Убеден съм, че повече от 20 книги на български автори ще излязат в чужбина през следващата година, благодарение конкретно на професионалната програма за издатели в рамките на Софийския международен панаир на книгата и Софийския международен литературен фестивал. Това каза ръководителят на Националния център за книгата в НДК (НЦК) Светлозар Желев.

Той обясни, че повече от 20 чуждестранни издатели са участвали в програмата, като всеки е харесал минимум по един български автор. За участие в професионалната програма за издатели са кандидатствали над 90 издателства, разказа Желев. Отбеляза, че изборът между тях не е бил лесен, но че в София са пристигнали представители на „изключителни издателства от почти цяла Европа“, сред които Penguin Random House и Saqi Books от Великобритания, Les Argonautes от Франция, Zsolnay Verlag от Австрия. У нас са представители на издателства още от Швейцария, Полша, Унгария, Чехия, Румъния, Украйна, Испания.

Някои от тях – двама или трима, вече са издавали български автори, но повечето никога не са имали в своето портфолио български автори, така че се надявам това да бъде наистина едно широко отваряне към България, каза Светлозар Желев.

Той разказа, че опити да се осъществи такава професионална програма се правят от много години. Създаването на мрежа между издателства, агенти и автори от България и чужбина спомага изключително много за възможността българската литература да говори на чужди езици, смята ръководителят на НЦК.

По думите му в момента литературата ни е изключително богата, а Международната награда „Букър“ на Георги Господинов и Анджела Родел с „Времеубежище“ е дала тази възможност интересът и погледите на света да бъдат насочени към страната ни.

„Да имаме за първи път професионална програма и международен фелоушип в рамките на Софийския международен панаир на книгата е страхотна новина за всички нас“, каза Светлозар Желев. Той благодари на асоциация „Българска книга“ и Гергана Панчева от литературна агенция „София“, с които организират програмата, както и на Министерството на културата. „Никога не съм си представял, че първото издание може да бъде толкова успешно. Панелите и дискусиите и двата дни бяха много силни и много интересни. Научихме много нови неща едни за други, неща, които не знаехме, със сигурност – неща, които ще използваме като най-добри практики и опит, с които наистина да помогнем на българската литература да излезе в чужбина“, разказа Желев.

ДОБРИ ПРАКТИКИ

Сред тези практики е въвеждането на т.нар. културни ваучери, които се дават на младите хора, когато навършат 18 години. „Това е нещо, което работи много, подкрепя директно културните индустрии, но от друга страна дава възможност на младите хора да се включат в културния живот, да изберат какво да направят. И разбира се във всички държави основната част, между 55 и 70 процента от тези ваучери, отиват за книги“, разказа ръководителят на НЦК. Друг пример е свързан с подкрепа на различни проекти в областта на книгоиздаването от страна на местните институции по отношение на фестивали и конференции. 

„Надявам се, че тази програма ще продължи, но това зависи от подкрепата от страна на Министерството на културата, за която още веднъж благодаря. И се надявам следващата година да продължи. Защото когато говорим за култура и особено за литература, устойчивостта е изключително важна. Да бъде направено нещо веднъж, след което три години да няма нищо – това е абсолютно безсмислено. Устойчивостта е единственият път, по който културата и особено литературата работят“, каза Желев.

Дискусиите в рамките на професионалната програма за издатели днес бяха посветени на детските заглавия в превод и промотирането на националната литература.

ДЕТСКА ЛИТЕРАТУРА

Много интересни теми бяха обсъждани по отношение на детската литература днес, разказа Светлозар Желев. Той цитира панелистите от дискусията, че няма забранени теми за деца. „Темите за смъртта, за половете, за идентифицирането, за войната – всичко това може и трябва да бъде част от детската литература задължително, но, разбира се, трябва да бъде поднесено по един добър и подходящ начин“, допълни Желев.

Според Иван Федечко от Украйна, който участва в първия разговор от програмата за деня, детската литература е равнопоставена на всяка останала литература и заради това има мисията да запознава децата с реалността. „Изключително е важно какви ще са първите книжки на децата, с които те ще опознаят света и дори трудните теми като тази за войната“, посочи той.

Павла Фортелина от Чехия обясни, че е от голямо значение каква информация се дава на децата чрез книгите, защото тя участва във тяхното формиране като личности. „Издаваме книги за деца, защото вярваме, че те са необходими на цялото общество. Доказано е, че четенето е полезно не само защото развива когнитивните умения на децата и те могат да учат по-добре, но и защото събужда въображението, креативността. Децата могат да научат за целия свят, за различни култури, благодарение на книгите за тях“, отбеляза тя.

„Всяка тема, която е част от живота на детето, е подходяща за книга. Но мога да изброя няколко теми, за които не се оглеждам“, каза Свейн Сторксен от Норвегия. Той обясни, че избягва да издава книги на прекалено общи теми, като книги за момче, намерило чудовище под леглото си. „Може да не прозвучи много сериозно, но си позволявам да бъда воден от вдъхновението, страстта. Това са причини, които не се смятат за много професионални и не носят непременно много пари. Ако се налага да издавам книги, които не харесвам, предпочитам да напусна сферата“, обясни още той.

„Ще излъжа, ако кажа, че пазарът не влияе върху изборите ми кои книги да издам. Винаги пътувам по различни книжни панаири като този тук, този в Болоня. Ровя се в каталозите, за да намеря нещо, което да ме привлече“, отбеляза Анна Здроевска-Живецка от Полша. Сред темите, от които се вълнува тя като издател, са емоционалната интелигентност, менталното здраве и др.

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПРОМОТИРАНЕ НА НАЦИОНАЛНА ЛИТЕРАТУРА

„Преводите и литературата са една много специфична ниша. Осъзнаваме важността на литературата като такава и поради тази причина имаме отделна програма, която се нарича „Преводи“. Чрез нея финансираме български автори и преводите и разпространението на български автори в чужбина. В настоящата година по програма „Преводи“ кандидатстваха 49 издателства. Успяхме да подкрепим 31 от тях. В момента подготвяме условията за програма „Преводи“ за следващата година“, каза Диана Димитрова, изпълнителен директор на националния фонд „Култура“. Тя участва във втората дискусия от програмата за деня.

В разговора се включи Симеон Александър - директор на бюро „Творческа Европа“ в България, офис „Култура“. „Творческа Европа“ е един много силен финансов инструмент, който от години вече подкрепя културния сектор в неговото разнообразие, било то културно наследство, дизайн, сценични изкуства, визуални изкуства и най-вече литература. В момента има един отворен конкурс, който е ежегоден. Той е за разпространение на европейска художествена литература. Цели да подпомогне развитие на националните сектори, на книгоиздаването, да разпространи езиците, които са по-малко популярни и говорими в Европа“, обясни той.

Нермин Молаоглу, която е собственик на агенция в Турция, разказа, че това е 17-ото посещение на Панаира на книгата в София. „Преди 22 години започнах да издавам. Работех в много голяма издателска къща в Турция и след три години исках да си тръгна и да основа оя агенция. Това беше през 2005 г. И имаше среща, организирана от културното министерство в Турция, на която бяха поканени важните играчи на пазара. Аз бях от малките играчи, това беше първата ми година и имаше доста опитни агенти в страната“, каза тя. Молаоглу посочи, че министърът е искал от професионалистите насоки във връзка със създаването на нова програма. Сред тезите на агентите тогава са били, че турските автори не са подходящи за превод, обясни тя. Допълни, че тези агенти са препоръчали британски автори да отидат в страната и да научат турските писатели как да пишат.

От министерството ходим на десет-единадесет панаира на книгата всяка година, като това е последният за тази година, каза Александру Попеску от културното министерство на Румъния. 

„Това е хубав панаир и е важен за нас, за румънската литература, като всяка година имаме две или три нови заглавия, преведени на български език“, посочи той.

Юлия Молдова от Унгария обясни, че литературата за възрастни от нейната страна е добре позната в Европа. Това не може да бъде казано за книгите деца, въпреки че те представляват една трета от унгарския пазар, посочи тя.