Възвръщане, което всеки разчита по свой начин
„Ахав“ е масивна, тежка книга и нетипична стихосбирка, която преминава от проза в поезия абсолютно свободно. Това каза Васил Славов тази вечер по време на представянето на сборника със стихотворения „Ахав“ и романа „Строфи на кръвта“. Събитието се състоя в столичната галерия „Арте“ с участието на Румен Леонидов, професор Станислав Памукчиев, художник на изданието, и Любомир Канов. „Ахав“ е реализирана с изключителните Румен Леонидов и Станислав Памукчиев, които дадоха сърце, рамо и отношение“. Там има „Софията ми“. Аз съм софиянец и за мен няма София по принцип, а има „Софията ми“, „Витошата ми“, „изгревът ми“. Там има „Америката ми“ също. В книгата има стремеж за връщане или възвръщане, което всеки разчита по свой начин“, отбеляза авторът Васил Славов. По неговите думи фокусът на стихосбирката е градът, страната. Фокусът е преминаване, фокусът е емигрантството, фокусът е възможност от завръщане – възможно ли е то, каза Славов. „Фокусът е желание може би да споделиш в определен житейски отрязък тези неща, които са останали стойностни за теб и за отношението ти към това, което те заобикаля“, допълни той. Славов коментира романа си „Строфи на кръвта“ като опит за завръщане към писането на баща му Атанас Славов, който преди 40 години публикува в Париж „С трева обрасли“. „Аз исках да направя диалог с него и се върнах към рода – какво става и с второто, и с третото поколение и как се развиват. Но това, което доминира, е запазването на езика“, отбеляза още той. На въпроса към какво завръщане се стреми творчеството му, Славов отговори, че може би приоритет на младостта е да се търси завръщане към себе си. „Но в моя зрял житейски път важно е завръщане към кръвта, рода и нашите отговорности преди всичко. Това е изключително важно за мен. Надявам се, че ще имам повече възможност да идвам в България. Аз от 36 години живея в Америка, но пиша на български език. Работя с прекрасни колеги от лигата на българските писатели в Съединените щати и по света“, допълни той. По неговите думи предстои превод на английски на „Ахав“. „В сборника има неща, които са дадени на английски, писани на английски, така че има езикова игра и езиково преминаване. Център, разбира се, остава българският език“, отбеляза още той. Румен Леонидов коментира творчеството на Васил Славов с думите, че да живееш толкова далече от родината и да продължиш да пишеш все по-добре и по-добре, е един малък героизъм. „Това е фин човек, който е обединил изяществото на душата на майка си и несдържания на моменти характер на баща си. Защо твърдя това? Защото при цялата му сдържаност в поезията, а не разпищоленост, от време на време Васко скърца със зъби и произнася през зъби доста силни думи. В поезията също е такъв“, отбеляза Леонидов. „Това е изповед на човек, който разказва не за своя бит в Америка, а за своето битие. Битието е висша категория и в романа му то е пресъздадено по един много неописуем начин. Всички знаете, че има поток на съзнанието. Това не е поток на съзнанието, а поток над съзнанието. В него има и кръв, има и редове и пасажи, в които тече кръв, а в други текат сълзи“, каза още той. „С Васил Славов сме братя, не по кръв, но така се наричаме. Ние сме споени с ужасния разрез – белег на емиграцията, който разполовява душата. Ние сме изживели гърчовете на родния майчин език“, каза Любомир Канов. Той отбеляза, че неговото писане и издаване на книги се дължи на бащата на Васил Славов – Атанас Славов. „Извън географията, ние споделяме най-съкровеното, което всеки от нас има – собствената София. София на Лозенец, София на Дианабад, стара София, махалата при жабешката река, в която и аз съм се къпал и която имаше свойството да променя цвета си“, каза още той. „В тази махала се създаде нашата душа, протече нашето детство“, допълни Канов.
|
![]()
Златното мастило
Книги за бъдещето на Враца
На 17 септември 2025 година, Враца получи ценен подарък за културното си наследство. Националният дарителски фонд „13 века България“ дари 400 книги на Община Враца, които ще обогатят местните училища, библиотеки и читалища. Това не е просто жест на ...
Ангелина Липчева
|
![]()
Златното мастило
Вечер на съвременната европейска литература и актьорски гласове
На 24 септември в една от най-важните културни инициативи на годината, актьори от Драматичен театър „Борис Луканов” ще застанат пред публиката, за да четат откъси от съвременни европейски книги. Тази „Нощ на литературата” е вече шестата ...
Добрина Маркова
|
![]()
Полският ритъм на културата в морската градина
Ангелина Липчева
|
![]()
Златното мастило
Целувам ви, Аспарух Лешников
На 25 септември в Ямбол ще се състои събитие, което ще запознае публиката с живота и творчеството на един от най-знаменитите български тенори – Аспарух Лешников, по-известен като Ари. Това е възможност за всички любители на музиката и историята да се док ...
Ангелина Липчева
|
Литературен
бюлетин |
![]() |
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
![]() |
![]() ![]()
На бюрото
Вечер на думите и сърцата
На 24 септември Националният етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) ще бъде част от международната инициатива „Нощ на литературата“ за пореден път. Тази събитийна вечер обещава да събере любителите на словото в уникална атмосфера, където културата среща ист ...
Валери Генков
|
![]() ![]()
Авторът и перото
Микробите вътре в растенията като ключ към устойчиво земеделие
В света на съвременното земеделие все по-актуална става темата за микробиомите, скрити в самите растения. Един от най-интересните аспекти е ролята на ендофитите – микроби, които живеят вътре в растенията без да причиняват болести. Тези микроорганизми не ...
Валери Генков
|
![]()
Златното мастило
Книги за бъдещето на Враца
Ангелина Липчева
|
Експресивно
Расистки стереотипи и социална сегрегация
Ангелина Липчева
|
В американския юг думата „бял боклук“ се превръща в символ на дълбоки социални и расови разделения. Това е термин, който еволюира от описанието на бедни бели работници към олицетворение на расистки стереотипи, използвани за дискредитиране на по-ниските социални слоеве. В началото на 20-и век, по време на зората на евгениката, този термин е бил свързан с идеи за „неподходящи&ldquo ...
|
![]() ![]()
На бюрото
Чудовища като мост към нови светове
Ангелина Липчева
|
19:31 ч. / 04.10.2024
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 5596 |
![]() |
„Ахав“ е масивна, тежка книга и нетипична стихосбирка, която преминава от проза в поезия абсолютно свободно. Това каза Васил Славов тази вечер по време на представянето на сборника със стихотворения „Ахав“ и романа „Строфи на кръвта“. Събитието се състоя в столичната галерия „Арте“ с участието на Румен Леонидов, професор Станислав Памукчиев, художник на изданието, и Любомир Канов.
„Ахав“ е реализирана с изключителните Румен Леонидов и Станислав Памукчиев, които дадоха сърце, рамо и отношение“. Там има „Софията ми“. Аз съм софиянец и за мен няма София по принцип, а има „Софията ми“, „Витошата ми“, „изгревът ми“. Там има „Америката ми“ също. В книгата има стремеж за връщане или възвръщане, което всеки разчита по свой начин“, отбеляза авторът Васил Славов.
По неговите думи фокусът на стихосбирката е градът, страната. Фокусът е преминаване, фокусът е емигрантството, фокусът е възможност от завръщане – възможно ли е то, каза Славов. „Фокусът е желание може би да споделиш в определен житейски отрязък тези неща, които са останали стойностни за теб и за отношението ти към това, което те заобикаля“, допълни той.
Славов коментира романа си „Строфи на кръвта“ като опит за завръщане към писането на баща му Атанас Славов, който преди 40 години публикува в Париж „С трева обрасли“. „Аз исках да направя диалог с него и се върнах към рода – какво става и с второто, и с третото поколение и как се развиват. Но това, което доминира, е запазването на езика“, отбеляза още той.
На въпроса към какво завръщане се стреми творчеството му, Славов отговори, че може би приоритет на младостта е да се търси завръщане към себе си. „Но в моя зрял житейски път важно е завръщане към кръвта, рода и нашите отговорности преди всичко. Това е изключително важно за мен. Надявам се, че ще имам повече възможност да идвам в България. Аз от 36 години живея в Америка, но пиша на български език. Работя с прекрасни колеги от лигата на българските писатели в Съединените щати и по света“, допълни той.
По неговите думи предстои превод на английски на „Ахав“. „В сборника има неща, които са дадени на английски, писани на английски, така че има езикова игра и езиково преминаване. Център, разбира се, остава българският език“, отбеляза още той.
Румен Леонидов коментира творчеството на Васил Славов с думите, че да живееш толкова далече от родината и да продължиш да пишеш все по-добре и по-добре, е един малък героизъм. „Това е фин човек, който е обединил изяществото на душата на майка си и несдържания на моменти характер на баща си. Защо твърдя това? Защото при цялата му сдържаност в поезията, а не разпищоленост, от време на време Васко скърца със зъби и произнася през зъби доста силни думи. В поезията също е такъв“, отбеляза Леонидов.
„Това е изповед на човек, който разказва не за своя бит в Америка, а за своето битие. Битието е висша категория и в романа му то е пресъздадено по един много неописуем начин. Всички знаете, че има поток на съзнанието. Това не е поток на съзнанието, а поток над съзнанието. В него има и кръв, има и редове и пасажи, в които тече кръв, а в други текат сълзи“, каза още той.
„С Васил Славов сме братя, не по кръв, но така се наричаме. Ние сме споени с ужасния разрез – белег на емиграцията, който разполовява душата. Ние сме изживели гърчовете на родния майчин език“, каза Любомир Канов. Той отбеляза, че неговото писане и издаване на книги се дължи на бащата на Васил Славов – Атанас Славов. „Извън географията, ние споделяме най-съкровеното, което всеки от нас има – собствената София. София на Лозенец, София на Дианабад, стара София, махалата при жабешката река, в която и аз съм се къпал и която имаше свойството да променя цвета си“, каза още той. „В тази махала се създаде нашата душа, протече нашето детство“, допълни Канов.
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
![]() |
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
![]() |
Читателски поглед
Литературата със свое място в „Салон на изкуствата“
От 1 октомври до 15 ноември културният живот в страната ще бъде обогатен с есенното издание на възродения фестивал „Салон на изкуствата“. След близо десетгодишно прекъсване, този значим за нашата култура форум отново се завръща, като този път ...
|
Избрано
Загадката на Агата Кристи: „Те бяха десет“ на театрален език
Театър „Възраждане“ отваря новия си сезон с премиера, която обещава да завладее сърцата на почитателите на криминалните истории и театралното изкуство. Представлението „Те бяха десет“ по Агата Кристи е интерпретация, която съчетава ...
|
![]()
Магията като отражение на обществото
|
Ако сте поропуснали
Училище в малка общност блести с висок успех
В сърцето на образователната система в малко, но значимо училище се случват промени, които заслужават внимание. В училището в Галиче усилията за подобряване на резултатите от външните оценявания не остават незабелязани. Директорът Десислава Тушинова подчерта, ...
|
![]() ![]() ![]() ![]() |
![]() |
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
![]() |
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
Литеранс Плюс
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
![]() ![]() ![]() |
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |