Радослав Петкашев: Творецът винаги започва с идеята да създаде съвършеното творение
Съвършено общество не може и не трябва да съществува, но не трябва да спираме да го търсим. Това каза журналистът, преводач и писател Радослав Петкашев, чийто разказ „Малко по малко по малко“ е част от втория брой на списание „Съвременник“ за 2024 г. „Защо са му Симфония №9 и „Братя Карамазови“ на съвършеното общество? Хората не сме устроени за това. Трябва да има трудности, разочарования, болести, за да се борим с тях. Това създава тягата, която ни кара да вървим напред, а ние, хората, хич не сме изминали малко път“, отбеляза Петкашев. Според него хората не трябва да спират да се стремят към това недостижимо съвършено общество така, както „творецът винаги започва с идеята да създаде съвършеното творение, макар че знае, че това е невъзможно“. „Ако може тази безкрайна изгубена битка да ни носи и удоволствие, усещане за пълноценност, още по-добре“, допълни авторът на „Малко по малко по малко“. За списание „Съвременник“ той разказа, че е „институция в българската литература“. „Преди години списанието даде шанс на човек без никакъв опит в превода и писането. Благодарение на това сега аз се занимавам професионално с превод – нещо, което обичам и ме вълнува. Любопитното е, че най-престижното литературно издание дава с готовност възможности на нови автори и преводачи, докато от доста други не съм получавал дори отказ, а само мълчание. Шапка свалям на Владимир Зарев и Иво Рафаилов“, посочи Радослав Петкашев. Героите в разказа му разсъждават върху тезата, че „някои неща от нашето ежедневие ще ни карат да изглеждаме като варвари в очите на хората след 50 години“. Според автора на „Малко по малко по малко“ съвременните хора биха изглеждали като „варвари“ в бъдеще заради „нелепото затваряне на очи пред вече застигналата ни климатична катастрофа“, и то от нежелание да си причиним и най-дребното неудобство. „Нашите деца и техните деца ще живеят в един много по-нестабилен, несигурен, опасен, страшен, брутален свят, без да имат вина за това. Вината е и на предишните поколения, но най-вече наша, защото ние имаме безспорната информация какво се случва. Ние сме оркестърът, който свири, докато Титаник потъва, и след време следващите поколения с право ще ни сочат с пръст. Като родител тайно се моля това да не е така, моля се аз да съм един наивник, глупак, облъчен от определени западни медии, всичко да е в реда на нещата. Но не съм оптимист. Някакъв покой ми дава човешкият гений за адаптация“, разказа Радослав Петкашев. На въпроса излишен товар ли са амбицията и любопитството– тема, която също е засегната в разказа му, авторът отговаря, че могат да бъдат както товар, така и двигател. „Аз лично съм не особено любопитен човек и съм доста неамбициозен, което ме прави аутсайдер в днешния свят“, смята той. Разказа, че според него един журналист не е задължително да изпитва „товара“ на любопитството, за да върши добре работата си. „Журналистиката е професия като всяка друга, почти изцяло зависи от подготовка, опит, желание, може би малко талант, но иначе човек може да има най-различни черти на характера и да бъде журналист“, допълни той. След публикуването на „Малко по малко по малко“ във втория брой на „Съвременник“ за 2024 г. авторът посочи, че това е последният му разказ. „Не е изключено след време да напиша нов разказ, но на този етап искрено вярвам, че съм приключил с писането. Да си писател е специфичен занаят, призвание, което изисква пълна отдаденост, на каквато аз не съм готов, и категорично самочувствие, каквото аз нямам. Чисто и просто не съм писател. Проблем е и че неизбежно сравнявам моето писане с литературата, която чета, и резултатът никога не е в моя полза. Много по-добре и смислено се чувствам в полето на театралния превод и изобщо създаването на театър“, отбеляза Петкашев. Към момента той е ангажиран с предстоящата премиера на „Малки красиви неща“ – на 10 ноември в „Театро отсам канала“. Пиесата е по едноименния роман на Черил Стрейд и е адаптирана за сцена от Ния Вардалос . Автор на превода е Радослав Петкашев. Наскоро Народният театър „Иван Вазов“ съобщи, че ще продуцира нови проекти в рамките на втората „Отворена покана за артистични идеи“, сред които е „Топ потребител/Екстремни идентичности“ на Радослав Петкашев. „Това е съвсем нова британска пиеса, написана в началото на тази година и поставяна само веднъж в Манчестър. Не съм сигурен защо, но изпитвам особена тръпка, ако участвам в реализацията на съвсем нов текст от млад и непознат автор. Като че ли тези текстове ми говорят по-директно, без бариера, тук и сега. Конкретно тази пиеса се занимава с две актуални теми – консумеризма и нашия дигитален живот, който водим паралелно с реалния“, разказа Петкашев. По думите му по сцените в САЩ и Великобритания се случват неща, които са му много интересни и би искал някои от тях да стигнат и до българския зрител. „Например театър в жанрове, които принципно свързваме с киното – хорър, трилър, мистерия. Звучи странно, но театърът никога не е спирал да търси нови форми и изразни средства“, допълни той. Радослав Петкашев е роден през 1989 г. в София. Завършва руската гимназия „А. С. Пушкин“, след това – английска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През последните 16 години е спортен журналист. Занимава се с превод на съвременна американска и английска проза и драматургия. Сред преведените от него пиеса са „Всички страхотни неща“ (Народен театър), „Дишай“ („Сфумато“), „Пистолет в торнадо“ („Театро отсам канала“), „Prima Facie“ („Топлоцентрала“) и др. През 2020 г. печели втора награда в конкурса „Рашко Сугарев“ на фонд „13 века България“ с разказа „В планината“.
|
![]()
На бюрото
„Нощ на литературата“ популяризира книгите и създава пространство за диалог между поколенията
На 24 септември в България ще се проведе едно от най-значимите събития в културния календар – „Нощ на литературата“. Това уникално по своя формат и мащаб събитие обединява десетки читателски гнезда, разпръснати из цялата страна, където ще бъд ...
Ангелина Липчева
|
![]()
На бюрото
Магията като отражение на обществото
Паскуале Палмиера в своята книга „Десетте живота на Калиостро“ (Издателство Il mulino, Болоня, 2023) разглежда сложната и многопластова личност на една от най-загадъчните фигури в историческата и окултната сцена на XVIII век. Този анализ не само пр ...
Добрина Маркова
|
![]()
Магическите светове на Николай Райнов
Валери Генков
|
![]()
На бюрото
Мистерията на нощта
Тази история, разказана от името на обикновена двойка, е като изваден от страниците на романите на американския писател Джеймс Търбър (James Thurber), чиято творба "The Secret Life of Walter Mitty" (Тайнственият живот на Уолтър Митни) изследва вътрешните борби ...
Валери Генков
|
Литературен
бюлетин |
![]() |
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
![]() |
![]() ![]()
Авторът и перото
Ван Гог и Париж: ключови години за формиране на художника
Ван Гог е един от най-загадъчните и противоречиви художници в историята на изкуството. Неговият живот е изпълнен с борби, страсти и търсене на собствена идентичност. В новата си книга „Огън в душата му: Ван Гог, Париж и създаването на художник“ Май ...
Добрина Маркова
|
![]() ![]()
На бюрото
„Нощ на литературата“ популяризира книгите и създава пространство за диалог между поколенията
На 24 септември в България ще се проведе едно от най-значимите събития в културния календар – „Нощ на литературата“. Това уникално по своя формат и мащаб събитие обединява десетки читателски гнезда, разпръснати из цялата страна, където ще бъд ...
Ангелина Липчева
|
![]()
Експресивно
Литературата със свое място в „Салон на изкуствата“
Добрина Маркова
|
Авторът и перото
Загадката на Агата Кристи: „Те бяха десет“ на театрален език
Добрина Маркова
|
Театър „Възраждане“ отваря новия си сезон с премиера, която обещава да завладее сърцата на почитателите на криминалните истории и театралното изкуство. Представлението „Те бяха десет“ по Агата Кристи е интерпретация, която съчетава класическата мистерия с модерна драматургия и оригинални сценични решения. Това е една от онези постановки, които не просто разказват история, а ...
|
![]() ![]()
На бюрото
Магията като отражение на обществото
Добрина Маркова
|
10:48 ч. / 05.11.2024
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 3155 |
![]() |
Съвършено общество не може и не трябва да съществува, но не трябва да спираме да го търсим. Това каза журналистът, преводач и писател Радослав Петкашев, чийто разказ „Малко по малко по малко“ е част от втория брой на списание „Съвременник“ за 2024 г.
„Защо са му Симфония №9 и „Братя Карамазови“ на съвършеното общество? Хората не сме устроени за това. Трябва да има трудности, разочарования, болести, за да се борим с тях. Това създава тягата, която ни кара да вървим напред, а ние, хората, хич не сме изминали малко път“, отбеляза Петкашев. Според него хората не трябва да спират да се стремят към това недостижимо съвършено общество така, както „творецът винаги започва с идеята да създаде съвършеното творение, макар че знае, че това е невъзможно“. „Ако може тази безкрайна изгубена битка да ни носи и удоволствие, усещане за пълноценност, още по-добре“, допълни авторът на „Малко по малко по малко“.
За списание „Съвременник“ той разказа, че е „институция в българската литература“. „Преди години списанието даде шанс на човек без никакъв опит в превода и писането. Благодарение на това сега аз се занимавам професионално с превод – нещо, което обичам и ме вълнува. Любопитното е, че най-престижното литературно издание дава с готовност възможности на нови автори и преводачи, докато от доста други не съм получавал дори отказ, а само мълчание. Шапка свалям на Владимир Зарев и Иво Рафаилов“, посочи Радослав Петкашев.
Героите в разказа му разсъждават върху тезата, че „някои неща от нашето ежедневие ще ни карат да изглеждаме като варвари в очите на хората след 50 години“. Според автора на „Малко по малко по малко“ съвременните хора биха изглеждали като „варвари“ в бъдеще заради „нелепото затваряне на очи пред вече застигналата ни климатична катастрофа“, и то от нежелание да си причиним и най-дребното неудобство. „Нашите деца и техните деца ще живеят в един много по-нестабилен, несигурен, опасен, страшен, брутален свят, без да имат вина за това. Вината е и на предишните поколения, но най-вече наша, защото ние имаме безспорната информация какво се случва. Ние сме оркестърът, който свири, докато Титаник потъва, и след време следващите поколения с право ще ни сочат с пръст. Като родител тайно се моля това да не е така, моля се аз да съм един наивник, глупак, облъчен от определени западни медии, всичко да е в реда на нещата. Но не съм оптимист. Някакъв покой ми дава човешкият гений за адаптация“, разказа Радослав Петкашев.
На въпроса излишен товар ли са амбицията и любопитството– тема, която също е засегната в разказа му, авторът отговаря, че могат да бъдат както товар, така и двигател. „Аз лично съм не особено любопитен човек и съм доста неамбициозен, което ме прави аутсайдер в днешния свят“, смята той. Разказа, че според него един журналист не е задължително да изпитва „товара“ на любопитството, за да върши добре работата си. „Журналистиката е професия като всяка друга, почти изцяло зависи от подготовка, опит, желание, може би малко талант, но иначе човек може да има най-различни черти на характера и да бъде журналист“, допълни той.
След публикуването на „Малко по малко по малко“ във втория брой на „Съвременник“ за 2024 г. авторът посочи, че това е последният му разказ. „Не е изключено след време да напиша нов разказ, но на този етап искрено вярвам, че съм приключил с писането. Да си писател е специфичен занаят, призвание, което изисква пълна отдаденост, на каквато аз не съм готов, и категорично самочувствие, каквото аз нямам. Чисто и просто не съм писател. Проблем е и че неизбежно сравнявам моето писане с литературата, която чета, и резултатът никога не е в моя полза. Много по-добре и смислено се чувствам в полето на театралния превод и изобщо създаването на театър“, отбеляза Петкашев.
Към момента той е ангажиран с предстоящата премиера на „Малки красиви неща“ – на 10 ноември в „Театро отсам канала“. Пиесата е по едноименния роман на Черил Стрейд и е адаптирана за сцена от Ния Вардалос . Автор на превода е Радослав Петкашев. Наскоро Народният театър „Иван Вазов“ съобщи, че ще продуцира нови проекти в рамките на втората „Отворена покана за артистични идеи“, сред които е „Топ потребител/Екстремни идентичности“ на Радослав Петкашев.
„Това е съвсем нова британска пиеса, написана в началото на тази година и поставяна само веднъж в Манчестър. Не съм сигурен защо, но изпитвам особена тръпка, ако участвам в реализацията на съвсем нов текст от млад и непознат автор. Като че ли тези текстове ми говорят по-директно, без бариера, тук и сега. Конкретно тази пиеса се занимава с две актуални теми – консумеризма и нашия дигитален живот, който водим паралелно с реалния“, разказа Петкашев.
По думите му по сцените в САЩ и Великобритания се случват неща, които са му много интересни и би искал някои от тях да стигнат и до българския зрител. „Например театър в жанрове, които принципно свързваме с киното – хорър, трилър, мистерия. Звучи странно, но театърът никога не е спирал да търси нови форми и изразни средства“, допълни той.
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
![]() |
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
![]() |
Читателски поглед
„Записките от ада“ - непубликувани истории за българската медицинска сестра в Либия
Биографията „Записките от ада“ на Валя Червеняшка получи ново, преработено и допълнено издание, съобщи съавторът Николай Йорданов. В него авторката разказва за досега непубликувани случки и преживявания, включително как е карала мотор в затвора и ...
|
Избрано
Български автори представят фентъзи роман за вампири и изпитания
Денислав Димчев и Яница Михайлова представиха своя нов фентъзи роман „Наследникът. Игри на кръв и слава“. Книгата е описана като приказка за порастването, която ще резонира с тийнейджъри, търсещи себе си. Авторите създават богат свят, изпълнен с ...
|
![]()
Поезия за идентичността и културата
|
Ако сте поропуснали
Реконструкцията като огледало на съвременността
В света на американската литература, където историята често се преплита с въображението, творбите на съвременните автори започват да разкриват нови аспекти на миналото, които досега остават незабелязани или недооценени. Един такъв пример е писателят Нейтан ...
|
![]() ![]() ![]() ![]() |
![]() |
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
![]() |
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
Литеранс Плюс
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
![]() ![]() ![]() |
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |