не се отказваш.“ Полярният изследовател пожела на младите хора да се учат, да прегърнат науката и да станат изследователи, които да пътуват по света и да работят и на територията на Антарктида. След представянето на книгата „Антарктическият стопаджия“ публиката зададе своите въпроси на професор Пимпирев и Иглика Трифонова. Кметът на Монтана Златко Живков приветства полярния изследовател за посещението му в Монтана. Във фоайето на театъра всеки желаещ получи автограф от професор Христо Пимпирев. Ученици от Второ средно училище „Никола Вапцаров“ му подариха тематичен календар за 2025 година с техни рисунки, който професора обеща да занесе на българската база в Антарктида. Професор Пимпирев дойде в Монтана след заключителната част на Международната полярна конференция за сътрудничество между балканските страни в полярните региони по европейските програми EUPolarNet-2 и POLARIN в Ахелой. Там генералният директор на Кирил Вълчев и професор Христо Пимпирев представиха и новоиздадената версия на английски език на броя на списание от месец май, който бе посветен на българската наука на Антарктида.
|
|
Златното мастило
Айда Мали: Свободният ум, който разклати границите на философията и антропологията
Със своята остра критика към обществото, политическите структури и културните възприятия, Ида Магли остава една от най-забележителните и противоречиви фигури на италианската и международната интелектуална сцена през последния век. Нейният уникален поглед върху ...
Добрина Маркова
|
Златното мастило
Андреа Малагути подчертава важността на книгите за културата
На 1 ноември 2025 година, в чест на петдесетия юбилей на културния вестник Tuttolibri от La Stampa, излезе специален брой, който обобщава основните теми и съдържание, публикувани през последните 50 години. Този вестник е най-дълго издаваното културно приложени ...
Ангелина Липчева
|
Елизабет де Уал ни напомня за изгубеното и откритото в следвоенните години
Ангелина Липчева
|
Златното мастило
Настъпи ли моментът за нов ред в света?
Професор Ивайло Груев ще представи своята нова книга „Конвулсии преди многополярност“ на 6 ноември в гранд хотел „София“, съобщават от издателство „Изток-Запад“.
Според издателите, книгата поставя важни въпроси относно съвр ...
Валери Генков
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Експресивно
Ваня Велева - победител в Националния литературен конкурс "Поетични хоризонти на българката"
Ваня Велева, талантлива поетеса от Ямбол, спечели специалната награда на XI издание на Националния литературен конкурс "Поетични хоризонти на българката" с творбата си "Глина". Наградата включва сувенирно копие на известната скулптура "Момина чешма", диплома и ...
Валери Генков
|
Авторът и перото
Томи и Тапънс: Адаптация запазва духа на оригиналните произведения на Агата Кристи
Новият сериал „Томи и Тапънс“ на Агата Кристи е в процес на снимки във Великобритания и представлява иновативна адаптация на класическите произведения на известната криминална писателка. Според информация от АП, това е първият случай, в който творб ...
Валери Генков
|
Литературен обзор
Теодор Рузвелт променя отношенията между президента и пресата завинаги
Валери Генков
|
На бюрото
Кирил Пецев: История на изгубеното отечество и търсене на справедливост
Добрина Маркова
|
Романът "Плачена земя" на Кирил Пецев бе представен в Общинския исторически музей в Гоце Делчев. Тази творба спечели наградата за роман на 2024 г. от Съюза на българските писатели (СБП). Церемонията по връчването на приза се състоя на 22 май и беше водена от председателя на СБП Боян Ангелов.
Кирил Пецев в своята книга разглежда теми, свързани с историческите събития и идентичността на българите о ...
|
Златното мастило
Андреа Малагути подчертава важността на книгите за културата
Ангелина Липчева
|
|
22:16 ч. / 27.09.2024
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 5118 |
|
Полярният изследовател професор Христо Пимпирев представи книгата си „Антарктическият стопаджия“, написана в съавторство с журналистката и фотограф Иглика Трифонова, в Драматичен Театър „Драгомир Асенов“ в Монтана.
Събитието е част от програмата на пътуващия фестивал „Красива наука“, който се организира за първи път от фондация „Красива наука“ и е посветен на Европейската нощ на учените 2024.
„Благодаря на публиката, която дойде да се докосне до една България, която е на 13 хиляди километра оттук, но там се вее българското знаме и всеки, който дойде казва: „Аз съм в България“. Не мога да не ви споделя, че идвам с голямо вълнение в този край, защото моята майка е от Вълчедръм (област Монтана). Детството ми минаваше в Златията при моята баба. Аз съм закърмен от този край и може би този изследователски дух се дължи именно на това, че съм от Северозапада. Искам да ви кажа, може би не знаете, но на Антарктида съм кръстил един връх с името Монтана. Този връх е на остров Ливингстън, където е и Българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“, обърна се професор Христо Пимпирев към публиката в Монтана.
В "Антарктическият стопаджия" се разказва как професор Пимпирев превръща личната си мечта да достигне до Антарктида в държавна политика и вече десетилетия наред работи за развитието на българската наука и създава положителен образ на България по света, както и каква е мотивацията му да не спира да вдъхновява и поддържа интереса към Ледения континент.
„Тази книга е доста необичайна, защото разказва за пътя на българите към една ледена земя, която е откривана преди 200 години от англичани, руснаци, малко по-късно и от американци. Ние по това време не сме съществували като държава, а сме били в рамките на Османската империя. В момента сме на Антарктида, заедно с тези нации, абсолютно равни, защото управляваме този континент с още 29 държави. Тази година ние провеждаме нашата 33-та Антарктическа експедиция“, отбеляза изследователят.
Пред публиката професорът разказа знакови истории и моменти от раждането на идеята за първата експедиция до появата на първия български научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий" (НИК-421) отплавал за първи път към Антарктида на 27 декември 2022 г. от Морската гара във Варна, и чак до днес.
Иглика Трифонова разказа какво е да си дама на Антарктида, за годините, в които жените в експедициите са били малко, за мечтите които не трябва да се забравят, и за професор Пимпирев, който не спира да я вдъхновява. „Професорът повярва, че мога да го направя и ме предизвика да изляза от зоната си на комфорт. Той ме накара да не се отказвам, това нещо се случва във всичките 20 години, в които с него работим заедно в Антарктическия институт. Той е един пример за начина на мислене да не се отказваш.“
Полярният изследовател пожела на младите хора да се учат, да прегърнат науката и да станат изследователи, които да пътуват по света и да работят и на територията на Антарктида.
След представянето на книгата „Антарктическият стопаджия“ публиката зададе своите въпроси на професор Пимпирев и Иглика Трифонова. Кметът на Монтана Златко Живков приветства полярния изследовател за посещението му в Монтана. Във фоайето на театъра всеки желаещ получи автограф от професор Христо Пимпирев. Ученици от Второ средно училище „Никола Вапцаров“ му подариха тематичен календар за 2025 година с техни рисунки, който професора обеща да занесе на българската база в Антарктида.
Професор Пимпирев дойде в Монтана след заключителната част на Международната полярна конференция за сътрудничество между балканските страни в полярните региони по европейските програми EUPolarNet-2 и POLARIN в Ахелой. Там генералният директор на Кирил Вълчев и професор Христо Пимпирев представиха и новоиздадената версия на английски език на броя на списание от месец май, който бе посветен на българската наука на Антарктида.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Шармини Афродите разглежда антиколониалната борба в Малая чрез любов и съмнение
Историята на антиколониалната борба в Малая (Malaya) е изпълнена с любов и съмнение. Тази сложна и многопластова тема се разглежда в дебютната колекция на Шармини Афродите (Sharmini Aphrodite), озаглавена "Непокаяните" (The Unrepentant). Съставена от ...
|
Избрано
Колю Фичето вдъхновява нови поколения с две нови книги
Историческият музей в Дряново планира представяне на две нови книги, посветени на известния български строител Колю Фичето. Събитието ще се проведе на 13 ноември в Интерактивния музей на индустрията в Габрово, съобщи директорът на музея Иван ...
|
Захари Карабашлиев обединява 18 разказа в „Нашата Коледа“
|
Ако сте поропуснали
Валентина Чурлео подчертава, че поезията е отражение на сложността на човешкия опит
Валентина Чурлео (Valentina Ciurleo) в своята книга "Люлката и думите" (L`altalena e le parole), издадена от Affiori през 2025 година, разглежда поезията и нейните страхове, които не се различават от тези на разказа. Тя подчертава, че думите губят значението ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |