Виктория Бешлийска: Магията e в това, читателят да си задава постоянно въпроса кое е истина и кое е добавено
Предизвикателството на днешния ден е мъжът и жената да създадат партньорство, в което „ние“ да стои над „аз“, каза във Велико Търново писателката Виктория Бешлийска. Авторката на романите „Глина“ и „Сърце“ гостува в Регионална библиотека „Петко Р. Славейков“, за да представи пред читатели най-новата си книга „Нишка“. Романът разказва историята на Мария, която се завръща в родния си дом в Балкана и по-точно град Елена, където през нишката на известния котленски килим открива своята връзка с историята на други шест жени - три от тях нейни роднини, а останалите три - непознати. Така разбира, че този един неин ден, в който са заключени 130 години история, е проявление на всички минали бъдещи времена и че всеки от нас носи и предците си, но и онези, които ще се родят, се казва в описанието на романа от издателството. Бешлийска разказа за причината да напише „Нишка“, за историите вплетени в сюжета на романа и за жените, вдъхновили създаването му. Тя говори за преплитането на истината и художествената измислица, както и за това защо е избрала в книгата ú да присъстват точно седем главни женски образи. Авторката коментира важната роля на писателя за опазването на българския език, традициите и семейните ценности, а накрая разказа за своите срещи с ученици и отправи посланията си към читателите. Следва пълният текст на интервюто: Госпожо Бешлийска, каква беше причината да напишете романът „Нишка“? - Това, което ме накара да напиша тази книга, беше идеята да преплета няколко съдби в един общ сюжет и част от тях да бъдат свързани с моето семейство и майчиния ми род, който е от Елена. Еленския Балкан е мястото, на което съм израснала и с което съм много дълбоко свързана. Докато пишех ми беше много интересно, защото романът има по-необичайна структура. Повествованието и разказът се движеха като една нишка през основата на стана, и за мен самата този творчески процес беше много по-различен и по-вълнуващ от писането на предходните ми два романа. Историята в „Нишка“ разказва за един период от 130 години. Какво искахте да разкажете за това време? - Винаги ме е впечатлявал битът на нашите баби и прабаби. Аз до голяма степен съм била свидетел на това, което жените от предишните поколения са завещали на нашите майки и баби. Нещата, които съм видяла в личния си свят може би най-силно дръпнаха нишката на повествованието. Искаше ми се да отдам почит на тези жени, защото ние малко или много постепенно се отдалечаваме от техните навици. Дори през наглед малки неща, можем да видим колко много са се променили не само рамката на живота, но и онова, което носим като нагласа към този живот и като че ли към момента подменяме смисъла му. Българката едно време е била много силна жена и се е справяла с всякакви задачи и трудности, дори когато мъжът й е бил на гурбет през голяма част от годината. След 130 години сме в същото положение, но откъм семейни ценности и отношения разбиранията ни са променени. Все по-често наблюдаваме невъзможността да опазваме семействата цели, виждаме много рушащи се връзки и бракове или съжителства без брак. Много голямо предизвикателство в днешния ден е точно опазването на семейната рамка и изповядването на семейните ценности. Смятам, че това е и същинската пандемия на новото хилядолетие – нарушената рамка, нефункционалните семейни отношения и яхването на вълната на егоцентризма, която все повече ни кара да се обръщаме към себе си и да се капсуловаме. Предизвикателството на днешния ден е мъжът и жената да създадат партньорство, в което „ние“ да стои над „аз“, без да го иззема и асимилира, а по-скоро да подкрепя силните му черти. Доколко романът се базира на реални случки от семейната Ви история? - Магията на тъканта на историята е точно в това читателят да си задава постоянно въпроса кое е истина и кое е добавено. В „Нишка“ совалката върви между много реални случки и художествени измислици, за да стигне до сърцето на всеки читател, надявам се. Защо избрахте в романа да има точно седем силни женски персонажа? - Когато реших да напиша книга, посветена на жените от Еленския Балкан, знаех че тя ще бъде водена най-вече от моя личен свят, от личния ми опит, от историите в моето семейство. Но включих и истории на други жени от еленската околия, които се оказаха сходни. Спрях се на числото седем, защото то е освен божествено и много женско число. Съставено е от четири и три, където четворката символизира посоките на света и кръста, а тройката - Светата троица. Със седмицата също така са свързани фазите на Луната, която е силно обвързана с женското начало и цикличността на възобновяемата мистична женска природа. Мисия ли е за вас запазването на чистотата на българския език? - Всеки пишещ човек има невероятна отговорност към думите и към това, което създава с тях. За мен интереса към старите думи е нещо, което нося по наследство. Не веднъж съм казвала, че в семейството ми се говорят два диалекта – северният, олицетворен от моя баща, който е от плевенското село Гиген, и балканският, идващ от майка ми от град Елена. За мен думите и тяхната живителна сила винаги са били част от моя живот още от най-ранно детство. Да нося и да препредавам нататък тези думи е изключително важно, тъй като не искам да държа знанието в себе си и за мен е важно то да бъде споделяно. Това е нишката на езика. Според Вас може ли да се каже, че наблюдаваме възход на българската литература? - Днешния скок на родната литература идва след един много дълъг застой, по време на който имаше силно отваряне към чуждите литератури и прекаляване на издаването на чуждестранни автори. По този начин гласовете на българските писатели малко или много бяха заглушени и изгубени. Сега аз съм много щастлива да съм част от едно течение, в което тези гласове отново се чуват. Ние пак имаме възможността да творим за българския читател. Точно затова трябва да се отнасяме отговорно към силата на думите, езика и неговата чистота. Сравнително често ходите при ученици в различни училища. Кое е най-важното, което искате да им кажете при тези посещения? - Много са ми важни въпросите, които те ми задават, защото показват профила на сега растящите деца. В тях има много тревожност и това е нещото, което ме вълнува и като човек, и като майка, и като писател. Опитвам се да намеря корените на тази тревога. Технологиите със сигурност са една от причините за нея, но и ние като родители караме децата по някакъв начин да се чувстват объркани, понякога неподкрепени. Искам да им кажа да се научат да се възползват от своята сетивност, защото технологиите ни дистанцират от работата с ръце, от преживяванията тук и сега. Това, което трябва да направят те, за да разширяват и ума си, и душевния си свят, е да се върнат малко повече в собствените си тела през различните изкуства, спортове, занимания, хобита. Просто да разширяват своя човешки потенциал. Какво е посланието, което искате да отправите към вашите читатели, а и към всички хора? - То е това, което изведох и на финалните страници на „Нишка“ като кратка формула „Ние съм“. Това би могло да ни помогне да живеем малко по-добре в днешния ден, да сме малко по-свързани един с друг, с по-потиснато его, за да сме повече от полза на себе си и другите. Иска ми се да съумеем да намерим нишките, които ни свързват, да прочетем родовата си история, да разберем от какво като модел можем да се освободим и какво друго можем да изберем. И най-вече ние сами, на база общество и общности, най-сетне да намерим онова, което ни събира, нещото което можем да поставим над нас като ценност и да намерим начина за единението, за да бъдем по-функционални и по-продуктивни като хора. Пишете ли вече следващата си книга? - Не, все още придружавам тази като едно току що проходило дете. Срещите с читатели изискват много енергия и отнемат време, затова човек трябва да бъде истински отдаден на това. Този и творческия процес не могат да се смесват по никакъв начин.
|
|
Литературен обзор
С фокус върху Дунавския регион: Румъния сред водещите участници в Лайпцигския панаир
Румъния участва активно в Лайпцигския панаир на книгата, едно от най-значимите литературни и издателски събития в Европа. Събитието, което се провежда от 19 до 22 март, събира над 2000 изложители от различни държави и привлича стотици хиляди посетители всяка г ...
Ангелина Липчева
|
Литературен обзор
Училище на 140 години без библиотека – какво ни казва Мария Димова?
Основно училище „Св. Климент Охридски“ в село Кладница, Перник, стартира инициатива за създаване на собствена библиотека. Преподавателят по български език и литература, Мария Димова, сподели, че учебното заведение, което има 140-годишна история, ра ...
Валери Генков
|
Фабио Конкато празнува бащинството във "Фиоре ди маджо"
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Лоренцо Мацони представя смело и провокативно произведение, което преосмисля мита за Джон Ленън
В последния роман на Лоренцо Мацони, озаглавен "81280JL. Ленън, Илик и скачачите", читателят е поканен на едно незабравимо пътешествие. Това не е просто книга, а истинско сетивно преживяване, което разширява границите на реалността. Мацони успява да съчетае ми ...
Ангелина Липчева
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
На бюрото
Как играта променя предучилищното образование? Лора Спиридонова разкрива нови перспективи!
Книгата на Лора Спиридонова, озаглавена „Игра и учене. Концепции и технологии на игрово взаимодействие“, предоставя задълбочен анализ на ролята на играта в предучилищното образование. Издателството „Св. Климент Охридски“ представя труда ...
Валери Генков
|
Литературен обзор
Училище на 140 години без библиотека – какво ни казва Мария Димова?
Основно училище „Св. Климент Охридски“ в село Кладница, Перник, стартира инициатива за създаване на собствена библиотека. Преподавателят по български език и литература, Мария Димова, сподели, че учебното заведение, което има 140-годишна история, ра ...
Валери Генков
|
Литературен обзор
Фабио Конкато празнува бащинството във "Фиоре ди маджо"
Добрина Маркова
|
Подиум на писателя
Какво искат младите хора от културните институти? Изненадващи желания и нови подходи в диалога с публиките
Валери Генков
|
На представянето на наръчника „Диалогът с публиките. Наръчник за оценка на въздействието върху публиките“, Василка Шишкова, експерт по изследване на публики, подчерта важността на активната комуникация с аудиторията. Събитието се проведе в Общинския културен институт „Красно село“, където Шишкова и д-р Ивелина Кючукова, директор на института, представиха резултатите от свое ...
|
Авторът и перото
Естетика на реалността: Корицата на „Nanny Nanny“ разказва своя история
Добрина Маркова
|
|
11:56 ч. / 10.12.2024
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 2794 |
|
Предизвикателството на днешния ден е мъжът и жената да създадат партньорство, в което „ние“ да стои над „аз“, каза във Велико Търново писателката Виктория Бешлийска. Авторката на романите „Глина“ и „Сърце“ гостува в Регионална библиотека „Петко Р. Славейков“, за да представи пред читатели най-новата си книга „Нишка“.
Романът разказва историята на Мария, която се завръща в родния си дом в Балкана и по-точно град Елена, където през нишката на известния котленски килим открива своята връзка с историята на други шест жени - три от тях нейни роднини, а останалите три - непознати. Така разбира, че този един неин ден, в който са заключени 130 години история, е проявление на всички минали бъдещи времена и че всеки от нас носи и предците си, но и онези, които ще се родят, се казва в описанието на романа от издателството.
Бешлийска разказа за причината да напише „Нишка“, за историите вплетени в сюжета на романа и за жените, вдъхновили създаването му. Тя говори за преплитането на истината и художествената измислица, както и за това защо е избрала в книгата ú да присъстват точно седем главни женски образи. Авторката коментира важната роля на писателя за опазването на българския език, традициите и семейните ценности, а накрая разказа за своите срещи с ученици и отправи посланията си към читателите.
Следва пълният текст на интервюто:
Госпожо Бешлийска, каква беше причината да напишете романът „Нишка“?
- Това, което ме накара да напиша тази книга, беше идеята да преплета няколко съдби в един общ сюжет и част от тях да бъдат свързани с моето семейство и майчиния ми род, който е от Елена. Еленския Балкан е мястото, на което съм израснала и с което съм много дълбоко свързана. Докато пишех ми беше много интересно, защото романът има по-необичайна структура. Повествованието и разказът се движеха като една нишка през основата на стана, и за мен самата този творчески процес беше много по-различен и по-вълнуващ от писането на предходните ми два романа.
Историята в „Нишка“ разказва за един период от 130 години. Какво искахте да разкажете за това време?
- Винаги ме е впечатлявал битът на нашите баби и прабаби. Аз до голяма степен съм била свидетел на това, което жените от предишните поколения са завещали на нашите майки и баби. Нещата, които съм видяла в личния си свят може би най-силно дръпнаха нишката на повествованието. Искаше ми се да отдам почит на тези жени, защото ние малко или много постепенно се отдалечаваме от техните навици. Дори през наглед малки неща, можем да видим колко много са се променили не само рамката на живота, но и онова, което носим като нагласа към този живот и като че ли към момента подменяме смисъла му. Българката едно време е била много силна жена и се е справяла с всякакви задачи и трудности, дори когато мъжът й е бил на гурбет през голяма част от годината. След 130 години сме в същото положение, но откъм семейни ценности и отношения разбиранията ни са променени. Все по-често наблюдаваме невъзможността да опазваме семействата цели, виждаме много рушащи се връзки и бракове или съжителства без брак. Много голямо предизвикателство в днешния ден е точно опазването на семейната рамка и изповядването на семейните ценности. Смятам, че това е и същинската пандемия на новото хилядолетие – нарушената рамка, нефункционалните семейни отношения и яхването на вълната на егоцентризма, която все повече ни кара да се обръщаме към себе си и да се капсуловаме. Предизвикателството на днешния ден е мъжът и жената да създадат партньорство, в което „ние“ да стои над „аз“, без да го иззема и асимилира, а по-скоро да подкрепя силните му черти.
Доколко романът се базира на реални случки от семейната Ви история?
- Магията на тъканта на историята е точно в това читателят да си задава постоянно въпроса кое е истина и кое е добавено. В „Нишка“ совалката върви между много реални случки и художествени измислици, за да стигне до сърцето на всеки читател, надявам се.
Защо избрахте в романа да има точно седем силни женски персонажа?
- Когато реших да напиша книга, посветена на жените от Еленския Балкан, знаех че тя ще бъде водена най-вече от моя личен свят, от личния ми опит, от историите в моето семейство. Но включих и истории на други жени от еленската околия, които се оказаха сходни. Спрях се на числото седем, защото то е освен божествено и много женско число. Съставено е от четири и три, където четворката символизира посоките на света и кръста, а тройката - Светата троица. Със седмицата също така са свързани фазите на Луната, която е силно обвързана с женското начало и цикличността на възобновяемата мистична женска природа.
Мисия ли е за вас запазването на чистотата на българския език?
- Всеки пишещ човек има невероятна отговорност към думите и към това, което създава с тях. За мен интереса към старите думи е нещо, което нося по наследство. Не веднъж съм казвала, че в семейството ми се говорят два диалекта – северният, олицетворен от моя баща, който е от плевенското село Гиген, и балканският, идващ от майка ми от град Елена. За мен думите и тяхната живителна сила винаги са били част от моя живот още от най-ранно детство. Да нося и да препредавам нататък тези думи е изключително важно, тъй като не искам да държа знанието в себе си и за мен е важно то да бъде споделяно. Това е нишката на езика.
Според Вас може ли да се каже, че наблюдаваме възход на българската литература?
- Днешния скок на родната литература идва след един много дълъг застой, по време на който имаше силно отваряне към чуждите литератури и прекаляване на издаването на чуждестранни автори. По този начин гласовете на българските писатели малко или много бяха заглушени и изгубени. Сега аз съм много щастлива да съм част от едно течение, в което тези гласове отново се чуват. Ние пак имаме възможността да творим за българския читател. Точно затова трябва да се отнасяме отговорно към силата на думите, езика и неговата чистота.
Сравнително често ходите при ученици в различни училища. Кое е най-важното, което искате да им кажете при тези посещения?
- Много са ми важни въпросите, които те ми задават, защото показват профила на сега растящите деца. В тях има много тревожност и това е нещото, което ме вълнува и като човек, и като майка, и като писател. Опитвам се да намеря корените на тази тревога. Технологиите със сигурност са една от причините за нея, но и ние като родители караме децата по някакъв начин да се чувстват объркани, понякога неподкрепени. Искам да им кажа да се научат да се възползват от своята сетивност, защото технологиите ни дистанцират от работата с ръце, от преживяванията тук и сега. Това, което трябва да направят те, за да разширяват и ума си, и душевния си свят, е да се върнат малко повече в собствените си тела през различните изкуства, спортове, занимания, хобита. Просто да разширяват своя човешки потенциал.
Какво е посланието, което искате да отправите към вашите читатели, а и към всички хора?
- То е това, което изведох и на финалните страници на „Нишка“ като кратка формула „Ние съм“. Това би могло да ни помогне да живеем малко по-добре в днешния ден, да сме малко по-свързани един с друг, с по-потиснато его, за да сме повече от полза на себе си и другите. Иска ми се да съумеем да намерим нишките, които ни свързват, да прочетем родовата си история, да разберем от какво като модел можем да се освободим и какво друго можем да изберем. И най-вече ние сами, на база общество и общности, най-сетне да намерим онова, което ни събира, нещото което можем да поставим над нас като ценност и да намерим начина за единението, за да бъдем по-функционални и по-продуктивни като хора.
Пишете ли вече следващата си книга?
- Не, все още придружавам тази като едно току що проходило дете. Срещите с читатели изискват много енергия и отнемат време, затова човек трябва да бъде истински отдаден на това. Този и творческия процес не могат да се смесват по никакъв начин.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
7 книги от ирландската литература, които осветяват абсурда в съвременния свят
В Ирландската литература, особено в контекста на съвременните социални и екологични предизвикателства, се наблюдава дълбока ирония и сюрреализъм. Произведенията на ирландските автори често се опитват да се справят с мизерията и отчаянието, като използват ...
|
Избрано
Когато разследването не е само за убийство – Луиз Пени разкрива човешката драма в Ревелация
Канадската писателка Луиз Пени предлага на почитателите на романите с главен герой Арманд Гамаш, инспектор в Сюрет дьо Квебек, успокоение с новината, че скоро ще има нова книга за четене. Въпреки че изданията не следват оригиналния ред, удоволствието от ...
|
Нели Огнянова и съвременните изследвания които определят бъдещето на Европа
|
Ако сте поропуснали
Вдъхновения и дни в които Клео Протохристова разкрива връзките между културите
Книгата „Вдъхновения и дни“ на Клео Протохристова разглежда сложните връзки между литературата и различни изкуства, включително музика, кино и визуални изкуства. Авторката, която е професор по антична и западноевропейска литература в Пловдивския ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |