Колективната монография „История на Югоизточна Европа от Ранното средновековие до наши дни“ беше представена тази вечер в Античния културно-комуникационен комплекс „Сердика“. В събитието участваха авторката на превода от немски на български език - директорът на Института за балканистика с Център по тракология при БАН проф. Румяна Прешленова и Живко Кушев – управител на издателство „Парадигма“.

Съставители на тома са Конрад Клевинг и Оливер Йенс Шмит. Включени са текстове от съвременни изследователи на региона в немскоезичното научно пространство, допълнени от трудове на един нидерландски политолог и една унгарска медиевистка.

„Когато видях това издание на немски език преди десет години, реших, че дълг към моите колеги балканисти и към моите студенти е да преведа тази история на български език. Защото са все по-малко онези, които могат да четат тежка немска литература. Разбира се, тази книга е малко олекотена, доколкото става дума за научния апарат, защото бележките и позоваванията под линия са сведени до абсолютния минимум. Но стила на немския автор трудно се променя така, както трудно се променя характерът на човека, за манталитета на нациите – да не говорим. Така че съм се опитала да запазя оригиналния изказ на авторите, за да усетите тяхната специфика и все пак текстът да бъде четим, да бъде разбираем и да бъде максимално близък до нашите представи“, каза по време на събитието проф. Прешленова. Тя обясни, че се е опитала да запази „добросъвестно“ научния жаргон, защото той е наднационален и той е част от общуването на българските учени с техни колеги от други региони.

Преводът на една такава книга е много сложно нещо и един нормален преводач – човек, който е завършил немска филология и е превеждал различни научни текстове, много трудно може да се справи със спецификата на тези разнообразни, многообразни и множество периоди от историята, каза проф. Румяна Прешленова.

„Аз бях много впечатлен съм от разрезите, които са направили авторите. Тук има напречни разрези по години и тематични надлъжни разрези, които са просто нещо прекрасно“, каза Живко Кушев от „Парадигма“. Проф. Румяна Прешленова обясни, че авторите в книгата започват с изследването на региона от четвърти век и стигат до 2008 г., като разглеждат състоянието на Югоизточна Европа през 800, 1200, 1500, 1800 и 2008 г. „Според мен, без да натрапвам мнението си, би трябвало да има още два напречни разреза – състоянието на Югоизточна Европа непосредствено след Първата световна война, когато се разпадат империите и настъпва ерата на национализма и на националните държави, и непосредствено след Втората световна война“, каза тя. Надлъжните разрези изследват специфични теми като демографското развитие, център и периферия, църква и вяра, право и правна култура, култура на паметта и т.н., отбеляза директорът на Института за балканистика с Център по тракология при БАН.

Според проф. Прешленова изданието е полезно не само за студентите, а за всеки, който има интерес към историята на региона, за журналисти, дипломати, политици. Томът показва, през погледа на външния наблюдател, колко тясно са преплетени развитията в Югоизточна Европа, обясни авторката на превода на книгата. Добави, че от книгата става ясно още защо Унгария е толкова близка на Балканите, колко тясно е преплетена историята на Югоизточна Европа с тази на Централна Европа и Европа изобщо и защо Югоизточна Европа се разглежда като отделен регион.

„За мен основният принос на тази книга е първо – вписването на историята на Югоизточна Европа в цялостното развитие на континента, и второ - в множеството провокации за осмисляне на историята, не просто за нейното разказване и преразказване“, допълни проф. Румяна Прешленова.