Новият роман „Кървавата графиня“ на британската авторка Анушка Бейли предлага нов поглед върху зловеща легенда за унгарска благородничка от 17-и век, съобщава АП.

Повече от 400 години след смъртта истината за Кървавата графиня, обявена за най-масовата серийна убийца на всички времена, продължава да бъде забулена в мистерии и да вълнува въображението.

Твърди се, че в своя замък на върха на скалист хълм в днешния град Чахтице в Западна Словакия Ержебет Батори е измъчвала и убила близо 650 млади жени и момичета. Носят се ужасяващи легенди, че графинята с удоволствие се е къпала в кръвта на жертвите си, вярвайки, че това ще помогне да запази вечна младост. 

Слуховете за жестокостта на Батори се разпространяват в Унгария в началото на XVII в. и след кралско разследване четирима нейни слуги са осъдени за убийство и жестоко екзекутирани. Набедената за кръвожадна графиня е арестувана и затворена зад стените на замъка си до смъртта си през 1614 г.

Мрачната история на Батори пленява въображението и предизвиква спекулации в продължение на векове, като поражда книги, филми, хеви метъл музика и местни легенди. 

Някои изследователи обаче поставят под съмнение дали графинята наистина е отговорна за предполагаемите зверства и предполагат, че като богата и влиятелна жена в късноренесансова Европа тя самата може да е била жертва.

„Била ли е Батори серийна убийца, която е измъчвала и изтезавала стотици млади жени само за свое удоволствие?“ – се пита Анушка Бейли, британска писателка и университетска преподавателка, която наскоро публикува роман за богатата графиня. „Твърдо съм убедена, че това е „скалъпена работа“, пише тя. 

Бейли, авторка на „Кървавата графиня“ и доцент по хуманитарни науки в Университета на Кеймбридж, казва, че популярният разказ за Батори като серийна убийца се основава на мита за „жената като чудовище“, който не се подкрепя от наличните доказателства. 

Тя твърди, че вместо убийца, Батори може да е била подривна фигура, която е представлявала заплаха за властовата структура на кралството, особено като се имат предвид данните, че тя е научила много млади жени да четат и може би е притежавала печатарска преса – радикално поведение за жена през периода, в който е живяла.

„Не трябва да забравяте, че това са годините на Реформацията и Контрареформацията, когато хората са били изгаряни на клада заради еретичните си убеждения. Печатарските преси, които са започнали да процъфтяват в цяла Европа, са давали на хората много по-широк достъп до информация и това се е смятало за много опасно“, разказва Бейли и допълва: 

„Това бе достатъчно, за да си кажа: „Чакай, почакай малко. Нека просто спрем тук и да разследваме.“

Батори, родена в аристократично семейство през 1560 г., се омъжва за богатия унгарски благородник Ференц Надажди през 1575 г. и двойката контролира големи богатства и земи в кралството. Надажди е виден пълководец и ключова фигура в отвоюването на контрола над многобройни унгарски земи, които преди това са били окупирани от Османската империя. 

Но след внезапната смърт на Надажди през 1604 г. Ержебет наследява земите и богатствата му и владее „огромно състояние в стил Джеф Безос“, според Бейли. 

Именно това богатство и властова позиция Бейли и други учени посочват като потенциален мотив за други влиятелни личности от онова време да се опитат да унищожат Батори и да заграбят богатството . 

Отказът на Батори да се омъжи отново след смъртта на съпруга си и дейността по обучението на млади жени „биха предизвикали притеснения у всеки, който е на власт“, казва Бейли.

Скептицизмът по отношение на вината на Батори не се ограничава само до академичните среди - въпросът все още е бъде поляризиран в словашкото село Чахтице, където се твърди, че са извършени зверствата. Несигурността относно мястото, където е погребана Батори, също поражда спекулации. Смята се, че гробът й е в крипта под местната църква, но има слухове, че по-късно тялото е било преместено, а църквата не разрешава разкопки за проверка.

Местният музей, посветен на Кървавата графиня от Чахтице, и групите туристи и местни хора, които се изкачват редовно по скалистия  хълм до замъка над града, са свидетелство за силата, която легендата за нея все още има.

Но Иван Пишка, местен фермер, казва, че силата на историята на Батори може би отслабва със смяната на поколенията. 

„Има легенди за Ержебет Батори, доста кръвожадни, за младите момичета, които е измъчвала и после е убила“, разказва той, като добавя: „По-възрастните хора вярват в тези разкази, но младите знаят по-малко за тях“.

Бейли смята, че популярната култура през вековете е изпитвала прекомерно увлечение към най-ужасните и жестоки разкази и че историята често е заклеймявала влиятелни жени.

Доцент Анушка Бейли се надява с „контраразказа“ на историята на Батори в книгата си да осигури известна справедливост за нея и за всички други жени, които историята може би несправедливо е осъдила.