РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Радослав Петкашев: Творецът винаги започва с идеята да създаде съвършеното творение

Дата на публикуване: 10:48 ч. / 05.11.2024
Прочетена
3155
На бюрото

Съвършено общество не може и не трябва да съществува, но не трябва да спираме да го търсим. Това каза журналистът, преводач и писател Радослав Петкашев, чийто разказ „Малко по малко по малко“ е част от втория брой на списание „Съвременник“ за 2024 г.

„Защо са му Симфония №9 и „Братя Карамазови“ на съвършеното общество? Хората не сме устроени за това. Трябва да има трудности, разочарования, болести, за да се борим с тях. Това създава тягата, която ни кара да вървим напред, а ние, хората, хич не сме изминали малко път“, отбеляза Петкашев. Според него хората не трябва да спират да се стремят към това недостижимо съвършено общество така, както „творецът винаги започва с идеята да създаде съвършеното творение, макар че знае, че това е невъзможно“. „Ако може тази безкрайна изгубена битка да ни носи и удоволствие, усещане за пълноценност, още по-добре“, допълни авторът на „Малко по малко по малко“.

За списание „Съвременник“ той разказа, че е „институция в българската литература“. „Преди години списанието даде шанс на човек без никакъв опит в превода и писането. Благодарение на това сега аз се занимавам професионално с превод – нещо, което обичам и ме вълнува. Любопитното е, че най-престижното литературно издание дава с готовност възможности на нови автори и преводачи, докато от доста други не съм получавал дори отказ, а само мълчание. Шапка свалям на Владимир Зарев и Иво Рафаилов“, посочи Радослав Петкашев.

Героите в разказа му разсъждават върху тезата, че „някои неща от нашето ежедневие ще ни карат да изглеждаме като варвари в очите на хората след 50 години“. Според автора на „Малко по малко по малко“ съвременните хора биха изглеждали като „варвари“ в бъдеще заради „нелепото затваряне на очи пред вече застигналата ни климатична катастрофа“, и то от нежелание да си причиним и най-дребното неудобство. „Нашите деца и техните деца ще живеят в един много по-нестабилен, несигурен, опасен, страшен, брутален свят, без да имат вина за това. Вината е и на предишните поколения, но най-вече наша, защото ние имаме безспорната информация какво се случва. Ние сме оркестърът, който свири, докато Титаник потъва, и след време следващите поколения с право ще ни сочат с пръст. Като родител тайно се моля това да не е така, моля се аз да съм един наивник, глупак, облъчен от определени западни медии, всичко да е в реда на нещата. Но не съм оптимист. Някакъв покой ми дава човешкият гений за адаптация“, разказа Радослав Петкашев.

На въпроса излишен товар ли са амбицията и любопитството– тема, която също е засегната в разказа му, авторът отговаря, че могат да бъдат както товар, така и двигател. „Аз лично съм не особено любопитен човек и съм доста неамбициозен, което ме прави аутсайдер в днешния свят“, смята той. Разказа, че според него един журналист не е задължително да изпитва „товара“ на любопитството, за да върши добре работата си. „Журналистиката е професия като всяка друга, почти изцяло зависи от подготовка, опит, желание, може би малко талант, но иначе човек може да има най-различни черти на характера и да бъде журналист“, допълни той.

След публикуването на „Малко по малко по малко“ във втория брой на „Съвременник“ за 2024 г. авторът посочи, че това е последният му разказ. „Не е изключено след време да напиша нов разказ, но на този етап искрено вярвам, че съм приключил с писането. Да си писател е специфичен занаят, призвание, което изисква пълна отдаденост, на каквато аз не съм готов, и категорично самочувствие, каквото аз нямам. Чисто и просто не съм писател. Проблем е и че неизбежно сравнявам моето писане с литературата, която чета, и резултатът никога не е в моя полза. Много по-добре и смислено се чувствам в полето на театралния превод и изобщо създаването на театър“, отбеляза Петкашев.

Към момента той е ангажиран с предстоящата премиера на „Малки красиви неща“ – на 10 ноември в „Театро отсам канала“. Пиесата е по едноименния роман на Черил Стрейд и е адаптирана за сцена от Ния Вардалос . Автор на превода е Радослав Петкашев. Наскоро Народният театър „Иван Вазов“ съобщи, че ще продуцира нови проекти в рамките на втората „Отворена покана за артистични идеи“, сред които е „Топ потребител/Екстремни идентичности“ на Радослав Петкашев.

„Това е съвсем нова британска пиеса, написана в началото на тази година и поставяна само веднъж в Манчестър. Не съм сигурен защо, но изпитвам особена тръпка, ако участвам в реализацията на съвсем нов текст от млад и непознат автор. Като че ли тези текстове ми говорят по-директно, без бариера, тук и сега. Конкретно тази пиеса се занимава с две актуални теми – консумеризма и нашия дигитален живот, който водим паралелно с реалния“, разказа Петкашев.

По думите му по сцените в САЩ и Великобритания се случват неща, които са му много интересни и би искал някои от тях да стигнат и до българския зрител. „Например театър в жанрове, които принципно свързваме с киното – хорър, трилър, мистерия. Звучи странно, но театърът никога не е спирал да търси нови форми и изразни средства“, допълни той.

Радослав Петкашев е роден през 1989 г. в София. Завършва руската гимназия „А. С. Пушкин“, след това – английска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През последните 16 години е спортен журналист. Занимава се с превод на съвременна американска и английска проза и драматургия. Сред преведените от него пиеса са „Всички страхотни неща“ (Народен театър), „Дишай“ („Сфумато“), „Пистолет в торнадо“ („Театро отсам канала“), „Prima Facie“ („Топлоцентрала“) и др. През 2020 г. печели втора награда в конкурса „Рашко Сугарев“ на фонд „13 века България“ с разказа „В планината“.
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Днес, 2 ноември, се навършват 50 години от смъртта на Пиер Паоло Пазолини, един от най-противоречивите интелектуалци на Италия, който беше намерен убит по жесток начин в ...
Вижте също
Денят на народните будители е важен момент за българската култура и история, който се отбелязва всяка година на 1 ноември. Този празник е посветен на значимите личности, ...
Към първа страница Новини На бюрото
На бюрото
Мери Шели коригира Уолтър Скот за авторството на "Франкенщайн"
Наскоро Националната библиотека на Шотландия разкри нова страница от живота на Мери Шели, известната авторка на "Франкенщайн". Това откриване предоставя ценна информация за личността на една силна и независима жена. Информацията идва в контекста на нарастващия ...
Валери Генков
На бюрото
Георги Константинов и Симеон Янев – носители на „Чест и слово“
Националната награда за цялостен принос в българската литература, изкуство и култура „Чест и слово“ бе връчена на поета Георги Константинов и на професор Симеон Янев. Церемонията се състоя в Националния литературен музей, разположен в къщата-музей ...
Ангелина Липчева
Страцимир Петков подчерта важността на културата и знанието в Ловеч
Добрина Маркова
На бюрото
Амрита Притам разкрива трагедията на жените по време на Разделението в "Пинджар"
1947 година бележи един от най-трагичните моменти в историята на Южна Азия – разделението на субконтинента на Индия и Пакистан, което доведе до най-голямата масова миграция в света. Хора от двете новосъздадени държави станаха жертви на жестоки размирици, а жен ...
Ангелина Липчева
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Авторът и перото
Георги Господинов: Будителството е да останеш свестен в несвестно време
По повод Деня на народните будители, българският писател Георги Господинов сподели своите размисли за съвременните изисквания към личността, която трябва да устои на лъжите, подмените и трудните времена. В публикация в социалните мрежи той написа: „Да ос ...
Добрина Маркова
Авторът и перото
Захари Карабашлиев получи националната награда "Елиас Канети"
Захари Карабашлиев, един от водещите съвременни български писатели, бе удостоен с престижната национална литературна награда "Елиас Канети" по време на тържествена церемония в Русе. В изказването си след награждаването, авторът на "Рана" сподели, че вече само ...
Ангелина Липчева
Експресивно
Радосвета Златева: Писането е не само хоби, но и част от моята същност
Валери Генков
На бюрото
Мери Шели коригира Уолтър Скот за авторството на "Франкенщайн"
Валери Генков
Наскоро Националната библиотека на Шотландия разкри нова страница от живота на Мери Шели, известната авторка на "Франкенщайн". Това откриване предоставя ценна информация за личността на една силна и независима жена. Информацията идва в контекста на нарастващия интерес към новата киноадаптация на нейното най-известно произведение, режисирана от Бенисио Дел Торо и планирана за Netflix. "Франкенщайн" ...
Авторът и перото
Българската илюстрация с първи дигитален алманах
Валери Генков
Златното мастило
Днес е Хелоуин! Сред тези, които се подготвят да разказват митове и легенди, и тези, които план ...
Начало На бюрото

Радослав Петкашев: Творецът винаги започва с идеята да създаде съвършеното творение

10:48 ч. / 05.11.2024
Автор: Валери Генков
Прочетена
3155
Публкацията е част от архивът на Литеранс
На бюрото

Съвършено общество не може и не трябва да съществува, но не трябва да спираме да го търсим. Това каза журналистът, преводач и писател Радослав Петкашев, чийто разказ „Малко по малко по малко“ е част от втория брой на списание „Съвременник“ за 2024 г.

„Защо са му Симфония №9 и „Братя Карамазови“ на съвършеното общество? Хората не сме устроени за това. Трябва да има трудности, разочарования, болести, за да се борим с тях. Това създава тягата, която ни кара да вървим напред, а ние, хората, хич не сме изминали малко път“, отбеляза Петкашев. Според него хората не трябва да спират да се стремят към това недостижимо съвършено общество така, както „творецът винаги започва с идеята да създаде съвършеното творение, макар че знае, че това е невъзможно“. „Ако може тази безкрайна изгубена битка да ни носи и удоволствие, усещане за пълноценност, още по-добре“, допълни авторът на „Малко по малко по малко“.

За списание „Съвременник“ той разказа, че е „институция в българската литература“. „Преди години списанието даде шанс на човек без никакъв опит в превода и писането. Благодарение на това сега аз се занимавам професионално с превод – нещо, което обичам и ме вълнува. Любопитното е, че най-престижното литературно издание дава с готовност възможности на нови автори и преводачи, докато от доста други не съм получавал дори отказ, а само мълчание. Шапка свалям на Владимир Зарев и Иво Рафаилов“, посочи Радослав Петкашев.

Героите в разказа му разсъждават върху тезата, че „някои неща от нашето ежедневие ще ни карат да изглеждаме като варвари в очите на хората след 50 години“. Според автора на „Малко по малко по малко“ съвременните хора биха изглеждали като „варвари“ в бъдеще заради „нелепото затваряне на очи пред вече застигналата ни климатична катастрофа“, и то от нежелание да си причиним и най-дребното неудобство. „Нашите деца и техните деца ще живеят в един много по-нестабилен, несигурен, опасен, страшен, брутален свят, без да имат вина за това. Вината е и на предишните поколения, но най-вече наша, защото ние имаме безспорната информация какво се случва. Ние сме оркестърът, който свири, докато Титаник потъва, и след време следващите поколения с право ще ни сочат с пръст. Като родител тайно се моля това да не е така, моля се аз да съм един наивник, глупак, облъчен от определени западни медии, всичко да е в реда на нещата. Но не съм оптимист. Някакъв покой ми дава човешкият гений за адаптация“, разказа Радослав Петкашев.

На въпроса излишен товар ли са амбицията и любопитството– тема, която също е засегната в разказа му, авторът отговаря, че могат да бъдат както товар, така и двигател. „Аз лично съм не особено любопитен човек и съм доста неамбициозен, което ме прави аутсайдер в днешния свят“, смята той. Разказа, че според него един журналист не е задължително да изпитва „товара“ на любопитството, за да върши добре работата си. „Журналистиката е професия като всяка друга, почти изцяло зависи от подготовка, опит, желание, може би малко талант, но иначе човек може да има най-различни черти на характера и да бъде журналист“, допълни той.

След публикуването на „Малко по малко по малко“ във втория брой на „Съвременник“ за 2024 г. авторът посочи, че това е последният му разказ. „Не е изключено след време да напиша нов разказ, но на този етап искрено вярвам, че съм приключил с писането. Да си писател е специфичен занаят, призвание, което изисква пълна отдаденост, на каквато аз не съм готов, и категорично самочувствие, каквото аз нямам. Чисто и просто не съм писател. Проблем е и че неизбежно сравнявам моето писане с литературата, която чета, и резултатът никога не е в моя полза. Много по-добре и смислено се чувствам в полето на театралния превод и изобщо създаването на театър“, отбеляза Петкашев.

Към момента той е ангажиран с предстоящата премиера на „Малки красиви неща“ – на 10 ноември в „Театро отсам канала“. Пиесата е по едноименния роман на Черил Стрейд и е адаптирана за сцена от Ния Вардалос . Автор на превода е Радослав Петкашев. Наскоро Народният театър „Иван Вазов“ съобщи, че ще продуцира нови проекти в рамките на втората „Отворена покана за артистични идеи“, сред които е „Топ потребител/Екстремни идентичности“ на Радослав Петкашев.

„Това е съвсем нова британска пиеса, написана в началото на тази година и поставяна само веднъж в Манчестър. Не съм сигурен защо, но изпитвам особена тръпка, ако участвам в реализацията на съвсем нов текст от млад и непознат автор. Като че ли тези текстове ми говорят по-директно, без бариера, тук и сега. Конкретно тази пиеса се занимава с две актуални теми – консумеризма и нашия дигитален живот, който водим паралелно с реалния“, разказа Петкашев.

По думите му по сцените в САЩ и Великобритания се случват неща, които са му много интересни и би искал някои от тях да стигнат и до българския зрител. „Например театър в жанрове, които принципно свързваме с киното – хорър, трилър, мистерия. Звучи странно, но театърът никога не е спирал да търси нови форми и изразни средства“, допълни той.

Радослав Петкашев е роден през 1989 г. в София. Завършва руската гимназия „А. С. Пушкин“, след това – английска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През последните 16 години е спортен журналист. Занимава се с превод на съвременна американска и английска проза и драматургия. Сред преведените от него пиеса са „Всички страхотни неща“ (Народен театър), „Дишай“ („Сфумато“), „Пистолет в торнадо“ („Театро отсам канала“), „Prima Facie“ („Топлоцентрала“) и др. През 2020 г. печели втора награда в конкурса „Рашко Сугарев“ на фонд „13 века България“ с разказа „В планината“.
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
На бюрото
Мери Шели коригира Уолтър Скот за авторството на "Франкенщайн"
Валери Генков
На бюрото
Георги Константинов и Симеон Янев – носители на „Чест и слово“
Ангелина Липчева
На бюрото
Страцимир Петков подчерта важността на културата и знанието в Ловеч
Добрина Маркова
Всичко от рубриката
Илияна Йотова: Днешните будители продължават да вдъхновяват с добрини и знание
Ангелина Липчева
Денят на народните будители е важен момент за българската култура и история, който се отбелязва всяка година на 1 ноември. Този празник е посветен на значимите личности, ...
Авторът и перото
Мартин Атанасов е обявен за „Будител на годината“ за проекта „Черна писта“
Добрина Маркова
Авторът и перото
Георги Господинов: Будителството е да останеш свестен в несвестно време
Добрина Маркова
Авторът и перото
Захари Карабашлиев получи националната награда "Елиас Канети"
Ангелина Липчева
Експресивно
Радосвета Златева: Писането е не само хоби, но и част от моята същност
Валери Генков
На бюрото
Мери Шели коригира Уолтър Скот за авторството на "Франкенщайн"
Валери Генков
Авторът и перото
Българската илюстрация с първи дигитален алманах
Валери Генков
Авторът и перото
Инициативата „Книга за книга“ вдъхновява русенци да обменят литература и послания
Ангелина Липчева
Златното мастило
Джовани Джудичи учи децата как да се справят с вещиците
Валери Генков
Експресивно
Валерия Велева: Историята на властта през погледа на журналиста
Добрина Маркова
Авторът и перото
Мини ужасяващи истории за нощта на Хелоуин
Ангелина Липчева
Вижте още новини
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Амрита Притам разкрива трагедията на жените по време на Разделението в "Пинджар"
1947 година бележи един от най-трагичните моменти в историята на Южна Азия – разделението на субконтинента на Индия и Пакистан, което доведе до най-голямата масова миграция в света. Хора от двете новосъздадени държави станаха жертви на жестоки размирици, а ...
Избрано
Тод Браунинг представя уникални изпълнители във „Freaks“
Филмът на Тод Браунинг от 1932 година „Freaks“ остава един от най-забележителните примери за ранната история на киното, който продължава да предизвиква дебати относно представянето на различията и инвалидността в популярната култура. Въпреки че ...
Седем поетични книги за вещици, които да те пренесат в магическа атмосфера през Хелоуин
Ако сте поропуснали
Илияна Йотова представи сборника „Азбука. Език. Идентичност“
Днес в Гербовата зала на „Дондуков“ 2 се проведе официалното представяне на сборника „Азбука. Език. Идентичност“. Събитието беше водено от вицепрезидента на Република България Илияна Йотова, която подчерта значението на изданието за ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България.
Всички права запазени.