Огънят е нещо, което изгаря старото. Най-силната му функция е да влезеш в него и да изгори старите връзки и вярвания, догми, вчерашното ти аз и по някакъв начин с любов да се съградиш, каза в интервю Мария Лалева по повод представянето на новата си книга „Пътища от огън“ в Разград.

„В самия роман един от героите казва, че няма нищо друго освен силите на разрушението и силите на съграждането, че всичко може да се разруши и да се слепи отново. Всичко зависи от това върху какво си стъпил, с каква любов, с какво лепило лепиш вече тези разпаднали се части и понякога точно болката, огънят са тези, които ни разпадат. Дълбоко вярвам, че не бива да бягаме от болката, ако е дошла, значи по някакъв начин ние сами сме я извикали, за да ни покаже къде сме счупени, къде какво има да отработваме и това нещо всъщност от болка да го превърнем в приказка“, отбеляза писателката. 

По думите й турнето се приема с много обич от хората. „Всичкото това е заради тази енергия на обич. Хората жадуват някой да ги види точно в светлината, която те вътрешно усещат в себе си като човешки същества с надежда, пълни с любов и изградени от любов и аз наистина вярвам, че хората са създадени с обич“, каза Лалева. Тя обясни, че в началото е подходила със страх, защото темата е малко по-конфликтна и всеки може да я погледне от свой ъгъл. „Някой може да се изплаши и да не посегне към книгата. Дори ми казваха, че е изключителен рискът да я пусна, обаче аз обичам рисковете. Бях убедена, че който е разбрал „Живот в скалите“ и е вникнал в дълбочината на „Пасиансът на архангелите“ и цялата философия, веднага ще разбере и метафорите, посланията, светлината и любовта зад темата за война, бежанци, смърт и болка, защото те не са водещите в тази книга. Приема се по начина, по който очаквах, защото аз мога да си позволявам всичко в този живот, но не и да подценявам читателя“, допълни писателката. 

„Войната няма красиво лице, но тя е обратната страна на любовта. Войната всъщност ни показва какво представлява светът без Бог и без любов, какво представлява човекът без вяра и без любов в себе си, какво представляват нашите отношения без Бог и без спомена за това кои сме ние и без способността да общуваме с любов. Това е войната, тя е отсъствието на Бог и любов в дните ни“, каза Лалева. По думите й вероятно са дошли времената, в които е добре да си го припомняме всеки ден дори и понякога насила да си задаваме въпроса „Как би постъпила любовта?“. „До такава степен ни е смазал този шумен свят, изграден от разделителни линии и от противопоставяне, че ние автоматично, първосигнално отричаме, първо мразим, виждаме грозното и може би ни е нужно понякога да си кажем „Не, спри се! Хайде сега погледни през призмата на любовта“ и тогава виждаш съвсем различни неща“, заяви Мария Лалева.

Тя обясни, че при написването на романите няма конкретна случка, има много конкретни истории на истински прототипи, нейни фантазии, но не и нещо, което да отключва точно тази тема или точно този роман. „При мен сърцето е водещото“, посочи писателката. 

Мария Лалева каза, че многото мъжки образи са основните предизвикателства при писането на тази книга. Тя обясни, че за първи път пише толкова мъжка книга с мъжка динамика и в същото време с мъжка емоционалност и мъдрост. „Мъдрост, която друг път я извличаме от жените този път трябваше една мъжка енергия да застане и да прескочи всички огньове. Това, което научих от тази книга и от героите, е равновесието между мъжката и женската енергия във всеки. Някак си тези две енергии работят в пълна хармония една с друга, ние сме тези, които насилствено понякога даваме превес на едната или на другата. Няма нищо по-красиво от танца между мъжката и женската енергия“, отбеляза още.

„На хората, които все още не са се докоснали до книгата, искам да кажа да не очакват нещо конкретно, защото няма нищо по-страшно от очакванията, а те са в общи линии предварителен етикет, който лепиш на нещо. Не очаквайте нищо просто изживейте тази книга“, каза Мария Лалева.