На 3 декември 1953 г. на Втория конгрес на световния съвет на мира във Варшава, Полша, е връчена посмъртно „Почетна награда на мира“ на поета Никола Йонков Вапцаров (1909-1942).

Наградата му е присъдена на 18 декември 1952 г. във Виена, а на 19 юни 1953 г. на заседание в Будапеща Световният съвет на мира, под председателството на Фредерик Жулио Кюри потвърждава предложението на международното жури. Почетният знак и грамотата са предадени на майката на поета Елена Вапцарова.

Поет със световно признание, преведен на над 50 езика и издаден в над 40 страни, той е единственият българин, носител на високото отличие.

Сред лауреатите на наградата са поета Пабло Неруда, художникът Пабло Пикасо, композитора Дмитрий Шостакович, актьора и режисьор Чарли Чаплин, химика Ирен Жолио-Кюри, писателя Никос Казандзакис, политика Едуард Ерио, философа Бъртранд Ръсел и други личности със световноизвестна популярност.

Двойна радост на работниците от мелница „Никола Й. Вапцаров“

София, 20 декември 1952 г. // Трудовият колектив на Държавната мелница „Никола Й. Вапцаров“ в София посрещна 18 декември с двойна радост. На този ден бе награден посмъртно с Почетната награда на мира Никола Й. Вапцаров, работил като пом. машинист в мелницата през 1935 година. (…)

Днес на обед във валцовото отделение на мелницата се състоя събрание, на което бе съобщено, че в чест на Конгреса на народите за защита на мира и награждаването на българския поет-революционер Вапцаров с Почетната награда на мира колективът при мелницата е изпълнил годишния си производствен план два дни преди обещания срок.

Работникът Еленко Живков, който е работил заедно с Вапцаров в мелницата, разказа спомени за безсмъртния борец за мир. Самодейци рецитираха стихове на поета. (…)

***

Младежите от Търновски окръг посрещат със задоволство решенията на Kонгреса на народите в защита на мира

Търново, 23 декември 1952 г. // Младежите от Търновски окръг стоят в челните редици на борците за мир. С вълнуваща радост и със задоволство те следиха заседанията на Конгреса на народите в защита на мира във Виена.

Другарката Пенка Додунекова от окръжния комитет на ДСНМ заяви: „Димитровската младеж от Търновски окръг с голям интерес следи работата на Конгреса на народите в защита на мир а и с чувство на задоволство и още по-силна воля за борба посреща Възванието на конгреса за сключване Пакт на мира между петте велики държави и за незабавното прекратяване на военните действия в Корея.

Присъждането на почетната награда на мира на нашия поет и революционер Никола Йонков Вапцаров, загинал в борбата против фашизма и войната, извиква гордост в сърцето на всеки младеж, разпалва патриотичното му чувство, закалява волята му в борбата против хищните подпалвачи на нова световна война. (…)

***

Родните железничари - активни борци за мир

София, 24 декември 1952 г. // Родната железничарска армия, която е в първите редици на мирното социалистическо строителство и активно работи за изграждането на щастлив и заможен живот на целия наш народ с радост посреща Възванието и Обръщението на Конгреса на народите в защита на мира. На конгреса във Виена още веднъж бе демонстрирано единството на миролюбивите хора в света в борбата за запазване на мира. (…) Целият колектив на ж.п. депо София се гордее, че този исторически конгрес на борците за мир удостои българския революционер - поет Н. Й. Вапцаров с почетната награда на мира. В мрачните години на фашизма Вапцаров работи в нашите редици като локомотивен огняр. (…)

Кирил Спасов, старши-машинист от ж.п. депо София, носител на орден „Георги Димитров“

***

Сесията на Световния съвет на мира одобри решението на журито за Международни награди на мира

Будапеща, 20 юни 1953 г. // Вчера на вечерното заседание Бранка Фиало предложи за одобрение следното решение на журито за международни награди на мира: Имаме чест да ви съобщим, че журито за Международни награди на мира се събра на 10, 11 и 16 декември 1952 година под председателството на Пиер Кот и с участието на Ванда Василевска, Мао Дун, Габриел Д’ Арбусие, Жоржи Амаду, Хюлет Джонсън, Артур Лундквист, професор Мукаржовски и генерал Хара. Секретар на журито беше Жоржи Амаду. След като разгледа 72-те кандидатури, журито за Международни награди на мира предлага на Световния съвет на мира да бъдат удостоени с награди и златни медали следните лица:

„Почетна награда на мира“

На българския поет и национален герой, паднал в борбата срещу нацизма - Никола Йонков Вапцаров. (…)

Заседанието единодушно одобри решението на журито за присъждане на Международни награди на мира и на златни медали.

***

По случай награждаването на поета посмъртно, в бюлетините „Вътрешна информация“ се проследяват честванията и празненствата свързани със събитието:

Тържествено събрание по случай награждаването на националния герой и поет Никола Йонков Вапцаров с Почетната награда на мира

София, 3 декември 1953 г. // Световният съвет на мира присъди най-голямата награда - Почетната награда на мира на българския национален герой и поет, загинал в борбата против фашизма - Никола Йонков Вапцаров.

С дълбока патриотична гордост българският народ посрещна това решение, с което безсмъртният български поет се поставя в редиците на най-заслужилите синове на човечеството, посветили усилията си на благородната борба за защита на мира. Тази вечер в Народния театър „Кръстю Сарафов“ Националният комитет за защита на мира и Съюзът на българските писатели уредиха тържествено честване на поета по случай награждаването му с Почетната награда на мира.

Залата на Народния театър е изпълнена от стотици трудещи се, партийни и обществени дейци, изтъкнати представители на културната общественост учени, писатели, художници, композитори, артисти, знатни хора на труда. За тържеството са дошли и представители от родния край на поета.

Сцената на театъра блести в тържествена украса. Сред сини и трицветни знамена е поставен голям портрет на Никола Йонков Вапцаров. Под портрета е написано: „Почетна награда на мира 1952“.

С бурни възторжени овации присъстващите посрещнаха появяването в залата на председателя на Министерския съвет другаря Вълко Червенков. На тържественото събрание присъстваха членът на Политбюро на ЦК на БКП Георги Цанков, секретарите на ЦК на БКП др. Енчо Стайков и Иван Райков, членове на Министерския съвет.

В деловия президиум са заели места подпредседателят на Министерския съвет Карло Луканов, председателят на Комитета за наука, изкуство и култура Рубен Леви, председателят на Националния комитет за защита на мира акад. Георги Наджаков - член на Световния съвет на мира, подпредседателите на Националния комитет на мира Георги Пирински, Людмил Стоянов, Георги Караславов и Патриарх Кирил, главният секретар на Съюза на българските писатели Христо Радевски, майката на Никола Йонков Вапцаров - Елена Вапцарова, другарката му Бойка Вапцарова, братът на поета Борис Вапцаров, представители на обществено-политическите и масови организации, видни научни и културни дейци, герои на социалистическия труд. В президиума са представителите на световното движение за мир Жермен Ив Фарж, Николас Гилен и Еми Сяо, Лев Ошанин - СССР, Мери Френсиз Прит - Англия, Ян Пшевац - Полша, Лудвиг Рен - ГДР, Джорджо Марцола - Италия, Вилен Завада и Хана Райнерева - Чехословакия, Чичероне Теодореску - Румъния, Андрея Грани - Албания. (…)

Решението на журито на Световния съвет на мира да бъде дадена посмъртно на българския национален герой, поет и революционер Никола Вапцаров почетната награда на мира е наистина забележително отличие, което се дава на нашата родна литература, на нашето революционно поетическо творчество. (…)

В залата настъпва вълнуващ момент, Академик. Георги Наджаков връчва Почетната награда на мира на майката на поета, майка-героиня, откърмила и възпитала смелия борец, загинал за свободата на своя народ. (…)

На трибуната застава майката на Вапцаров, дълбоко развълнувана от високата награда, с която Световният съвет на мира награди нейния син. (…)

***

Реч на баба Елена Вапцарова, майка на националния поет и герой Никола Йонков Вапцаров, произнесена на тържественото честване на Вапцаров по случай награждаването му от Световния съвет на мира с „Почетна награда на мира“ за 1952 год.

София, 3 декември 1953 г. // Скъпи приятели, братя и сестри, пламенни борци от великото движение за защита на мира! Преди повече от 11 години фашистите разстреляха моя син Никола, защото се бореше за свободата и щастието на своя мил народ, за един живот „по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден“, за мир и дружба между народите от всички страни. Фашистите застреляха милиони хора по земята, които се бореха за същите идеи. Фашистите застреляха много хора, но не можаха да застрелят идеите, в името на които нашите герои с гордо вдигнати глави отиваха към смъртта. Аз никога няма да забравя свидния ми Никола, когото изтръгнаха от моите прегръдки, за да го надупчат с куршуми. Аз няма да забравя последния поглед, последната усмивка, както това няма да забрави никоя майка, на която са изтръгнали и убили свидната рожба.

Няма го нашият вдъхновен поет да напише пламенни песни за белите гълъби на мира, които на все по-големи ята летят над земното кълбо и все по-успешно прогонват гарваните на войната. Няма го да възпее кипежа на социалистическото строителство и възторга на нашия освободен народ. Няма го да прослави чудната ни младеж, нейната безкрайна любов към Татковината, светлата й вяра в живота, героичните й трудови дела! Но това ще направят други синове на нашия народ, както той самия каза: „Аз паднах, друг ще ме смени и... толкоз...“ За мене сега е утеха, че целият наш народ и всички миролюбиви народи скърбят за него и същевременно се възхищават от неговата близка до народа поезия, от неговия прекрасен пример. Радваме и това, че той дори и след смъртта си, със своя живот - пример, със своята героична смърт, със своята пламенна поезия служи на живота, служи на най-великото благо на човека - мира.

Когато бях на Конгреса на привържениците на мира във Варшава ние с майката на Зоя Космодемянска си дадохме дума да работим така, че никога вече да няма майки с черни забрадки. Защото мъките от войната са големи за всички прости хора. Те са най-тежки за майката. Очите на майката, чието чедо е покосила войната, никога не пресъхват. Те са като най-дълбок извор, от който постоянно извират горещи и горчиви сълзи. Ако имах тази възможност, бих отишла при всяка майка, жена и сестра, при всеки баща, брат и син, по цялата земя и бих им разказала за нашата безмерна скръб, бих ги помолила и заклела в името на живота да стиснат по-здраво своите юмруци, да стегнат по-здраво своите редици, да отдадат всички свои сили в служба на мира, против войната, против империалистите, които се готвят да я подпалят. Нека се вслушаме в гласа на Никола:

„И ако нас ни карат да умираме, и ако нас ни тикат към куршумите, то сигурно и лудия разбира, че ние трябва да си кажем думата.“

Благодаря ви, скъпи другари, за голямата чест, която Световният съвет на мира отреди на моя син Никола, като го награди с Почетната награда на мира. Високата награда е награда и за целия наш народ, за който Никола даде живота си.

Ние, майките, благодарим от все сърце на Световния съвет на мира за неговите честни и благородни усилия за опазване на мира, които историята правилно ще оцени.

Да живее, крепне и пребъде делото на мира!

***

Тържествено честване на Никола Йонков Вапцаров в родния му град

Банско, 6 декември 1953 г. // Днес в града се състоя тържество митинг във връзка с посмъртното награждаване на националния герой и поет Николай Йонков Вапцаров с „Почетна награда на мира“. Украсеният с червени, национални и сини знамена площад пред родната къща на поета бе изпълнен от хиляди трудещи се от града и селата на Разложка околия.

Присъстваха и видните дейци на Световното движение за мир Николас Гилен от Куба, съветският поет Лев Ошанин, Еми Сяо от Китай, Вилен Завада и Хана Райнерова от Чехословакия и Чичероне Теодореску от Румъния. Митингът бе открит с българския национален химн, изпълнен от художествения самодеен колектив „Никола Йонков Вапцаров“. От името на гражданството гостите бяха поздравени от Александър Глушков, председател на Градския комитет за защита на мира. За живота и революционната поезия на Вапцаров говори поетът Младен Исаев, Гостите горещо акламирани от присъстващите, поднесоха поздравления от бойците за мир в своите страни. С голямо внимание бе изслушано прочувственото слово на майката на поета - баба Елена Вапцарова. Изпратена бе телеграма до Световния съвет на мира, в която присъстващите изразяват готовността си да работят с всички сили за запазване и заздравяване на мира. Артистката от Народния театър „Кръстю Сарафов“ Иванка Димитрова рецитира Вапцаровото стихотворение „История“. Жени от гр. Банско, облечени в красиви народни носии поднесоха подаръци на гостите. Ансамбълът за песни и танци „Яне Сандански“ от гр. Гоце Делчев изпълни програма от народни македонски песни. Накрая гостите разгледаха къщата-музей „Никола Йонков Вапцаров“.

Международните награди за мир са учредени на Първия световен конгрес за мир през април 1949 г. Наградата се присъжда на дейци на науката, културата и изкуството, за най-добри творби в областта на литературата, научните произведения и филмите, които спомагат за укрепването на мира между нациите.

Последните лауреати на Световния конгрес на мира са обявени през 1965 г.