В том първи на „България: кратки хроники“ представям своя поглед върху отделни събития от целия спектър на българската история. Това каза авторът на книгата проф. Пламен Павлов часове преди националната й премиера, която е в Регионалния исторически музей (РИМ) на Хасково. Той уточни обаче, че представената информация в изданието е през призмата по-скоро на амплоато му като писател и журналист, но подплатена и с научни факти и с документи.  

Срещата в Хасково с преподавателя от Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”, който е и автор на учебници, публицист и писател, е част от инициативата на местния Регионален исторически музей „Книга с автограф“.

Книгата на професор Павлов „България: кратки хроники“ е в две части. Тя е отпечатана от издателство „Изток-Запад“. Втората й част се очаква да излезе от печат през пролетта на  2025 година. В нея са застъпени събития от османското владичество, Възраждането и нова история.

В първи том на изданието авторът проследява някои по-слабо известни или напълно непознати теми за събития и личности от миналото - от праисторическите епохи до гибелта на средновековната българска държава.

Книгата включва научнопопулярни текстове, обединени в тематични раздели, разказа още историкът в Хасково. Има тенденция на завръщане на интереса на българина към собствената му история и търсене на различни факти за сравнение по исторически обстоятелства, смята проф. Павлов. „В тази книга, аз се опитвам да сведа до хората, това, което е най-близо до научното знание. Никога не съм смятал, че има разлика между дебелите книги, не че ги отричам, строго научните статии или  журналистическите, затова и форматът на настоящото издание е именно такъв“, разясни историкът.  

В „България: кратки хроники“ има раздел например посветен на Битолския надпис, в който през 1015 г. цар Иван Владислав се обръща както към своите поданици, и към бъдещите поколения. Според изложената хипотеза в книгата на проф. Павлов най-вероятно силно повреденият днес надпис, някога е бил римуван.

Сред интересните хипотези в изданието е и че България не пада под османско владичество през 1396 г., а по-късно - през 1422 г. с падането на Видинското царство. Фактите и документите показвали и че Добруджанското деспотство продължавало да съществува  до 1399 година. “Целият процес на залеза на българската средновековна държава изобщо не е това, което си мислим, а е свързано с интересни  събития и личности, които нямаме право да забравяме“, твърди професорът.

По-рано през деня преподавателят от Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” се срещна за един учебен час с ученици от десети клас на хасковската Гимназия с преподаване на чужди езици „Проф. д-р Асен Златаров“.  Дискусията с гимназистите бе на тема „Битката при Клокотница и управлението на Иван Асен II“. Тя е част от съвместната инициатива на гимназията и музея за среща на учениците с популярни известни български историци.

Проф. Павлов ще гостува на РИМ – Хасково и утре, когато с историците от местния музей ще бъдат обсъдени идеи, свързани с отбелязването през 2030 година на 900 години от победата на цар Иван Асен II над войската на деспот Тоедор Комнин край хасковското село Клокотница.